СВЕТОВЕН СКАНДАЛ В МРРБ: МИНИСТЪР ИВАН ШИШКОВ ПОДПИСА ЗЛАТНА ЗАПОВЕД ЗА 2 КИЛОМЕТРА АСФАЛТ, ПОГРЕБВАЙКИ МИЛИОНИ И ТАЙНИ ИНТЕРЕСИ В КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ НА СОФИЯ!
Има една особена категория чиновническа тишина, която винаги предвещава преразпределение на огромен публичен ресурс. Тя не прилича на безгрижното затишие в прашните провинциални архиви, а носи тежкия, лепкав мирис на пресен мастилен печат, положен набързо върху документ със съдбоносно значение. Точно такъв глух тътен отекна в късната есен, когато на страница седемдесет и седма в неофициалния раздел на брой деветдесет и осми на „Държавен вестник“ от двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година бе обнародван един акт, замислен да мине незабелязано. Заповед № РД-02-15-51, парафирана лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков само дванадесет дни по-рано – на петнадесети октомври, на пръв поглед изглежда като техническо одобряване на подробен устройствен план – изменение на план за улична регулация. Но под сухата терминология на параграфите от Закона за устройство на територията зее класически пример за властови волунтаризъм, градоустройствен цинизъм и опит за светкавично бетониране на интереси, чиито корени водят директно към кабинета на министъра.
Парадоксът започва още с географските координати, очертани от ведомството. Става дума за скромна отсечка от Софийския околовръстен път с дължина от точно два километра и двеста и шестдесет метра – от малко преди улица „Ралевица“ в полите на Витоша до пресечката на улиците „Лазурна“ и „Киевска“ при входа на Горна баня, или точно от километър петдесети плюс петстотин до километър петдесет и втори плюс седемстотин и шестдесет. Да се хвърли целият държавен апарат в бойна готовност, да се ангажират десетки институции и да се обяви извънредно положение за парче земя, което автомобил изминава за сто и двадесет секунди, е само по себе си гротеска. Но истинският фарс настъпва, когато министър Шишков решава да облече това късо шосе в помпозната мантия на международен трансевропейски коридор. В мотивите на заповедта четем пледоария, достойна за геополитически трактат: разширение до автомагистрален габарит за провеждане на трафика от път I-8 „Калотина – София“ към АМ „Тракия“, морските райони и границите с Турция и Гърция, както и завършване на модернизацията към Ориент/Източносредиземноморския коридор след пускането на АМ „Европа“. Всеки опитен пътен инженер би се изсмял на тази чиновническа фантасмагория. Реалността е безпощадна: забивайки магистралния профил в тясната улица „Киевска“, Иван Шишков не отпушва нищо, а налива тежкия транзитен поток право в гърлото на кварталните улици на Горна баня и Княжево, оставяйки най-критичния участък до АМ „Струма“ при Люлин в пълно градоустройствено безтегловност.
Тази фрагментация не е случайна грешка, а хладнокръвно изчислена стратегия. Защо министър Шишков упорито отрязва парче от едва два километра, вместо да реши проблема с цялата липсваща дъга? Отговорът не лежи в грижата за пътуващите, а в златните столични терени на кварталите „Бояна“, „Бъкстон“, „Павлово“ и „Овча купел“. Когато се прокара магистрален габарит през една от най-скъпите градски територии в държавата, всяко помръдване на регулационната линия струва милиони. Едно отклонение вляво или вдясно решава кои имоти ще бъдат екзекутирани с пълно отчуждаване на баснословни пазарни цени за сметка на държавния бюджет и кои избрани парцели на влиятелни инвеститори ще бъдат удобно пощадени, за да осъмнат с чисто нови локални платна и десетократно увеличена стойност. Тъкмо свободиният информационен канал пръв би тревога за задкулисното прекрояване на регулациите под натиска на едри строителни предприемачи, докато хиляди обикновени граждани са поставени пред свършен факт с орязани дворове, отнети паркоместа и разрушен достъп до домовете им.
Не по-малко скандален е юридическият капан, който Иван Шишков залага с разпореждането за предварително изпълнение на основание член шестдесети, алинея първа от Административнопроцесуалния кодекс. Това е изпитан механизъм за смазване на гражданското недоволство. С този подпис министърът отнема суспензивния ефект на съдебните жалби и поставя засегнатите собственици в практически невъзможна ситуация. Защитата срещу предварителното изпълнение по член шестдесети, алинея пета от АПК трябва да се организира в драконовския срок от едва три дни от обнародването в „Държавен вестник“ – три дни за стотици семейства да наемат адвокати, да се снабдят с преписи от дебели папки и да сезират Върховния административен съд чрез самото министерство. В мотивите си Шишков рисува трагични картини на катастрофи, шум и вреди за държавния интерес, за да оправдае спешността. Но зад тази патетика зее гигантска фактологическа пропаст: процедурата за този устройствен план стартира с негова собствена Заповед № РД-02-15-26 още на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година. Проектът е обявен в брой петдесет и втори на „Държавен вестник“ на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година. Как така нещо, което се е търкаляло из чиновническите бюра четири години и половина, изведнъж през октомври две хиляди двадесет и шеста година става толкова фатално неотложно, че не търпи дори двуседмичен законов срок за съдебен контрол?
