Гледахме първия епизод на дългоочаквания шести сезон на „Под прикритие“ по БНТ и единственото усещане, което остави у нас този грандиозен телевизионен провал, е горчив вкус на измама, творческа безпътица и пълна творческа импотентност. Това не е завръщане на кукувицата в гнездото, а жалка картинка на режисьорски и продуцентски нарцисизъм. Зрелище без капка талант, скалъпено набързо колкото да се усвоят едни държавни или спонсорски бюджетни средства, а зрителите да бъдат третирани като пълни идиоти. Още с първите кадри става кристално ясно чия тежка ръка е оставила отпечатък върху този продукт. Личи си скандалната намеса на Магърдич Халваджиян, който видимо си отмъщава на родната аудитория за провала на оня негов пасквил от миналото – „Седем часа разлика“. Сякаш продуцентското его е решило да заличи и последните остатъци от онази култова мафиотска драма, която преди десетилетие държа цяла България пред малките екранчета. Сега ни се предлага пошла телевизионна дъвка, в която дори репликите са подменени по най-комичния възможен начин – само чуйте как емблематичното софийско обръщение „милото“ е сменено с някакво изкуствено, измукано от пръстите „амигото“. Този евтин трик незабавно ни подсказва откъде духа вятърът на творческото безмилостие в този сериал.

Във време, когато зрителят има достъп до световни шедьоври на стрийминг платформите, от БНТ и продуцентите ни сервират каскади, снимани сякаш на селски събор, и детайли, които обиждат интелекта на всеки средностатистически българин. За първи път в историята на криминалното кино видяхме София без никакъв трафик – феномен, който и най-големите оптимисти не бяха сънували дори по време на най-строгия локдаун. На уж най-оживления централен булевард се мъдрееха едва три автомобила на кръст, като за капак на всичко две от тях успяха да се катастрофират челно една в друга в напълно празно пространство. Ако това е върхът на екшън хореографията, то режисьорите дълбоко подценяват зрителската аудитория. Но истинският ужас започва тогава, когато на екран се появяват така наречените нови актьори и персонажи. Галерията от образи е толкова нелепа, че човек се чуди дали гледа криминален трилър или евтина пародия от жълтите медии. В центъра на софийския ъндърграунд са поставени двама герои, известни като Амигото и Черния. Черният е изигран от Калановски с толкова нулево актьорско присъствие, че вчера писателят Веселин Стаменов напълно справедливо отбеляза във Фейсбук пространството най-точната диагноза: Калановски изобщо не играе роля, той просто играе себе си. И тук възниква логичният въпрос – това ли е новият образ на българската мафия? Двама комични герои, които се гърчат на екрана по-жалко и от политиците от ПП-ДБ в студиото на някое сутрешно предаване? В предишните сезони на култовата поредица легендарният Джаро решаваше съдбите на хората за секунди, влизаше в затворите с апломб и бесеше всеки предател, който смееше дори да помисли за свидетелстване срещу него. А сегашните „босове“ стоят като набедени бизнесмени, изпаднали в перманентна истерия.

Разбира се, пълната трагедия се допълва от боса, изигран от Юлиан Вергов – оле мале, какъв немощен избор! В този първи епизод Вергов е представен като абсолютен чехльо, някакъв жалък бандит с поведение на провинциален дребен джебчия, чиято дясна ръка го върти на малкия си пръст. А дясната му ръка е поверена на Павел Иванов. Младият актьор играе прилично, предвид трагичния сценарий, с който разполага, но от първата минута е пределно ясно за всеки зрител с поне три работещи мозъчни клетки, че този герой е ченгето под прикритие. Цялата интрига е смачкана в зародиш. Нищо ново, нищо скрито, нищо интригуващо – чакаме само кога ще стане неизбежната среща с комисар Попов, представена толкова дървено и клиширано, че предизвиква само прозявки. Най-големите мафиоти в държавата, държащи уж цялата държава в ръцете си, се оказаха напълно неспособни да се справят с един обикновен човек и двамата му нелепи охранители. Това е брутално унижение за жанра! Паралелно с това ни се провира и някаква бедна балерина, чиято сюжетна линия стои изкуствено и извито, сякаш е излязла от съвсем друг нискобюджетен сериал. Нищо чудно същата тази балерина да се окаже дългогодишната съпруга на въпросното ченге под прикритие, но тази сюжетна пастетна линия само разводнява и без това бедния на съдържание епизод. Абе, общо взето, ни поднесоха класическа манджа с грозде за милиони левове държавни или корпоративни пари. Както многократно сме подчертавали и на страниците на нашия свободен информационен канал – отбележи нектар от райските плодове – амброзия, а ни поднесоха свикнала боза в луксозна опаковка. Да, точно така, това е истината за този епизод. Свободният информационен канал винаги ще защитава интересите на зрителя и ще казва истината в очите на телевизионните монополисти, колкото и да не им харесва на продуцентите. Ние няма да мълчим пред тази творческа подигравка, защото публиката заслужава уважение, а не сурогатни продукти, които се опитват да я заслепят с фалшив блясък и кухи претенции. Сезон 6 започна с катастрофа – буквално и преносно – и ако следващите епизоди продължат в същия дух, телевизионният ефир ще трябва бързо да изгаси светлините на тази скъпа, но безсмислена авантюра.

