Още в първите минути след кървавата развръзка, която разтърси държавата, „Свободният информационен канал“ беше сред първите медии, които съобщиха за показното убийство на Слави Бинев и очертаха първоначалните следи по горещия криминален случай. Днес, когато прахът от полицейските сирени при тунел „Траянови врата“ започва да се утаява, а МВР лаконично говори за три лица в ареста и неуредени финансови отношения, нашето собствено документално разследване стига много по-далеч от криминалната хроника. Зад куршумите, зад бягството с луксозния „Лексус“ и зад двете намерени оръжия в колата на бегълците прозира гигантска корпоративна паяжина. Паяжина, в която се преплитат десетки търговски дружества, проекти за стотици декари апетитна земя, ключови градоустройствени решения на Столична община и Столичния общински съвет, преписки в две министерства и инвестиционни намерения за десетки милиони евро, стигнали чак до масата на Министерския съвет.

Докато неофициални източници се опитват да приспят общественото внимание с жълти версии за любовни триъгълници и битови драми, сухите факти от публичните регистри рисуват съвсем различна, много по-мащабна и взривоопасна картина. Картина за пари, влияние, строителни терени и административен размах, в центъра на която стои не просто един чуждестранен гражданин с пистолет, а мощна бизнес структура с пряк коридор към сърцето на бизнеса на самия Слави Бинев.

Към момента официалната позиция на вътрешното ведомство е пестелива, но показателна: трима души са задържани след скоростно преследване по магистрала „Тракия“ в района на тунел „Траянови врата“. Свидетелски показания сочат, че веднага след фаталния изстрел тримата са напуснали местопрестъплението с автомобил „Лексус“, в който при обиска полицията открива две оръжия. По данни на самото МВР задържаните съвсем не са случайни наемници, пристигнали от нищото – те са били чести гости в дома и офисите на Бинев, включително са провеждали срещи с него в деня преди убийството. Водещата официална версия на криминалистите е категорична и сочи към остър конфликт за неуредени финансови отношения, а медийни източници като ПИК и Club Z, базирайки се на независими потвърждения от разследващите среди, вече назоваха името на основния заподозрян за самата стрелба – турския гражданин и бизнесмен Еюп Темиз.

На пръв поглед профилът на Еюп Темиз в българските бизнес регистри изглежда скромно и почти незабележимо на фона на мащабите, с които оперираше бившият евродепутат, архонт и спортен бос Слави Бинев. В Търговския регистър Еюп Темиз излиза като управител и съдружник със скромните 25 процента в софийското дружество „Поланта“ ООД с ЕИК 204425157. Регистрирана през 2017 година в столицата, фирмата има стандартен предмет на дейност, включващ строителство, проектиране, недвижими имоти и търговия. Нищо в тази изолирана фирмена партида не подсказва за мащаба на драмите, разиграли се през последните часове, но в бизнеса и в криминалистиката най-важният въпрос винаги е кой стои на следващото стъпало в структурата. И точно тук завесата се вдига.

Съпругата на сочения за стрелец Еюп Темиз е българската гражданка Ния Стоянова Темиз. Ако бизнес присъствието на съпруга ѝ в България изглежда периферно, то корпоративният отпечатък на Ния Темиз е колосален. Проверката в публичните регистри разкрива, че тя не е просто съдружник в семейната „Поланта“ ООД, а фигурира като законен представител и управител в цели 26 юридически лица, като в девет от тях е пряк собственик или съдружник и участва в редица управителни и надзорни органи. Списъкът на дружествата, гравитиращи около нейното име, звучи като каталог на едрия инвестиционен и имотен бизнес: „Гардънс Сити“, „Гардънс Хил“, „БН Инвест“, „Флекси Естейт“, „Сити Контрол“, „Ерфолг 1“, „Дабъл Фентъзи Тийм“, „СИ ЕЙЧ Инвест“ и редица компании, управляващи индустриални зони.

