Когато фундаменталните принципи на бюджетното право се превърнат в обикновена формалност за държавната администрация, границата между финансовата целесъобразност и институционалния произвол напълно се заличава. Пътният сектор в България от години съществува в паралелна икономическа реалност, доминирана от хронично недофинансиране, съдебни конфронтации и неизпълнени държавни ангажименти. Зад фасадата на рутинните управленски решения обаче се крие прецизно документиран механизъм за заобикаляне на бюджетната дисциплина, при който целеви средства в особено големи размери се отклоняват за текущо обслужване на избрани договори. Разследването на „Свободният информационен канал“ се опира на официалния Доклад № ДИД2-СФ-18-[5] от 10 септември 2026 г., съставен от инспекторите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) след мащабна осемдесетдневна финансова проверка на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), приключила с окончателно констативно заключение от 29 септември 2026 г. Този документ от 53 страници осветява най-сериозното установено нарушение в пътния сектор за последните години: незаконосъобразното и нецелево изразходване на 177 733 813,02 лева с включен данък върху добавената стойност.
Генезисът на този финансов прецедент се корени в драматичната задлъжнялост на пътната агенция, натрупана в периода 2020–2023 година. През тези години дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ системно алармира управителните органи, че утвърдените годишни бюджетни тавани на Агенцията са неспособни да покрият физическия обем на необходимите строително-монтажни и ремонтни дейности, като регистрираният недостиг над разходните тавани варира между 500 милиона и 1,36 милиарда лева годишно. Неизпълнението на финансовите ангажименти закономерно предизвиква съдебна реакция от страна на строителния бранш, изразена в над 40 заведени съдебни дела срещу държавата, част от които завършват с влезли в сила осъдителни решения, заплашващи агенцията с блокиране на сметки и лавинообразно трупане на законни лихви.
Изправено пред реален риск от фискален колапс, ръководството на АПИ инициира спешна процедура за спасително държавно финансиране. С официално писмо от 21 май 2025 г. председателят на Управителния съвет на АПИ внася в Министерството на регионалното развитие и благоустройството пълен комплект от документи, включващ проект на правителствено постановление, проект на доклад до Министерския съвет и детайлна финансова обосновка. Документацията аргументира неотложната необходимост от осигуряване на средства за разплащане на натрупани и просрочени задължения по сключени съдебни и извънсъдебни спогодби, чийто общ обем към май 2025 г. възлиза на точно 462 680 235 лева. От тях 356 265 457 лева представляват признати задължения по спогодби за индексация на цени вследствие на инфлационните процеси съгласно Постановление № 290 от 2022 г., 104 517 073 лева са дължими главници, лихви и съдебни разноски по съдебни дела, а 1 897 705 лева са класифицирани като спогодби тип „Гестия“. На тази категорична и еднопосочна правна база, на 28 май 2025 г. Министерският съвет приема Постановление № 76 (ПМС № 76/2025 г.), с което одобрява допълнителни разходи по бюджета на регионалното министерство в размер на 441 789 300 лева за АПИ, осигурени директно за сметка на централния бюджет с изричното предназначение да бъдат погасени задълженията по сключените спогодби.
Финансовата инспекция обаче установява, че непосредствено след осигуряването на целевия държавен ресурс, в административните и финансовите структури на АПИ започва операция по неговото функционално пренасочване. Вместо парите да бъдат трансферирани за погасяване на признатите в съда спогодби, сумата от 177 733 813,02 лева е начислена по вътрешната аналитичност „191 ПМС № 76/28.05.2025 г. – Текущ ремонт“ и е разходвана за покриване на обичайни текущи фактури по действащи договори за текущ ремонт и поддържане, сключени през лятото и есента на 2024 година.
Счетоводният анализ на АДФИ идентифицира точната дистрибуция на отклонения публичен ресурс между три търговски субекта. Най-големият дял – 95 577 661,63 лева с ДДС, е насочен към държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД по договор № РД-37-76 от 01.10.2024 г., обслужващ автомагистрала „Тракия“. Общо шест фактури, издадени в интервала между август и октомври 2025 г., са изплатени с целевия ресурс, без нито една от тях да кореспондира със задължение по спогодба. Други 79 923 448,99 лева с ДДС са преведени на частното дружество „Европейски пътища“ АД по договор № РД-38-4 от 26.06.2024 г. за текущо поддържане в област Пловдив. В този сегмент инспекторите засичат груба счетоводна манипулация: на 4 септември 2025 г. осемнадесет фактури на обща стойност 46 746 686,93 лева, първоначално осчетоводени по основния контракт, са екстремно сторнирани с официален мотив „грешно осчетоводени фактури, трябва да са по споразумение № 1“ и прехвърлени едновременно към целевата сметка на ПМС № 76 и към анекса на договора. Третият облагодетелстван субект е консорциумът ДЗЗД „Пътища Перник 2023“, който по договор № РД-38-3 от 26.06.2024 г. получава 2 232 702,40 лева по три фактури за поддържане на пътната мрежа в пернишкия регион.
