На единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година българският политически живот бе разтърсен от сюжет, който в рамките само на броени часове премина границите на рутинната предизборна реторика и се превърна в сложен институционален казус. В центъра на този взрив застана Асен Василев, който публично постави изключително остър въпрос към вицепрезидента Илияна Йотова. Поводът бе издаденият преди години указ за помилване на Огнян Атанасов, публично наричан от медиите в миналото с прозвището „Петричкия Ескобар“. Атаката бе изградена с ясен политически замах. Осъден за мащабен наркотрафик престъпник се оказа с помилвани приблизително десет години от общо петнадесетгодишната си присъда, при това заради тежко здравословно състояние, а впоследствие отново се озова в епицентъра на ново мащабно разследване за наркотици. Василев поиска от Йотова публично обяснение или незабавно оттегляне от президентската надпревара, придавайки на тезата си безапелационен морален характер. Силата на първоначалния удар изглеждаше смазваща за президентската институция, но както често се случва в българската политика, повърхността на скандала бързо започна да се напуква под тежестта на забравени документи и институционални отговорности, които достигат далеч отвъд настоящата предизборна кампания.

За да се разбере същинската сложност на този казус, хронологията трябва да бъде върната назад във времето, далеч преди публичните изявления от септември две хиляди двадесет и шеста година. Огнян Атанасов е фигура, чиято съдебна история е плътна и тежка. През две хиляди и деветнадесета година той е осъден в Гърция на петнадесет години лишаване от свобода за престъпления, свързани с международного наркоразпространение, като впоследствие присъдата е приета за изпълнение от българския съд и той е насочен към затворническата система в страната. В основата на последвалите събития обаче ляга медицинското му състояние, което според публичните данни отпреди години е било критично. Документацията показва, че Атанасов е преживял тежък исхемичен инсулт, установена е гигантска аневризма на базиларната артерия, упражняваща животозастрашаващ натиск върху мозъчния ствол, както и симптоматична епилепсия и други съпътстващи тежки заболявания. През май две хиляди двадесет и втора година състоянието му рязко се влошава и той е приет по спешност в болнично заведение в Петрич.

Именно от този момент нататък започва хронологията на институционалните действия, които години по-късно се връщат като бумеранг към политическите сили, подкрепящи днешните атаки. През юни две хиляди двадесет и втора година е подадена официалната молба за помилване. Само месец по-късно, през юли две хиляди двадесет и втора година, тогавашният министър на правосъдието Надежда Йорданова подписва заповедите, с които се определя съставът на специалната медицинска комисия към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Този състав е официално съгласуван с тогавашния министър на здравеопазването Асена Сербезова. Всичко това се случва по време на управлението на редовния кабинет с премиер Кирил Петков, в който Асен Василев зае поста на вицепремиер и министър на финансите. Юридическата рамка тук изисква абсолютна прецизност, за да се избегнат манипулативни внушения. Подписът на Надежда Йорданова под заповедите за състава на комисията по никакъв начин не означава лично помилване на затворника. Нейната институционална роля е строго регламентирана от закона.

Според чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ функционира специална медицинска комисия, чиито функции включват и изготвянето на експертни предложения за помилване на лишени от свобода лица, чието здравословно състояние е несъвместимо с понататъшното изтърпяване на наказанието в затворнически условия. Съставът на тази комисия се определя със заповед на министъра на правосъдието или негов изрично оправомощен заместник, задължително съгласувано с министъра на здравеопазването. Правомощищата на министъра обаче са ограничени от предварително зададени правила. Председател на комисията по закон е началникът на медицинския сектор към дирекцията, а останалите експертни членове се номинират пряко от Министерството на здравеопазването и ръководството на затворническата администрация, като те имат определен мандат. Това означава, че подписът на тогавашния министър Надежда Йорданова е институционален акт по конституиране на експертен орган, а не директна намеса в конкретна медицинска диагноза.

Тук обаче възниква един от най-интригуващите въпроси за всяко задълбочено разследване, което търси истината зад кулисите на властта. За да се оцени тежестта на този подпис, е необходимо да се изясни дали през юли две хиляди двадесет и втора година става дума за изтичане на редовния мандат на предишния състав на медицинската комисия, или е извършена предсрочна промяна в нейните членове непосредствено след подаването на молбата за помилване от страна на Огнян Атанасов. Ако се установи, че процедурата е била рутинна и периодична, политическият заряд на тази връзка значително отслабва. Но ако се докаже, че съставът е бил подменен предсрочно, след като молбата вече е била депозирана в министерството, въпросите към тогашното ръководство на правосъдното ведомство придобиват съвсем различно и много по-сериозно измерение.