В първите часове след убийството в публичното пространство витаеше тезата, че между средата на арестуваните и Слави Бинев липсва ясна документална пресечна точка, но нашето разследване разбива този мит на пух и прах. Връзката не просто съществува – тя е институционална, корпоративна и скрепена с подписи в Търговския регистър чрез дружеството „ЕВИНКО“ ООД. В тази компания структурата на собствеността и управлението е повече от красноречива: Славчо Пенчев Бинев притежава 43,5 процента от капитала, Чавдар Антонов Чернев държи другите 43,5 процента, а Ния Стоянова Темиз притежава останалите 13 процента. Нещо повече – едноличен управител на „ЕВИНКО“ ООД е самата Ния Темиз. Тоест съпругата на човека, когото медийните източници сочат като основен заподозрян за фаталните изстрели срещу Бинев, е пряк бизнес партньор на жертвата и оперативен ръководител на общата им компания.

Присъствието на третия съдружник Чавдар Чернев с неговите 43,5 процента превръща „ЕВИНКО“ в дружество от изключително висока категория. Името на Чернев е знаково в българския обществен и икономически живот още от деветдесетте години и зората на корпоративните империи около Бинев. Когато двама тежки съдружници с общ дял от 87 процента поверяват оперативното управление и 13 процента от дружеството на трето лице, това в корпоративната практика означава висока степен на доверие и ключова оперативна или инвестиционна роля. Връзката между Ния Темиз и Слави Бинев дори не спира до търговското право, тъй като документите показват, че тя е влязла и в най-близкия обществен и спортен кръг на бившия евродепутат. Ния Темиз официално фигурира като член на Управителния съвет на Българската федерация по таекуондо – организацията, която самият Бинев оглавяваше и превърна в своя основна публична трибуна през последните години. Семейство Темиз не са външни кредитори или случайни познати, те са вътре в ядрото – и във федерацията, и в общия бизнес чрез „ЕВИНКО“ ООД.

Какъв обаче е реалният бизнес калибър на мрежата около Ния Темиз и защо следите от нейните компании неизбежно водят към коридорите на Столична община, Столичния общински съвет и ключови министерства? За да бъдем максимално коректни към фактите, трябва да подчертаем, че към този момент в публичните регистри няма доказателства Еюп или Ния Темиз да са пряко обвързани с политическа партия, депутат, министър или кмет. Дори в официалния проспект на дружеството „Ерфолг 1“, което е част от групата около компанията майка „Сити Контрол“, собственост на Ния Темиз, изрично фигурира декларация, че като член на ръководството тя няма връзки с видни политически личности. Разбира се, това е едностранна декларация на самото дружество, а не акт на разследващ орган. Истинската тежест на един имотен и инфраструктурен бизнес в България обаче не се измерва с партийни членски книжки, а със способността му да придвижва гигантски преписки през тежката бюрократична машина на общинската и държавната администрация.

Най-мощната следа в тази посока води към дружеството „Гардънс Сити“, където управител отново е Ния Темиз. Историята започва още през 2011 година, когато „Гардънс Сити“ входира заявление в Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община. Искането не е за обикновен строеж на жилищна кооперация, а за изработване на Подробен устройствен план за огромна територия в местността „Сръбски азмак“ в землището на село Долни Лозен, район „Панчарево“. Процедурата преминава успешно през ситото на Общинския експертен съвет по устройство на територията към Столична община, а кулминацията настъпва на 30 май 2013 година, когато Столичният общински съвет гласува и приема Решение №272, с което официално одобрява ПУП за цели четиринадесет квартала – от квартал 1 до квартал 14.

Мащабът на тази градоустройствена операция в Столична община става публично достояние в пълния си блясък едва по-късно покрай съдебни документи и решения на Административния съд. От тях става ясно, че „Гардънс Сити“ е задействало процедура пред Министерството на земеделието за промяна на предназначението на колосалните 408 330 квадратни метра земеделска земя. Става въпрос за над 408 декара на една от най-стратегическите и скъпи локации на входа на София, в полите на Лозенската планина, където инвестиционното намерение е за изграждане на цял нов сателитен комплекс от свободностоящи сгради със смесено предназначение. По тази мегапреписка години наред са работили и издавали актове Столична община, районната администрация в „Панчарево“, кадастърът, Столичният общински съвет и Министерството на земеделието. Всеки, който познава реалностите в българското градоустройство, знае, че вкарването в регулация и процедурата по смяна на статута на 408 декара в границите на Столична община е операция за десетки, ако не и стотици милиони евро бъдеща строителна стойност, което автоматично поставя управителя на „Гардънс Сити“ Ния Темиз в лигата на най-мащабните играчи на пазара на земя и недвижими имоти в столицата.