Механизмът на това пренасочване се оказва пряко обвързан и с порочната практика за изкуствено увеличаване на договорните обеми в пълно отсъствие на бюджетно осигуряване. Всички проверявани договори съдържат клауза, допускаща увеличение на финансовата им стойност до 50 на сто при условие, че е налице предварително осигурен бюджетен ресурс. Администрацията на АПИ решава да използва самото отпускане на средствата по ПМС № 76 като формално алиби за задействане на тази клауза по реда на чл. 116 от Закона за обществените поръчки. Документацията по предварителния контрол обаче отразява вътрешния институционален разпад: в контролните листове за поемане на финансово задължение от август 2025 г. финансовият контрольор изрично маркира отрицателен отговор на задължителния въпрос за наличие на бюджетен кредит. Въпреки констатираната липса на средства, финансовото съгласуване е подписано, но с изричното императивно условие отпуснатите по ПМС № 76 средства да се използват строго целево за погасяване на задълженията по сключени спогодби. Това условие е напълно пренебрегнато от ръководните фактори. Стойността на договорите е увеличена с 25 на сто, а разплащанията потичат към текущи фактури. Административният цинизъм е бетониран на 10 февруари 2026 г., когато Управителният съвет на АПИ подписва второ увеличение с още 25 на сто, довеждайки анексирането до пределните 50 на сто (с което договорът за магистрала „Тракия“ нараства до колосалните 453 186 540 лева), като в контролните документи безкритично е вписано, че към тази дата Законът за държавния бюджет за 2026 г. дори не е приет от законодателя.
Когато контролните органи на АДФИ изискват официални писмени разяснения за причините, довели до подмяната на предназначението на 177,7 милиона лева, проверяваната институция заема дефанзивна позиция, изградена върху правен нихилизъм. В официалните си становища АПИ заявява, че тъй като финансовата обосновка и докладът към постановлението не представляват нормативен акт, те нямат задължителна сила и не могат да ограничават волята на Управителния съвет при разходването на средствата. Държавните финансови инспектори категорично отхвърлят тази аргументация като неоснователна. В мотивите на доклада е подчертано, че документите по чл. 35 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация формират правната воля на правителството и определят целевия характер на парите, а опитът на АПИ да ги третира като юридически ирелевантни обезсмисля цялата нормативна рамка на бюджетния процес. Разпитите на длъжностните лица разкриват и взаимно прехвърляне на отговорността между висшите етажи на управлението: бившият директор на финансовата дирекция (впоследствие главен секретар) заявява, че неговите доклади са имали само информативен характер относно наличен касов лимит и той не носи отговорност за правните основания на разходите, докато бившият председател на Управителния съвет посочва, че не е бил информиран за ограниченията на парите, разчитал е на съгласувателните подписи на подчинените си директори и е приел употребата на термина „лимит“ като гаранция за законен бюджетен кредит.
В хода на финансовата инспекция наяве излизат и шокиращи данни за реалния размер на скритата фискална задлъжнялост, в която оперира държавното пътно управление. В официално писмо от 21 август 2026 г., изпратено от председателя на АПИ до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, се признава официално, че неизплатените задължения на Агенцията само по действащи договори за текущо поддържане възлизат на 597 531 379,79 евро, задълженията по стари предходни договори достигат 226 941 364,96 евро, а натрупаните неодобрени задания надхвърлят 380 000 000 евро. Сумарният дефицит в сектора надхвърля главозамайващите 1,2 милиарда евро – дългова пропаст, генерирана чрез сключване на анекси и възлагане на дейности без наличен бюджетен кредит, която превръща пътната агенция в източник на системен фискален риск за цялата държава.
Парадоксът в одитирания казус се задълбочава от факта, че при прегледа на чисто физическото и оперативно изпълнение на проверените шест договора АДФИ не установява преки количествени или ценови измами на строителната площадка. Приложените единични цени съответстват на договорните оферти, отчетените количества са подкрепени с КСС, протоколи и лабораторни проби, а при дейностите по зимно поддържане са прилагани предвидените редукционни коефициенти спрямо метеорологичните условия. Дори при спорната позиция за осигуряване на 24-часова пътна помощ за репатриране по магистралите „Тракия“ и „Струма“, при която липсват каквито и да е данни за реално обслужени катастрофи или изтеглени превозни средства, инспекторите отбелязват, че заплащането е договорено на база денонощна дежурна готовност на специализирана техника и персонал, поради което формално нарушение на клаузите не е налице. Проблемът следователно не е в липсата на асфалт, а в дълбоката патология на публичното финансиране, при която държавният апарат съзнателно пренебрегва целевото предназначение на стотици милиони левове, за да обслужи текущи търговски вземания за сметка на застрашената финансова стабилност.
Окончателният административен епилог на финансовата инспекция представлява красноречива институционална капитулация. Доклад № ДИД2-СФ-18-[5] е официално връчен на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 14 септември 2026 г. с разписка № 24-00-2830. В рамките на регламентирания от закона срок по чл. 17, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция ръководството на АПИ не депозира нито едно възражение, писмено становище или правен контрааргумент. В нарочното заключение от 29 септември 2026 г. финансовите инспектори постановяват, че констатациите за нецелево разходване на 177,7 милиона лева и нарушение на бюджетната дисциплина остават напълно непроменени и окончателни.
Разкритията в доклада надхвърлят мащаба на вътрешноведомствено административно нарушение. Те очертават системна схема, при която правителството отпуска спасителни публични средства под претекст за предотвратяване на съдебни фалити, след което тези пари се пренасочват към текущи контрагенти чрез серия от вътрешни манипулации и пренебрегване на контролните механизми. Журналистическото разследване на „Свободният информационен канал“ поставя въпроса за пределите на чиновническата безнаказаност: когато институционалното заключение на финансовата инспекция е неоспоримо и окончателно, на ход са прокуратурата и компетентните органи, които трябва да потърсят персонална наказателна отговорност за отклоняването на 177 милиона лева от държавния бюджет.
Оставете коментар