КРЪВНИ ВРЪЗКИ КРАЙ МОРЕТО: КАК ФАМИЛИЯТА НА ШЕФА НА ПАРЛАМЕНТА В НЕСЕБЪР САНИРА ВЛАСТТА СРЕЩУ МИЛИОНИ

Крайбрежието на Несебър през есента има особен, почти меланхоличен ритъм, в който соленият вятър помита шума на туристическите тълпи и оставя града оголен до неговата същинска анатомия. Зад фасадите на древната месамбрийска история и внушителната общинска сграда на улица „Еделвайс“ обаче се води съвсем друг живот, който рядко се подчинява на законите на естетиката или морала. Това е светът на мълчаливите споразумения, където властта и капиталът не просто съжителстват, а спят в едно легло, хранят се от една и съща публична хазна и делят територии с прецизността на картел. Когато човек прекара достатъчно време в прелистване на запрашени партиди в Търговския регистър и сравняване на сигнатури в Регистъра на обществените поръчки, картината внезапно губи своята абстрактност и придобива конкретни човешки очертания. На преден план изплува фигурата на Върбан Валентинов Кръстев, председател на Общинския съвет в Несебър, чиято институционална роля по закон е да бъде коректив и върховен контролен орган над изпълнителната власт в лицето на вечния кмет Николай Димитров. Но там, където законът вижда баланс и разделение на властите, суровите факти разкриват изключително прецизно смазана семейна машина за усвояване на милиони левове от общинския бюджет.

За да се разбере коренът на този модел, не са нужни тайни досиета или конспиративни теории, а просто хладнокръвно проследяване на датите. На единадесети септември 2023 година между Община Несебър и строителното дружество „Атлант 2013“ ООД се подписва договор за вътрешно преустройство на санитарни помещения в основното училище „Свети свети Кирил и Методий“ в град Обзор. Стойността на контракта е фиксирана на 139 020 лева без данък добавена стойност. По това време Кръстев не е просто местен политик с амбиции, а действащ съдружник в самата фирма, която печели парите на децата и данъкоплатците. В една зряла демократична среда подобен факт би предизвикал незабавно земетресение, оставки и светкавична намеса на антикорупционната комисия, но в Несебър времето тече по други правила. Тук никой не задава неудобни въпроси защо дружество, управлявано и притежавано от човека, който ръководи местния парламент, получава директен достъп до общинския пай. Парите са преведени до стотинка, поръчката е отчетена като безупречно изпълнена в рамките на тридесет дни, а апетитът на строителната фамилия тепърва започва да се отваря за далеч по-мащабни финансови хоризонти.

Истинският размах на тази икономическа симбиоза настъпва през пролетта на следващата година, когато общината пуска процедура за текущ ремонт на тротоарните настилки на територията на Обзор и съседните села Баня, Раковсково, Паницово и Приселци. На двадесет и четвърти април 2024 година кметската администрация слага подписа си под нов договор с „Атлант 2013“ ООД, този път на чистата кръгла стойност от точно половин милион лева без ДДС. И в този момент Върбан Кръстев все още фигурира в Търговския регистър като легитимен съдружник в компанията изпълнител. Двайсет и три дни по-късно, на седемнадесети май, настъпва добре познатият в българската политика юридически театър на пречистването. Кръстев прехвърля своя дял на по-младия си брат Янислав Валентинов Кръстев. Тази нотариална маневра е толкова прозрачна, че граничи с открита подигравка с правната рамка за конфликт на интереси. Прехвърлянето на семейната фирма на роднина по права линия непосредствено след заковаването на полумилионен договор не заличава икономическия интерес; то просто го маскира зад формалната буква на закона, оставяйки реалните парични потоци в рамките на един и същи хол, една и съща банкова сметка и една и съща трапеза.

Върхът на институционалната наглост обаче тепърва предстои и се материализира в късната есен на същата година. На седми ноември 2024 година „Атлант 2013“ ООД, вече формално оглавявана от брата Янислав, сключва грандиозен договор с Община Несебър за енергийно обновяване и саниране на самата административна сграда на общината на улица „Еделвайс“. Финансовият параметър е внушителен – 1 212 162 лева без ДДС. Самата физическа картина притежава гротескна символика: фирмата на брата на председателя на Общинския съвет опъва строителни скелета около кабинетите, в които заседават кметът и общинските съветници, за да ремонтира техните собствени работни места срещу седемцифрена сума от джоба на гражданите. Така общият сбор на изтеклите към фамилната фирма публични средства надхвърля милион и осемстотин хиляди лева, без нито един представител на местната власт да трепне или да се почувства длъжен да даде смислено публично обяснение за този фрапиращ семеен монопол.

