От Екипа за разследвания на Свободния информационен канал

СОФИЯ — Официалният доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) с номер ДИД2-СФ-26-[1], публикуван в началото на октомври 2026 г., разкрива обезпокоителна картина на финансовото управление в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Вместо рутинна счетоводна проверка, документът от 75 страници излага на показ сериозни пропуски в управлението на държавно имущество за близо 10 милиона лева, обществени поръчки със съмнителна конкуренция и десетки милиони левове, изляти към общини без ясна проследимост на крайния ефект.

В центъра на това разследване стои съоръжението за изгаряне на опасни болнични отпадъци в двора на УМБАЛ „Александровска“ на ул. „Св. Георги Софийски“ №1 — обект, чиято дългогодишна история е обвит в институционален мрак. Към 31 декември 2025 г. ПУДООС отчита в баланса си дълготрайни материални активи на обща стойност 9 630 220,52 лв., свързани именно с този инсинератор. Проблемът обаче е фундаментален: собствеността и правото на управление на имотите, сградите и оборудването никога не са били изцяло и безспорно уредени документално. Докладът описва дългогодишна кореспонденция между ръководството на ПУДООС и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за изясняване на казуса, като инспекторите излизат с изрична препоръка за спешни действия до 25 октомври 2026 г. Въпросът към институциите тук е принципен: как държавна структура години наред отчита, поддържа и отчита счетоводно активи за милиони, при положение че правният статус на тези активи остава неизяснен, а още през 2011 г. съоръжението е генерирало сериозни приходи от отдаване на топлинна енергия на „Топлофикация София“?

Финансовите инспектори осветяват и конкретни обществени поръчки, свързани с поддръжката на инсинератора. На 13 юни 2024 г. е сключен договор № 15906 с изпълнител „Ремотерм“ ЕООД на максимална стойност 297 920 лв. без ДДС. След подписването договорът е удължен с допълнително споразумение, а инспекторите установяват административно нарушение, свързано с изискванията към гаранцията за изпълнение. Първоначално представената банкова гаранция от 14 896 лв., равняваща се на 5% от стойността без ДДС, предизвиква сериозни правни въпроси около съответствието със Закона за обществените поръчки. Паралелно с това докладът разглежда редица процедури за доставка на електрическа енергия, където ротационно се появяват едни и същи търговци като „Синергон Енерджи“ ООД и „Електрохолд Трейд“ ЕАД, както и куриозни поръчки като тази за доставка на хляб със съдържание на сол до 1% на стойност 500 000 лв., чиито съдебни спорове стигнаха чак до Върховния административен съд.

Истинският мащаб на разпределението на ресурсите обаче се крие в целевото финансиране на общински инфраструктурни проекти. Проверката на АДФИ обхваща десетки общини в страната, като сред тях изпъкват мащабни обекти в Казанлък с осигурено финансиране до 22 424 212,16 лв. с ДДС, Петрич с близо 6 милиона лева, Поморие с над 4,8 милиона лева, Пазарджик с над 4,1 милиона лева, както и проектите в Златарица и Каспичан. В тези мащабни инвестиции се крие най-сериозният риск от липса на ефективен контрол, където връзката между отпуснатите от ПУДООС средства, общинските възложители, строителните надзори и крайните изпълнители изисква дълбока и безкомпромисна журналистическа проверка на терен.

Свободният информационен канал продължава работата по случая чрез подредба на пълно досие „ПУДООС“, изискване на документи по Закона за достъп до обществена информация и проследяване на съдбата на издадените актове за административни нарушения и препоръки. Общественият интерес изисква пълна прозрачност за всеки лев, харчен уж в името на екологията и общественото здраве. Зад сухите счетоводни редове и официални отчети стоят милиони левове публичен ресурс, чието управление за пореден път повдига фундаментални въпроси за ефективността на държавните институции и отговорността на разпоредителите с бюджетни средства. В следващите седмици нашият екип ще проследи всяко едно от направленията в доклада, за да установи дали държавните органи са предприели реални мерки за защита на обществения интерес, или констатациите на финансовите инспектори отново ще останат само на хартия в архивите на министерството. Законът за достъп до обществена информация ще бъде използван докрай за изискване на пълните досиета, плащания и кореспонденции, за да се разкрие цялата истина зад разпределението на екологичните милиони в България.

Сянката на договорите за ток и общинските милиони: Кой печели от екологичния бюджет

Зад мащабните заглавия за инсинератора и скандалите около съоръженията в столицата, докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) разкрива и други детайли, които остават в сянката на общия финансов ресурс на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Проучването на десетките страници от финансовата инспекция показва, че фокусът не трябва да пада единствено върху софийските обекти, тъй като процедурите за доставка на електроенергия и финансирането на регионални екологични проекти крият също толкова сериозни въпросителни относно конкурентната среда и ефективността на разходваните средства.

