Нито земетресение е разцепило терена край село Хърлец, нито река Дунав е отнесла част от него, но за една година стойността му се е свила почти 24 пъти. Площта е същата, мястото е същото, а предназначението му остава тясно свързано с най-мащабния и скъп енергиен проект на България – изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Променила се е само счетоводната фантазия. През есента на 2025 година малко над 202 декара държавна земя са оценени на астрономическите 651 милиона и 126 хиляди лева и са внесени като непарична вноска в капитала на проектното дружество, създадено да строи новите ядрени мощности. Само дванадесет месеца по-късно, след политически трусове, смяна на ръководства и вътрешни одити, същият актив е преоценен на едва около 27 милиона лева. Над 623 милиона лева са изчезнали от капитала на държавната компания без капка физическа промяна на терена, а читателите на свободния информационен канал заслужават да знаят документалната истина зад този грандиозен икономически парадокс.

Въпросната земя не е обикновена нива, макар първоначално експертните оценки да са я третирали през призмата на бъдещата ѝ урбанизация за нуждите на енергийното производство. Имотите с площ съответно от 162 945 и 39 734 квадратни метра са обособени от масивен държавен терен с площ над 3,7 милиона квадратни метра. Когато през октомври 2025 година те са апортирани в „АЕЦ Козлодуй, Нови мощности“, оценката им достига невероятните 3 213 лева или около 1 643 евро за квадратен метър. Това означава над 3,2 милиона лева за декар – цена, която би накарала да завиждат най-скъпите бизнес квартали в европейските столици. За да бъде скандалът пълен, тази сума не остава просто експертно упражнение върху лист хартия, а се превръща в реално увеличение на капитала на дружеството, което води и до значителни данъчни задължения за стотици хиляди или милиони лева, принуждавайки централата да търси ликвидност.

Истинската драма обаче се разкрива, когато тези космически цифри бъдат съпоставени с останалите сделки на същата държавна структура в същия географски район. Съвсем по същото време, през септември 2025 година, проектното дружество купува шест други съседни имота с обща площ от над 82 декара за скромната сума от 273 533 лева. Това прави средно по 3 лева и 29 стотинки на квадрат. Разликата от хиляда пъти между реално платените пари за съседни земи и оценените на три хиляди лева на квадрат държавни терени е само първият сериозен въпрос, който медиите и свободният информационен канал поставят на вниманието на обществото. Паралелно с това започва подготовката за придобиването на частен имот от близо 69 декара, разположен в същата площадка, чиято договорена цена скача до близо 100 милиона евро без ДДС, равняваща се на около 2 822 лева на квадратен метър. Любопитното е, че този частен терен е прехвърлен през ноември 2025 година в новосъздадено дружество с капитал, формиран именно от същия имот, оценен на над 214 милиона лева – оценка, която е изненадващо близка до тази на държавните земи, с отклонение от едва два процента и половина.

Тази огледална ценова картина между държавните и частните оценки кара експертите да говорят за сериозна координация или поне за изключително странно съвпадение на методите. Докато държавната машина подготвя милионна сделка за частния терен, Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг влизат в ролята на спирачка, а сделката в крайна сметка не е финализирана по първоначалния доброволен модел, като държавата се насочва към процедура по отчуждаване. Публичните проверки и последвалият одит разкриват стряскащи факти, довели до извънредни кадрови промени в ръководствата както на АЕЦ „Козлодуй“, така и на проектното дружество през лятото на 2026 година. Министърът на енергетиката Ива Петрова публично заявява, че първоначалните оценки на голите ливади на над 1 600 евро за квадратен метър са притеснителни и прави директна връзка между надценените държавни активи и подготвяното плащане към частния собственик.

Новата вълна от проверки през лятото и есента на 2026 година води до драстична корекция. След като през август се споменава за нова оценка от около 29 милиона евро, в края на септември корпоративните документи на „АЕЦ Козлодуй, Нови мощности“ официално отчитат нова стойност на апортната вноска от едва 13 милиона 961 хиляди евро, или приблизително 27 милиона и 300 хиляди лева. С тази сума е намален и капиталът на дружеството с над 318 милиона евро. Намалението е с близо 95.8%, а новата оценка е близо 24 пъти по-ниска от първоначалната. Между двете експертни решения земята нито е загубила стратегическото си значение, нито проектът е преместен на друго място – напротив, устройствените процедури и одобреният подробен устройствен план за новите ядрени мощности само потвърждават необходимостта от този терен.

Именно тук се крие ядрото на разследването, което свободният информационен канал проследява с цялата му административна сложност. Институциите дължат документален, а не политически отговор на въпроса как трима независими оценители, определени чрез Агенцията по вписванията, са могли да стигнат до цена от над 650 милиона лева за земи, които година по-късно се оказват с десетки пъти по-ниска пазарна реалност. Зад тези огромни суми стоят конкретни подписи на членове на съвети на директорите, консултантски договори с адвокатски кантри, оценителски доклади с неизвестни засега сравнителни аналози и решения на държавни органи. Докато прокуратурата и контролните органи проверяват дали е имало умисъл за създаване на изкуствен ценови ориентир, обществото има право да научи имената на експертите и механизмите, довели до това милиони лева да се появяват и изчезват от счетоводните баланси само с подпис в софийските кабинети.

