СЕНЗАЦИЯ В „МЛАДОСТ 4“: СЛЕД ШАМАР ОТ ВАС ТАЙНО ПРОБУТВАТ БРУТАЛЕН СТРОЕЖ ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА БЛОК, ДОКАТО ЧИНОВНИЦИТЕ СИ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ ЗА ТУПИКА И ОБЩИНСКАТА ЗЕМЯ!

СЕНЗАЦИЯ В „МЛАДОСТ 4“: СЛЕД ШАМАР ОТ ВАС ТАЙНО ПРОБУТВАТ БРУТАЛЕН СТРОЕЖ ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА БЛОК, ДОКАТО ЧИНОВНИЦИТЕ СИ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ ЗА ТУПИКА И ОБЩИНСКАТА ЗЕМЯ!

ТИХИЯТ КАПАН В „МЛАДОСТ 4“: СЛЕД ШАМАРА ОТ ВАС ОПИТВАТ ДА ПРИМИТЯТ БЕТОН ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА ХОРАТА

В късната софийска есен административните коридори на Направление „Архитектура и градоустройство“ придобиват особено тягостен, сив колорит. Тук решенията рядко се взимат с фанфари или шумни пресконференции; те се промъкват под формата на дебели папки с изписани на ръка номера, графични приложения със ситен мащаб и сухи регистърни вписвания, чийто истински смисъл остава невидим за редовия гражданин, забързан за поредната мотриса на метрото или затиснат от сивотата на панелния си делник. Но ако човек прекара достатъчно време над тези папки, ако се научи да разчита геометрията на чиновническото мълчание и острите ръбове на кадастралните граници, пред очите му изплува една съвсем различна, безпощадна реалност. Именно това се случи на 13 ноември 2026 година, когато в деловодната система на столичния градоустройствен орган потъна поредният документ с наглед невзрачния входящ индекс САГ26-ГР00-2468. Зад този номер обаче не стои рутинно заявление на редови собственик, а поредният залп в една тиха, дългогодишна позиционна война за златен терен в квартал 31 на жилищен комплекс „Младост 4“ – война, в която вече са се преплели съдебни саги, експертни предупреждения за задушаване на съществуващи сгради, корпоративни метаморфози и вечният, неутолим апетит за застрояване на всяка свободна педя въздух.

За да се разбере истинският залог зад този последен институционален ход, погледът на изследователя трябва да се върне назад във времето, далеч от пресния ноемврийски печат. Мястото на действието е урегулиран поземлен имот I-392,394 – масивен ансамбъл от територия, който в оригиналната градоустройствена концепция на комплекса е носел съвсем различно предназначение от това, което съвременният строителен бизнес се опитва да му наложи. През годините софийските панелни комплекси се превърнаха в своеобразна тестова площадка за агресивно уплътняване, където някогашните широки междублокови пространства, проектирани по строги хигиенни и социални нормативи по времето на социализма, постепенно бяха разпарчетосвани, прекроявани и натоварвани с нови и нови бетонни обеми. В квартал 31 този процес не просто тече с пълна сила, но и стига до критична точка, в която сблъсъкът между частния инвестиционен натиск и обществената среда вече е оставен черно на бяло в официалните протоколи на районната администрация.

Още в края на 2023 година, в мразовития декемврийски ден на 20 декември, Районният експертен съвет по устройство на територията към район „Младост“ провежда заседание, чийто Протокол № 14 днес звучи като истинска експертна присъда. Тогава на масата е поставено искане за мащабно разцепване на съществуващия общ имот: от едната страна се обособява поземлен имот с идентификатор 68134.4089.392, предвиден за комплексно жилищно строителство и съпътстващ трафопост, а от другата – поземлен имот 68134.4089.394, предназначен за обществено обслужване. Зад сухата терминология всъщност стои класическият механизъм за пробиване на градоустройствения баланс. Обособяването на чисто жилищно петно позволява рязко вдигане на интензивността, концентриране на строителната маса и извличане на максимална квадратура, докато обслужващите функции биват изтласкани в периферията. Онова, което прави декемврийския протокол от 2023 година толкова експлозивен обаче, са безпощадните констатации на самите общински архитекти и специалисти. Те отбелязват в прав текст, че проектопланът за обособяване на новия УПИ IV-394 създава грубо и недопустимо градоустройствено положение спрямо намиращата се в непосредствено съседство осем-етажна жилищна сграда. Експертите установяват нарушение на императивните норми за разстояния по Закона за устройство на територията, предупреждавайки, че проектът буквално ще отнеме светлината, простора и нормалните жизнени условия на стотици семейства, населяващи съществуващия блок. Нещо повече – районният съвет изрично подчертава необходимостта от доказване на цялостния баланс на територията, напомняйки, че градоустройствените показатели на генералния план, по който е създаден жилищният комплекс, не могат да бъдат надхвърляни безкрайно в полза на едно-единствено ново петно.