Хронологията продължава да се развива през лятото на две хиляди двадесет и втора година. На двадесети и седми август същата година Атанасов е преместен и настанен в специализираната болница за лишени от свобода в град София за активно наблюдение и изследвания. Паралелно с това президентската Комисия по помилването изисква официално медицинско становище. Медицинската комисия към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ излиза със заключение, което потвърждава тежкото здравословно състояние и наличието на реален риск за живота му. Тук е фундаментално да се разграничат двете напълно независими институционални звена, за да не се допуска подмяна на фактите. От една страна е медицинската комисия към затворническата администрация, чиято задача е чисто експертна и диагностична. От друга страна е Комисията по помилването към президентството, която анализира цялостния характер на преписката, обществения риск и хуманитарните аргументи. Освен това към момента на издаване на указ за помилване, изпълнението на наказанието на Атанасов вече е било прекъснато за период от две години поради неговото здравословно състояние, което означава, че критичният му медицински статус не е възникнал изведнъж на бюрото на вицепрезидента.

Това поставя на преден план следващата голяма неизвестна в целия процес, а именно какво точно е препоръчала президентската Комисия по помилването на Илияна Йотова. Ако експертите към президентството са направили предложение за помилване, тогава вицепрезидентът е действал в рамките на установената институционална практика, следвайки съвкупността от експертни становища. Ако обаче комисията е излязла с отрицателно становище, а Йотова въпреки това е подписал указа, политическата отговорност придобива съвсем различен характер. Независимо от всички предварителни съвети и становища, на пети декември две хиляди двадесет и втора година Илияна Йотова подписва Указ номер сто и деветдесет за помилването на Огнян Атанасов. Крайният конституционен акт носи нейното име и по тази причина политическата тежест на решението не може да бъде прехвърлена изцяло върху експертните съвети или съпътстващите комисии.

Събитията обаче не приключват с този указ, а получават ново драматично развитие в началото на две хиляди двадесят и пета година. На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година при мащабна специализирана акция в Благоевградска област са задържани няколко лица във връзка с организирана престъпна група, занимаваща се с наркотрафик. Сред привлечените като обвиняеми е именно Огнян Атанасов, като по време на операцията са иззети приблизително пет килограма наркотични вещества. Тук юридическата точност е от жизнено значение за спазване на професионалните стандарти. Недопустимо е да се твърди като установен факт, че самият Атанасов е заловен с пет килограма кокаин лично в ръцете си, ако събраните до момента доказателства сочат към отговорност на цялата организирана престъпна група. Също така е юридически неточно да се твърди, че той е извършил ново престъпление, при положение че към момента е налице прокурорско обвинение, а не влязла в сила осъдителна присъда от независим съд. Разграничението между установени факти, прокуростки тези и политически интерпретации е тънката граница, която пази анализа от таблоиден популизъм.

Важен детайл от медийната и политическа хронология е фактът, че информацията за помилването на Атанасов бе публично известна още през февруари две хиляди двадесет и пета година, когато се състоя мащабната акция в Благоевград. Това означава, че Асен Василев не вади на светло напълно непублична тайна през септември две хиляди двадесет и шеста година. Той просто взима вече съществуващ и публично коментиран факт и го трансформира в централен инструмент от своята кампания за предстоящите избори.

Когато се анализира самата атака от единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, се вижда как Асен Василев изгражда стройна политическа конструкция. Неговото твърдение се основава на логиката, че Йотова е помилвала тежък наркотрафикант заради здравословни проблеми, опрощавайки му близо десет години от присъдата, а впоследствие същият човек отново се озовава в центъра на разследване за наркотици. Въпросът как човек с толкова тежки здравословни проблеми успее да участва в нова престъпна структура звучи логично в рамките на предизборния сблъсък. Първоначално тази атака изглеждаше като нокаутиращ удар за президентската институция, която бе принудена да отговаря защитно, подчертавайки, че решението е стъпило върху обемни медицински експертизи и решения на специализирани комисии.

В този момент обаче политическата картина рязко се усложни, след като в публичното пространство изтекоха документите, доказващи институционалния произход на медицинската комисия от лятото на две хиляди двадесет и втора година. Тук се появи дълбокият политически парадокс. Асен Василев атакува Илияна Йотова с история, чиито административни и кадърни корени водят директно обратно към правителството, в което самият той е бил вицепремиер, и към министър от „Да, България“, тогавашен близък политически партньор на „Продължаваме промяната“. Разбира се, това обстоятелство автоматично не прави Надежда Йорданова съучастник в помилването, нито пък я компрометира юридически, но прави публичния разказ за едноличната отговорност на Йотова далеч по-мъгляв и уязвим.

В този сложен управленски и предизборен контекст се развива и кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев за предстоящия президентски вот. Асен Василев публично зае позиция на категорична подкрепа за Андрей Гюров, определяйки го като изключително силна фигура и потенциално добър държавен глава. Самите кандидати се стремят да позиционират своята кампания чрез широк инициативен комитет, опитвайки се да подчертаят надпартийния си и експертен характер. По отношение на разпространяваните в медиите хипотези, че след приключване на изборите Гюров и Кандев могат да поставят началото на нов самостоятелен политически проект или партия, към настоящия момент липсват официални и неоспорими доказателства. Поради тази причина подобни твърдения могат да се третират единствено като политически слухове и аналитични хипотези, които биха имали значение само при тяхното бъдещо потвърждение от реални действия.

