Спортните терени на Пловдив: Една футболна приказка за милиони, изтъкана от общинско бездействие и съмнителни сделки

В града под тепетата, където ехото на древни битки все още витае над модерните сгради, се разиграва една съвременна драма. Тя не е за герои и антигерои от исторически епохи, а за пари, власт и общинска собственост, заплетени в сложна мрежа от дългосрочни договори, чиято прозрачност е забулена в мъглата на процедурни пропуски и безконтролност. Под благовидния предлог за развитие на детско-юношеския спорт и модернизация на остаряващи училищни бази, един футболен клуб се е превърнал в безспорен хегемон върху няколко ключови спортни терена в Пловдив, ползвайки ги за десетилетия напред. Това не е обикновена история за местен бизнес и общинска администрация; това е разказ за повтарящ се модел, който изисква не просто внимание, а безпощаден анализ, защото в центъра на всичко стои общественият интерес – този, който често остава на заден план пред тихия шепот на добре обмислени схеми.

Началото на тази омагьосваща приказка е поставено през пролетта на 2016 година. Тогава, до чиновниците в Общински съвет – Пловдив, пристига докладна записка. Подател е директорът на СОУ „Св. Софроний Врачански“, Пенко Рисков, а предметът е предложение, което на пръв поглед звучи като дар от небето: „Футболна академия Пловдив“ изявява инвестиционно намерение да модернизира спортна площадка с площ от 3285,60 кв. м в двора на училището. Кой би могъл да се противопостави на такъв благороден жест? Деца, спорт, модерна база – думи, които моментално отварят врати и стопяват съпротива. Общинският съвет, без видими колебания, светкавично одобрява провеждането на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на въпросната площадка. Срокът? Цели десет години. Месечният наем е определен на 1642,80 лв. без ДДС, а обещаният ремонт е на стойност 212 169,20 лв. без ДДС. И тук идва първата, едва доловима, но фундаментална аномалия: ремонтът ще бъде прихванат от дължимия наем. Нещо повече, официалните документи показват, че инвестицията надхвърля общата сума на наемите за целия десетгодишен период. Училището е изрично освободено от задължението да доплаща каквато и да е разлика. С други думи, клубът ще инвестира сума, по-голяма от общия наем за десетилетие, ефективно ползвайки терена без реални месечни плащания, като цялата сума ще бъде покрита от първоначалната инвестиция. Процедурата, макар и формално обявена като публичен конкурс, всъщност изглежда като добре оркестрирана операция за предаване на общински актив за дългосрочно ползване, далеч от погледа на потенциални конкуренти.

Седемдесет дни по-късно, на 7 юли 2016 г., е подписан 10-годишен договор. Сметната палата, онзи суров одитор на публичните финанси, по-късно ще установи, че минималната инвестиция вече е набъбнала до 254 603 лв. с ДДС. Този договор не е изолиран случай, а се оказва част от поредица сделки, които очертават един повтарящ се, дори рутинен модел на действие.

Едва две години изминават, когато през 2018 г., същата „Футболна академия Пловдив“ отново влиза в игра. Сценарият се повтаря с обезпокоителна точност: ново инвестиционно намерение, този път за втора спортна площадка от 3168 кв. м., също в комплекса на СУ „Св. Софроний Врачански“. Общинският съвет отново, без излишни въпроси, разрешава 10-годишен конкурс. Месечният наем е определен на 2446,60 лв. с ДДС, а инвестицията е 190 448,20 лв., която, предвидимо, отново ще бъде прихваната от наема. И пак Сметната палата ще потвърди, че на 3 септември 2018 г. е подписан втори договор със същия наемател. Така, за по-малко от 24 месеца, един клуб успява да консолидира контрола си върху две спортни площадки в двора на едно и също училище, чрез два дългосрочни договора, общо за две десетилетия. Тези два общински имота, предназначени за училищни нужди, де факто се превръщат в ексклузивна база на клуба, под булото на благородна инвестиция срещу наем.

