Ако Христо Калчев беше жив днес, той нямаше да пие уиски. Щеше да пие чист, дестилиран гняв, разреден с малко лед и много горчивина, седнал в някой ъгъл на „Прага“ или „Кристал“, наблюдавайки как по паветата на София маршируват призраците на неговите герои. Само че тези призраци вече не носят анцузи „Адидас“ и не стрелят...
