Община Белене отново попада в епицентъра на тежък институционален скандал, който излиза далеч извън рамките на местния административен живот и се превръща в емблематичен симптом за хроничните пороци, разяждащи системата за разходване на публични средства в Република България. Мащабен доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция разкрива тревожна, системна поредица от нарушения при реализирането на ключов проект за енергийна ефективност на сградата на общинската администрация, като материалите от инспекцията вече са официално предадени на българската прокуратура за търсене на наказателна отговорност. В рамките на своето задълбочено проследяване и анализиране на фактите, Свободен информационен канал се впуща в детайлно разглеждане на хронологията на този административен провал, за да осветли механизмите, по които публичният ресурс се превръща в заложник на непрозрачни решения.

Цялостният процес стартира официално въз основа на писмо от министъра на финансите, което задейства държавния контролен механизъм и доведе до издаването на съответните заповеди за извършване на прецизна финансова инспекция. Проверката обхваща дейността на Община Белене в качеството ѝ на бюджетна организация и публичен възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, като под пряката отговорност на кмета се намират организирането, ръководенето и изпълнението на общинския бюджет. Предмет на задълбочен правен и финансов анализ е била процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет на дейност извършване на строително-монтажни работи, насочени към прилагане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Общинската администрация в град Белене.

Финансовите инспектори констатират сериозни нормативни отклонения на няколко последователни ключови етапа от развитието на поръчката. Първият тревожен сигнал идва още от етапа на формулиране на първоначалните изисквания към техническото предложение на възложителя, където са установени данни за нарушения на основни законови разпоредби. Законодателят изисква спазването на принципите за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, но изготвената документация на практика създава предпоставки за ограничаване на равнопоставения достъп на потенциални участници. Когато техническите спецификации и изисквания бъдат предварително стеснени или насочени по начин, който облагодетелства определени субекти, състезателният характер на обществената поръчка се девалвира, а публичният интерес остава незащитен.

Проблемите обаче далеч не приключват дотук. Инспекцията разкрива сериозни пропуски и на следващия етап, свързан с разглеждането, оценката на офертите и цялостната работа на тръжната комисия спрямо офертата на участника, определен за изпълнител. Допуснати са нарушения на императивни норми, които задължават комисията да отстранява кандидати, чиито предложения не отговарят на предварително обявените условия. Вместо това, офертата на бъдещия изпълнител е била допусната и класирана напред в процедурата, въпреки наличието на сериозни противоречия с нормативните изисквания. Това хвърля сянка на съмнение върху обективността и безпристрастността на членовете на помощния орган на възложителя, чиято основна роля е да бъдат пазители на законността при разпределението на милиони левове от данъкоплатците.

Като логичен връх на тази верига от нарушения се явява и финалната фаза, предхождаща самото сключване на договора за строително-монтажните работи. Финансовите инспектори констатират неизпълнение на законовите изисквания относно документите, които участникът, определен за изпълнител, е длъжен да представи преди подписването на официалния договор. Подписването на договор при липса на изискуемите по закон доказателства за стабилност, липса на основания за отстраняване и административна годност поставя под сериозен въпрос правната валидност на подписания документ и разкрива дълбоки пробиви в контролните механизми на общинската администрация.

Анализът на събраните факти показва системно неглижиране на закона, което неминуемо води до изкривяване на същинския смисъл на европейските и национални политики за енергийна ефективност. Вместо сграда, чието обновяване да бъде символ на прозрачност, висока управленска култура и грижа за гражданите, административният дом в Белене се превръща в паметник на порочни обществени поръчки. Въпреки дадената по закон възможност за защита, възражения и излагане на писмено становище след връчването на финансовия доклад, ръководството на Община Белене така и не депозира своята позиция в установените законови срокове. Мълчанието на местната власт и липсата на каквито и да е контрааргументи оставят констатациите на финансовите инспектори напълно непроменени и ги циментират като неоспорими факти.

Липсата на институционален отговор и адекватни обяснения от страна на кметството засилва общественото съмнение около прозрачността на процедурата и законосъобразността на разходваните средства. Тъй като финансовият доклад и заключението към него са изпратени по компетентност на прокуратурата на Република България, оттук нататък ходът е в ръцете на държавното обвинение. Органите на реда трябва да установят налице ли са достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, включително длъжностни престъпления, превишаване на власт или умишлено проваляне на финансовата дисциплина. Свободен информационен канал ще продължи да следи отблизо развоя на прокурорската проверка и действията на компетентните институции, за да информира своевременно българските граждани за всяко следващо развитие по този казус, който застрашава не само финансовия ресурс на общината, но и основите на местното самоуправление и доверието в държавността.

Анатомия на безконтролността и отговорността на местния управленски апарат

Разглеждайки в дълбочина управленския отпечатък на Община Белене през разглеждания период, финансовата инспекция хвърля светлина върху едно обезпокоително организационно бездействие. Липсата на изрични заповеди за делегиране на правомощия по смисъла на закона означава, че цялата тежест, административен риск и преки задължения по контрола на обществените поръчки са се концентрирали пряко в ръцете на кмета като първостепенен разпоредител с бюджет. Когато върховният административен ръководител на едно населено място концентрира подобни лостове, но не упражнява дължимата превенция срещу субективни грешки в документациите и недопустими компромиси с избраните изпълнители, се стига до институционален паралич. Местната власт разполага с Вътрешни правила за управление цикъла на обществените поръчки още от края на 2020 година, което показва наличието на вътрешен нормативен фундамент. Въпреки формалното съществуване на тези правила обаче, практиката показва същинско разминаване между установените стандарти на хартия и реалното им прилагане в полза на публичния интерес. Използването на Централизираната автоматизирана информационна система за електронни обществени поръчки уж гарантира висока степен на дигитална прозрачност, но както доказва настоящият случай от Белене, софтуерните платформи не могат да компенсират субективния човешки фактор, склонността към ограничаващи изисквания и липсата на реален вътрешен контрол. В крайна сметка, докато институциите от национален мащаб като АДФИ и прокуратурата се намесват постфактум, за да разплитат възли от пропуснати срокове, несъответстващи документи и неправомерно класирани кандидати, местната общност остава тази, която плаща цената за компрометираните европейски и национални средства, предназначени за устойчиво развитие и модернизация.