В горите край кюстендилското село Блато има място, което продължава да задава повече въпроси, отколкото да дава отговори, а този път вниманието на нашите екипи привлича един изключително конкретен и смразяващ кръвта детайл, който накара изследователите да настръхнат пред мащаба на загадката. В основата на огромна скална форма, наподобяваща причудлива каменна гъба, се вижда необичайно гладък участък, който рязко и почти зловещо контрастира с разслоената, напукана и силно ерозирала скала около него, сякаш цялата природа е замръзнала в очакване на разкритие, което може да прочете изцяло познатата ни история на региона. А върху тази огледална гладка повърхност при най-внимателно вглеждане сякаш започват да се появяват сенчести, но упорити линии, които карат човешкото око да напрегне поглед до болка и да зададе онзи опасен въпрос, пред който дори опитните археолози замълчават — дали това са обикновени драскотини и капризи на геоложката ерозия, или пред нас стои почти напълно заличено послание от миналото, оставено от неизвестна цивилизация?

Отговор към този момент няма, а институциите мълчат или вдигат безпомощно рамене пред мистерията, но редакционната проверка на Свободен информационен канал разкри нещо много по-интересно и шокиращо, а именно, че това далеч не е първият път, когато именно край забравеното от Бога село Блато се съобщава за необясними скални изсичания, странни геометрични знаци и необясними феномени, които тормозят местните жители от поколения насам. Когато разгледахме оригиналната фотография на скалния колос, върху нея стана възможно ясно да бъде разграничено приблизително правоъгълно поле с поразително гладка структура, която няма аналог в заобикалящата я дива среда, но дали това поле е изкуствено загладено от човешка ръка в древността, остава невъзможно да се установи категорично само от един кадър, колкото и детайлен да е той. При дълбоко увеличение на изображението се забелязват призрачни слаби линейни следи, но истинският проблем е, че те все още не образуват достатъчно отчетлива и разпознаваема система от букви, поради което никой трезв учен не може убедително да ги определи нито като редове на забравена азбука, нито като отделни графеми, водещи към категоричен писмен паметник. Следователно на този етап всяко прибързано твърдение, че е открит сензационен древен надпис, би било невярно и подвеждащо за нашите читатели, но същевременно точно толкова безотговорно и прибързано би било да махнем с ръка и да кажем, че това тайнствено място не заслужава незабавна проверка на терен. Защото при разследването на този случай излязоха наяве факти, които превръщат обикновената разходка в гората в истински кошмар за историческата ни наука, като например фактът, че обектите в този район вече са описвани в специализирани каталози на култовите места в България като потенциални скални светилища с неизяснена хронология и загадъчен произход. Самите автори на тези регистри са изключително предпазливи и поставят въпросителен знак пред определението за култов обект, но изрично отбелязват, че на отделни скали, разпръснати на доста голяма площ в околностите, се забелязват странни и умишлени изсичания, които не могат да бъдат обяснени с обикновени природни сили. Едновременно с това се предупреждава, че в района има и множество интересни естествени образувания, които лесно могат да заблудят неподготвения турист, но точните географски координати на местността сочат към точка, която отдавна привлича търсачите на силни усещания и иманета. И тук историята навлиза в съвсем друга фаза, защото известни изследователи и журналисти като Елица Димова открито твърдят, че са попаднали на следи от древни писмености и мегалитни комплекси именно в този регион на Кюстендилско, стигайки дотам да сравняват местните знаци с находки от други краища на страната и дори да говорят за наличие на цял текст в началото на светилището. Това напълно променя журналистическия контекст на нашата находка, защото макар да не доказва автоматично съществуването на надпис върху конкретната скална гъба, то безспорно доказва, че предполагаеми знаци, символи и текстове в същия този скален комплекс са били забелязвани от различни наблюдатели през годините. Тук обаче трябва дебело да подчертаем, че всякакви субективни интерпретации на подобни символи не представляват сами по себе си научно археологическо доказателство за тяхната реална датировка или дълбоко сакрално значение, тъй като за това са задължителни строг археологически контекст, професионален епиграфски анализ и рецензирана научна публикация, каквито към момента липсват. А точно тук започва истинското и много по-дълбоко разследване, защото архивните изследвания показват, че село Блато има и официално документирана историческа връзка със стара писменост и значими събития от миналото, които не бива да пренебрегваме с лека ръка. Още в началото на миналия век видният български учен Йордан Иванов посещава този край и документира ктиторски надпис при църквата Света Богородица край близкото село Пастух, където изрично се споменава, че храмът е изписан през далечната 1557 година от местни хора, носещи именно гордото име на село Блато. Този факт може да няма пряка връзка с гладката скала от нашата снимка, но категорично доказва, че населението от този регион е притежавало трайна писмена традиция и е оставило документирани следи преди близо пет века, докато съседните средновековни крепости и тайнствени оброчища допълнително подсилват усещането, че под краката ни лежи древна и непроучена земя. Ето защо, когато разглеждаме хипотезите за скалния феномен, първата и най-логична позиция е да предположим, че всичко е дело на чистата природа, тъй като околната скала е силно пластувана, пълна с хоризонтални структури, пукнатини и различна степен на ерозия, която лесно може да извае гладка площ с помощта на времето и атмосферните условия.

