Ако си мислите, че в България сте видели всичко в сферата на строителната мафия, общинския феодализъм и институционалната слепота, пригответе се да преосмислите представите си за абсурд. Това, което ще прочетете в следващите редове, не е сценарий за гангстерски филм от деветдесетте години, нито гротесков разказ за бананова република от третия свят. Това е суровата, брутална и документално доказана реалност в най-големия български черноморски курорт – Слънчев бряг, през октомври 2026 година. Става въпрос за схема от такъв чудовищен мащаб, пред която печално известните имотни афери от последните години и дори шумният случай с „баба Алина“ от Варна изглеждат като наивна детска приказка за лека нощ. Защото едно е да откраднеш апартамент с фалшиви документи, а съвсем друго е да вдигнеш цял четириетажен хотелски комплекс с ресторант в абсолютния пъп на Слънчев бряг, на броени крачки от емблематичния хотел „Кубан“, и този мастодонт от бетон и стъкло да работи години наред, без изобщо да съществува в правния мир на държавата!

Всичко започна след шокиращ сигнал от будни граждани, които отказват повече да търпят демонстративното беззаконие, разиграващо се пред очите на десетки хиляди туристи всяко лято. Сигналът беше поет с желязна хватка от нашия партньор в общината на Свободния информационен канал – разследващия журналист Лъчезар Стойнов. Въоръжен с търпение и законовите механизми на Закона за достъп до обществена информация, Стойнов започна да разплита кълбо от лъжи, мълчание и институционално съучастие, за да стигне до истина, която буквално взривява фасадата на местната власт в Несебър и контролните органи в държавата. Обектът на разследването е познат на всеки, който поне веднъж се е разхождал по централната алея на курорта, само на десет-петнадесет метра от площада пред „Кубан“. Днес той гордо носи името хотел „Маверик“ (Maverick Hotel) и ресторант „Маверик“ (Maverick Restaurant), а само допреди известно време е посрещал гости под живописното наименование „Шушана“ (Shushan). Място на златен парцел, където всеки квадратен метър струва цяло състояние, а оборотът в разгара на летния сезон се измерва в стотици хиляди левове.

Когато Лъчезар Стойнов прави първата и най-елементарна стъпка в едно журналистическо разследване – проверка в публичните регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, екранът на компютъра показва картина, която граничи с научната фантастика. На мястото, където реално се извисява масивна четириетажна хотелска сграда с балкони, климатици, търговски площи и кипящ от живот ресторант, на кадастралната карта на Република България има… празно пространство! Според официалните държавни карти там хотел няма и никога не е имало. Единственото, което се визуализира в този златен имот в топ центъра на Слънчев бряг, е скромна техническа постройка – трафопост с площ от едва пет квадратни метра, придружен от друга малка постройка от четиридесет квадрата. Нищо друго. Четириетажният комплекс е буквален призрак, невидим за сателитите на държавата, невидим за геодезистите, невидим за архитектите и данъчните служби, но напълно видим за хилядите чуждестранни и български туристи, които плащат за нощувки и вечери в него.

Как е възможно в двадесет и първи век, в държава членка на Европейския съюз и Шенген, върху пет квадратни метра трафопост да поникне четириетажен хотел, без никой в Община Несебър да забележи? Този въпрос Лъчезар Стойнов официално поставя пред местната администрация със заявление по Закона за достъп до обществена информация. И тук реакцията на общината е показателна за паниката, която настъпва по високите етажи на властта в морския град. Първоначално Община Несебър избира тактиката на гузното и нагло мълчание. Администрацията се опитва да замете запитването под килима, надявайки се неудобният въпрос да отшуми от само себе си, както вероятно са отшумявали десетки други сигнали през годините. Но този път сметките им се оказват криви. След като журналистът сезира Дирекцията за национален строителен контрол в София и столичните инспектори притискат местните феодали до стената, общинската администрация в Несебър е принудена да проговори писмено.

