„БЕЗХАРТИЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ“ НА „ARCHIVA“ – КАПАН, КОЙТО ОСТАВЯ БИЗНЕСА ГОЛ ПРЕД НАП И ХАКЕРИТЕ? ИЛИ МИРАЖ, КОЙТО ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ГРЕШКИТЕ НА ИИ?

„БЕЗХАРТИЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ“ НА „ARCHIVA“ – КАПАН, КОЙТО ОСТАВЯ БИЗНЕСА ГОЛ ПРЕД НАП И ХАКЕРИТЕ? ИЛИ МИРАЖ, КОЙТО ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ГРЕШКИТЕ НА ИИ?

В българскатите бизнес среди от години витае една особена форма на технологичен месианизъм, при която всяка нова софтуерна обвивка се представя не просто като инструмент за облекчаване на рутината, а като окончателно спасение от административния хаос, наследен от епохата на класьорите и индигото.

Когато на пазара се появи поредното обещание за мигновено разчистване на счетоводните бюра и архивните стаи, опитното око на наблюдателя неминуемо започва да търси пукнатините зад гланцираната фасада на корпоративните прессъобщения. Такъв е случаят и с платформата Archiva, разработена от компанията „Мениджмънт Бизнес Машин“ (M&BM) и представяна пред публиката от нейния управител Михаил Семерджиев като технологично чудо от ново поколение, способно да погълне, разчете и подреди цялата документална памет на едно предприятие. На пръв поглед картината изглежда примамливо чиста – фирмите се давят в хартия, брокери губят застрахователни полици по трасето между клоновете и централата, специалистите по човешки ресурси пилеят безценни часове в прелистване на прашни папки, а на хоризонта изгрява българско решение, стъпило върху изкуствения интелект на Microsoft Azure Document Intelligence, което обещава да сложи край на този мъчителен процес.

Само че в журналистиката, както и в одита, дяволът никога не се крие в общите пожелания, а в дребния шрифт, в противоречията между две съседни изречения и в онези неудобни въпроси, които авторите на рекламни текстове предпочитат да заобиколят с грациозен пирует.

Първият сериозен трус в логиката на това технологично обещание настъпва още при сблъсъка с гръмката претенция за абсолютна безпогрешност. В публичното представяне на системата гордо се заявява, че Archiva успява стопроцентово да разпознава текст на български език с помощта на изкуствения интелект, но само миг по-късно същият разказ сам прави крачка назад, уточнявайки, че моделът вече постига почти перфектно разпознаване на български текстове, включително и при ръкопис. Разликата между сто процента и почти перфектно в света на информационните технологии може да изглежда като невинна стилистична волност, но в счетоводството, данъчното право и управлението на персонала тя представлява пропастта между реда и катастрофата. Всеки специалист, който някога се е докосвал до системи за оптично разпознаване на символи и машинно обучение, знае отлично, че стопроцентова точност при обработката на реални, нестерилни документи просто не съществува. Когато един алгоритъм се изправи пред смачкана фактура от бензиностанция, избледнял касов бон, криво сканиран договор с печат върху цифрите или нечетлив лекарски почерк върху болничен лист, процентът на несигурност неизбежно расте. Дори най-мощните езикови и визуални модели на Microsoft не притежават магическа пръчка, с която да отгатнат със стопроцентова сигурност дали една надраскана на ръка цифра в графата за ДДС е тройка или осмица, нито дали подписът върху командировъчното удостоверение принадлежи на упълномощеното лице. И тук се появява скритата цена на автоматизацията, за която нито една брошура не обича да говори. Ако системата греши дори в два или три процента от случаите, счетоводителят не може да си позволи лукса да й се довери сляпо, защото при ревизия отговорността за сбърканата данъчна основа не се носи от софтуера на M&BM, а от главния счетоводител и управителя на дружеството. Така обещаното пълно елиминиране на ръчния труд тихомълком се трансформира в нов вид рутина — безкрайно взиране в екрана, при което служителят проверява ред по ред дали изкуственият интелект не е съчинил някоя нула в повече.