Слабите линии върху този камък могат лесно да бъдат обяснени с естествени пукнатини, минерални жилки, следи от изветряне, лишеи или просто оптични измами, създадени от сенките на неравния релеф, което остава най-простото и научно защитимо обяснение засега. Втората възможност обаче е доста по-интригуваща, защото допуска скалата да е естествено образувание, но гладката повърхност и вдлъбнатините да са били използвани или дообработени от човешка ръка в по-късни епохи, както прекрасно се вижда в съседния регион около пещерата на свети Йоан Рилски край село Гърбино, където специалистите са документирали десетки врязани кръстове, графити и средновековни надписи от XVI век. Третата хипотеза предполага, че пред нас е било подготвено специално каменно поле за надпис, тъй като ако някой в древността или Средновековието е искал да издълбае послание върху груба скала, първото логично действие би било да заглади повърхността, а столетията на агресивна ерозия щяха да зачистят плитките букви и да оставят само гладкия камък. Четвъртата възможност ни връща към земята с напомнянето, че дори да докажем човешки следи, те могат да бъдат средновековни, османски, пастирски знаци или просто дело на поклонници от последните няколко века, които са търсели уединение в планината. Петият и най-неудобен заподозрян обаче си остава самият човешки мозък, който отчаяно търси познати форми в хаоса, подпомогнат от съвременния изкуствен интелект, който на някои компютърни реконструкции рисува цели букви, макар те да липсват в оригиналния суров кадър, което още веднъж доказва, че Свободен информационен канал няма да падне в капака на евтините сензации. Затова нашият екип смята, че истината може да бъде извадена наяве единствено чрез безкомпромисна научна проверка, включваща фотограметрично заснемане, триизмерни модели с висока резолюция и професионален епиграфски анализ на геометрията на камъка, а не на цветните сенки. И когато съберем заедно съществуващото светилище край Блато, старите писмени свидетелства, ктиторите от XVI век и новата загадъчна фотография, става ясно, че макар да нямаме доказан древен надпис, имаме достатъчно основание да зададем въпросите си гласно и да изискваме експертно мнение. Защото истинската сензация в този случай не е да обявим фантастични лъжи, а да предизвикаме специалистите да отидат на място, да измерят микрорелефа и да кажат какво точно се крие в скалите, докато продължаваме нашето мащабно разследване след скандалните материали, които Свободен информационен канал вече публикува в началото на септември 2026 година относно необяснимите феномени в региона.

СКРИТАТА МРЕЖА ОТ ОТДЕЛЕНИ СТАРИ ПЪТИЩА И ОБРОЧИЩА

Когато разширим мащаба на нашето журналистическо разследване извън пределите на самата скална гъба и хвърлим поглед върху картите на цялата околност в радиус от десетина километра, започва да се очертава една смайваща картина на древен култов ландшафт, който и до днес пази своите най-дълбоки тайни. Районът около кюстендилското село Блато далеч не е изолирано кътче, а част от цяла мрежа от древни пътища, римски трасета и средновековни оброчища, които са свързвали местните селища с важни духовни центрове в региона. Според регистрите на регионалните исторически музеи в този планински участък се намират останки от стари крепостни стени и селища от римската и ранновизантийската епоха, което означава, че тук векове наред е кипял активен живот, оставил след себе си както материални следи, така и множество неизследвани легенди за скрити съкровища и тайни светилища. Местните хора и до днес си предават от уста на уста предания за стари църкви, потънали в горските шубраци, и за тайнствени камъни, които притежавали лечебна или защитна сила срещу зли сили. Всичко това показва, че появата на странни изсичания или загладени полета върху скалите край село Блато не е изолиран каприз на природата или случайна приумица на някой съвременен овчар, а логична част от един древен сакрален ландшафт, който чака своите истински изследователи. Свободен информационен канал ще продължи да следи всяка нова следа по този случай, защото когато институциите мълчат, именно журналистическото любопитство е единственият начин историята да излезе на светло, а скалите да проговорят с истинския си глас, без да се налага изкуственият интелект да им приписва измислени послании.