Най-смущаващите разкрития обаче се появяват едва в края на 2022 г., когато Сметната палата публикува своя финансов одит на Община Пловдив. Докладът, сух и безпристрастен като всяка одиторска констатация, разкрива тревожни факти, когато се вглежда в счетоводството на СУ „Св. Софроний Врачански“. Одиторите установяват, че училището, институция, натоварена с управлението на публични средства и имоти, не е издало фактури и не е осчетоводило приходи от наем за общо 58 827 лв. Като още по-обезпокоителен факт изпъква липсата на първични счетоводни документи и фактури от наемателя за извършени строително-монтажни работи на стойност 76 138 лв. Тези констатации, макар и деликатно формулирани като „счетоводни нарушения“ и „неправилно отчитане“, хвърлят дълбока сянка върху целия механизъм и повдигат екзистенциални въпроси за контрола и отчетността на публичните средства. Кой е упражнявал контрол върху изпълнението на тези договори? Какво се е случило с тези пари, които не са влезли в училищната каса? Защо училището не е отчело коректно тези приходи и разходи? Тези въпроси остават без ясен и публичен отговор, потънали в административното блато. Докладът на Сметната палата разкрива и още един парадокс: наемателят е представил доклад от лицензиран оценител, според който към 1 март 2019 г. извършените ремонти и модернизация на площадките са оценени на 276 498 лв. с ДДС. Но счетоводните записи на училището отразяват само част от тази сума – 183 959 лв., и то осчетоводена по неправилна счетоводна сметка. Този дисонанс между външна експертна оценка и вътрешни счетоводни записи е повече от смущаващ, той крещи за обяснение.

В това време, през 2020 г., докато одиторите все още ровят в счетоводните книги, „Футболна академия Пловдив“ (вече ребрандирана като „Футболен клуб Пловдив 2015“) продължава своята тиха експанзия. Клубът печели поредния конкурс за общинска спортна база, този път при СУ „Свети Седмочисленици“. В случая става дума за още по-мащабна територия – внушителните 7000 кв. м. площадка плюс два павилиона. И отново – само едно заявление за участие, от „Футболен клуб Пловдив 2015“. Публикувани са обяви в национален и местен ежедневник, на сайта и таблото на училището, но нито един друг желаещ не се появява. Това повтарящо се отсъствие на конкуренция, година след година, за различни общински имоти, е един от най-тъмните и необясними аспекти на цялата схема. Дали условията на конкурсите са така формулирани, че да изключват други кандидати? Или информацията не достига до потенциални инвеститори? Тези въпроси остават висящи във въздуха, докато договорите продължават да се подписват.

Сметната палата изрично е посочила в докладите си, че според първоначалните договори училището е следвало да изисква „разходо-оправдателни документи“ за извършените инвестиции. През 2026 г., директорът на СУ „Св. Софроний Врачански“ удостоверява пред Общината, че ремонтите по стария договор от 2016 г. са изпълнени в шестмесечния срок и са били за сметка на наемателя. И тук идва поредната горчива ирония: веднага след това се заявява, че същата площадка, ремонтирана през 2016 г. за над четвърт милион лева, отново се нуждае от „модернизация“ за 125 000 евро. Този повтарящ се цикъл на „инвестиции“ и „необходими ремонти“ поражда сериозни въпроси относно качеството на първоначално извършените работи, тяхната дългосрочна устойчивост и ефективност на тези „инвестиции“. Десет години след първия договор, същата площадка отново е на дневен ред, с нова инвестиция и нов 10-годишен наем. Всичко това изглежда като безкраен цикъл, в който общинският ресурс е във вечен процес на „модернизация“, но винаги от един и същ субект.

