Когато налеете гориво на най-близката бензиностанция или когато платите поредната надута сметка за електроенергия, вие не просто плащате пазарната стойност на един продукт, а участвате в най-голямата институционална схема за преразпределение на богатство в най-новата ни история. Свободният информационен канал днес сваля маската на официалната правителствена статистика, зад която се крият безогледни спекулации, изкуствено поддържани дефицити и чудовищна некомпетентност на държавния апарат. Живеем в държава, в която законите на икономиката действат единствено когато трябва да ощетят крайния потребител. Когато световните котировки на суровия петрол скачат драстично нагоре, цените на горивата по нашите колонки се изстрелват за броени минути още на следващата сутрин с дежурното обяснение за глобалните фактори и напрежението в Близкия изток. Когато обаче световният петрол поевтинява чувствително и задържа месеци наред по-ниски стойности на международните пазари, на колонката в България настъпва пълна тишина, а горивата продължават да стоят непоклатимо скъпи. В същото време държавният гигант ТЕЦ „Марица-изток 2“, който години наред беше наричан институционален мъртвец и поглъщаше стотици милиони левове от държавната хазна под формата на спасителни траншове, внезапно отчита космически приходи от 7 милиона евро само за броени часове на борсата благодарение на вечерните пикове в цената на електроенергията.

Тази чудовищна енергийна ножица разкрива истинската картина на българската енергетика, където държавата изпълнява ролята едновременно на неспособен регулатор, на алчен търговец и на щедър донор с чужди пари. Докато малките бизнеси изнемогват под тежестта на непредвидимите разходи за логистика и осветление, управляващите избират най-порочния възможен път, а именно да изливат публични средства в безсмислени компенсации на калпак, вместо да проведат поне една реална структурна реформа. Раздаването на помощи за скъпия дизел е не просто икономическо безумие, то е съзнателно поддържане на зависимостта на обществото от скъпите енергоносители. Държавата използва събраните от гражданите данъци, за да субсидира високите цени на картелите, вместо да ги принуди да работят при реални конкурентни условия. Това е циничен затворен кръг, в който гражданите плащат веднъж на колонката и на електромера завишените цени, след което плащат втори път чрез данъците си, за да може чиновниците тържествено да обявят, че раздават социални помощи и компенсации за създадения от самите тях хаос.

За да разберем мащаба на подмяната при течните горива, трябва да проследим механизмите на пазара и фрапиращата липса на логика в ценообразуването. Когато цената на сорта Брент се понижава на лондонската борса, българските шофьори не усещат абсолютно никакво облекчение, защото разликата се трансформира в свръхпечалби за търговците на едро и веригите бензиностанции. Тези компании оправдават космическите надценки с логистични затруднения, разходи за преработка и задължението да поддържат запаси. Но най-скандалният факт, който властта упорито се опитва да премълчи, е че петролните запаси за извънредни ситуации в целия Европейски съюз са намалели с над 5.36 на сто, а наличностите от стратегически суровини като керосин са паднали под критичните 70 на сто от нормалното им ниво. Това означава, че континентът и България в частност са изпразнени от стратегически буфери. Когато резервите намаляват с такава драстична скорост, всяко дребно геополитическо сътресение се превръща в претекст за нов ценови шок. Никой от отговорните чиновници в държавната агенция за държавния резерв и военновременните запаси не излиза да обясни пред българското общество защо тези наличности се топят и какви ще бъдат последствията, ако доставките през критични точки като Ормузкия проток бъдат сериозно нарушени. Вместо стратегическа сигурност имаме тишина, а вместо пазарен натиск върху картелите виждаме пълно чиновническо бездействие.

На този фон паралелната драма на електроенергийния пазар показва още по-уродливото лице на българското енергийно управление. Докато гражданите и индустрията треперят пред зимните месеци, държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ се превръща в бърз инструмент за кешови потоци, който източва ликвидния ресурс на свободния пазар. В часовете на дефицит, когато липсва слънчевото греене за десетките безразборно построили се соларни паркове, цените на Българската независима енергийна борса излитат в стратосферата. Пиковете достигат нива, които унищожават всякаква предвидимост за българското производство, докато в съседна Румъния вечерната цена стига до безумните 650 евро за мегаватчас. Този скок у съседите веднага се прелива към нашия пазар заради пазарното обединение, но вместо държавата да използва тези моменти за структурна стабилизация, въглищната ни централа просто реализира спот сделки за милиони евро, изпразвайки джобовете на крайните потребители чрез пазарната кошница. Тази спекулативна печалба от 7 милиона евро за денонощие не отива за цялостно модернизиране на енергийната мрежа, нито за намаляване на тежестта върху бита, а потъва в бездънната яма на държавния мастодонт, който утре отново ще поиска държавна помощ, когато пазарната конюнктура се обърне.

Истинският въпрос, който Свободният информационен канал поставя директно на масата, е защо държавата се превърна в паразит, който печели от енергийната бедност на собствения си народ. Отговорът се крие в данъчната и акцизната система. Колкото по-висока е крайната цена на бензина, дизела и тока, толкова повече преки приходи от ДДС влизат в държавния бюджет. Финансовото министерство няма никакъв реален интерес цените на горивата да паднат, защото скъпият литър гориво гарантира преизпълнение на данъчните планове и осигурява паричния ресурс, с който политиците след това си купуват благоразположение чрез популистки добавки и фалшиви помощи. Това е класическа мафиотска схема, облечена в законова форма, при която гражданинът е изстискван на всяка крачка. Плащате акциз, плащате ДДС върху акциза, плащате такси за зелена енергия, плащате за капацитет, а накрая получавате енергийна несигурност и заплаха от режим на тока, ако случайно климатичните условия се влошат.