В центъра на този сюжет стои фигурата на кмета Николай Димитров, чието дългогодишно царуване по южното Черноморие го е превърнало в институция сама по себе си. По силата на Закона за обществените поръчки именно градоначалникът е крайният възложител, човекът, който назначава комисиите за оценка, одобрява критериите и полага своя подпис под платежните нареждания. Във всяка средно голяма община, където водещите фигури се познават лично от десетилетия, е абсурдно да се твърди, че кметът не знае на кого принадлежи „Атлант 2013“ и чий брат стои зад нотариално заверените пълномощни. Мълчанието на кметския кабинет в този случай не е просто административна пасивност, а фундаментално съгласие с модела. В класическата теория на местното самоуправление съветът контролира кмета, приема неговия бюджет и гласува отчетите му, но когато председателят на този съвет получава милионни договори от същия този кмет, контролът умира и отстъпва място на взаимна зависимост, в която нито една от страните не може да си позволи да нападне другата, без да срути цялата обща конструкция.

На този зловещ фон от реални, документално доказуеми финансови транзакции се разиграва и паралелна, дълбоко цинична битка в полето на дезинформацията и институционалната имитация. Наскоро в публичното пространство и по редакциите започна да циркулира документ, представян като официално прокурорско постановление на Софийска градска прокуратура, който уж разобличава схемата и твърди, че държавното обвинение най-после е разбило местния чадър и е пратило ГДБОП по петите на несебърските управници. Всеки опитен разследващ репортер, който е държал в ръцете си стотици автентични актове на магистрати, изпитва истински шок при вида на тези страници. На хартията личи дата от далечната есен на 2026 година, цитират се приключили одити на Сметната палата за периоди до края на същата бъдеща година, а правният език е осакатен от десетки абсурдни правописни грешки като наричането на контролния орган „Сметната налата“ и смесването на наказателни процедури с частни тъжби. Липсват диспозитив, печат и валиден подпис.

Този псевдодокумент сам по себе си е диагноза за токсичната среда, в която се води общественият дебат в България. Фабрикуването на подобни фалшификати под формата на „прокурорски пробиви“ често обслужва две еднакво коварни цели. От една страна, това може да бъде аматьорски опит на местни опоненти да привлекат вниманието на столичните медии чрез евтина сензация. От друга страна обаче, това е христоматийна ченгеджийска контраакулация, позната от практиката на специалните служби: пуска се очевидно неграмотно фалшифициран документ, за да може, когато истината за милионните договори на Кръстев излезе наяве, целият скандал да бъде заметен под общия знаменател на „нескопосана компроматна война“. Когато превърнеш истината в цирк, уличеният винаги излиза сух, оправдавайки се, че срещу него се фабрикуват евтини пасквили.

А истината изобщо не се нуждае от скалъпени прокурорски бланки, защото тя крещи директно от официалните масиви на държавата. Не е нужен прокурор от София, за да се види черно на бяло, че председателят на Общинския съвет в Несебър е бил съдружник в търговско дружество, докато то е лапало общински поръчки, и че след това просто е прехвърлил фирмата на брат си, за да облече в топлоизолация собствения си кабинет. Там, където наистина трябва да се търси институционалната отговорност, зее огромна черна дупка. За пет години нито Агенцията за държавна финансова инспекция, нито Сметната палата са намерили време или политическа воля да подложат обществените поръчки на Несебър на дълбок, хирургически одит по същество. Годишните финансови отчети минават със стандартни заверки, дребните несъответствия се отбелязват с лека ръка в приложенията, а големите потоци от публични средства продължават да текат необезпокоявано по добре отъпканите семейни русла.

Психологията на местната власт в такива феодализирани анклави е специфична и почива на убеждението за пълна безнаказаност. Когато десетилетия наред управляваш ресурс, генериран от най-скъпата земя в държавата и милионите на туристическия поток, представата за граница между лично и публично неусетно се размива. В очите на хората от върха на несебърската пирамида бюджетът не е чужда отговорност, поверена им от избирателите, а естествена рента, която им се полага заради самото им присъствие във властта. За тях ремонтът на училището в Обзор, подмяната на плочките в селата и санирането на кметството са просто поредица от финансови транзакции, които е най-безопасно да останат в семейния кръг, далеч от погледа на външни играчи. Ако парите се дадат на чужд строител, винаги съществува риск от изтичане на информация, от пропуски в процентите или от нарушаване на крехкия местен баланс. Когато изпълнител е братът, тайните остават заключени вкъщи.

Днес топката формално е в полето на контролните органи в Бургас и София, но надеждата за възмездие сред местните хора отдавна е ерозирала. Свикнали да виждат как десетки сигнали на будни граждани и неправителствени организации потъват в бездънните чекмеджета на регионалните структури, несебърлии наблюдават новите фасади на общината със смесица от апатия и студен гняв. Те знаят имената на строителите, познават колите им, паркирани пред кметството, и виждат как всяка нова поръчка просто добавя още един пласт към бетона на тяхното общо бъдеще. И докато публичният дебат се лута между фалшиви прокурорски постановления и политическо малодушие, истинският скандал продължава да се вижда с просто око от всеки ъгъл на улица „Еделвайс“ – един паметник на безконтролната власт, облицован с парите на данъкоплатците и подписан с имената на двама братя и един кмет.