Политическата кухня у нас отдавна е свикнала на всякакви отрови и солени гозби, но това, което се забърка на жълтите павета през пролетта, буквално надмина и най-развинтеното въображение на столичните клюкари и опитните интриганти. Големият, парлив и смъртоносно неудобен въпрос, който в момента обикаля кулоарите на властта, предава се от ухо на ухо по скъпите ресторанти около парламента и за който дежурните послушни медии предпочитат гузно да мълчат, е потресаващо прост: плаща ли Володимир Зеленски политическата кампания на Андрей Гюров с наши собствени, изкарани с пот на челото български пари? Мълчанието на институциите е направо оглушително, но сред партийните централи вече открито се говори за най-скандалната, най-циничната и най-дебелооката задкулисна врътка в най-новата ни история, чийто истински мащаби тепърва ще излязат наяве и ще взривят държавата.

Всичко започна като по най-класическия учебник за скоростно усвояване и задкулисно преразпределение на порции. Едва седнал в удобното кожено кресло на министър-председател, Андрей Гюров сякаш забрави в коя държава се намира и чии интереси всъщност трябва да защитава. Вместо да погледне към мизерията на българските пенсионери, които броят жълтите стотинки за половин кофичка кисело мляко, вместо да обърне внимание на болниците без лекарства, на липсващите линейки и на разпадащите се пътища, които всеки ден гълтат човешки животи, служебният премиер се оказа загрижен за съвсем други географски ширини. Докато пожари горяха навсякъде из държавната администрация, а хората се чудеха как ще оцелеят при галопиращата инфлация и смазващите сметки, кабинетът на Гюров с лека ръка, без никакво публично обсъждане и с бързината на джебчия в софийски трамвай, разписа едно решение, което буквално парализира обществото. От хазната бяха извадени едни кръгли, чисти 20 милиона долара – което прави близо 34 милиона български лева по фиксирания курс – и бяха запратени със светкавична скорост към международния фонд за въоръжаване на Украйна.

Точно тогава най-будните анализатори и хората, които знаят как наистина се движат сенчестите капитали по високите етажи, започнаха да задават въпросите, които моментално развалиха рахата на новоизпечените властници. Още в първите минути след този безпрецедентен милионен подарък „Свободният информационен канал“ разкри скандалните съвпадения около внезапния паричен поток и пълния блокаж по абсолютно всички належащи плащания вътре в България. Защо точно 20 милиона, защо в този момент, защо от бюджета на Външно министерство, а не през прозрачните отбранителни процедури на армията ни, която самата кара на издихатели и без техника? Отговорът, който започва все по-ясно да се оформя зад парадните кулиси, смразява с простотата си: в голямата геополитическа игра безплатен обяд няма, а парите, които излизат през официалния параден вход, имат навика да се връщат препрани през задния прозорец.

Мълвата из кулоарите упорито носи, че този крайно щедър жест на Гюров към властите в Киев съвсем не е бил продиктуван от чист идеализъм или прекомерна загриженост за съюзническата солидарност. В политическите среди все по-открито се обсъжда класическата схема на т.нар. „рикошетен кеш“ – безотказен трик, отдавна познат в по-мътните кътчета на Източна Европа и международните донорски фондации. Схемата е гениална в своята безочливост: парите напускат бедния български бюджет под благовидния предлог на помощ за сигурността, превъртат се през сложни международни трезори, застрахователни механизми, оръжейни лобита и посредници, за да се върнат потайностно обратно под формата на мощно медийно, пиар и консултантско рамо за предстоящите политически битки на тези, които са ги отпуснали.

Андрей Гюров, който пристигна на високия държавен пост с натрапвания ореол на безупречен финансист и академичен кадър, отлично познава лабиринтите на скритите парични потоци и знае как се движат парите, без да оставят груби отпечатъци. Запознати с нравите на столичния елит под сурдинка разказват, че зад гърба на смаяния народ е била сключена тиха, неофициална сделка: София бърза да бетонира външната си подкрепа и да се докаже като най-послушния изпълнител пред чуждите посолства и режима в Киев, а в замяна влиятелни международни консултантски мрежи, социологически агенции и презокеански фондове поемат дискретната задача да финансират и подсигурят медийния комфорт и скъпата предизборна кампания на самия Гюров и неговата политическа свита.

Скандалът придоби направо сюрреалистични размери, когато само три дни след като разписа прословутото Решение №252 за отпускането на милионите, Гюров цъфна на крака в Киев при Володимир Зеленски. Докато в София социалните партньори се чудеха как да спасяват доходите на най-уязвимите, премиерът позираше с широка усмивка пред телевизионните камери редом до украинския президент. Там, в разгара на светлините и парадния протокол, Гюров с размаха на ориенталски везир сложи подписа си под 10-годишно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността. Документ безпрецедентен, в който според експерти няма записан абсолютно никакъв таван за бъдещите финансови задължения на страната ни.

Вместо да се реши поне един съществен проблем у нас – било то за завършването на тънещата в безкрайни скандали Национална детска болница, било то за спасяването на цели градове и села от воден режим, или за спешното закупуване на спасителна техника и хеликоптери за гасене на пожари, Андрей Гюров предпочете да запише България в мащабни ангажименти за съвместни военни производства, обучение на пилоти и техници и високотехнологични проекти за дронове. Проекти, от които според запознати тепърва ще изтичат десетки милиони към точно определени оръжейни посредници и подбрани фирми, близки до властта.

