Зад блясъка на летните курорти и строгите фасади на държавните ведомства тлее тихо и методично финансово източване, което годишно пренасочва милиони левове публичен ресурс към шепа частни софтуерни компании. Въпросът отдавна не е просто за техническа поддръжка, а за съзнателно изграден административен капан, в който държавните предприятия и морските общини като Созопол се оказват заковани без алтернатива. Чрез системно отказване на авторските права върху изходния код и провеждане на формални процедури без реален избор, администрацията създава изкуствен монопол, обслужващ частни интереси зад гърба на данъкоплатците. Този дългогодишен модел на обвързаност не среща сериозен институционален отпор, а механизмите му остават скрити от общественото внимание, докато разследванията на свободния информационен канал не започнаха да разплитат нишките на тази добре смазана машина за усвояване на бюджетни средства.

Милиони за софтуерни сенки и обществени поръчки без алтернатива: Как държавата и общините хранят частния монопол с публични средства

Месеци наред нашият екип разплиташе една от най-мрачните и непрозрачни схеми за харчене на публични средства в сферата на държавната и местната администрация, потъвайки в стотици страници договори, технически спецификации, обществени поръчки и административни решения, получени след тежки битки по Закона за достъп до обществена информация. На фона на ежедневното говорене за дигитализация, прозрачност и електронно управление, зад кулисите на институциите се вие друга реалност – такава, в която едни и същи частни дружества абонират държавния и общинския бюджет за милиони левове без нито капка пазарна конкуренция. Това разследване на свободния информационен канал разкрива механизмите, чрез които публичният ресурс се капсулира в затворени софтуерни екосистеми, а администрацията доброволно се поставя в пълна зависимост от шепа търговски субекти.

Когато човек се вгледа в сухите юридически обосновки на обществените поръчки, първото, което прави впечатление, е ловкото използване на вратичките в Закона за обществените поръчки, най-вече процедурата по договаряне без предварително обявление. Под предлог за изключителни права, авторска собственост и защита на интелектуалната собственост върху софтуерни продукти, внедрени преди десетилетие, държавни ведомства и общински администрации ежегодно наливат огромни суми в едни и същи частни компании. Наш дългомесечен анализ на документация, свързана с поддръжката на хотелски системи, софтуер за централно резервиране, ресторантски модули и складови организатори в структури като Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, показва шокираща тенденция на лавинообразно нарастване на цените за абонаментна поддръжка. Ако през 2020 година денонощната техническа поддръжка е струвала малко под 285 хиляди лева за двугодишен период, то следващите споразумения бележат главозамайващ ръст до над 342 хиляди лева без ДДС, към които се прибавят десетки хиляди за нови лицензи и допълнителни модули. Чрез разследванията на свободния информационен канал става кристално ясно, че веднъж закупил софтуер от определен монополист, публичният сектор се оказва пожизнено пленен, тъй като всяка смяна на доставчика уж би нарушила авторските права, а реалният изходен код остава недостъпен за държавата.

Тази порочна практика далеч не е изолиран случай на централно ниво, а се превръща в системен модел на поведение и за общинските администрации, включително в ключови туристически центрове като Община Созопол. Докато местната власт непрекъснато се оплаква от липса на средства за инфраструктура, сметосъбиране и социални дейности, милиони левове от данъкоплатците потъват в директни договори за софтуерни услуги, GIS системи, регистри и електронни административни портали без нито един реален конкурентен търг. Нашата продължила месеци проверка на финансовите потоци и обществените поръчки на общинско ниво разкрива тревожна липса на пропорционалност, особено в общини със силно изразен сезонен характер. В редица случаи администрацията плаща целогодишна абонаментна поддръжка за софтуерни решения, използвани в обекти с активна дейност само няколко месеца в годината, докато през останалото време парите на гражданите реално субсидират частни печалби без насрещно предоставен обем работа. Липсата на какъвто и да е сериозен вътрешен контрол и занижената събираемост на местни данъци и туристически такси допълнително задълбочават пропастта между реалните нужди на местната общност и корпоративните апетити на софтуерните доставчици.

