Гледам портретите по стените. Сухи, изпити старци с пробити потури и бради като храсталаци. Паисий – полусляп в килията, скърца с перото и не пита за хонорар. Ботев – хвърли печатарското мастило, нарами пушката и си остави черепа на Околчица. Вазов – дето нямаше чин, нито партия, а само една България, дето му гореше под...
