Грозен фейсбук дуел между острието на перото и дежурния евроатлантик прерасна от спор за Нобела на Георги Господинов в безпощадна анамнеза по червени гащи на плажа

Жесток, невиждан по своята жлъч и стигащ до пълно анатомично разголване интелектуален екшън взриви социалните мрежи през последните дни, след като писателят и журналист Веселин Стаменов и ветеранът на телевизионната публицистика Иво Инджев се вкопчиха в безпощадна виртуална схватка, завършила с публично показване на компрометиращи фотографии, открити подигравки с възрастта и унищожителни лични нападки. Началото на този шумен публичен цирк бе дадено от един изключително остър, сатиричен и професионално издържан коментар на Стаменов, който подложи на безпощадна дисекция медийната психоза около уж сигурната, но всъщност напълно въображаема номинация на Георги Господинов за Нобеловата награда за литература. В своя първоначален опус авторът набоде точно онези язви на съвременната българска неолиберална журналистика, които превръщат всяко плахо предположение на чужд вестник в едва ли не готов триумф на нацията, организиран на държавно ниво. Стаменов съвсем коректно и фактологично припомни на превъзбудените столични трубадури, че Нобеловият комитет и Шведската академия пазят имената на номинираните автори под абсолютен 50-годишен секретен печат, което прави всякакви нашенски медийни заклинания за „официално номиниран нашенец“ евтина сензация и чисто самовнушение. За да илюстрира до какъв абсурд може да стигне този тип сервилна журналистика, писателят пусна в ход тежката артилерия на иронията, предлагайки в същия патетичен стил поп дивата Дара незабавно да получи „Грами“ за песента си „К‘во не чу“, актьорът Веселин Калановски да бъде изпратен директно за „Оскар“ за главна мъжка роля в Холивуд, финансистът Андрей Гюров да бъде назначен за държавен глава без избори, а самият Иво Инджев да грабне американската журналистическа корона „Пулицър“. Тази тънка и напълно уместна саркастична шегичка обаче явно бръкна право в болното място на бившия водещ от БНТ и дежурен коментатор по евроатлантическите канони, защото вместо да подмине закачката или да покаже класа и да влезе в сериозен публицистичен дебат с професионални аргументи, Инджев на свой ред изригна с жлъчен и дълбоко обиден пост в личния си блог, озаглавен „Предложиха ме за „Пулицър“ – вижте кой се пули зад тази шегичка“, който мигновено бе препечатан и раздут до космически мащаби от агенция ПИК.

В текста си възрастният журналист се опита да разиграе фалшива скромност и с престорена ирония благодари за това, че бил поставен в една редица с Господинов и Дара, но в същото време демонстрира пълна безпомощност да защити медийната среда, която защитава, и падна до нивото на дребнаво заяждане. Инджев нанесе брутален, абсолютно недостоен за претенциите му удар под пояса, като изрови от фейсбук профила на Стаменов негова снимка в тъмно облекло и реши да атакува физически опонента си, възкликвайки подигравателно каква одухотвореност и доброта струели от писателя, докато се пулел целият в черно. От чисто журналистическа и професионална гледна точка този отчаян ход на Инджев бе класически автогол – вместо да отговори на сериозния въпрос за измислените медийни номинации и фалшивия възторг на градската десница, той потърси спасение в най-елементарната персонална нападка, типична за ученически спор в училищния двор. Вместо обаче да се смути от подобен опит за публично унижение или да се скрие зад дежурните съдебни заплахи, Веселин Стаменов пое хвърлената ръкавица и нанесе съкрушителен словесен контраудар, който разглоби образа на ветерана до основи и остави публиката без дъх. Под красноречивото заглавие за спасителния пост на един вехт Аполон писателят публикува убийствен кадър на самия Иво Инджев по избледнели, силно раздърпани червени бански гащи, застанал на плажа точно под табела с надпис „СПАСИТЕЛЕН ПОСТ“.

С брилянтен стилистичен размах и характерното си хапливо перо Стаменов съсипа своя съперник, като подчерта, че когато на един самообявил се интелектуалец му свършат идеите още на първия абзац, той неизбежно прибягва до примитивната логика „а пък ти си грозен“, показвайки дефицит на аргументи, пред който дори литературната героиня Елочка Людоедката изглежда като майстор на реториката. Писателят направи безпощадна аналогия между захабените червени плажни гащи на своя критик и неговото минало като агент и щатен кадър от структурите на тоталитарната Държавна сигурност, описвайки текстилния артефакт като символ на безкрайната приспособимост – от коридорите на „Работническо дело“ и Москва чак до ул. „Козяк“ и офисите на съвременния евроатлантизъм. Професионалният анализ на този словесен дуел показва, че Стаменов успя да превърне персоналния удар в много по-дълбок обществен и политически памфлет, защото умело свърза физическото позиране на уморения ветеран с неговата вечна готовност да бъде на дежурен пост – ту да спасява комунизма, ту неолиберализма, ту собственото си изтъняло его под парещите лъчи на слънцето. Сатирата на Стаменов безспорно надделя в този сблъсък, защото стъпи върху реални факти и неоспорима логика: българската медийна среда действително страда от хронична провинциална мания да създава кумири и да си приписва глобални успехи, докато реакцията на Инджев бе продиктувана единствено от наранено тщеславие и невъзможност да понесе шега на свой гръб. Фактът, че опитен публицист с десетилетия стаж избира да атакува опонент чрез неговата физиономия, вместо да анализира реалните аргументи за регламента на Нобеловите награди, говори достатъчно за изчерпването на старите авторитети, свикнали да раздават морални присъди от последна инстанция без право на възражение. Саркастичната констатация на писателя, че след подобно плажно дефиле по отпуснато торсо Инджев едва ли би заслужил дори наградата за златен скумриен журналист, закова пирона в този виртуален фарс, показвайки нагледно колко лесно се пропуква претенцията за интелектуално превъзходство, когато срещу нея се изправи безпощадна и аргументирана ирония. Публиката в мрежата оцени по достойнство литературния реванш на Веселин Стаменов, който с лекота обърна калта срещу нейния подател и доказа, че силата на словото и автентичният хумор са най-сигурното оръжие срещу лицемерието на прехода и неговите самозабравили се ветерани.