Още по-тревожен е начинът, по който в разказа за Archiva се легитимират канали за пренос на корпоративна информация, които биха накарали всеки сериозен експерт по информационна сигурност да вдигне вежди в недоумение. Сред големите удобства на платформата се изтъква възможността документите да бъдат снимани с мобилен телефон и изпращани директно през приложението Viber, както и системата да се свързва с фирмения имейл, за да прехваща пристигащите файлове. Зад тази привидно демократична лекота на употреба прозира опасна небрежност към хигиената на данните и регулаторните изисквания. В епохата на строгия европейски регламент за защита на личните данни (GDPR) идеята служители да снимат с личните си или служебни телефони болнични листове, свидетелства за съдимост, банкови сметки и автобиографии, след което да ги препращат през комерсиален чат месинджър, звучи като учебникарски пример за създаване на нерегламентирани сенчести архиви. Всяка снимка, направена през Viber, оставя следи в галерията на устройството, в облачните резервни копия на самия телефон и в кеша на приложението, превръщайки се в разпиляна следа от чувствителна лична и здравна информация, върху която отделът по човешки ресурси няма никакъв контрол. Не по-малко деликатна е и концепцията за софтуер, който сам прихваща документи от фирмената електронна поща. В реалната бизнес комуникация по имейл ежедневно пристигат десетки нефинални чернови на договори, проформа фактури, спам съобщения с прикачени зловредни файлове или кореспонденция, която изобщо не е предназначена за осчетоводяване. Без строги правила за верификация и ясно разграничение между работен поток и официален документооборот, автоматичното засмукване на входящата поща рискува да напълни базата данни с информационен шум, който после трудно се отсява.

Зад технологичния блясък прозира и едно фундаментално неразбиране — или съзнателно премълчаване — на българската правна реалност. В представянето на платформата се внушава, че след като хартиените документи бъдат сканирани и разпределени по папки от изкуствения интелект, фирмите могат най-сетне да се сбогуват с хартиения хаос и да приключат с тежките архиви. Това внушение обаче се разбива в твърдата стена на действащото законодателство в България. Законът за счетоводството, Кодексът на труда и редица подзаконови нормативни актове поставят ясни и безкомпромисни изисквания към формата и доказателствената сила на документите. Един трудов договор, подписан на хартия със син химикал, не придобива автоматично статут на законно електронно трудово досие само защото някой го е снимал с телефона си и го е качил в облачна платформа, независимо колко интелигентно софтуерът е разпознал трите имена и единния граждански номер на служителя. За да има един електронен документ същата правна стойност като хартиения оригинал пред съда, пред Главната инспекция по труда или пред данъчните органи, той трябва да бъде създаден, подписан и съхраняван по строго определен ред, включващ квалифицирани електронни подписи, удостоверяване на време и гарантирана неизменяемост на записа. В противен случай компанията не се освобождава от хартията, а просто си създава двойна работа – тя продължава да е длъжна да пази оригиналните класьори в мазето или в архивния шкаф, докато успоредно с това поддържа и плаща за дигитално огледало на същите тези документи. Така мечтата за безхартиен офис се оказва полуистина – хартията не изчезва, а просто се прибира в кашони, докато софтуерът играе ролята на скъпа търсачка.

Съмнения буди и начинът, по който се представя вграденият в платформата изкуствен интелект, наричан в текста капсулован и защитен асистент. Обяснението, че данните на компанията не се използват за обучение на публични модели, е базово хигиенно изискване, което днес предлага почти всеки корпоративен абонамент за облачни услуги, но то далеч не изчерпва темата за сигурността на корпоративната памет. Когато една система позволява на потребителите да задават въпроси на естествен език от рода на кога изтича договорът с конкретен контрагент или какви са задълженията към определен доставчик, критичният въпрос на Свободния информационен канал не е дали Microsoft ще използва тези данни за трениране на следващия си алгоритъм, а кой вътре в самата организация има право да получи отговор на тези въпроси. В нито един ред от представянето на Archiva не се споменава как е изградена архитектурата за контрол на достъпа по роли и доколко чатботът уважава йерархичните бариери в предприятието. Защото в една средна или голяма фирма информацията е строго сегментирана – специалистът по логистика може да има достъп до транспортните фактури, но не бива да може с един добре формулиран въпрос към ИИ асистента да извлече данни за възнагражденията на мениджмънта, за медицинските диагнози в болничните листове на колегите си или за поверителни търговски отстъпки, договорени с ключови клиенти. Ако езиковият модел търси безразборно в целия масив от дигитализирани документи, той може да се превърне в най-ефективния вътрешен информатор за индустриален шпионаж и нарушаване на поверителността, превръщайки удобството в сериозна уязвимост.

