ЕКСКЛУЗИВНО! Диана Габровска от слънчева Барселона: Еротиката като свобода, страстта пред камерата с испанската икона Марко Бул и новият живот на една жена, която отказа да бъде жертва

ЕКСКЛУЗИВНО! Диана Габровска от слънчева Барселона: Еротиката като свобода, страстта пред камерата с испанската икона Марко Бул и новият живот на една жена, която отказа да бъде жертва

Отварям си кенче студена кола, кафето до лаптопа още дими, а курсорът в чата мига в очакване на връзка с Барселона. Тук, в редакцията на Свободен информационен канал, ноемврийският ден тежи от обичайната балканска сивота, но когато камерата от отсрещната страна се включва, на екрана нахлува съвсем друг свят. Зад гърба на Диана Габровска се вижда меката каталунска светлина, а самата тя изглежда така, сякаш току-що е слязла от страниците на европейско арт списание – спокойна, провокативна и напълно освободена от нуждата да се извинява за това коя е.

На четиридесет години жената, чието име в България все още действа като лакмус за общественото лицемерие, вече гледа на миналото си от дистанцията на хиляди километри. Откакто през 2019 година един откраднат от сервиз компютър превърна кметската ѝ кампания в Момин проход в национален скандал, Диана извървя път, който би пречупил девет от десет души. Тя обаче избра да не играе ролята на разкаяната провинциалистка. Взе короната на „Мис Плеймейт“, написа болезнено откровената си книга „Аз, грешницата“, влезе триумфално в международната индустрия за възрастни със световна номинация за наградите AVN, а това лято направи и най-смелия си ход – спакова живота си само за седем дни и със съпруга си Тони и децата им се премести в сърцето на Каталуния. Отпивам глътка кафе и започвам разговора директно от новината, която взриви мрежата през последните часове – горещата ѝ колаборация с испанската легенда в еротичното кино Марко Бул.

– Диана, докато ние тук се будим с кафе и студена кола в мрачната есен, при теб в Барселона градусите явно са доста високи. Всички коментират новите ти кадри с международната звезда Марко Бул. Как се роди тази среща пред обектива и какво е усещането да работиш с име от такъв калибър?

– В Испания въздухът просто предразполага към страст и естетика – тук голотата и еротиката не са мръсни думи, за които се шепне по ъглите, а форма на изкуство и свобода. Срещата ми с Марко Бул беше точно такъв сблъсък на енергии. Той не е просто актьор с перфектна физика; Марко е институция в световния бранш, носител на престижни отличия и мъж с изключителна култура на снимачната площадка. Когато срещу теб стои партньор с такъв опит, границите падат и остава чистата химия. Но искам да уточня нещо много важно, защото виждам как в България вече се спекулира – това не е продукция за голямо чуждо студио, нито пък означава разрив с гръцките продуценти, с които снимах преди. Всичко, което направихме с Марко Бул, е заснето ексклузивно за моите лични платформи.

– Това звучи като сериозна крачка към пълна независимост. Омръзна ли ти да бъдеш просто актриса под договор в чужди компании?

– Всеки артист стига до момент, в който иска сам да режисира живота си. Гръцката компания ми даде огромен трамплин, научи ме на желязна дисциплина и ми донесе международното признание, за което винаги ще говоря с уважение. Но днес, на четиридесет години, аз вече знам цената си. Със съпруга ми Тони решихме, че не е нужно да работя по двадесет и четири часа на чужд сет, когато можем сами да избираме локациите, светлината и звездите, с които да си партнирам. В собствените ми платформи аз задавам тона – искам съдържанието да има стил, да има кино усещане и истинска емоция, а не просто конвейерна продукция.

– Винаги, когато стане дума за Тони, хората у нас се разделят на два полюса – от пълно недоумение до искрено възхищение. Как успяхте да съхраните брака си в окото на бурята и как се живее в такъв нестандартен семеен тандем?

– Тайната е елементарна, макар за балканския манталитет да звучи неразбираемо: между нас няма лъжа и няма фалшиво собственическо чувство. Много семейства живеят в красива заблуда, крият телефоните си и се мамят зад гърба си, докато пред хората играят благочестиви съпрузи. Ние с Тони минахме през ада през 2019 година, когато се опитаха да ме унищожат публично. Тогава той не ме пусна, застана като стена пред мен и децата ни и превърнахме удара в наша обща победа. Той е моят мениджър, моят най-добър приятел и човекът, с когото вечер, когато камерите са изключени, сядаме на масата като най-обикновени родители. Когато в един дом има абсолютна честност, никой външен шум не може да влезе вътре.

– Решението да смените България с Испания през август е взето буквално за една седмица. Какво преля чашата и как изглежда родината ни, погледната от балкона в Барселона?

– Не бих казала, че нещо е преляло чашата, по-скоро беше внезапно узряване. Уморих се от вечното напрежение, от мрачните физиономии и от усещането, че постоянно трябва да се обясняваш за изборите си. Една вечер през август просто си казахме с Тони, че сбъдването на мечтите не бива да се отлага за друг живот. За седем дни организирахме преместването и днес знам, че това е най-доброто решение, което сме взимали като родители. А най-големият парадокс е, че Барселона се оказа не само по-спокойна и усмихната, но и по-евтина за нормален живот от България!

– Сериозно ли твърдиш, че животът в един от най-скъпите туристически центрове на Европа излиза по-изгодно от този у нас?

– Напълно сериозно, и го виждам всеки ден по касовите бележки, не по статистиките по телевизията. Преди броени дни отидохме да купим нови футболни бутонки за малкия ни син Пламен – тук в официалния магазин платихме деветдесет и осем евро за модел, който в София в същия момент се продава за двеста и осемдесет евро! Спираш на бензиностанцията и зареждаш дизел с петдесет до шестдесет евроцента по-евтино на литър. Да не говорим за качеството на храната в супермаркетите и спокойствието по улиците. В България цените отдавна са изпреварили европейските, но без европейското уважение към човека и труда му.

– Като спомена бутонките на Пламен, няма как да подминем факта, че единадесетгодишният ти син вече прави собствени заглавия в спортните рубрики. Както писахме и в Свободен информационен канал, момчето буквално фурорства по каталунските терени и дори наказа детския отбор на „Барселона“!

– Това е моята най-голяма гордост, пред която всякакви мои титли, книги и филми бледнеят! Пламен е роден през 2015 година и от малък спи с топката. Още докато играеше в България за „Академия V&R“ по международни турнири, скаути на грандове като „Олимпиакос“, „Бешикташ“ и „Галатасарай“ го забелязаха и питаха за него. Когато дойдохме тук, той започна в школата на „Кастелдефелс“ и адаптирането му беше мълниеносно. Да стоиш на трибуните в Испания и да гледаш как твоето българско момче бележи два гола и прави три асистенции срещу академията на великата „Барселона“, а само преди две седмици в началото на ноември им вкарва и изумителен гол от воле за равенството 3:3 – това е емоция, която не може да се купи с никакви пари на света.

– Страхуваш ли се понякога, че твоята популярност и професия могат да хвърлят сянка върху неговия път във футбола?

– В Испания никой не съди децата по професията на родителите им – тук гледат единствено какво можеш с топката на тревата. Освен това аз възпитавам синовете си да бъдат силни, свободни и с високо вдигната глава. Ако моята история изобщо ги научи на нещо, то е, че когато животът се опита да те повали в калта, ти не оставаш да лежиш там, а ставаш, изтупваш се и печелиш играта по собствените си правила. Точно това правим в момента в Барселона и тепърва най-доброто за семейството ни предстои!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.