Няма по-страшна гледка от българската святост, разпъната на сергия от собствените си чеда. Когато октомврийският вятър най-сетне прогони лепкавата миризма на препържена цаца, евтин слънцезащитен лосион и евтина бира от тесните сокаци на Месембрия, върху полуострова пада една странна, почти призрачна тишина, която не носи успокоение, а по-скоро наподобява престъпно затишие след мародерство. Морето се...
