ДОСИЕТО „ГОЧЕВ“: КМЕТЪТ НА ПРАВЕЦ, АРХИВИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКАТА СЯНКА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ
В съвременната българска провинция времето често изглежда спряло, а границите между публичния интерес, партийната конюнктура и частните икономически интереси се размиват до пълна неразпознаваемост. В тази среда дългогодишното управление на общините се превръща в затворена система, където решенията се вземат далеч от обществения поглед, а архивните сенки от миналото продължават да тегнат над настоящето. Класически пример за този модел на управление е община Правец и нейният дългогодишен кмет Румен Илиев Гунински, чието име десетилетия наред олицетворява местната власт. Зад фасадата на стабилния администратор и утвърден политически играч обаче се крие сложна мрежа от институционални решения, официално установени факти и икономически зависимости, които изискват дълбок и безпристрастен анализ. Когато държавните архиви проговорят, те разкриват не просто биографични детайли, а цяла структура на приемственост между тоталитарните структури на миналия век и съвременните механизми на местно управление. За да се разбере същността на този модел, е необходимо да се проследят както документалните следи от миналото, така и актуалните икономически процеси, които определят живота в общината. Докато независимите медии и свободният информационен канал непрекъснато се опитват да осветят тъмните петна в управлението на община Правец, официалните институции твърде често се ограничават до сухи констатации, без давлизат в дълбочината на проблемите. Историята на Румен Гунински не е просто поредният политически портрет, а многопластово разследване за това как архивните решения на държавната комисия съществуват паралелно с десетилетната му политическа кариера. За да разплетем тази история, трябва да започнем от самото начало на документалната следа, която ни връща назад към декември 1982 година, когато младият, тогава 25-годишен Румен Гунински, попада в полето на внимание на тоталитарните служби. Според официалните решения на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, на 6 декември 1982 година е извършено неговото вербуване от щатния служител капитан Цветко Тодоров Катеринкин към СОУ на МВР-ДС, отделение Правец, а две седмици по-късно, на 20 декември 1982 година, е регистриран под псевдонима „Гочев“ с качеството на агент.
Тези сухи архивни данни далеч не са нова сензация или медийна измислица от последните години, въпреки че последното решение на държавния орган от 2 юни 2026 година – прието по повод проверка на лица от ръководството на сдружение „Спортен клуб Ботев“ в Правец – отново извади името му на преден план. Още в далечната 2008 година, покрай проверка на кандидатите за местните избори през 2007 година, Комисията официално обяви тази принадлежност с Решение №22 от 29 януари 2008 година, като посочи наличието на лично дело с номер IА-36348, регистрационна бланка, регистрационен дневник, картон образец 4 и документи от ръководилия го щатен служител, както и доклад на МВР от декември 2007 година. През годините тази принадлежност е потвърждавана с десетки поредни решения на комисията през 2011, 2012, 2015, 2016, 2019, 2020, 2023 и 2024 година, които съпътстват всяко ново явяване на Гунински на местни избори или заемането на отговорни позиции, включително в ръководните органи на Българската социалистическа партия, където той става член на Националния съвет през 2016 година. Въпреки тази мащабна и публично достъпна документална хроника, в продължение на десетилетия местната общественост в Правец е принудена да функционира в среда на мълчание, където миналото на агент „Гочев“ никога не е получило публично обяснение или оценка от самия него.
Тук обаче разследващата журналистика трябва да бъде изключително прецизна и да разграничи документално доказаното от неизвестното, за да не падне в капана на евтините внушения. Към момента наличните архивни документи доказват самата агентурна принадлежност, но не разкриват конкретното съдържание на дейността на младия Гунински през онези години. В наличния опис на лично дело IА-36348 не фигурира работно дело, но това не ни дава основание да твърдим категорично, че такова никога не е съществувало, а единствено, че в документите, с които разполагаме днес, то не е посочено изрично. Освен това от наличните материали не е установено дали са запазени собственоръчно написани агентурни сведения, дали информацията е давана писмено или устно на щатния офицер капитан Катеринкин, колко срещи са били проведени в рамките на тази секретна връзка, колко точно сведения са били предадени на службите, кои лица са били обект на този оперативен интерес и дали агентурната дейност е довела до конкретни репресии, ущърб или тежки последици за трети лица. Не е изяснена от наличните документи и точната дата, на която агентурното сътрудничество е било прекратено официално. Тези липсващи елементи не означават, че темата е затворена; напротив, те се превръщат в драматургичния двигател на едно задълбочено разследване, което поставя законния въпрос защо след близо четири десетилетия тези въпроси все още нямат официален отговор. Какво точно е правил 25-годишният Румен Гунински през декември 1982 година, каква обществена или трудова длъжност е заемал в тогавашната структура на Правец и какво е предизвикало интереса на отделение Правец към неговата личност са въпроси, на които