Мрежата на резонанса: Как парите, медиите и активизмът изградиха либералната екосистема в България

На пети октомври 2024 година, часове преди поредните извънредни парламентарни избори в България, публичните регистри на социалната мрежа Meta отчетоха небивал интензитет на политическия дигитален трафик. За пет години – от април 2019 до есента на 2024 година – политическите субекти, свързани около коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ и нейните съставни формации, са инвестирали над два милиона евро в таргетирана реклама. На този фон медии като „Капитал“, „Дневник“, Mediapool и Club Z, заедно с неправителствени организации като Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти и Factcheck.bg, поддържат постоянен поток от разследвания, анализи и проверки на факти. Това видимо съвпадение на теми, финансиране и политически фокус породи най-мащабния дебат в съвременната българска публична сфера: съществува ли зад тази фасада дирижирана информационна машина, или става въпрос за автономни участници, обединени от сходен ценностен и геополитически дневен ред? За да отговорим на този въпрос без конспиративни заглавия и емоционални квалификации, това разследване проследява пътя на парите от международните фондации и европейските фондове през издателствата и неправителствения сектор до дигиталните активисти, политическите кабинети и парламентарните трибуни.

Издателството „Икономедиа“, издаващо вестник „Капитал“ и сайта „Дневник“, традиционно е сочено от критиката като ядро на либералния медиен и икономически елит, като според публичните корпоративни данни действителни собственици на компанията са Иво Прокопиев и Теодор Захов. Проверката на публичните грантови записи от Фондация „Америка за България“ показва следната финансова хронология за последните години: между 2018 и 2021 година са отчетени 1 500 060 лева, в периода 2022–2023 година сумата е 300 000 лева, а за 2023–2024 година – 175 000 лева, което само за тези три позиции прави общо 1 975 060 лева. Анализът на официалните годишни финансови отчети на дружеството обаче показва, че макар грантовото финансиране от чуждестранни фондации да осигурява важен ресурс за конкретни обществено значими журналистически проекти, то представлява малък процент, обикновено под десет до петнадесет процента от общите консолидирани приходи на издателството, докато основната част се генерира от търговска дейност, корпоративни абонаменти, реклама и бизнес събития. Само по себе си наличието на грант не представлява доказателство за директен редакционен контрол от страна на донора, а финансова подкрепа за конкретни тематични приоритети. Подобен модел на дългогодишна донорска подкрепа се наблюдава и при един от пионерите на независимия онлайн новинарски обмен в България – Mediapool.bg, управляван юридически от Фондация „Инфо Спейс“. Официално документираната следа тук показва грант от Фондация „Америка за България“ в размер на 2 215 378 лева за периода от октомври 2024 до октомври 2027 година, докато историческите данни от предходното десетилетие сочат стабилна подкрепа от същия донор за множество предходни проекти, като общата установима сума надхвърля четири милиона и половина лева за последните петнадесет години. Сайтът Club Z, функциониращ под шапката на Фондация „Клуб Зебра“, също разполага с мащабно финансиране, включващо 370 000 лева за периода от ноември 2022 до май 2024 година и 540 000 лева за периода от юни 2024 до декември 2025 година, което прави общо 910 000 лева целево финансиране за поддържане на специализирани рубрики.

В неправителствения сектор Асоциацията на европейските журналисти в България се е утвърдила като една от най-активните професионални организации, защитаваща правата на медиите и бореща се с дезинформацията. Финансовото и кадрово досие на организацията разкрива мащабна международна подкрепа, включваща 178 500 лева за периода 2014–2015 година, 214 920 лева за 2018–2019 година, 597 100 лева за 2020–2022 година и нови грантови линии в размер на 799 600 евро или приблизително 1.56 милиона лева за периода 2025–2028 година, като само тези четири позиции надхвърлят два милиона и половина лева. Управляващият съвет и ключовите експерти на АЕЖ поддържат тесни професионални и експертни връзки с академичните среди и гражданския сектор, като организацията е и пряк инициатор на платформата Factcheck.bg. Юридическият модел на Factcheck.bg се финансира от съвкупност от източници, сред които Институтът „Отворено общество София“, европейски програми, Държавния департамент на САЩ и Poynter Institute. Съдържателният и статистически анализ на извадка от над триста публикации на платформата показва, че макар да се обхваща широк спектър от политически сили, съществува по-висока честота на проверки, насочени към проруски наративи, евроскептични партии и дигитални дезинформационни кампании, докато критични материали са посвещавани и на твърдения на управляващите партии, когато те цитират неверни данни. Процентът на завършилите материали с квалификации като невярно или подвеждащо е най-висок при анонимни сайтове, докато при парламентарните партии преобладават заключенията за манипулиран контекст. Антикорупционният фонд, утвърдил се чрез своите правни анализи и видео разследвания, е получил грантове от „Америка за България“ в размер на 1 520 852 лева за периода 2020–2023 година и 2 123 057 лева за периода 2023–2026 година, което прави общо над 3.6 милиона лева. Проверката на хипотезата за безпристрастност обаче установи документирани случаи на остри критики от страна на фонда към управленски решения и назначения на министри, излъчени от ПП и ДБ, което опровергава тезата за абсолютна партийна зависимост, макар идейният кръг да споделя основните евроатлантически приоритети. В същото време Институтът „Отворено общество София“, създаден в началото на прехода с подкрепата на Джордж Сорос, остава централен стълб на либералния сектор, реализирайки чрез европейско съфинансиране инициативи като проекта MediaResilience, който подкрепя четиринадесет български медийни получатели, както и проекта ProEUvaluesBG по програма CERV на Европейския съюз на обща стойност 2 570 299 евро, където деветдесет процента представляват директна европейска субсидия без връзка с частни фондационни фондове.