Сенчестите играчи и задкулисните механизми: Кой дърпа конците около златните терени на Хърлец

Разплитането на този безпрецедентен счетоводен абсурд не може да бъде пълно без внимателен анализ на хората и компаниите, които стоят зад кулисите на сделките. Защото докато цифрите в балансите на проектното дружество скачат и се сриват със стотици милиони, в схемата се появяват частни интереси, чиито корени водят към добре познати играчи в българския строителен и енергиен елит. Централна фигура в този частен сюжет е дружеството „Интерпром“, което се оказва собственик на апетитния терен от близо 69 декара, разположен ключово между държавните имоти в землището на село Хърлец. Самата фирма не е случаен играч на пазара – нейният управител Калоян Теодосиев ръководи структура с дългогодишна история в строителния бранш, като публични разследвания и медийни разкрития я свързват с участия като подизпълнител по мащабни национални и регионални проекти като разширението на газохранилището в Чирен, трасета около газовата връзка със Сърбия и дори части от инфраструктурни обекти с национално значение.

Въпросите около частния имот стават още по-остри, когато се проследи неговата хронология и начинът, по който той е вкаран в играта за новите ядрени мощности. Теренът, който през 80-те години на миналия век е служил на държавното предприятие „Енергостроймонтаж“ по време на първоначалното изграждане на АЕЦ „Козлодуй“, през 2005 година преминава в частни ръце чрез констативен нотариален акт, а през 2013 година е придобит от „Интерпром“. Когато през есента на 2025 година държавата решава, че този частен терен е жизненоважен за площадката на седми и осми блок, започва трескава подготовка за неговото откупуване на цена, която първоначално е договорена на изумителните 98 милиона и 910 хиляди евро без ДДС. Това прави по близо 1 443 евро или 2 822 лева за всеки квадратен метър. Любопитен детайл, който свободният информационен канал непрекъснато извежда на преден план, е скоростта, с която се движат процедурите: само дни след като АЕЦ „Козлодуй“ започва официални преговори за изкупуване, частният собственик светкавично учредява ново дружество, наречено „Араке 999“, в чийто капитал апортира същия този имот на оценка, надхвърляща 214 милиона лева.

Тази главозамайваща оценка на частния терен идва само броени дни след като държавните експерти оценяват съседните държавни земи на почти идентична цена от над 3 200 лева на квадрат. Получава се огледална и дълбоко подозрителна симбиоза, в която частната и държавната оценка се движат ръка за ръка на фантастични нива, докато съвсем наблизо проектното дружество купува други земи за едва 3 лева и 29 стотинки на квадрат. Именно тук министърът на енергетиката в служебния или редовен кабинет по-късно прави ключовата връзка, обявявайки публично след вътрешен одит, че високата оценка на държавните терени вероятно е създала изкуствен и необоснован ценови ориентир, който е трябвало да оправдае огромното плащане към частния инвеститор. Спасителната спирачка в този момент е задействана от Българския енергиен холдинг, който отказва да одобри финансирането на милионната сделка, а след последвалия публичен скандал държавата рязко променя тактиката си, преминавайки от доброволно придобиване към принудително отчуждаване.

Смяната на политическата и управленската конюнктура през лятото на 2026 година отваря кутията на Пандора. С идването на новото ръководство начело с Александър Михайлов в проектното дружество и след серия от одитни доклади започва мащабно преосмисляне на активите. Държавните терени, които само преди месеци са били счетени за златни, са подложени на нови експертни анализи, съобразени вече с реалния пазарен контекст и реалностите на одобрения подробен устройствен план. Резултатът е катастрофален за счетоводния баланс на компанията, но спасителен за държавния ресурс – оценката се срива последователно до 29 милиона евро, а в края на септември 2026 година се стабилизира на окончателните 13 милиона 961 хиляди евро, което свива капитала с близо 319 милиона евро.

Този мащабен срив остава без отговор от хората, подписали първоначалните оценки. Кой носи отговорност за факта, че трима независими вещи лица, назначени чрез Агенцията по вписванията, са произвели експертизи, отклоняващи се с десетки пъти от реалността? Каква е ролята на консултантските компании и адвокатските кантори, като споменатото в публичното пространство дружество „Йонев и Канчелов“, което е оказвало правни и консултантски услуги около процеса? И докато бившите ръководители на АЕЦ „Козлодуй“ и проектното дружество мълчат или хвърлят взаимни обвинения, данъкоплатците продължават да плащат цената на тези счетоводни фокуси. За читателите на свободния информационен канал остава горчивият извод, че ядрената енергетика на България твърде често се превръща в поле за упражнения на корпоративни апетити, където милионите се раждат и изпаряват с един подпис, а истинската прозрачност все още е лукс, който институциите нито могат, нито искат да си позволят.