Истинската причина за тази паника е страхът, че обществеността ще прозре какво всъщност съдържа документацията. Самото одобряване на регулационен план не води багери на другия ден – предстои тепърва изготвяне на инвестиционни проекти, комплексни доклади и тежки отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост. Единственият резултат от наложеното от Шишков предварително изпълнение е окончателното бетониране на трасето и гарантирането на милионни обезщетения за определени имотни магнати преди настъпващите политически рокади.
Особено мрачна тайна лежи и в екологичните документи. Заповедта се позовава на Решение № 4-ПР от две хиляди двадесет и шеста година за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Преведено на достъпен език, това означава, че държавата е направила всичко възможно да си спести цялостна процедура по ОВОС. За проект от такъв калибър – прекарване на тежък транзитен трафик буквално под спалните на хората в полите на Витоша и в непосредствена близост до минералните извори на Горна баня – липсата на пълна оценка с обществени обсъждания и стриктни замервания е груб административен произвол. За да си осигури привидно алиби, министерството е натрупало десетки писма: от Басейнова дирекция „Дунавски район“ с изходящ номер СКЗЗВ-02-119-(1) от май две хиляди двадесет и четвърта година, през поредица писма от МОСВ с номера НСЗП-585-51 от юни, НСЗП-585-56 от юли и 04-00-2438-1 от септември две хиляди двадесет и шеста година, та чак до здравно заключение № УС-00-3-218 от десети август две хиляди двадесет и шеста година на главния държавен здравен инспектор. Но зад тази купчина хартия не стои нито едно реално измерване на фините прахови частици, които хилядите тирове ще изхвърлят ежедневно в подножието на планината.
Потресаваща е и хронологията на съгласуванията с подземните монополисти, която разкрива пълен административен хаос и прекрояване в движение. Заявлението от Агенция „Пътна инфраструктура“ е заведено под входящ номер АУ 13-4 на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и шеста година, след което трескаво е преправяно и допълвано с писма номер две от двадесет и осми август, номер осем от седемнадесети септември и финалното номер единадесет от четиринадесети октомври – буквално часове преди подписването на заповедта. Датите на останалите становища говорят сами: „Топлофикация София“ съгласува графичната част към писмо СГ-694 още през април две хиляди двадесет и четвърта година, докато „Електроразпределителни мрежи Запад“ дават своите указания с писмо номер 1205533032 през август две хиляди двадесет и четвърта година и повторно с номер 120655336 през юли две хиляди двадесет и шеста година за преместване на съоръженията. Електроенергийният системен оператор се включва с писмо ЦУ-ЕСО-9005#2 на девети септември две хиляди двадесет и шеста година, а „Булгартрансгаз“ първо праща становище БТГ 24-00-880-1 през април две хиляди двадесет и четвърта, за да го коригира драстично с ново писмо БТГ 24-00-1707(1) на първи септември две хиляди двадесет и шеста година. Дори „Софийска вода“ участва в тази документална мозайка с писмо ТУ-2082 от двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година. Всичко това показва, че регулационният план е бил кърпен, преправян и нагаждан според претенциите на експлоатационните дружества и телекомуникационните оператори като „Виваком“, „Цетин“ и „А1“, докато накрая проектът бе прекаран набързо през заседанието на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика с протокол № УТАТУ-01-02-09 от седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година.
Най-тежкият порок обаче остава пълното пренебрегване на хората. В целия този чиновнически лабиринт от писма на ДАНС с рег. № КА-608 и Д-4149, на Държавна агенция „Разузнаване“ с № 12-1547, на НСО с рег. № 1068, на военното и вътрешното министерство, няма нито един ред, посветен на възраженията на гражданите по член сто двадесет и осми от ЗУТ. Иван Шишков просто е заличил притесненията на софиянци от протоколите. В акта липсва анализ на отхвърлените жалби, липсват мотиви защо аргументите на местната общност са игнорирани – драстичен процесуален порок, който според константната практика на Върховния административен съд е категорично основание за отмяна на регулацията.
Като свободиният информационен канал, който системно разкрива механизмите на корупционния натиск в държавата, сме длъжни да заявим: министър Иван Шишков носи пряка персонална и политическа отговорност за този градоустройствен абсурд. Той е човекът, който с лека ръка разрязва столичните квартали, оставяйки хиляди семейства без адекватни пешеходни връзки, без гарантирани локални платна и под заплахата от непрестанен рев на тежки камиони. Срокът за цялостно оспорване на заповедта по член двеста и петнадесети от ЗУТ е четиринадесетдневен от обнародването, а по предварителното изпълнение остават броени часове. Времето за шикалкавене в МРРБ изтече – министър Шишков дължи ясни отговори кой нареди това осакатяване на София и чии частни интереси стоят зад златните два километра асфалт.
Оставете коментар