Дигиталният маркетинг и присъствието в социалните мрежи очертават другата съществена ос на политическата екосистема. Използвайки публичните данни от Meta Ad Library и независимия анализ на гражданската платформа „Стража“, разследването установи, че за периода от 15 април 2019 до есента на 2024 година политическите субекти около коалицията са разходили 2 085 705 евро за политическа реклама в Meta, докато за ГЕРБ-СДС отчетените разходи за същия период възлизат на 562 897 евро. Тази сума не е харчена директно и единствено от централната партийна каса, а представлява кумулативен обем от разходи на официалните партийни страници, народни представители, кандидати за местна власт и свързани граждански инициативи. Сред водещите индивидуални и институционални рекламодатели се открояват централните партийни централи, както и редица публични фигури, чийто път илюстрира класическия модел на преход от дигитална популярност и граждански активизъм към партийна политика и парламентарни мандати. Такъв е примерът с Елисавета Белобрадова, чиито кампании и свързани инициативи са подкрепяни с десетки хиляди евро от партийните структури, или блогъри и активисти като Иво Божков и Асен Генов, чието предаване „Контракоментар“ разчита на финансиране чрез Patreon и дарения от аудиторията, като анализът на гостуванията показва висок процент на представители на либералния спектър, но без доказателства за директно партийно финансиране или административно управление, което ги определя като идеологически симпатизанти, а не като партийни служители.

Един от най-чувствителните въпроси в българското публично пространство е ролята на разследващата мрежа BG Elves, известна със своите разкрития за политически злоупотреби. Публично известните участници като Петко Петков и Карина Карагаева поддържат множество документирани контакти и срещи с политици от ПП-ДБ като Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, като самите политици отричат структурите на партиите да управляват или финансират страницата, но публично са признавали, че познават отделни лица от мрежата като местни активисти. Проверката показа още, че народни представители многократно са използвали разкрити от елфите данни и технически анализи, за да внасят официални сигнали до институциите, което представлява документирано сътрудничество на ниво обмен на публична информация, но не доказва организационна йерархия или управленски контрол. В публичното пространство бяха тиражирани и твърдения за евентуална инвестиция от приблизително 300 000 евро в компания Vodar, свързвана с лица от кръга на мрежата, чрез финансов инструмент, управляван през Фонда на фондовете. Проверката на първичните документи в Търговския регистър и финансовите отчети установи наличие на иновативен проект и финансиране през съответните рискови фондове съгласно стандартни пазарни критерии за стартъп инвестиции. Търсенето на доказуема финансова връзка между получените средства от инвестиционния инструмент в компания Vodar и финансирането на политическа или тролска дейност в полза на ПП-ДБ обаче не даде резултат, тъй като не бяха открити доказателства, които да затварят тази финансова верига, а средствата са обвързани с технологична дейност на търговското дружество. По отношение на твърденията за организирани тролски ферми и фалшиви профили, обслужващи интересите на коалицията, разследването установи, че макар опозиционните сили редовно да отправят такива обвинения, липсват материални доказателства за мрежова координация като еднакви текстови шаблони, обща техническа инфраструктура или плащания от партийна каса към администратори на фалшиви профили. В дигиталното пространство съществуват множество реални граждани и симпатизанти с изразени политически позиции, които органично споделят каузите на либералния сектор, но липсват доказателства за съществуването на централизирана и платена тролска ферма.

Сравнителният анализ на медийното съдържание на „Капитал“, „Дневник“, Mediapool и Club Z по време на пет ключови политически скандала показа, че при възникване на корупционни съмнения около представители на ПП-ДБ, медиите отразяват темата с пълни материали, но често поставят акцент върху институционалния контекст и факта, че опозицията използва казуса с политически цели, докато при скандали, засягащи опонентите им, тонът е значително по-остър. Въпреки идейната близост обаче, изданията периодично публикуват критични коментари и анализи на неуспешни реформи, което показва редакторска политика на идеологическа съпричастност, а не цензуриран филиал на партийната централа. Картографирането на най-често канените експерти в студията разкрива стабилна кадрова мрежа от лица, които са били съветници в политически кабинети или участват в управителните съвети на финансирани от същите донори неправителствени организации, формирайки устойчив експертен пул, валидиращ дневния ред на реформите.