Документът, който излиза от деловодството на Община Несебър под формата на Решение номер 60 от 15 октомври 2026 година, подписано лично от секретаря на общината Дочка Маринова, не е просто административен отговор. Това е чисто, неподправено и шокиращо самопризнание за институционален провал и разпънат дебел корупционен чадър. В официалния си отговор секретарят на една от най-богатите общини в България признава черно на бяло, че в архивите на администрацията за този обект липсват каквито и да е строителни книжа! Четириетажният хотел в сърцето на курорта няма одобрен инвестиционен проект. Няма издадено разрешение за строеж. Няма протоколи за строителна линия и ниво. И най-важното – няма удостоверение за въвеждане в експлоатация, познато на всеки българин като Акт 16! Сградата е абсолютен, стопроцентов незаконен строеж от първата копка до последната керемида на покрива. Но цинизмът в писмото на Дочка Маринова не спира дотук. Общината признава още, че в нейния електронен регистър няма вписана действаща туристическа категоризация за обекта, но същевременно удобно отбелязва, че не е съставян и акт за незаконен строеж. Помислете за секунда над това изречение – сградата няма нито един документ за законност, издига се на метри от най-оживения площад в курорта, но общинският строителен контрол никога не е намерил за нужно да отиде и да напише акт за незаконен строеж!

Опитвайки се да се освободи от горещия картоф, на 15 октомври 2026 година Община Несебър препраща заявлението на Лъчезар Стойнов по компетентност към Министерството на туризма в София, сякаш кметството в Несебър няма никаква представа какво се случва под собствения му нос. Само шест дни по-късно обаче от София идва втората документална бомба, която окончателно заковава всички участници в тази грандиозна схема. В официално писмо на Министерството на туризма с входящ номер Т-08-00-442, подписано от главния секретар Росица Цветкова и адресирано до председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, с копие до Община Несебър и до нашия партньор Лъчезар Стойнов, държавата прави пълна дисекция на туристическия статут на фантома. Експертите на министерството са извършили щателна проверка в Регистъра на категоризираните места за настаняване и в Регистъра на категоризираните заведения за хранене и развлечения, които са част от Националния туристически регистър. Резултатът към 21 октомври 2026 година е категоричен и безпощаден – за хотел „Маверик“, за бившия хотел „Шушана“ и за ресторант „Маверик“ няма вписани никакви данни! Никога не е издавано временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Никога не е издавано редовно удостоверение за категория. Няма дори данни за изтекло старо удостоверение от минали години.

Този документ от Министерството на туризма избива всички възможни опорни точки и оправдания от ръцете на нарушителите и техните покровители. Тук не става дума за забавена документация, за пропуснат срок за подновяване на лиценз или за бюрократично недоразумение между общината и държавата. Става дума за хотел и ресторант, които никога през съществуването си не са имали право да отворят врати, да сложат дори една маса на тротоара или да настанят дори един-единствен турист! Поради тази причина Министерството на туризма официално сезира Комисията за защита на потребителите по реда на член 177 от Закона за туризма, за да влезе на проверка и да приложи цялата строгост на закона, включително налагане на санкции и запечатване на обекта.

Оттук насетне пред цялото българско общество, пред Прокуратурата, ДАНС и ГДБОП изникват брутални въпроси, които разкриват анатомията на едно тотално, организирано беззаконие. Първият голям въпрос е как една четириетажна сграда-фантом без Акт 16 свети като коледна елха всяка вечер и разполага с промишлени количества питейна вода за десетки бани и огромна ресторантска кухня? Член 178, алинея 1 от Закона за устройство на територията категорично забранява ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган. Още по-нататък законът е железен – разпоредбите на член 178 и член 224а от ЗУТ задължават общината и строителния контрол незабавно да разпоредят на експлоатационните дружества да прекъснат захранването с електрическа енергия и вода на всеки незаконен или невъведен в експлоатация обект. На какво основание тогава ЕВН и ВиК – Бургас подават ток и вода към несъществуващ в кадастъра четириетажен хотел? Дали цялата тази масивна сграда с десетки климатици, бойлери, хладилни витрини и професионални печки се захранва нелегално през партидата на онзи петметров трафопост и бараката от четиридесет квадрата? И ако е така, как инкасаторите и техниците на монополистите години наред отчитат огромна консумация за цял хотелски комплекс от партида за малка постройка, без да подадат сигнал за незаконно присъединяване? Отговорът мирише тежко на умишлено затваряне на очите и корупционно съучастие по цялата верига.