Анализът на обществените поръчки за доставка на електрическа енергия за нуждите на структурата показва интересна картина на участниците, които се повтарят през годините. В документа на АДФИ фигурират множество компании, сред които „Електрохолд Трейд“ ЕАД, „Смарт Енерджи Трейд“ ЕАД, „Енерджи Оперейшън“ ООД, „Синергон Енерджи“ ООД, „Кер Токи Пауър“ АД и „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД. Когато комисиите отварят ценовите предложения – като например през януари 2024 година – става ясно, че предложенията за ценовите компоненти и формули варират значително между отделните претенденти. Например, „Смарт Енерджи Трейд“ предлага стойност от 6,80 лв., докато други участници като „Енерджи Оперейшън“ и „Кер Токи Пауър“ влизат с различни параметри от съответно 17,69 лв. и 19,72 лв. Тези цифри обаче сочат компоненти по сложни ценови формули, а не крайни цени, което изисква експертно разтълкуване.

По-важният въпрос, който поставя нашият екип при прегледа на тези енергийни доставки, е свързан с последователността в избора на изпълнители. Договор № 17462 от 3 декември 2025 г., сключен със „Синергон Енерджи“ ООД след проведена процедура с участието и на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, е само върхът на айсберга. За да се разбере дали пазарът работи на реален конкурентен принцип, или е налице ротационно разпределение на държавния ресурс, е необходимо да се проследят всички договори за електроенергия на ПУДООС за период от пет последователни години – от 2022 до 2026 г. Само по този начин може да се установи дали едни и същи търговци печелят процедурите и как се движат ценовите компоненти в условията на динамични борсови пазари.

Наред с енергийните доставки, внимание заслужават и редица общински проекти, които получават милиони левове целево финансиране, но чието изпълнение остава трудно проследимо отвъд сухите числа в отчетите. Проверката на АДФИ обхваща общини като Банско, Раковски, Суворово, Угърчин, Велико Търново, Бургас, Долни чифлик, Казанлък, Поморие, Златарица, Петрич и Каспичан. В много от тези случаи отпуснатите милиони – като над 4-те милиона за Пазарджик, близо 6-те милиона за Петрич или мащабния проект за над 22 милиона лева в Казанлък – се управляват чрез дълги вериги от подизпълнители, строителен надзор и проектиране.

Практиката показва, че истинските проблеми в такива проекти рядко се виждат в първоначалните решения за възлагане. Те излизат наяве едва след подписването на редица допълнителни споразумения, анекси за удължаване на сроковете и промени в количествено-стойностните сметки. Когато една община получи милионно финансиране от екологичното предприятие, контролът често приключва с формалното отчитане на завършените етапи на хартия, без да се прави физическа проверка на терен за реалното качество на изпълнените строително-монтажни работи.

Ето защо Свободният информационен канал ще продължи да разплита тези казуси извън рамките на официалните доклади. Нашата цел не е да чертаем прибързани заключения или да хвърляме голословни обвинения, а да изискаме пълните досиета на всички тези договори по Закона за достъп до обществена информация. Обществото има право да знае къде точно отиват екологичните пари на данъкоплатците и дали държавните институции упражняват реален контрол върху разходването на всеки лев.

Скритите детайли от финансовия одит: Между обществените поръчки за хляб и процедурните казуси в държавното предприятие

Зад мащабните числа и основните акценти в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) остават редица специфични процедури и детайли, които заслужават не по-малко внимание от страна на обществото и журналистите. Внимателният прочит на финансовия документ разкрива не само големите инфраструктурни проекти и договорите за енергийни доставки, но и редица по-малки, но изключително показателни обществени поръчки, които хвърлят светлина върху начина, по който се управлява административният ресурс в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Един от най-любопитните казуси, които често остават встрани от масовия интерес, е свързан с обществената поръчка за доставка на хранителни продукти — конкретно доставка на хляб със съдържание на сол до 1%, на прогнозна стойност от 500 000 лв. без ДДС. Процедурата преминава през сериозни спорове между кандидатите, които стигат далеч отвъд обикновените работни преговори. Казусът последователно е разглеждан от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а впоследствие стига и до Върховния административен съд (ВАС). Тези съдебни производства детайлно описват как се изготвят техническите изисквания, какви спорове възникват при отстраняването на участници и до каква степен държавните институции са изправени пред сериозни административни и правни предизвикателства при провеждането дори на специализирани доставки за вътрешни нужди. Наред с това, инспекторите на АДФИ обръщат сериозно внимание на тънкостите при формирането на прогнозни стойности и пазарни консултации. При поръчката за ремонт на инсинератора в Александровска болница, където основен изпълнител става „Ремотерм“ ЕООД със сума от близо 298 000 лв. без ДДС, предварителният етап на състезание включва участие на още няколко дружества като „Европарт“ ООД и „Техноенерджи БГ“ ООД. Докладът насочва вниманието към това как се изчисляват прогножните бюджети и дали предварителните пазарни проучвания реално отразяват пазарната реалност, или се създават условия за формална конкуренция. Именно тук възникват ключовите въпроси пред разследващите журналисти: дали техническите спецификации са били адаптирани за тесен кръг от изпълнители и доколко контролните органи следят за спазването на закона при последващите анекси и удължавания на срокове.

Всички тези факти показват, че управлението на публичните средства в екологичния сектор не се изчерпва само с големите договори за милиони левове, а изисква детайлен преглед на стотици дребни решения, протоколи и обществени поръчки. Свободният информационен канал ще продължи да настоява за пълна прозрачност и разкриване на цялата документация по всеки един от тези казуси, за да се гарантира, че публичният ресурс се харчи законосъобразно и в обществен интерес.