Всяка сутрин южно от Бургас, където вълните на залива разбиват последните илюзии за правов ред, започва един тих, но скъп спектакъл. Докато рибарите преброяват все по-празните си мрежи, административната машина на държавата и общината налива милиони левове в бетон, понтони, експозиционни къщи и електрически лодки. Мястото е Ченгене скеле – пространство, натоварено с исторически парадокси, в което зад романтиката на преплетените мрежи и соления морски въздух се крие десетилетен казус за незаконно строителство, променени устройствени планове, парламентарни лобисти и публични средства, чиято крайна цел все по-ясно застрашава общото благо в полза на частни интереси.

Пътят към днешния хибриден статут на селището е белязан от купища хартия и изгубени битки на институциите. През 2009 и 2010 година картината изглежда радикално различно: държавната машина влиза в залива с тежка техника и заповеди за масово събаряне. Тогава ДНСК регистрира над 225 заповеди за премахване на незаконни строежи, сред които изненадващо се открояват не само скромни рибарски бараки, но и масивни етажни вили. Десетки постройки са сравнени със земята през следващите години, а процесът се влачи през съдилищата почти до днес. И въпреки че и в момента продължават единични съдебни дела за незаконни постройки върху горски терени, успоредно с това започва удивителна метаморфоза. От място за принудително премахване, Ченгене скеле постепенно се превръща в обект на непрекъснати устройствени компромиси.

През годините Община Бургас приема лавинообразно нови подробни устройствени планове, които се сменят, актуализират и прекрояват през 2010, 2013, 2015 и накрая с нов проект през лятото на 2025 година. Зад сухия език на кадастралните карти се крие същинската цел – опит да бъде легализирано или поне превърнато в „търпимо“ това, което вчера е било подлежащо на събаряне. Този институционален комфорт обаче не се случва само на местно ниво. В Народното събрание периодично се появяват законодателни инициативи и специални поправки в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които целят да отворят вратата за постройки, обслужващи специализирани пристанищни обекти. Тези текстове, приемани на първо четене от комисиите с удивително единодушие през пролетта на 2026 година, показват рядка политическа чуваемост към проблемите на собствениците в залива.

Докато депутатите променят законите, а общината чертае новите граници на ПУП, в Ченгене скеле се изливат сериозни публични ресурси. Сумите, изразходени за последните петнадесет години през различни европейски програми, национални фондове и общинския бюджет, надхвърлят милиони левове. Изграждането на Културно-туристическия и етнографски комплекс, чието управление е поверено на общинското предприятие „Туризъм“, погълна стотици хиляди левове за експозиционни къщи, многофункционални зали и амфитеатри. Към тези инвестиции се добавя и мащабният проект за модернизация на закритата лодкостоянка за над 844 хиляди лева, финансиран по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2021–2027 година. Новите понтони, кранови съоръжения, видеонаблюдение, метеорологични станции и дори последната обществена поръчка от септември 2026 година за доставка на нова електрическа лодка на стойност десетки хиляди евро рисуват картината на модерен, отлично оборудван крайбрежен център.

Тук обаче възниква най-острият въпрос, който ние от Свободния информационен канал поставяме на преден план: кого всъщност обслужват тези милиони? Отговорите на тази загадка не могат да бъдат намерени в рекламните брошури на общината, а в суровата реалност на риболова. Докато инфраструктурата блести с нови придобивки, официалните данни на ИАРА от лятото на 2026 година сочат катастрофален срив в улова. Спрямо предходните години е отчетено понижение с близо 50% при цацата, две трети при попчетата и пълно изчезване на лефера, паламуда и скумрията в черноморските мрежи. Рибарството като традиционен поминък умира, изместено от климатичните промени и екологичния дисбаланс, но самото „рибарско селище“ продължава да се развива с бързи темпове като комерсиален бранд и туристическа дестинация.

