Природата в родопското дефиле на река Чая рядко познава истинския покой. Тук въздухът винаги носи онази тежка, влажна хладина на сенчестите усои, примесена с едва доловим, минерален дъх на земни недра, сякаш от дълбините на планетата някой непрекъснато напомня за своето незабележимо присъствие. Пътят от Асеновград към Смолян се гърчи край пенливата река като избягал...