Вглеждането в езиковите нюанси на самия текст разкрива и още една любопитна подробност относно реалната зрялост на предлагания продукт. Докато в уводните думи платформата се описва като завършена и всеобхватна система за управление на процеси, при преминаването към специализираните функционалности тонът неусетно омеква и преминава в условно наклонение. Оказва се, че в системата може да има модул за одобрение на представителни разходи или командировъчни, че е разработен и HR модул, който помага при подбора на кадри чрез четене на автобиографии. Подобни формулировки обикновено подсказват на опитния наблюдател, какъвто продължава да бъде Свободният информационен канал, че зад единния бранд стои ядро за извличане на данни от фактури, около което тепърва се надграждат или се продават като отделни платени опции по-сложни работни процеси. А тук веднага възниква въпросът за икономическата целесъобразност и цената на внедряването. В България пазарът на софтуер за документооборот и счетоводна автоматизация е силно конкурентен, а малките и средните предприятия са изключително чувствителни към скритите разходи. Едно е да купиш готов лиценз, но съвсем друго е да платиш за индивидуална интеграция с конкретната българска счетоводна програма или ERP система, която фирмата използва от десет години. В представянето на Archiva се споменава лесен експорт в Excel с едно кликване или директна интеграция, но всеки мениджър знае, че експортът в таблица е просто преместване на проблема от една програма в друга, а истинската, двупосочна интеграция със стари локални счетоводни бази данни често струва повече от самия софтуер и отнема месеци на настройки и тестване.

Не бива да се подминава и психологическият капан, в който попадат много български компании, подмамени от идеята, че технологията може да компенсира липсата на вътрешна дисциплина. Когато управителят на M&BM посочва като пример за хаос загубените застрахователни полици при брокери или забравените фактури в различни магазини и бази, той описва не толкова технологичен дефицит, колкото организационен проблем. Ако в една компания липсва ясна процедура кой, кога и как отчита документите си, внедряването на изкуствен интелект няма да излекува небрежността, а само ще я дигитализира. Вместо да губят хартиени листове в багажниците на служебните автомобили, служителите ще започнат да забравят да снимат фактурите, ще изпращат размазани кадри в края на месеца или ще дублират файлове през различни канали. Изкуственият интелект е блестящ ускорител на добре подредени процеси, но когато бъде пуснат в среда без ясни правила и контрол, той просто произвежда хаос с много по-висока скорост.

В крайна сметка историята около Archiva е огледало на цял един сегмент от съвременния технологичен маркетинг у нас, в който реалните възможности на облачните услуги на глобални гиганти като Microsoft се опаковат в гръмки обещания за стопроцентово съвършенство. Няма съмнение, че автоматичното разпознаване на фактури, извличането на суми и ДДС и структурирането на таблици са полезни инструменти, които наистина могат да спестят досадна механична работа на счетоводните отдели. Но между полезния помощен софтуер и всемогъщата система, която решава всички проблеми с фирмената документация, зее огромна дистанция. За да я преминат успешно, българските мениджъри и финансови директори трябва да свалят розовите очила на рекламните статии и да поставят на масата твърдите, неудобни въпроси за процента на грешки при реални документи, за законовата валидност на дигиталните досиета пред контролните органи, за сигурността на каналите за пренос и за реалната цена на интеграцията.

Защото в бизнеса най-скъпо струват не хартиените папки в архива, а илюзиите, че един алгоритъм може да поеме отговорността вместо човека.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.