Така на терена остават да съществуват две паралелни реалности. В едната рибарите безпомощно гледат празните си лодки и се опитват да оцелеят в рамките на свиващите се квоти и екологични ограничения. В другата общинските дружества разширяват бистрата, организират международни форуми за морско наследство с участници от девет държави и отдават нови плажни площи под наем. Зад тази фасада от културни събития и публични лентички обаче остава да виси най-важният неразрешен въпрос от кадастъра: дали инвестирането на публични средства за стотици хиляди левове в обща инфраструктура, ПУП-регулации и брегоукрепване не повишава изкуствено стойността на частни имоти и спорни постройки, чиято законност бе поставена под съмнение още преди десетилетие?

Свободният информационен канал ще продължи да следи този сложен казус, в който границата между опазването на местното наследство и узаконяването на частни икономически интереси става все по-невидима. Защото в Ченгене скеле днес се решава много повече от съдбата на една закрита лодкостоянка – тук се тества докъде може да стигне симбиозата между държавния ресурс и частния апетит към българското черноморско крайбрежие.

Всяко журналистическо разследване, което се изкушава да спре дотук, рискува да пропусне най-съществената част от пъзела – онази суха, но безпощадна административна и правна документация, която разкрива кой печели от трансформацията на Ченгене скеле. Защото зад красивите думи за съхраняване на морското наследство и европейските проекти се крие мрежа от конкретни имоти, собственици, инвестиционни намерения и капиталови потоци, които чакат да бъдат осветени от Свободния информационен канал.

Първият критичен фронт, който остана извън обсега на първоначалния анализ, е пълната инспекция на поземлената собственост в рамките на селищното образувание. Докато обществеността вярва, че мястото е изцяло държавна или общинска територия, кадастралните регистри разкриват наличието на частни имоти и спорни терени, попаднали в обхвата на новите подробни устройствени планове. Въпросът, който институциите упорито избягват да коментират, е дали промяната на статута на застрояването и допускането на постройки, обслужващи специализирани дейности, не разчиства пътя за легализиране на частни активи, които до вчера са били под заплахата на багерите. Когато една община с административен ресурс и държавни пари промени ПУП и изгради довеждаща инфраструктура, ток, вода и видеонаблюдение до прага на определени обекти, пазарната стойност на тези имоти скоква главоломно. Тук се крие онази тънка граница между публичната инвестиция в обществен интерес и непряката държавна субсидия за частни инвестиционни апетити, която задължително трябва да бъде разследвана чрез проверка на нотариалните актове и данните от Имотния регистър.

Вторият пласт, който заслужава дълбоко вникване, е свързан с обществените поръчки и фирмите изпълнители, усвоявали средствата през годините. Проследяването на договорите за стотици хиляди лева – от инженеринга на културно-туристическия комплекс през строителството на лодкостоянката до най-новите доставки на специализирани плавателни съдове – показва концентриране на ресурсите в ограничен кръг от строителни компании и консултантски бюра. Свободният информационен канал ще разрови детайлно регистрите на Агенцията по обществени поръчки, за да провери има ли свързаност между фирмата изпълнител „Геоплан Кънстракшън“ и други дружества, печелили търгове в Община Бургас, както и какви анекси са подписвани по време на изпълнението на договорите. Когато публичните средства надхвърлят милиони левове в рамките на едно десетилетие, прозрачността изисква отговор на въпроса дали общественият интерес е защитен чрез реална конкуренция или поръчките са били печелени при липса на алтернативни кандидати.

Третата забравена линия в разследването засяга ролята на държавните институции като ДНСК и Регионалната дирекция по горите спрямо текущите съдебни дела. Докато на хартия се декларира нулева толерантност към незаконното строителство в горски и крайбрежни територии, съдебната практика показва протакане на делата с години, докато местната власт паралелно приема устройствени планове, които правят събарянето фактически невъзможно или политически неизгодно. Получава се парадоксална ситуация, в която дясната ръка на държавата издава заповед за премахване на масивна сграда, а лявата ръка гласува бюджет за изграждане на асфалтов път и пречиствателна станция до същия този имот.

Свободният информационен канал ще продължи да настоява за пълна и безкомпромисна прозрачност около всеки лев, похарчен в залива на Ченгене скеле, защото общественият интерес не може да бъде заменен от красиви туристически фестивали, зад които се губят старите апетити към българското крайбрежие.