Свалена електронна гривна в Манхатън, беглец на Коста дел Сол, признание пред американския съд и ново обвинение за 774 000 лева в София – какво се крие зад парапетите на двете съдебни реалности на Юлиян Цолов.

Светлината на залеза над Ню Йорк винаги е притежавала онази студена, бляскава тежест, която сякаш тежи само на онези, изкачили се до върха на финансовия свят. Но на 9 май 2009 година в луксозния апартамент на Уест Енд Авеню в Манхатън нито гледката към мегаполиса, нито луксът на пространството са могли да донесат покой на Юлиян Цолов. В тишината на стаята прозвучава едва чут, но окончателен сигнал. Малко електронно устройство на крака му утихва завинаги. Проследяващият датчик е премахнат. Мъжът, чието име само месеци по-рано се свързва с милиардни потоци от капитали на Уолстрийт и който сега е изправен пред тежки федерални обвинения за мащабна финансова измама, избира пътя на бягството. Така започва историята на едно от най-емблематичните разследвания за икономически престъпления в ново време – сюжет, който преминава през бляскавите стъклени кули на Ню Йорк, през внезапния арест на испанските слънчеви брегове и достига до българските съдебни палати, където десетилетие по-късно сянките на миналото отново се събуждат под формата на нови обвинения и сложни съдебни драми.

В официалните американски документи и регистри той фигурира като Julian T. Tzolov. За световната финансова общност той е бивш брокер на влиятелната инвестиционна банка *Credit Suisse Securities (USA) LLC* в Ню Йорк. Според официалните данни на американската Комисия по ценните книжа и борси (SEC), Цолов е регистриран представител на институцията в периода от ноември 2003 година до септември 2007 година. По време на работата си там той си партнира с друг брокер – Ерик Бътлър. Двамата управляват и обслужват мащабни корпоративни клиенти, сред които личат имената на чуждестранни компании с огромни парични резерви, търсещи сигурност и доходност за своите активи. На пръв поглед всичко се движи в рамките на обичайната брокерска рутина, но зад фасадата на консервативното управление се заформят процеси, които ще привлекат вниманието на федералните прокурори и ще разтърсят пазарите.

На 3 септември 2008 година американската Комисия по ценните книжа и борси официално обявява, че повдига обвинения срещу Юлиян Цолов и Ерик Бътлър във връзка с над 1 милиард долара неразрешени покупки на така наречените *auction-rate securities*. Според данните на SEC, клиентите изрично са заявили желание да инвестират в сравнително консервативни финансови инструменти, които са били обезпечени с федерално гарантирани студентски заеми (*student-loan securities*). Цолов и Бътлър активно представяли тези инструменти пред инвеститорите като нискорискова, изключително ликвидна алтернатива на обикновените банкови депозити и фондовете на паричния пазар.

Вместо да изпълнят изричните указания на клиентите си обаче, двамата брокери използвали събраните средства за покупката на съвсем различни, далеч по-рискови ценни книжа. Става дума за инструменти, обезпечени с ипотечни кредити от типа *subprime mortgages*, дългови задължения от типа *CDO (Collateralized Debt Obligations)* и други активи, които нямат нищо общо със студентските заеми. Истинската причина за това своеволно пренасочване на средствата, установена в хода на мащабното американско наказателно производство, е чисто финансова. Министерството на правосъдието на САЩ посочва, че инвестиционните инструменти от типа *mortgage-backed CDO* носели значително по-високи комисиони за самите брокери в сравнение с исканите от клиентите консервативни книжа. Както често отбелязва свободният информационен канал при анализа на подобни кризи, алчността за по-високи комисиони се превръща в основен двигател на финансовите злоупотреби.

Един от най-впечатляващите и същевременно с това тревожни моменти в разследването е начинът, по който е прикривана самата същност на закупуваните активи. Според документите на SEC, Цолов и Бътлър изпращали или нареждали да бъдат изпращани имейли до инвеститорите, в които към имената на реално придобитите ценни книжа умишлено били добавяни обозначения като „St. Loan“ или „Education“. В същото време, от имената на същите тези инструменти системно се премахвали думи като „CDO“ и „Mortgage“. По този начин клиентите получавали периодични отчетности, които създавали фалшивата представа, че притежават сигурни активи, свързани със студентски заеми, докато реално в портфейлите им се натрупвали токсични ипотечни книжа. По време на последвалите съдебни процеси самият Цолов избира да свидетелства срещу бившия си колега Ерик Бътлър. В своите показания пред американския съд той признава недвусмислено, че към клиентите е била отправяна невярна информация, като обяснява това с по-високите комисиони и затрудненията да осигурят достатъчно количество от желаните student-loan securities на пазара.