Период / Година	Институция или Възложител	Предмет на поръчката или Договора	Процедура по ЗОП	Стойност без ДДС (лева/евро)
2020 г.	ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“	Денонощна абонаментна софтуерна поддръжка (24 месеца)	Договаряне без обявление	284 503,10 лв.
2022 г.	ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“	Денонощна абонаментна софтуерна поддръжка (24 месеца)	Договаряне без обявление	312 952,28 лв.
2024 г.	ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“	Денонощна абонаментна софтуерна поддръжка (24 месеца)	Договаряне без обявление	342 649,96 лв.
2025 г.	ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“	Закупуване на лиценз РКС „S.R.Q.“ и модул предварителни заявки	Пряко договаряне	29 920,00 лв.
2025–2026 г.	ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“	Абонаментна поддръжка на модул предварителни заявки и ID карти	Пряко договаряне	3 323,40 евро

Всички тези данни, събирани и кръстосвани крос-секторно в продължение на дълги месеци от нашия екип, рисуват тревожната картина на една държава в плен на административна апатия и лобистки интереси, където обществените поръчки отдавна не служат на обществения интерес, а на безпрепятственото усвояване на бюджетни средства. Когато институциите отткат пълна прозрачност и се скрият зад парапета на търговската тайна и авторските права, единствената спирачка пред произвола остава независимата журналистика. Свободният информационен канал ще продължи да следи под лупа всяка стотинка, харчена от държавата и общините за софтуерни и административни услуги, защото истината за публичния ресурс не може и не трябва да бъде предмет на авторско право или корпоративна търговска тайна.

Освен изложените дотук финансови измерения, задълбоченото ни разследване разкрива още един пласт от проблема, свързан с пълната липса на институционална стратегия за придобиване на собствени софтуерни активи и изходен код. Когато държавно ведомство или общинска администрация възложи изработването на софтуерна система на външен търговски субект, стандартната практика в публичния сектор е да се пропуска клаузата за придобиване на пълни имуществени авторски права върху крайния продукт. Това обрича администрацията на дългогодишна зависимост, при която всяка следваща административна ръководна смяна наследява готова софтуерна екосистема, но е лишено от правното и техническо основание да обяви открита конкурентна процедура. Частната фирма разработчик се превръща в едноличен господар на процеса, диктува цените на абонаментната поддръжка, актуализациите на сигурността и внедряването на нови функционалности, като всеки опит за алтернативно решение се парира с плашилото за срив на системата или нарушение на интелектуалната собственост.

В хода на нашата дългомесечна работа излязоха на яве и редица тревожни въпроси, свързани с контрола върху реално извършената работа по тези договори. Документацията, до която се докоснахме след дълги административни битки, показва формално отчитане на денонощна техническа поддръжка, без да става ясно как се проверява дали в 3 часа през нощта или в празничен почивлен ден действително е остостойната и оказана експертна намеса. Във ведомства като ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, управляващи десетки хотелски и ресторантски обекти в страната, софтуерните модули за централно резервиране, издаване на карти и складов организатор са критични за ежедневната работа, което допълнително бетонира позицията на монополиста. Администрацията предпочита да плаща милиони без пазарен избор, отколкото да поеме управленски риск от временен технологичен дискомфорт, докато се изгради независима държавна алтернатива или се проведе прозрачен инженегово-правен одит на съществуващия софтуерен код.

Ситуацията в общините като Созопол е още по-тревожна, тъй като към софтуерната зависимост се добавя и тежкият отпечатък на сезонната икономика. Проучването ни на регионалните бюджети показва, че разходите за поддръжка на информационни системи, географски информационни системи и софтуер за местни данъци и такси се договорят на базата на максимални натоварвания, въпреки че голяма част от общинските бази, паркинги и туристически обекти затварят врати през есенно-зимния период. Общинската администрация рядко изисква преференциални или пропорционални абонаментни планове, които да отразяват реалната интензивност на ползване на софтуера, което на практика превръща публичния бюджет в безусловен донор на софтуерните компании. Данъкоплатците плащат пълна цена за услуга, която в продължение на шест месеца в годината работи на минимален или нулев капацитет, а местната власт мълчаливо покрива тези разходи за сметка на недофинансирани социални и инфраструктурни дейности в малките населени места.

Всички тези факти, разпилени из хиляди страници протоколи, решения по Закона за достъп до обществена информация и финансови отчети, които нашият екип систематизира и анализира в продължение на месеци, доказват необходимостта от радикална промяна в законодателството за обществените поръчки в сферата на дигитализацията. Държавните и общинските институции трябва да бъдат задължени със закон да придобиват изходния код и пълните авторски права върху всеки софтуерен продукт, създаден с публични средства, за да може следващата поддръжка да се възлага на пазарен принцип чрез отворени търгове с реална конкуренция. Свободният информационен канал ще продължи да разследва тези лавинообразни разходи, защото обществото има право да знае защо дигиталното бъдеще на държавата се гради върху непрозрачни монополи и милионни абонаменти без алтернатива.