Вторият чудовищен абсурд ни води директно към здравната сигурност, данъчната система и националната сигурност на държавата. В ресторант „Маверик“ всяко лято се приготвя храна и се сервира алкохол на хиляди летовници в директно нарушение на член 113, алинея 1 от Закона за туризма, който изрично забранява извършването на хотелиерство и ресторантьорство в некатегоризиран обект. Как Българската агенция по безопасност на храните и Регионалната здравна инспекция в Бургас са допуснали да функционира огромна кухня буквално върху трафопост, в сграда без Акт 16 и без статут на заведение за хранене? Ако са издали регистрация по Закона за храните за несъществуваща по кадастър сграда, това е престъпление по служба. Ако изобщо не са влизали на проверка в заведение на петнадесет метра от хотел „Кубан“, значи някой им е наредил да заобикалят този тротоар отдалеч! Още по-страшно става, когато погледнем към Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи. Всеки законен хотел в България е длъжен чрез своята категоризация да бъде свързан в реално време с Единната система за туристическа информация – ЕСТИ. През нея всяка нощувка автоматично отива на сървърите на НАП за начисляване на данъци, на сървърите на общината за плащане на туристически данък и директно в системата на МВР за адресна регистрация на чужденците с оглед на националната сигурност. След като хотел „Маверик“ и преди това „Шушана“ никога не са били категоризирани в Националния туристически регистър, те нямат и не могат да имат профил в ЕСТИ! Това означава, че години наред в центъра на Слънчев бряг са нощували хиляди хора в пълна нелегалност – без полицията да знае кои са те, без в хазната да влезе и една стотинка туристически данък и без фискален контрол върху милионните обороти в брой. Как изобщо е регистриран касов апарат в НАП на адрес и обект, който по документи е трафопост, или хотелът е работил изцяло на черно като в деветдесетте години?

Третият и най-важен въпрос опира директно до сградата на Община Несебър и така наречената „такса спокойствие“. Според член 179 и член 180 от Закона за туризма кметът на общината и упълномощените от него длъжностни лица имат преки законови задължения да осъществяват контрол на своята територия, да проверяват за категоризация и при установяване на нарушение незабавно да налагат принудителна административна мярка – запечатване на обекта и спиране на дейността му. Всяко лято десетки инспектори на Община Несебър обикалят алеите на Слънчев бряг, мерят с ролетки сергии за царевица, глобяват дребни търговци за един сантиметър излизане на тротоара и пишат актове на малки семейни обекти. И същите тези орлови очи на общинския инспекторат и строителния контрол година след година минават на десет метра от хотел „Кубан“, но мистериозно ослепяват, когато погледнат към четириетажния мастодонт „Маверик“! Не го виждат. Не забелязват четирите етажа бетон, не виждат табелите, не чуват музиката от ресторанта, не виждат туристите с куфарите. Защо? Защото в българската общинска действителност подобна слепота никога не е безплатна. Когато една администрация умишлено не съставя акт за незаконен строеж, когато спестява на един огромен комплекс плащането на данък сгради, такса битови отпадъци за четири етажа, туристически данък и тротоарно право в най-скъпата точка на Черноморието, това се нарича класически корупционен чадър и захранване на черни каси за сметка на редовните данъкоплатци в Несебър.

азследването на нашия партньор Лъчезар Стойнов в общината на Свободния информационен канал разкъса завесата на тази нагла феодална схема с желязната сила на официалните документи. Признанието на секретаря на Община Несебър Дочка Маринова и официалното писмо на главния секретар на Министерството на туризма Росица Цветкова до Комисията за защита на потребителите вече са факт, който не може да бъде изтрит, скрит или фалшифициран. Времето за оправдания и прехвърляне на папки между институциите изтече безвъзвратно. На фона на зрелищните акции и арести на кметове и висши чиновници из цялата страна през последните месеци, случаят с хотела-фантом в Слънчев бряг е лакмусът, който ще покаже има ли държава край морето. Всички събрани документи, кадастрални извадки и институционални самопризнания вече пътуват като официални сигнали към Прокуратурата на Република България, ДАНС, ГДБОП, ДНСК и НАП. Защото в Община Несебър и контролните служби по Южното Черноморие очевидно е дошло време за пълно и безкомпромисно обезпаразитяване. А когато качулките и белезниците най-после хлопнат около ръцете на онези, които години наред са пазили златната кокошка върху петметровия трафопост, отдолу ще изплуват тайни, които ще разтресат из основи цялата туристическа индустрия в България!