Когато се разглежда мащабът на цялата схема, е изключително важно да се прави строго разграничение между различните финансови показатели, за да не се стига до заблуди. SEC цитира сума от над 1 милиард долара като общ обем на неразрешените покупки. Когато пазарът на *mortgage-backed CDO* и *auction-rate securities* претърпява съкрушителен срив през август 2007 година, клиентите се оказват притежатели на над 800 милиона долара неликвидни ценни книжа, сочат данните на регулатора. В рамките на наказателното производство американските власти посочват, че общите загуби за инвеститорите достигат почти 1 милиард долара. Важно е обаче да се отбележи, че „стойността на закупените книжа“, „неликвидните активи“ и реално „реализираната загуба“ са напълно различни счетоводни и юридически категории, които не бива да се сливат автоматично в едно.

В съдебните материали на американското дело фигурират представители на редица големи международни корпорации, чиито имена подчертават мащаба на засегнатите интереси. Сред компаниите, чиито средства са били управлявани от брокерите, са имената на STMicroelectronics, Potash Corporation of Saskatchewan, Copa Airlines, Roche International, GlaxoSmithKline и Randgold Resources. Тези организации фигурират в съдебните документи като компании, чиито капитали попадат в обхвата на схемата, без това автоматично да означава, че всяка от тях е била пряка жертва на всяко отделно описано по делото нарушение. В отделен съдебен спор например STMicroelectronics твърди, че през април 2006 година Цолов и Бътлър са предложили на компанията инвестиция в auction-rate securities, обезпечени с федерално гарантирани студентски заеми, като изрично са ги представили като практически безрискови и високоликвидни.

През 2008 година срещу Цолов и Бътлър са повдигнати официални федерални обвинения за заговор (*conspiracy*), измама с ценни книжа (*securities fraud*), банкова измама (*wire fraud*) и свързани с тях престъпления. Успоредно с наказателното преследване, SEC започва и мащабно гражданско производство за нарушения на американското законодателство в областта на ценните книжа. След първоначалния си арест Цолов е освободен срещу парична гаранция. Според публикации, базирани на американските съдебни документи, размерът на тази гаранция е 3 милиона долара. Той предава паспорта си на властите и е поставен под домашен арест в апартамента си в Манхатън, като е подложен на строго електронно наблюдение. Всичко това обаче приключва на 9 май 2009 година, когато устройството е премахнато и той изчезва, ставайки международен беглец, когото американските власти незабавно обявяват за издирване.

Бягството му обаче не остава дълго успешно. На 15 юли 2009 година Юлиян Цолов е задържан от испанската полиция в курортния град Марбея. Според испански медии, цитиращи официални полицейски източници, при задържането си той се е намирал в района на Коста дел Сол и активно е търсел луксозен имот за наемане или покупка. Задържането му идва приблизително два месеца след като той сваля електронната гривна в Манхатън. След връщането му под американска юрисдикция стратегията на Цолов претърпява пълен обрат. На 22 юли 2009 година, според официалните данни на SEC, той се признава за виновен по обвинения, включващи заговор за извършване на измама с ценни книжа и самата измама с ценни книжа. Други материали по наказателното производство отразяват и признания по допълнителни обвинения, свързани с wire fraud, бягството от гаранция и имиграционни нарушения. Както многократно отбелязва свободният информационен канал, административното производство на SEC и наказателното федерално дело представляват две отделни правни структури, макар да стъпват върху сходна фактологична основа.

След като се признава за виновен, Цолов предприема стъпка на пълно сътрудничество с американските прокурори. Той се явява като ключов свидетел на обвинението срещу бившия си партньор Ерик Бътлър, разкривайки детайлно механизма, по който към клиентите е била изпращана подвеждаща информация за вида на закупените ценни книжа. В резултат на събраните доказателства и свидетелските му показания, през август 2009 година федерално жури признава Ерик Бътлър за виновен. През януари 2010 година Бътлър получава присъда от пет години затвор, три години надзор след освобождаване (*supervised release*), глоба от 5 милиона долара и конфискация на 250 000 долара. Самият Юлиян Цолов изчаква съдебния си епилог до 7 юни 2011 година, когато федералният съдия Джак Б. Уайнстийн определя неговото наказание. Според информация на агенция „Ройтерс“, първоначално съдията обявява присъда от още пет години затвор върху приблизително двете години, които Цолов вече е излежал в ареста в хода на процеса. След официално искане от страна на защитата за преизчисляване на присъдата, наказанието е коригирано. Крайната присъда е четири години лишаване от свобода общо, в което се включва и вече излежаното време, което означава приблизително още две години ефективно затворническо време след произнасянето на съдебното решение. Документите категорично отхвърлят твърденията за седемгодишна присъда. След изтърпявенето на наказанието, регулаторните органи на SEC и FINRA му налагат трайна забрана за дейност във финансовата индустрия.