единствено пълното отваряне и разчитане на съдържанието на лично дело IА-36348 може да даде документален отговор. Във вторичните публични източници през годините се появяват различни тълкувания и противоречия, като някои коментатори използват терминологията „агент“, а други спекулират с понятието „резидент“, но докато първичните архивни документи не изяснят окончателно тези детайли, професионалният подход изисква да се придържаме строго към доказаната формулировка агент с псевдоним „Гочев“. Фактът на принадлежността е желязно установен от държавата, но реконструирането на реалната оперативна дейност остава онази затворена страница, която местната власт предпочита да подминава с мълчание. Точно тук ролята на свободният информационен канал се оказва незаменима за съвременното българско общество, тъй като алтернативните разследващи платформи продължават да настояват за прозрачност там, където институционалният архив среща политическия комфорт. Паралелно с темата за Държавна сигурност, голямата въпросителна пред обществото остава и икономическата сфера на влияние, в която името на Гунински фигурира през годините на прехода и кметското му управление. Историческите фирмени регистрации от миналото свързват името му с редица дружества като „Булит“, „Фламинго“, „Рум ойл“ и „Голд тайм“, както и с участия в сдружения на частните търговци и спортни клубове, което показва дългогодишно присъствие не само в администрацията, но и в бизнес средите на региона. В съвременния икономически пейзаж на общината централно място заема акционерното дружество „Университетски недвижими имоти, Правец“ с единен идентификационен код 130833757, където капиталовата структура е разделена между Община Правец с миноритарно участие от 31 процента и частни структури, сред които личат големи инвеститори като „Тера Тур Сервиз“, държащи мажоритарния дял от 69 процента. В официалните регистри Румен Гунински фигурира като действителен собственик на тези дялове, но тук е необходима изключителна журналистическа прецизност, за да се избегнат подвеждащи тълкувания – това качество не произтича от лична инвестиция, семейно богатство или частни акции на кмета, а се дължи единствено на законовото изискване, което го обвързва с тази позиция по силата на заета висша длъжност в местната власт и участието на самата община в акционерното дружество. Въпреки това правно уточнение, подобна структура създава сериозни предпоставки за потенциален конфликт на интереси, особено когато се анализират търговските отношения между дружеството и общинската администрация. Ярък пример за това са данните от есента на 2024 година, когато „Университетски недвижими имоти Правец“ изпраща официално предложение до кмета Гунински за продажба на активи и имоти на Община Правец, подписано от представляващия дружеството Борислав Ралчев, последвано от съответни докладни записки и предложения до Общинския съвет за управление и разпореждане с общинско имущество. Макар подобни процедури да следват формалния административен ред, те неизбежно поставят пред обществеността въпроса доколко независимо могат да функционират общинските съветници в ситуация, в която кметът по закон представлява миноритарния собственик в дружество с мажоритарно частно участие, от което постъпват предложения за имотни сделки. Местният парламент, доминиран от политически мнозинства и зависимости, рядко разполага с волята или експертния капацитет да подложи подобни предложения на независим пазарен анализ и обществено обсъждане, което за пореден път доказва необходимостта от независими медийни проверки.
Обществените поръчки, обявявани от община Правец, също редовно попадат под ударите на критичния анализ, като последен приличен пример е процедурата от септември 2026 година с предмет доставка на хранителни продукти за нуждите на социалните и детските заведения на обща прогнозна стойност от 487 000 евро без ДДС. Публикации в специализирани медии и анализи на експерти сочат, че документацията по тази мащабна поръчка съдържа изключително рестриктивни и тежки санкционни условия, включително клаузи за абсурдни дневни наказания за евентуалните изпълнители, което според критиците създава сериозни съмнения за ограничаване на реалната конкурентна среда и насочване на публичния ресурс към предварително избрани фирмени кръгове. И докато местната администрация запазва мълчание или отхвърля критиките като политически атаки, гражданите остават в изолация пред тези милионни разходвания на публични средства. Всички тези факти, събрани заедно, рисуват тревожна картина на общинско управление, в което миналото на агент „Гочев“ и настоящето на икономическите партньорства образуват плътна завеса срещу прозрачността и отчетността. Свободният информационен канал и разследващата журналистика ще продължат да задават неудобните въпроси към Румен Гунински и ръководството на общината, защото отговорите не се намират в сухите регистри, а в реалното съдържание на личните дела и прозрачността на обществените разходи. Докато архивите остават частично затворени, а въпросите около лично дело IА-36348 нямат документален епилог, обществото в Правец ще продължава да живее в сянката на едно минало, което отказа да остане в историята и се превърна в траен модел на управление.
ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ ЛАБИРИНТ И ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ПРАЗНОТИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРАВЕЦ
Оставете коментар