Ако линията през Столична община и Долни Лозен показва локалния софийски мащаб на корпоративната мрежа около семейство Темиз, то втората ос от нашето разследване води директно към стратегически индустриални зони и решения на най-високо държавно ниво от последните два месеца. Регистровите данни показват, че Ния Темиз участва активно в цяло съзвездие от компании, специализирани в изграждането и управлението на индустриални зони, сред които „Индустриален парк ЕЛПЕ“, където тя е не само представител и член на съвета, но и официално вписан действителен собственик, както и „Индустриален парк Стряма“, „Индустриален парк Цалапица“, „Рилон Стряма Инвестмънтс“ и „Рилон Цалапица Инвестмънтс“.

Тук административната тежест вече напуска пределите на общинските съвети и влиза директно в коридорите на изпълнителната власт. „Индустриален парк Стряма“, простиращ се на територията на общините Раковски и Марица в Пловдивска област, е официално вписан в държавния регистър на индустриалните паркове към Министерството на икономиката. Хронологията от последните седмици преди убийството на Слави Бинев е особено динамична. През август 2026 година е задействана нова административна процедура за изменение на специализирания ПУП за разширение на парка, която преминава през Община Раковски и Областния управител на Пловдив. Само месец по-късно, през септември 2026 година, темата стига до заседание на Министерския съвет. Правителството официално одобрява разширяването на „Индустриален парк Стряма“, като проектът е анонсиран като мащабна инвестиция на стойност 12,8 милиона евро, а заедно с това кабинетът одобрява и проект на меморандум с група частни инвеститори за реализирането на приоритетен инвестиционен проект под името „Нисковъглероден индустриален парк“. Разбира се, наличните към момента публични документи не доказват, че конкретно дружество на Ния Темиз получава директно държавно финансиране в размер на тези 12,8 милиона евро, тъй като сумата представлява общият заявен размер на инвестиционния проект, но самият факт, че корпоративната мрежа около съпругата на арестувания Еюп Темиз оперира на ниво меморандуми с Министерския съвет и приоритетни държавни проекти, показва за какъв калибър бизнес интереси става дума.

Когато сглобим всички парчета от този документален пъзел, версията на МВР за неуредени финансови отношения между Слави Бинев и гостите му с „Лексуса“ придобива съвсем конкретни очертания. В медиите вече се появиха неофициални твърдения, че Бинев е дължал крупна сума пари на семейство Темиз. Дали става въпрос за личен заем, за неразплатени инвестиционни вноски, за блокирани активи или за спор около строителни терени и дружествени дялове, тепърва трябва да установят прокуратурата и финансовото разузнаване. Фактите, които „Свободният информационен канал“ изважда на светло днес, обаче поставят пред разследващите органи неизбежния въпрос каква точно е реалната финансова и имотна дейност на „ЕВИНКО“ ООД и какви активи, терени, договори или парични потоци са минавали през дружеството, в което Слави Бинев, Чавдар Чернев и Ния Темиз са съдружници. Остава да се изясни имало ли е преливане на капитали или общи проекти между „ЕВИНКО“ ООД от една страна и огромната мрежа от 26 дружества около Ния Темиз и строителната „Поланта“ ООД на съпруга ѝ Еюп Темиз от друга, каква е ролята на третия съдружник Чавдар Чернев и пресичали ли са се интересите на Бинев с мегапроектите на семейството – от 408-те декара в Долни Лозен, минали през Столична община и СОС, до индустриалните паркове в Пловдивско.

Едно е сигурно: убийството на Слави Бинев не е случаен криминален инцидент, нито обикновена битова свада. То се случва в точката на пресичане между старите силови и бизнес елити от прехода и новите мащабни корпоративни мрежи, които чертаят градоустройствени планове за стотици декари в Столична община и подписват меморандуми за милиони евро с държавата. Екипът на „Свободният информационен канал“ вече проверява следващото ниво от тази схема – пълния списък на съдружниците и директорите във всички 26 фирми около семейство Темиз и Чавдар Чернев, както и техните пресечни точки с общински съветници, обществени поръчки и решения на Столичния общински съвет. Очаквайте продължението на нашето разследване.