Докато телевизионните камери послушно се надпреварват да снимат ръждясалите туловища на заседналите румънски и украински баржи край Русе, а министри с лъснати чепици сипят крокодилски сълзи за загубите на логистичните босове, по протежение на северната ни граница тихомълком се разиграва трагедия от библейски мащаб. Река Дунав вече не просто се оттегля – тя издъхва пред очите ни, а по оголеното ѝ тинесто дъно пълзят не само жадни хищници, но и алчни чиновнически ръчички. Тази година водният стълб в българския участък пропадна в бездната, чупейки исторически рекорди, които до вчера смятахме за невъзможни. При Русе измервателните уреди заковаха кошмарните минус 91 сантиметра, надминавайки дори зловещата суша от 2003 година. При Свищов водата падна до минус 75 сантиметра, превръщайки някогашния мощен ръкав към остров Магареца в плитка локва, която местните газят до кръста. Това обаче не е обикновен климатичен каприз, за какъвто се опитват да ни го пробутат от ведомствените трибуни. Това е хроника на едно преднамерено екологично клане, гарнирано с чудовищно източване на публични пари под благовидния предлог за спасяване на природата. Защото там, където голямата река изчезва, изплува истинското лице на българското задкулисие. Специално за Свободния информационен канал днес повдигаме завесата над тази смъртоносна схема, в която се преплитат потънали евромилиони, транспортни апетити за бетониране на речното дъно и абсолютен институционален отказ от спасяване на националните ни съкровища.

Голямата лъжа, която властта грижливо поддържа, е, че кризата засяга най-вече генераторите на ток и търговските кораби, натоварени с руда и зърно. Истинският погром обаче остава скрит от обективите, далеч навътре в пресъхващата заливна джунгла, където са концентрирани най-важните влажни зони на Стария континент. Перлите на българското природно богатство – биосферният резерват „Сребърна“, природният парк „Персина“ и защитената местност „Калимок-Бръшлен“ – са подложени на системно унищожение. Тези уникални екосистеми по правило са разположени малко по-високо от нормалното речно корито и техният пулс зависи изцяло от пролетните води. Когато реката набъбне от топенето на снеговете, тя прелива в тях като в гигантска купа и събужда бурен живот, превръщайки ги в родилно отделение за милиони риби, безгръбначни и редки птици. Тази пролет обаче така наречените „черешови води“ просто не дойдоха. Вместо обичайното двумесечно заливане, в „Персина“ реката влезе за едва седем мизерни дни. Резултатът е истински екологичен ад. Водата в затворените водоеми се превърна в гореща супа с температура над 28 градуса по Целзий, в която кислородът се изпари. В ключовия сектор за наблюдение край Ветрен експертите отбелязаха най-страшната диагноза – нито една, абсолютно нито една новоизлюпена есетрова рибка за целия размножителен сезон. Древните есетри, които са преживели ледникови епохи и динозаври, днес са изправени пред окончателно изтребление, защото нямат вода, в която да хвърлят хайвера си. И докато поколения риби измират преди да са се родили, по хранителната верига настъпва тотален глад за пеликани, корморани и чапли, а пресъхналите тръстикови масиви оголват гнездата за набезите на чакалите.

Всичко това обаче се оказва добре дошло за чиновническия апарат, защото за едни природното бедствие е смърт, а за други се превръща в машина за печатница на пари. Най-яркият и скандален паметник на тази цинична практика се нарича резерватът „Сребърна“. Езерото, прочуто в целия свят със своите къдроглави пеликани, днес е поставено на фалшиво и безобразно скъпо изкуствено дишане. През 2026 година, за първи път в новата ни история, величествените пеликани отказаха да загнездят в „Сребърна“, прогонени от пресъхващите калища. Вместо да признаят пълния крах на държавната политика за управление на водите, институциите разиграха любимия си театър. На 14 юли кметът на Силистра по сигнал на екоинспекцията обяви частично бедствено положение. И в същия момент финансовото кранче се отвори. Задейства се изпитаната схема на аварийните поръчки, при които няма време за сложни търгове, за прозрачни конкурси или за обществен контрол. От държавния екологичен фонд ПУДООС мигновено бяха налети близо двеста хиляди евро за дизелови помпи, гориво и извънредни заплати, които за седемдесет и четири дни денонощен шум прехвърлиха три милиона кубика вода от реката в езерото. Но зад тази спасителна операция прозира чудовищна институционална некомпетентност или може би преднамерен саботаж.