ЗВУКЪТ ФЪФЛИ, КАРТИНАТА ЛЪШКА, НО ЗРИТЕЛЯТ Е ИЗМАМЕН: Социалните мрежи кипят след фалшивия старт на „Под прикритие“

Докато платените рецензенти и някои медийни анализатори се надпреварват да хвалят лъскавата опаковка на дългоочаквания шести сезон, истинският глас на улицата и социалните мрежи разкрива съвсем друга картинка – една безмилостна телевизионна катастрофа, която няма как да бъде замазана с PR фокуси. Още в петък вечерта, минути след като финалните надписи заляха екраните на БНТ 1, виртуалното пространство буквално избухна от възмущение. Както уместно отбеляза и самият Мартин Карбовски в своя незабравим лаконичен стил, споделен от десетки хиляди потребители във Facebook: „Язък за подготовката. Картината лъскава, звукът фъфли“. Точно така, умишлено или от некадърност, техническото изпълнение на този скъпо струващ продукт се срина още на старта. Зрителите с ужас установиха, че диалозите потъват в някакъв глух звуков мрак, докато претенциозните операторски решения се опитват да компенсират сюжетната празнота с изкуствен блясък. Това е диагноза, която не може да бъде излекувана с помпозни изявления от предпремиерните прожекции в НДК.

Но техническият брак е само върхът на айсберга в това пиршество на посредствеността. В темите на Reddit и във всевъзможните интернет форуми българите не спестиха нито дума за онази пошла чалга култура и агресивна хазартна реклама, които буквално задушиха духа на някогашния култов сериал. Вместо онзи суров, мрачен и автентичен софийски ъндърграунд, който караше цялата държава да тръпне пред малките екранчета преди десетилетие, сега ни се предлага пожълтял сурогат, примесен с безвкусни комерсиални влияния. И докато шепа платени оптимисти се опитват да ни убедят, че това едва ли не отразявало „съвременната българска действителност“, огромната част от публиката е категорична: това е гавра с паметта на първите сезони. Ретроспекциите и насила скалъпените връзки с миналото стоят толкова изкуствено и объркващо, че дори автомобилите и градската среда изглеждат фалшиви, лишени от историческа логика и приемственост.

И тук отново на сцената излизат прозренията на нашия верен свободен информационствен канал, който още от първия миг предупреди за надвисналата творческа буря. Ние неотлъчно стоим зад позицията си, че вместо да ни поднесат онзи чист нектар от райските плодове – амброзия, създателите на сериала ни сервираха поредната вкиснала боза, при това пакетирана в луксозен телевизионен целофан. Свободният информационствен канал няма да затвори очи пред тази зрителска подмяна и ще продължава да разобличава всеки опит за манипулация на общественото мнение. Когато актьорската игра се сведе до механично рецитиране на клиширани реплики, а сценарият се разпада на молекули под тежестта на елементарни логически грешки, зрителят има пълното право да потърси сметка от създателите. Първият епизод на Сезон 6 не е просто разочарование – той е ярък симптом за дълбоката криза в българското кино и телевизия, където комерсиалният интерес и продуцентското его напълно са заглушили талантите и искреността към публиката.