И така, стигаме до 2026 година, когато картината е до болка сходна с тази отпреди десетилетие. Инвестиционното намерение от ФК „Пловдив 2015“ постъпва отново чрез директора на училището. След обявяването на конкурса се явява един-единствен кандидат – самият ФК „Пловдив 2015“. Предложеният наем е едва 756 евро с ДДС – минимална сума, която едва надхвърля началната цена с 31 евроцента. Клубът, предвидимо, получава максималните 100 точки, без никаква конкуренция. Тази липса на конкуренция, повтаряща се година след година, за различни общински имоти, е един от най-смущаващите аспекти на цялата схема. Тя не просто поражда съмнения, тя крещи за обяснения.

Паралелът с академията на „Ботев“ Пловдив, която още през 2017 г. съобщава за сътрудничество с „Футболна академия Пловдив“ и провеждане на тренировки на „собствената им база“ в СУ „Св. Софроний Врачански“, само допълва картината на дълбоко вкоренени връзки и интереси. Тази „собствена база“ всъщност са общински имоти, предоставени за дългосрочно ползване по схема, която изглежда изключително изгодна за клуба. Въпросът не е дали децата спортуват, а на каква цена и при какви условия общественият ресурс се прехвърля в ръцете на частни субекти.

Пред нас се очертава тревожен модел, който е повече от случайно съвпадение:

• 2016 г., първа площадка при „Св. Софроний Врачански“, 10 години наем, с обещана инвестиция, надхвърляща наема.

• 2018 г., втора площадка при същото училище, още 10 години наем, отново с инвестиция срещу наем.

• 2020 г., 7060 кв. м при „Свети Седмочисленици“, 10 години наем, пак с една-единствена оферта.

• 2026 г., отново 3285,60 кв. м при „Св. Софроний Врачански“, нови 10 години наем и нов цикъл на „модернизация“.

При конкурсите от 2020 и 2026 г., за които имаме документално потвърждение, кандидатът е само един – „Футболен клуб Пловдив 2015“. Тази липса на конкуренция не просто поражда съмнения за потенциално нерегламентирано облагодетелстване, тя сочи към системен проблем в управлението на общинската собственост.

Сега най-същественият въпрос е съвсем конкретен. След като през 2016 г. Общината изисква инвестицията да бъде доказана с разходни документи, а през 2026 г. директорът на училището удостоверява, че ремонтите по стария договор са изпълнени, къде са тези документи? Трябва да съществува цял комплект от фактури, платежни документи, количествено-стойностни сметки (КСС), протоколи за приемане на строително-монтажни работи, доклад или решение за признаване на инвестицията и документ за прихващането ѝ от наема. Именно тези документи са ключът към разплитането на лабиринта, към осветяването на тъмните ъгли на тази история.

Детайлният анализ на КСС от 2016 г. и нейното съпоставяне с фактурите и приемателните протоколи ще разкрие дали зад тези 254 603 лв. с ДДС има реално изпълнени работи на съответната стойност, или става въпрос за изкуствено завишени цени и фиктивни ремонти. Единичните цени, количествата и идентичността на изпълнителите са от решаващо значение. Ако се окаже, че цените са завишени или работите не са извършени в пълен обем, това би било не просто нарушение, а потенциална злоупотреба с публични средства и имоти, което надхвърля рамките на „счетоводни нередности“ и навлиза в сферата на сериозни закононарушения.

Тази история не е просто за един футболен клуб и няколко спортни площадки. Тя е за модела, по който се управлява общинска собственост в един от най-големите градове в България, за липсата на контрол, за удобното мълчание на институциите и за привилегированите играчи, които години наред печелят от една система, създадена да служи на обществото. Всеки един от тези договори обрича бъдещи поколения на ученици и спортисти да ползват общински терени, контролирани от частни субекти, без да е ясно дали обществото получава адекватна възвръщаемост. Време е тази завеса да падне и истината да излезе наяве, преди лабиринтът да стане толкова сложен, че да е невъзможно да се излезе от него.