Оказва се, че само преди три години – между 2019 и 2023 г. – регионалната екоинспекция в Русе тържествено отчете мащабен европейски проект, с който беше построен чисто нов западен захранващ канал на „Сребърна“. Милиони левове бяха усвоени, лентите бяха прерязани под аплодисментите на партийни секретари, а проектът бе вписан в чиновническите папки като грандиозен триумф. Защо тогава днес това скъпоструващо инженерно съоръжение е напълно сухо, затлачено и неизползваемо? Защо държавата е принудена втора поредна година да плаща стотици хиляди левове за наем на частни помпи и тонове нафта, за да налива вода в пясъка? Запознати твърдят, че проектантите са заложили абсурдни коти, които изобщо не отчитат реалното ниво на реката, но никой не търси отговорност от строителите или от надзорниците, приели негодното съоръжение. Напротив, апетитът идва с яденето. Сега същите тези чиновници подготвят ново усвояване – планира се изграждането на постоянна помпена станция и мащабно удълбочаване на езерото за зашеметяващите над четири милиона евро. Така една перфектно проектирана грешка отваря пътя към вечен абонамент за милиони левове от държавния бюджет в джобовете на дежурните строителни фаворити.

В същото време в коридорите на властта в София и Букурещ се готви още по-чудовищен удар срещу Дунав, който заплашва да ликвидира екосистемата завинаги. Докато природозащитниците отчаяно пледират за възстановяване на естествената връзка на реката със заливните ѝ тераси, мощното лоби на корабоплаването и едрите зърнени търговци използва маловодието като повод за грандиозен инженерно-строителен щурм. Тяхната цел е пределно ясна: искат радикална корекция на речното корито, поголовно драгиране на наносите и бетониране на критичните прагове в името на целогодишния транзит на тежки баржи. Ако този план се осъществи, реката ще бъде стегната в изкуствен бетонен корсет, който ще я превърне в обикновен плавателен канал. Никой от тези лобисти не се интересува, че речното дъно вече е изкуствено вкопано с повече от метър заради каскадата „Джердап“ нагоре по течението, нито че бетонирането ще унищожи завинаги остатъците от местообитанията на застрашените видове. В престижни ведомствени кабинети се отхвърлят всички предупреждения на истинските експерти от терен, които категорично заявяват, че реката има нужда от пространство да диша, а не от бетон и фадроми. Пресушаването на страничните ръкави и отрязването на естествените заливни низини с диги още от миналия век е превърнало живата река в болник на системи, но за транспортните хищници това е само досадна пречка пред милионните им печалби от транзитни такси и субсидии.

Третият, но може би най-коварен пласт на тази национална разруха е пълният управленски паралич и липсата на каквото и да е ранно предупреждение. Цялото лятно бедствие можеше и трябваше да бъде предвидено още в ранната пролет. Още през март и април сателитните данни за мизерния снежен запас в Алпите и Карпатите ясно показваха, че Дунав ще пресъхне през лятото. Вместо отговорните министерства да изработят кризисен план, да регулират изпускането на водите и да предупредят рибарските общности и местните стопанства, държавата потъна в познатата си летаргия. Всички чакаха пожарът да пламне с пълна сила през юли и август, за да могат отново да викат пожарната и да разпределят аварийни средства на тъмно. Реалният мониторинг на животинския свят по реката днес не се финансира от държавата – той е изоставен изцяло на плещите на шепа ентусиасти от неправителствения сектор, които броят останалите живи риби и птици на собствен риск и с ограничени дарения. Държавните институции се сещат за Дунав само тогава, когато могат да обявят бедствие, да поискат извънредни пари от правителството и да се оправдаят с глобалното затопляне. Климатичните промени са неоспорим факт, но те са се превърнали в най-удобното алиби за безхаберието, бездействието и откровената корупция.

Точно затова днес въпросът не е просто колко ниско е паднало речното ниво, а колко ниско може да падне моралът на онези, които трябва да пазят природното ни наследство. Ако есенните и зимните дъждове не успеят да напълнят пресъхналите блата на „Персина“, „Калимок“ и „Сребърна“, следващата пролет няма да има къде да гнездят дори онези птици, които по чудо оцеляха този сезон. Есетрите ще останат само избелял спомен в учебниците по биология, а крайдунавските села ще се изправят пред пустиня, покрита с прах и солена пепел. Ние от Свободния информационен канал категорично отказваме да мълчим пред това безразсъдно престъпление срещу природата и бъдещето на България. Времето за половинчати мерки, празни чиновнически отчети и измислени спасителни помпи отдавна изтече. Ако спешно не бъдат съборени незаконните прегради, ако не бъдат прочистени захранващите канали и ако реката не бъде върната в нейните естествени граници, скоро по бреговете на Дунав ще останат само изсъхнали скелети на лодки и надгробни паметници на безвъзвратно загубени видове. И тогава никакви евромилиони, никакви спешни субсидии и никакви министерски извинения няма да могат да върнат живота в реката, която нашите предци наричаха вечна.