Етикет: ПАМЕТ

Начало ПАМЕТ
ЕКСКЛУЗИВНО НАВРЪХ ПРАЗНИКА | Гласът на Родопите на 22 септември пред свободния канал: Човещината е най-голямата ни свобода
Публикация

ЕКСКЛУЗИВНО НАВРЪХ ПРАЗНИКА | Гласът на Родопите на 22 септември пред свободния канал: Човещината е най-голямата ни свобода

ЕКСКЛУЗИВНО НАВРЪХ ПРАЗНИКА | Валя Балканска на 22 септември: България има нужда да бъдем отново заедно Сутринта на 22 септември идва с онзи специфичен празничен шум, който медиите и институциите отдавна са превърнали в позната до болка рутина: тържествени маршове от сутрешните блокове, официални слова с предварително отмерени паузи, поднасяне на венци и дежурни обещания...

Йоргос Мазонакис: Детето на нощта, което изгоря в собствената си светлина
Публикация

Йоргос Мазонакис: Детето на нощта, което изгоря в собствената си светлина

Има артисти, чийто живот не е просто биография, а непрекъснат спектакъл на ръба на нервна криза. Йоргос Мазонакис никога не се побираше в калъпи. Нито в тесните рамки на гръцката поп сцена, нито в удобните клишета на съвременната слава. Той беше от онази рядка порода артисти, които сякаш живеят с оголени нерви, готови всеки момент...

Рицарят на късната любов: Метафизичният лиризъм и вечното завръщане в творчеството на Михаил Белчев
Публикация

Рицарят на късната любов: Метафизичният лиризъм и вечното завръщане в творчеството на Михаил Белчев

Метафизичният лиризъм и вечното завръщане в поезията на Михаил Белчев Ето го отново вечният български възел: раждаме поети от огън и кадифе, а често забравяме да измерим истинския мащаб на тяхното мълчаливо присъствие сред нас, докато шумът на деня заглушава същественото! Кой всъщност е Михаил Белчев в голямата панорама на българската култура? Не търсете отговора...

Мъгливата сладост на времето: Очерк за българската боза
Публикация

Мъгливата сладост на времето: Очерк за българската боза

Когато първите лъчи на слънцето прорежат хладното утринно небе над някое българско градче, въздухът често се изпълва с един специфичен, едва доловим аромат. Този аромат не е на парфюм, нито на тежък индустриален дим. Това е дъхът на ферментирало зърно, на препечена захар и на тиха носталгия. Това е дъхът на бозата – напитката, която...