КУФАРИ С КЕШ В СЪРЦЕТО НА ЦЮРИХ: КАК БАНКЕРИТЕ НА СВЕТА ИЗПРАХА ИМПЕРИЯТА НА БРЕНДО

След месеци на детайлна съвместна работа, проучване на хиляди страници конфиденциални съдебни протоколи от Белинцона, Милано и Берн, досиета от закрити фирмени регистри и банкови извлечения, нашият международен разследващ екип към Свободния информационен канал започва да публикува мащабното си журналистическо разследване. За първи път изваждаме на дневна светлина онова, което години наред оставаше прикрито зад банковата тайна на Алпите: истинската финансова анатомия на кокаиновата мрежа около Евелин Банев – Брендо – легендата на българският наркотрафик.

Цюрих, площад „Парадеплац“. Върху паветата на това най-дискретно и скъпо парче земя в света десетилетия наред се ковеше репутацията на швейцарския банков елит. Тук парите никога не са миришели. Докато в началото на новото хилядолетие през вратите на монументалната централа на Credit Suisse не започват да влизат хора със спортни сакове и куфари, пълни догоре с еврови банкноти. Тези пари не идваха от инвестиции в швейцарски часовници, нито от фармацевтични дивиденти. Те идваха от трюмовете на презокеански кораби и океански яхти, разтоварвани посред нощ край бреговете на Галисия, Португалия и Калабрия. Днес, след историческото съдебно решение на Апелативната камара на Федералния наказателен съд на Швейцария по делото CA.2025.17 от 3 март 2026 г., цялата кулиса рухна. Чрез това разследване Свободният информационен канал реконструира първия и най-важен стълб на тази схема: как една от най-старите банкови институции на Европа си затвори очите пред десетки милиони от кокаин, за да обслужи момчетата от софийския квартал „Лозенец“.

Всяка велика банкова афера има своя вътрешен ключ. За организацията около Брендо този ключ не беше мастит швейцарски финансист със скъп костюм, а българка, назначена като персонален банкер за клиенти от Източна Европа в цюрихския клон на Credit Suisse. В миналото си тя е свързана с българския спорт – състезателка по спортна стрелба, движеща се в елитните спортни среди в София, където се пресичат пътищата на борци, щангисти и новоизлюпените бизнесмени от прехода. Попадайки на работа в Цюрих, тя се оказва идеалният проводник. Тя познава манталитета, говори техния език и най-вече знае как да накара строгата швейцарска система за съответствие и контрол да гледа в другата посока. Когато куриерите на Банев започват да пристигат в Цюрих, те не носят официални счетоводни отчети. Те носят кеш. Понякога в банкноти от по 20, 50 и 100 евро, носещи специфичния тежък мирис на подземни складове.

Според констатациите на швейцарската Федерална прокуратура, схемата стартира с наемането на банкови сейфове на имената на доверени лица от близкото семейно и лично обкръжение на Брендо. В тези трезори започват да се тъпчат пачки, донасяни с автомобили през европейските граници. След това парите поетапно се изваждат и се внасят по новооткрити сметки, контролирани от фиктивни търговски дружества. Вместо да натисне червения бутон за пране на пари и да сезира държавната служба MROS, българската банкерка съдейства за структурирането на средствата. Когато колегите ѝ в трезора започват да задават неудобни въпроси за произхода на милионите, тя предоставя прикриващи договори за продажба на недвижими имоти в България и документи за строителен бизнес. Така парите, придобити от разпределението на тонове кокаин за европейския пазар, се превръщат в чист инвестиционен капитал за строителство в Източна Европа. Съдбата на тази жена остана трагична и обвита в мълчание: тя почина през 2023 г., преди окончателното приключване на процеса в Белинцона, поради което наказателното производство срещу нея бе официално прекратено. Но оставените от нея банкови следи останаха в съдебните папки завинаги.