Въпреки тези унищожителни изводи обаче, машината на инвестиционното намерение не спира. Напротив, когато администрацията се опитва да заеме позиция на пасивност или сдържаност, конфликтът закономерно се пренася в съдебните зали. Главният архитект на Столичната община в онзи период прибягва до добре познатия похват на мълчаливия отказ – административно бездействие, което често е признак за невъзможност да се издаде законосъобразен положителен акт под натиска на крещящи проектни несъответствия. Този отказ е атакуван пред Административен съд София-град, който на 31 октомври 2025 година първоначално отменя мълчаливия отказ и връща преписката. Но истинският правен трус настъпва на 29 април 2026 година, когато Върховният административен съд слага тежката си дума с Решение № 4782 по административно дело № 748/2026. Върховните магистрати действат безкомпромисно: те отменят първоинстанционното съдебно решение и потвърждават мълчаливия отказ на главния архитект, като по този начин окончателно зачеркват предложената устройствена схема. В мотивите на ВАС ясно и категорично е разписано, че въпросното проектно решение влиза в челен сблъсък с основни правила и нормативи на устройственото право, засягайки базови параметри като конфигурацията на границите и изискуемото по закон лице на новообразуваните имоти към уличната мрежа.

В съдебните материали изплува и друг критичен детайл, който превръща градоустройствения проблем в потенциален капан за сигурността на целия микрорайон. Става дума за задънената улица между осови точки 243 и 228. Назначените по съдебното дело експертизи разкриват фрапираща картина: този така наречен „тупик“ се оказва буквално обграден от три страни от границите на разглеждания имот, като едновременно с това се констатират драстични разминавания между линиите на кадастралната карта и действащата улична регулация. В градоустройствената теория и практика тупиците не са просто линийки върху чертежа; те са регламентирани с изключително строги норми за дължина, ширина и радиуси за маневриране на специализирани машини. Всеки опит за затваряне, стесняване или затапване на подобна задънена улица крие реален риск от блокиране на достъпа за автомобили на пожарната безопасност, спешната медицинска помощ и сметопочистването. Ако този транспортен възел бъде допълнително претоварен с трафика на нови жилищни секции или търговски обекти, живущите в съседните панелни блокове рискуват да се окажат заклещени в капан, от който при извънредна ситуация няма нормален изход.

Но ако правната и градоустройствена страна на казуса вече изглежда достатъчно тревожна, то вникването в корпоративните и нотариални пластове около терена придава на разследването онази дълбочина, която обикновено остава скрита зад паравана на публичното говорене. Историята на собствеността върху имотите в квартал 31 разкрива сложна плетеница от фирмени метаморфози, прехвърляния на дялове и имотни заменки, които заслужават изключително внимателно вглеждане. Документите показват, че още през 2019 година първоначалните заявления за намеса в територията се подават от дружеството „Нова Билд Комерс“ ООД. За незапознатия наблюдател би изглеждало, че по-късната поява на нов играч в лицето на „Ево Билд Комерс“ ЕООД през 2022 и 2023 година бележи смяна на инвеститора или препродажба на намеренията. Търговският регистър обаче разкрива съвсем друга истина, подпечатана с фирмения идентификационен код 205291259: „Нова Билд Комерс“ просто сменя наименованието си на „Ево Билд Комерс“ на 7 април 2021 година. С други думи, зад двете компании стои абсолютна юридическа и функционална приемственост – едно и също търговско тяло, което години наред последователно преследва реализацията на строителната идея върху терена.

Следват поредица от вътрешни размествания, които приличат на класическо преструктуриране преди решителна фаза. През 2021 година капиталът се поема от Дилян Добрев Делчев. През март 2024 година се появява нов баланс със съдружник Даниел Николов, притежаващ петнадесет процента срещу осемдесет и пет процента за Делчев. Само година по-късно, през юни 2025 година, контролът отново се прелива, като капиталът преминава в ръцете на „Ево Транс Интеркар“ ООД, а оперативното управление се поверява на Дарио Тихомиров Стоев. Такова динамично изнасяне на собствеността през няколко нива на свързани структури е позната практика в строителния сектор, която често служи за размиване на прекия публичен образ на истинските инвеститори и изолиране на оперативния риск.

