Когато в началото на новия век публицистът Волен Сидеров публикува „Бумерангът на злото“, българското общество все още живееше в упоението на „края на историята“. Глобализмът се приемаше като безалтернативна съдба, а либералната демокрация – като последна гара на човешкото развитие. Днес, две десетилетия по-късно, тази книга не просто е актуална; тя изглежда като прецизно начертана...