Тук се разкрива и най-съществената аналитична линия, която разделя наблюдателите на няколко противоположни версии. От една страна стои въпросът дали Асен Василев има стратегически интерес от безпрецедентно силна и независима кандидатура на Андрей Гюров. Отговорът на този въпрос не е еднозначен. От една страна, победа или силно представяне на Гюров би било успех за цялото реформаторско пространство. От друга страна обаче, изграждането на силен самостоятелен политически център около фигурата на Гюров и Кандев след изборите би могло да се превърне в сериозен конкурент за същия този градски, антикорупционен и евроатлантически електорат, който в момента е основна опора на „Продължаваме промяната“ и „Да, България“.

Въз основа на тези противоречия се оформят няколко логически линии, които очертават поведението на политическите играчи. Първата възможност е Асен Василев искрено и без скрити задни мисли да е подкрепил Андрей Гюров, като същевременно е направил прибързана политическа атака срещу Йотова, без да е преценил детайлно архивните документи от собственото си управление. Втората възможност е Василев да е знаел за ролята на медицинската комисия, назначена по времето на кабинета „Петков“, но да е преценил този факт за незначителен, тъй като крайният подпис под помилването е единствено на вицепрезидента. Третата, далеч по-конспиративна и слабо подкрепена с доказателства хипотеза, засяга идеята за контролирана подкрепа. Според тази версия публичният фронт срещу Йотова изглежда мощен, но съдържа в себе си вградени институционални слабости, които могат да върнат удара като рикошет към собствените му съюзници, ако се окаже, че ключовите експертни решения са взети от хора, назначени от предишното правителство. Тази трета версия обаче не може да бъде приемана за факт без наличието на категорични писмени доказателства за предварителната осведоменост на ръководството на „Продължаваме промяната“.

За да се изясни напълно този казус, обществото и медиите дължат отговори на редица конкретни въпроси, отправени към ключовите участници в процеса. Към Асен Василев логично се появява въпросът дали към момента на стартиране на атаката срещу Илияна Йотова е знаел, че съставът на медицинската комисия, дала решаващото становище за здравето на Огнян Атанасов, е бил одобрен по време на правителството с премиер Кирил Петков и със заповеди на министър Надежда Йорданова, както и с какви точно документи е разполагал преди публичното си изявление. Към самата Надежда Йорданова се поставят въпроси кога точно е научила за молбата на затворника, дали е била уведомена за нея при подписването на заповедите през юли две хиляди двадесет и втора година, кой е номинирал всеки от членовете на въпросната комисия, изтичал ли е редовният мандат на предходния състав и имало ли е предсрочно освободени или назначени експерти. Към Илияна Йотова продължават да стоят въпросите какво точно е съдържало предложението на президентската Комисия по помилването, имало ли е особени мнения или несъгласни членове сред експертите, как е бил оценен реалният риск от рецидив предвид тежката криминална биография на лицето, защо е избрано пълно помилване за целия остатък от присъдата вместо други алтернативни форми на помилване и какви допълнителни проверки са били извършени от институцията преди полагането на подписа под Указ номер сто и деветдесет.

Пълната светлина върху тези събития може да бъде хвърлена единствено чрез отварянето и прегледа на цялата документална следа, която включва заповедите на Надежда Йорданова от юли две хиляди двадесет и втора година, предходните заповеди за състава на медицинската комисия, официалните предложения на Министерството на здравеопазването и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, официалния протокол от заседанието на медицинската комисия по случая с Атанасов, медицинските експертни заключения, решението за прекъсване на наказанието поради здравословни причини, официалното искане на президентската Комисия по помилването, протокола от нейните заседания, мотивираното предложение до вицепрезидента, самия Указ номер сто и деветдесет, както и вътрешните аналитични материали, с които е разполагало ръководството на „Продължаваме промяната“ преди избухването на политическата атака.

Анализът на всички събрани до момента факти показва, че към настоящия момент няма нито едно публично доказателство за незаконосъобразно помилване, корупционна обвързаност, лични или скрити отношения между Илияна Йотова и Огнян Атанасов, нито пък умишлен саботаж на кандидатурата на Андрей Гюров от страна на Асен Василев. Налице е обаче внушителен букет от институционални, политически и морални противоречия, които напълно оправдават задълбочената журналистическа и институционална проверка. Най-интригуващата неизвестна величина остава въпросът какво точно е знаел Асен Василев в момента, в който е хвърлил политическата ръкавица. Ако е разполагал с ограничена информация, то става дума за непреценен политически ход, който бързо се е обърнал срещу инициаторите му. Ако пък е разполагал с цялата преписка и е знаел за институционалните корени на медицинската комисия в собственото си правителство, тогава остава отворен въпросът защо този факт е бил спестен на обществеността. И ако в хода на предизборната кампания се появят сериозни и проверими доказателства за оформянето на независим политически проект около Андрей Гюров и Георги Кандев, тогава анализаторите ще имат основание да разглеждат публичната подкрепа и острия политически рикошет в съвсем друга светлина. Истинският скандал в тази история може би не се крие в самото помилване на един болен от тежки болести затворник, а в това как архивните документи се използват като оръжие в битката за власт, чиито непредвидени рикошети често удрят онези, които първи са ги изстреляли.