Тази корпоративна въртележка обаче се движи успоредно с още по-деликатни трансформации на вещните права. В официалните мотиви към Решение № 542 на Столичния общински съвет от 29 юни 2023 година – акт, който засяга по-широкия обхват на съседни имоти в същия квартал – изплува информация за нотариална замяна на недвижими имоти, засягаща имоти с номера 68134.4089.997, 1019 и 1021. В самия общински документ прави впечатление смущаващо разминаване в хронологията: на едно място сделката е визирана като сключена на 24 юни 2021 година, докато няколко страници по-нататък годината вече се сочи като 2022-ра. Подобни неточности в официални актове на местната власт не просто пораждат основателно съмнение относно прецизността на административния контрол, но и поставят фундаменталния въпрос кой, с кого и при какви условия е разменял ценни парцели в този пренаселен столичен ъгъл. Но истинският градоустройствен препъникамък, фиксиран в същото това общинско решение, засяга пряко самия имот 68134.4089.392. Общинската администрация на район „Младост“ е констатирала черно на бяло, че част от този терен всъщност представлява общинска собственост. По силата на член 15, алинея 3 от Закона за устройство на територията, когато регулационните линии на проектен УПИ минават през части от чужди поземлени имоти – особено когато една от страните е общината – промяната на плана е категорично невъзможна без сключването на предварителен договор за прехвърляне на собственост между заинтересованите страни. Районната администрация тогава изрично отбелязва, че такава възможност за предварителен договор не съществува, което по онова време принуждава проектанта временно да свие обхвата си и да напасне линиите спрямо реалните имотни граници, за да не се сблъска с непреодолимата общинска забрана.

И ето че след всички тези институционални сблъсъци, след категоричното съдебно фиаско пред Върховния административен съд през април 2026 година и след изричните предупреждения за ощетяване на съседния жилищен блок, на 13 ноември 2026 година колелото се завърта отново. С преписката САГ26-ГР00-2468 в Направление „Архитектура и градоустройство“ отново постъпва искане за разрешаване изработването на подробен устройствен план точно за УПИ I-392,394 в квартал 31. Това поражда цяла поредица от тежки, неотложни въпроси, които софийската общественост и медиите имат моралното и професионално задължение да зададат на висок глас. Дали това ново заявление не е просто ловък опит за преопаковане на старата, обявена за незаконосъобразна концепция, разчитайки на факта, че вниманието на гражданите е притъпено, а новите състави на общинските съвети и административни органи не помнят събитията отпреди няколко години? Дали новото графично предложение действително коригира онези драстични нарушения на отстоянията спрямо съществуващата осем-етажна сграда, за които експертите алармираха в своя Протокол № 14, или инвеститорът отново се опитва да прокара максимални обеми застрояване за сметка на човешкото достойнство и нормалната жилищна среда на хората в блока? Как се третира днес въпросът с общинската земя, попадаща в терена, и съществува ли някакъв подготвян зад кулисите предварителен договор за окрупняване, който да предаде публичен ресурс в частни ръце? И накрая – намерило ли е новото предложение истинско инженерно и градоустройствено решение за спорния транспортен тупик, или безопасността на района отново е оставена на заден план в името на поредния инвестиционен чертеж?

На този етап преписката от 13 ноември представлява само заявление за стартиране на процедура – няма одобрен план, няма влязъл в сила регулационен акт, нито подписано разрешение за строеж. Законовият ред изисква обективност и отхвърля прибързаните квалификации за престъпления или нерегламентирани действия преди институциите да са се произнесли окончателно. Но журналистическото разследване има друга функция: то не изчаква багерите да се появят под прозорците на хората в ранната утрин, за да констатира свършения факт. Опитът от десетки подобни казуси в София сочи, че именно в този ранен, наглед чиновнически стадий, се предрешава съдбата на градското пространство. Когато инвеститорите рециклират отхвърлени от съда идеи, те разчитат на тишината, на умората на съседите и на институционалната амнезия. В случая с квартал 31 в „Младост 4“ обаче тишината вече е нарушена. Следите в регистрите, съдебните актове и експертните констатации чертаят прекалено ясна картина, за да бъде тя подмината с лека ръка. Предстои да видим дали Направление „Архитектура и градоустройство“ ще прояви принципност и ще се съобрази с решението на ВАС и предупрежденията на собствените си експерти, или поредният градоустройствен компромис ще бъде тихо парафиран, оставяйки жителите на квартала сами да бранят правото си на слънце, въздух и нормален живот сред бетона.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.