Цялата тази пикантна интрига става още по-зловеща, когато се погледне какво всъщност се случва в самия Киев през последните месеци. Там собствените антикорупционни органи на държавата – NABU и Специализираната антикорупционна прокуратура – отдавна са надушили колосални грабежи и удрят по най-тесния приятелски и бизнес кръг на самия Зеленски. Започнаха шумни разследвания за присвояване на над 100 милиона долара в държавния ядрен оператор „Енергоатом“, в които бе замесено името на Тимур Миндич – дългогодишен съдружник на президента от времето на продуцентската му къща „Квартал 95“. Появиха се официални обвинения за пране на милиони и придобиване на луксозни имоти около най-влиятелния му съратник Андрий Ермак. Изгърмяха военни скандали за фиктивни доставки на боеприпаси и завишени цени на дронове, заради които се смениха министри и десетки висши чиновници.

И точно в момента, в който международните партньори и одитори започнаха да гледат под лупа всяко пени, изпратено в Украйна, се появи нашето служебно правителство, готово безропотно да налее 34 милиона лева, спестени от българските данъкоплатци. Въпросът, който обикновеният българин с право си задава, е повече от логичен: как става така, че в държава, където дори най-близките до върховете на властта биват разследвани за финансови злоупотреби, българският премиер не поставя нито едно условие, не изисква нито един строг механизъм за контрол, а просто отваря държавния сейф и раздава чужди пари? И нима е невъзможно част от тези милиони да са намерили своя път към черни партийни каси, предназначени да купуват изборни победи, скъпи медийни пакети и платени хвалебствия по телевизионните студия?

Опитът за прозрачност по темата бе буквално разбит на пух и прах. Когато опозиционни народни представители усетиха, че нещо около тези пари мирише силно на гнило, в деловодството на Народното събрание заваляха официални питания към Андрей Гюров. Депутатите настояваха за елементарни, но ключови факти: коя е точната банкова сметка, коя е датата на вальора, кое е конкретното платежно нареждане, какви са комисионите и таксите, и най-важното – какво точно получава българската държава срещу тези пари. Резултатът от парламентарния контрол беше потресаващ и показателен – питането остана със статус „неотговорено“. Срокът за отговор изтече, а служебният премиер предпочете да си замълчи и да се скрие зад чиновнически процедури, преди тихомълком да освободи сградата на „Дондуков“ 1. Всяко дете знае, че когато един политик откаже да отговори пред парламента за десетки милиони народни пари, зад това мълчание не стои скромност, а панически страх от фактите.

Не е тайна за никой в столицата, че организацията на модерна политическа кампания днес е чудовищно скъпо удоволствие. Трябват милиони левове за наем на билбордове по възловите булеварди, за поддръжка на партийни централи, за хонорари на чуждестранни политтехнолози, за цели армии от интернет тролове и за осигуряване на услужлив медиен комфорт. Откъде се намират такива колосални ресурси в най-бедната страна в Европейския съюз, особено когато официалните партийни субсидии са свити до минимум? Истинските пари в политиката никога не идват от членски внос. Те идват именно от подобни международни врътки, опаковани като хуманитарни и отбранителни инициативи, където всичко лесно се засекретява под удобния гриф „държавна тайна“, а институциите си затварят очите.

След множество проверки и разговори с източници от дипломатическите среди и структурите за сигурност, „Свободният информационен канал“ установи, че напрежението около мистериозните милиони на Гюров тепърва ще нараства лавинообразно. Оказва се, че в официалните американски доклади на звената за контрол на средствата за Украйна българските пари странно отсъстват от таблиците на реално постъпилите към края на пролетта вноски, въпреки че на хартия са шумно гласувани и предвидени в нашия бюджет. Това разминаване налива допълнително масло в огъня и отваря широко вратата за най-мрачните подозрения: държани ли са парите като залог, превъртани ли са през сметки и какви тайни клаузи са договаряни на четири очи по време на визитата в Киев?

Цялата тази сапунка с дъх на оръжейна смазка и предизборно задкулисие показва едно: за пореден път българският народ бе употребен като обикновен статистически донор в чужда пиеса. Докато стотици хиляди българи се чудят как ще посрещнат зимата, как ще платят сметките си за отопление и дали ще имат пари за елементарни лекарства за децата си, техните управници демонстрират висш пилотаж в политическия егоизъм. Те не се посвениха да заложат националната сигурност и финансовата стабилност на страната, само и само да си осигурят индулгенция и тлъсти партийни портфейли за собственото си оцеляване на политическия терен.

Развръзката на тази грандиозна афера обаче няма как да бъде скрита завинаги. Когато става дума за транзакции, които пресичат граници и се наблюдават от чужди одитни агенции, следите от парите никога не изчезват напълно. Рано или късно истината за това кой, кога и срещу какви лични обещания подари 20 милиона долара ще лъсне с пълна сила. И тогава ставащите все по-упорити въпроси дали Володимир Зеленски всъщност не финансира предизборните амбиции на Андрей Гюров с парите на изнемощялата ни държава, ще престанат да бъдат просто кулоарна клюка. Те ще се превърнат в най-тежката обществена присъда за едно управление, което предаде доверието на своите граждани още в първия миг, в който се докопа до държавната каса.