Пълният колапс на държавната визия личи най-ясно от пълния отказ да се инвестира в реални технологии за балансиране на системата. Докато съседна Румъния заделя половин милиард евро безвъзмездна помощ за инсталиране на локални системи за съхранение на енергия и батерии за своите публични институции и болници, българските управляващи не могат дори да ремонтират най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа в региона. Аварията в ПАВЕЦ „Чаира“, която остави страната без най-мощния ѝ инструмент за овладяване на ценовите пикове, продължава да стои като паметник на безхаберието. Години наред след тежкия инцидент държавата се хвали единствено с пускането на чиновнически търг за 785 хиляди евро за анализ на риска, докато през това време централата губи стотици милиони от пропуснати ползи. Без работеща ПАВЕЦ „Чаира“ българският пазар е оставен изцяло на милостта на скъпите въглищни блокове и на вноса на ток, което автоматично гарантира, че вечерите ще продължават да бъдат златна мина за малцина енергийни босове и финансов ад за всички останали.

Тази безотговорност се пренася директно върху транспорта и логистиката. Когато правителството налива пари в компенсации за дизела, то всъщност субсидира статуквото и бетонира монополното положение на рафинериите и основните вносители. Вместо да се изгради железопътна инфраструктура, която да поеме товарния трафик, вместо да се стимулират електрическите превози и енергийната ефективност на производствените бази, хазната плаща, за да поддържа високите нива на потребление на скъпи изкопаеми горива. Резултатът от тази политика е нулев напредък и прогресивно обедняване. Българският бизнес става все по-неконкурентоспособен спрямо европейските си партньори, защото енергийният дял в себестойността на произведената продукция у нас остава драстично по-висок, отколкото в останалата част на Европа. Индустриалните паркове са принудени да строят собствени частни подстанции и електроразпределителни мрежи, защото държавната и концесионираната инфраструктура са претоварени, остарели и неспособни да присъединят нов реален производител.

Свободният информационен канал пита ясно и без заобикалки: кой носи персоналната отговорност за изпразването на петролните резерви и защо контролните органи си затварят очите пред очевидния картел при горивата. Комисията за защита на конкуренцията от години провежда формални проверки, които редовно завършват със смехотворни констатации, че пазарът функционира при перфектна конкуренция, докато всеки шофьор вижда как разликите между отделните бензиностанции са до стотинка еднакви в цялата страна. Същото се отнася и за Комисията за енергийно и водно регулиране, която пасивно наблюдава спекулативните движения на борсата и се сеща да се намеси само когато кризата вече е помела малките фирми. Никой не обяснява на обществото защо при рекордни приходи на ТЕЦ „Марица-изток 2“ въгледобивните дружества продължават да тънат в дългове, а миньорите живеят в постоянен страх от закриване. Парите, генерирани от скъпия ток, се изпаряват през неясни обществени поръчки, ремонти на завишени цени и консултантски договори за приближени кръгове.

Енергетиката на България се намира в състояние на клинична смърт, маскирана зад изкуствено надути баланси и временни финансови инжекции. Докато в Европа се води реална битка за диверсификация, за намаляване на потреблението на фосилни суровини и за внедряване на иновативни решения за съхранение, у нас се разиграва балкански фарс. Управляващите се кланят на лобисти, които държат ключа към въглищните централи и петролните терминали, а цялата цена се стоварва върху гражданите. Липсата на стратегически петролен резерв прави страната ни изключително уязвима при всеки геополитически трус в Персийския залив или в Черно море. Ако утре корабоплаването бъде блокирано или ако запасите на европейско ниво продължат да падат под критичния праг от 70 на сто, България ще бъде изправена пред шоков недостиг на дизел и керосин, който ще парализира транспорта и авиацията. И тогава същите тези министри, които днес раздават популистки подаяния, ще вдигнат безпомощно рамене и ще кажат, че вината е на световните пазари.

Времето на евтините оправдания отдавна изтече. Свободният информационен канал ще продължи да следи изкъсо всеки превод от държавния бюджет към енергийните търговци и всяко съмнително решение на регулаторите, които позволяват на бензиностанциите да грабят гражданите посред бял ден. Гражданите трябва да разберат, че скъпият ток и скъпият дизел не са природно бедствие, а пряк резултат от съзнателна политика за изпомпване на доходите на населението в полза на държавния апарат и олигархичните кръгове. Всеки лев, оставен в повече на бензиноколонката, е лев, отнет от бъдещето на вашите деца, за да се поддържа луксът на шепа чиновници и енергийни феодали. Отказът от дългосрочна визия, блокираният ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, разпродажбата на сигурността чрез свиване на резервите и превръщането на държавните ТЕЦ-ове в инструменти за спекулация са тежки престъпления срещу националната икономика, които рано или късно ще изискват не просто оставки, а съдебни присъди. Докато това не се случи, сметката за целия този маскарад ще продължи да се плаща от обикновения българин, който всеки месец получава все по-тежки фактури за правото просто да живее, да работи и да се придвижва в собствената си родина.