Колко пари всъщност преминаха през тези сметки? В обвинителните актове на швейцарските прокурори фигурира зашеметяващ транзитен поток: над 140 милиона швейцарски франка, завъртени през структурите между 2004 и 2008 г. Десетки милиони от тях са класифицирани като директно изпрани чрез прикриване на престъпния им произход. Един от най-фрапиращите епизоди, разкрити по време на съдебните заседания в Белинцона, описва рутината на тези вноски. Куриерите пристигат в банката с тежки пътнически чанти. В депозитарите на Credit Suisse служители прекарват часове наред в броене на банкноти на машини, които често блокират от праха на използваните купюри. Никой не пита защо един уж преуспяващ източноевропейски инвеститор в недвижими имоти носи кеш в багажника, вместо да нареди банков трансфер през банковата система на Европейския съюз. Отговорът е прост: по това време швейцарските частни банки са гладни за ликвидност от Източна Европа, а бонусите на мениджърите зависят правопропорционално от обема на привлечените клиентски активи.

Дълги години Credit Suisse поддържаше удобната теза, че е станала невинна жертва на изключително изкусна и конспиративна криминална банда. Но съдиите от Федералния наказателен съд видяха друго: системно, институционално бездействие и организационни дефицити, граничещи с умисъл. През юни 2022 г. съдът постанови историческа присъда срещу банката, налагайки ѝ глоба от 2 милиона франка и конфискация на свързани активи за над 19 милиона франка. Това беше първият случай в швейцарската история, в който голям банков мастодонт е осъден по наказателен ред за пране на пари на организирана престъпна група.

Но юридическата сага не спря дотам. След сливането на изпадналата в криза Credit Suisse с нейния вечен съперник UBS, делото влезе в Апелативната камара под номер CA.2025.17. В решението от 3 март 2026 г. съдебната мозайка се пренареди: наказателното преследване срещу починалата банкерка бе прекратено по силата на закона; банката-правоприемник UBS бе оправдана по разглежданата част от обвинението за институционална отговорност – резултат от сложни юридически маневри и изтичане на давностни срокове по част от съставите; в същото време обаче съдът потвърди вината на физическите фигури от финансовата верига. Българският гражданин, кодиран в съдебното решение като „C.“, бе осъден на 26 месеца лишаване от свобода, частично условно, за участие в престъпна организация и квалифицирано пране на пари за деянията си между юни 2005 и януари 2009 г. Това е човекът на терен – логистикът, който е отговарял за придвижването на парите, физическото им доставяне в трезорите и координирането на куриерските пратки. Втората ключова фигура – обозначена в решението като „E.“, бивш служител от финансовия сектор – получи условна присъда от 4 месеца и 15 дни за подпомагане на престъпната организация в периода 2007–2008 г. Зад тази буква стои финансист, отлъчен от друга голяма цюрихска банка, който е нает лично от Брендо срещу пачки с кеш, за да спасява финансовата инфраструктура, когато обръчът започва да се затяга.

Документите по швейцарското производство разкриват точния маршрут, по който наркопарите бяха трансформирани в респектиращи банкови салда:

В продължение на близо четири години цюрихската схема работи безотказно. Парите се въртят в порочен кръг: дрога, кеш, швейцарски сейф, офшорна сметка, луксозен затворен комплекс на българския бряг. Никой не задава въпроси, защото всички по веригата печелят: наркобароните получават безупречно чисти еврови активи с печата на реномирана швейцарска банка, а банкерите прибират милионни такси за управление на сенчести капитали. Но перфектният механизъм започва да се пропуква не от грешка на банкерите в Цюрих, а от кървавите сблъсъци в София и неочаквано засичане на френската граница. В следващата част на нашето разследване Свободният информационен канал ще разкрие как другата емблематична швейцарска банка – Julius Baer – отказа да приеме куфар с пари, как уволненият ѝ служител се озова на тайна среща в София с 60 000 евро в джоба, и кой е мистериозният борец G.K., превърнал алпийския кантон Вале в тайна логистична база на империята.