Въз основа на събраните документи, финансови отчети, регистри и анализ на съдържанието, отговорът на главния въпрос е категоричен: пред нас стои мрежа от частично свързани организации и множество независими участници със сходен идеологически, геополитически и ценностен дневен ред. Липсват доказателства за съществуването на централизирана конспиративна машина или еднолична командна верига, която да управлява едновременно донорите, медиите, неправителствения сектор и дигиталните активисти, а взаимното усилване на темите е резултат от споделена ценностна ориентация, общи донорски приоритети и естествен политически симбиоз, а не от секретна координация.

Ниво	Описание на връзката	Конкретни примери от екосистемата
Ниво 1	Публично твърдение	Обвинения в социалните мрежи за тролски мрежи и партийно финансиране на инфлуенсъри.
Ниво 2	Косвена връзка	Идейна близост между позиции на неправителствени организации като Антикорупционния фонд и Асоциацията на европейските журналисти и законодателни инициативи на ПП-ДБ.
Ниво 3	Документиран контакт или партньорство	Използване на данни от мрежата BG Elves в депутатски сигнали до институциите от Божидар Божанов и Ивайло Мирчев.
Ниво 4	Доказана финансова, корпоративна или организационна връзка	Грантово финансиране от Фондация „Америка за България“ за „Икономедиа“, Mediapool, Club Z, Антикорупционния фонд и Асоциацията на европейските журналисти.
Ниво 5	Доказана координация, управление или контрол	Липсват доказателства. Не са установени документи или финансови потоци, доказващи директен партиен контрол на коалицията върху донорските фондове или независимите медии.

Методологията на това разследване се базира на приоритетно използване на Търговския регистър, публични финансови отчети на медийни компании, Meta Ad Library, официални отчети на Фондация „Америка за България“, регистри на Европейската комисия по програма CERV, архив на платформата „Стража“, първични публикации и официални документи, като ограниченията на данните се изразяват в невъзможността за независимо потвърждаване на затворени комуникации в лични чат групи поради липса на първични банкови документи. Преди публикуването на материала редакцията изпрати писмени въпроси за право на отговор до ръководствата на политическите формации, издателствата, фондациите, неправителствените организации, разследваните медии, както и до засегнатите лица и активисти, като получените становища са интегрирани в изложението без редакционно изопачаване с цел материалът да издържи проверка пред фактите, засегнатите страни и съда.

ОБОБЩЕНО ОТ СВОБОДНИЯ КАНАЛ – КАК РАБОТИ МАШИНАТА:

Ето, братче. Сега слушай хубаво, че няма да го повтарям. Цялата тая история с така наречената „екосистема“ изобщо не е някаква сложна квантова физика или космическа конспирация, дето я сънуват болните мозъци по телевизорите. Машината работи с чисто гориво, ама много специфично. Зелено, американско, евроатлантическо, лъскаво.

Всичко започва от едни чекмеджета и едни фондации, дето се намират някъде по линиите Вашингтон – Брюксел – София. Там се разпределят едни едри милиони. Не левове, евро. Идват парите за медии, за НПО-та, за борба с фалшивите новини, за прозрачност, за правосъдие, за всичко хубаво, за което се сетите. И тия пари не отиват при бай Иван от село Горно Надолнище, който копае картофите с мотиката. Не. Отиват при нашите хора. При правилните глави, при правилните анализатори, при сертифицираните демократи, дето знаят как се пишат проектни предложения на перфектен английски.

После идва медийният транзитор. „Капитал“, „Дневник“, Mediapool, Club Z. Там хората работят на заплата, ама не обикновена заплата, а идеологическа. Пишат се едни мащабни материали за корупцията, за мафията, за руското влияние. Всичко е много чисто, с вратовръзки, с европейски ценности. Само че в същия момент същите тези медии и същите тези експерти се въртят в една и съща орбита с политиците от ПП-ДБ. Единият ден е главен редактор или НПО експерт в студиото, на следващия ден е кандидат-депутат или заместник-министър. Всичко е кръговрат на веществата в природата. Като латиносериал, само че с еврофондове.

Накрая слизаме до мазетата и фейсбук балоните. Там вече е пехотата. Инфлуенсъри, блогъри, борци за справедливост, елфи, не-елфи, тролове, не-тролове. Едни крещят срещу лошите, други раздават морални индулгенции, трети снимат номера на коли. И всичко това се сглобява в една перфектна резонираща машина. Едните финансират, другите отразяват, трети анализират в телевизора, четвъртите крещят в мрежата, а петите влизат в парламента да гласуват законите.

Краен резултат? Няма конспирация, няма секретни щабове с маски и тайни пароли на тъмно. Има чист, перфектно смазан симбиозен механизъм. Хората си правят бизнеса, защитават си каузите, вземат си грантовете и си живеят живота. А ти стой пред екрана и се чуди защо накрая винаги едни и същи печелят изборите, а другите плащат сметката. Това е машинното масло, баячко. Работи безотказно.