След приключването на американския период от живота си, Юлиян Цолов се завръща в България, където насочва усилията си към развитие на бизнес дейност. Публичните фирмени регистри показват неговото участие в няколко дружества, които привличат вниманието на пазара. На 29 юли 2013 година той е вписан като управител и съдружник с 50 процента от капитала в дружеството „Трендком“, докато останалите 50 процента са свързани с „Айком Медия Груп“. През юни 2015 година неговото участие и управленска роля в това дружество приключват, а собствеността впоследствие се променя. От 22 януари 2014 година публичните регистри сочат Цолов като едноличен собственик на капитала и управител на „Алтегис“ ЕООД. На 27 януари 2014 година той става управител и на дружество, което преминава през дълга корпоративна еволюция, за да се превърне в днешното „Софармаси 6“, като заема поста до 17 юни 2015 година. Първоначален собственик на дружеството е „Трендком“, през 2015 година собствеността преминава към структурите на „Софармаси“, а през 2016 година дружеството приема името „Софармаси 6“. Важно е да се подчертае, че регистровите данни показват строго управленско участие в дружество, което впоследствие става част от структурата на „Софармаси“, и всякакви внушения за собственост върху фармацевтичния гигант „Софарма“ са напълно необосновани. В хода на този български период Цолов влиза в бизнес отношения със Стилян Шишков около „Трендком“, но впоследствие между двамата възниква сериозен конфликт. Цолов публично твърди, че двамата са били партньори с равни дялове и отправя редица обвинения към Шишков – позиции, които трябва да се третират единствено като негова лична версия, доколкото не са подкрепени от независими съдебни актове. В личен план името му присъства в публичното пространство и заради брака му през 2015 година с популярния модел и телевизионна водеща Славена Вътова, с която имат две дъщери и чиято връзка по публична информация приключва през 2024 година, без да съществуват никакви доказателства за нейно участие или знание за финансовите и съдебни казуси на бившия ѝ съпруг.

Новата глава от българската съдебна биография на Юлиян Цолов се отваря през 2026 година, когато срещу него е повдигнато ново официално обвинение в България. Според внесените материали, той е обвинен за общо 11 измами, като държавното обвинение твърди, че общият размер на причинените имуществени вреди е приблизително 774 000 лева. Прокуратурата твърди, че Цолов е убедил няколко търговски дружества да сключат договори за изработка и поддръжка на онлайн платформи за продажба на продукти в интернет, в резултат на което са били нанесени вреди. Важно е изрично да се подчертае, че към настоящия момент това са единствено обвинения на прокуратурата, а не установена с окончателна присъда вина. Защитата на Цолов заема категорична позиция, че спорът произтича изцяло от неизпълнени търговски отношения и договорни взаимоотношения, а не от престъпна измама. На 1 юли 2026 година съдебното производство претърпява съществен обрат: съдът прекратява съдебното производство и връща обвинителния акт на прокуратурата поради установени съществени процесуални проблеми. Това решение не означава нито оправдателна присъда, нито доказана вина на обвиняемия, а единствено спиране на процеса в този му вид до отстраняване на пропуските в обвинителния акт.

Така американската глава от биографията на Юлиян Цолов остава дефинитивно затворена с официално признание за вина, федерална присъда, излежано наказание и мащабно сътрудничество с правосъдието след неуспешно бягство, докато българското производство към настоящия момент няма окончателен съдебен завършек. Историята поставя на преден план фундаменталния въпрос как една толкова тежка финансова и съдебна биография отвъд Океана се съчетава с последващото му завръщане към активния бизнес живот в България. Отговорите обаче не се крият в медийните етикети или предварителните присъди, а единствено в строгия език на документите, хронологията и фактите, които продължават да очертават сложния път на един финансист между две различни съдебни реалности.