През април 2026 година тежките машини на открития рудник „Ада тепе“ спират за последен път, а два месеца по-късно, през юни, обогатителната фабрика преработва финалния тон руда. За октомври същата година е насрочено окончателното запечатване на последната клетка на съоръжението за минни отпадъци, с което оперативният живот на находището край Крумовград приключва. Златото е извадено, а хълмът навлиза във фаза на закриване и рекултивация. Точно в този преломен момент разследването на „Свободният информационен канал“ събира официалните институционални актове, корпоративните доклади и концесионните клаузи, за да провери каква точно бе цената на този проект, какво получи българската държава и какви финансови и екологични неизвестни остават след края на производството.

Всичко започва в края на лятото на 2009 година, когато на 28 август дружеството „ДПМ Крумовград“, притежаващо 100 процента от проекта за находище „Хан Крум“ с обща площ около 1370 хектара, получава официално удостоверение за търговско откритие. Находището обхваща шест отделни участъка – „Ада тепе“, „Сърнак“, „Синап“, „Скалак“, „Къклица“ и „Къпел“. През февруари 2011 година Министерският съвет взема решение за предоставяне на концесия за добив за срок от 30 години, въпреки че по същото време решението е атакувано в съда от Община Крумовград и екологични организации. В същия този период процедурата по оценка на въздействието върху околната среда все още не е завършила. По време на парламентарен контрол тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заявява пред депутатите, че концесията се предоставя по право, позовавайки се на законовата възможност титулярят на търговско откритие да получи концесия без провеждане на конкурс или търг.

Положителното решение по ОВОС е издадено месеци по-късно, през ноември 2011 година, а самият концесионен договор между държавата и инвеститора е подписан на 25 април 2012 година и влиза в сила на 4 март 2013 година. Така хронологията ясно показва, че договорът е парафиран едва след екологичната оценка, но самото правителствено решение за предоставяне е взето преди финала ѝ. Липсата на открита състезателна процедура предизвиква отзвук и извън страната. През 2013 година евродепутат отправя официален въпрос до Европейската комисия дали предоставянето на концесията без търг може да представлява нерегламентирана държавна помощ. Въпреки че това остава единствено формулирано питане и по него няма констатирано или доказано нарушение от страна на Брюксел, случаят оставя открит въпроса доколко предоставеното по право концесионно предимство защитава максималния обществен интерес и дали липсата на наддаване не лишава хазната от по-благоприятни финансови параметри.

Мащабът на проекта се разгръща с окончателни капиталови разходи от приблизително 164 милиона щатски долара. Първият концентрат е произведен през март 2019 година, а търговското производство тръгва официално през юни същата година. Предварителните икономически оценки чертаят впечатляваща картина: заложена годишна преработка на около 775 000 тона руда при средно съдържание от около 4,04 грама злато на тон, средногодишен добив от приблизително 85 700 тройунции злато и общо прогнозно производство от близо 685 549 тройунции за целия експлоатационен цикъл. При тогавашните ценови допускания прогнозната годишна печалба преди лихви, данъци и амортизации възлиза на около 66 милиона долара, а срокът за възвръщане на вложените 164 милиона долара е изчислен на едва 2,4 години след старта. Тези числа представляват проектни прогнози, а не окончателно одитирани счетоводни резултати, но те ясно очертават високата планирана рентабилност.

На този фон условията за българската държава включват концесионно възнаграждение, обвързано със стойността на съдържащите се в рудата злато и сребро и рентабилността на добива, като техническата документация фиксира минимална ставка от едва около 1,44 процента при определени условия. Концесионерът многократно съобщава за внесени значителни концесионни и данъчни суми, но без пълен публичен отчет остава въпросът каква точно част от цялата новосъздадена икономическа стойност от недрата остава в държавата и общината под формата на такси, местни инвестиции, заплати и данъци.

Още по-съществена въпросителна съществува около самия краен продукт. Рудникът „Ада тепе“ не отлива златни кюлчета на място. Фабриката произвежда единствено златно-сребърен концентрат, който в затворени контейнери напуска пределите на страната за претопяване в чуждестранни металургични заводи. Това поражда поредица от въпроси относно държавния контрол: кои са крайните купувачи на концентрата, къде точно се преработва той, по какъв начин се удостоверява действителното съдържание на благородните метали и съпътстващите елементи във всяка пратка, кой взема пробите за химически анализ и разполагат ли българските митници и министерства с независим капацитет за насрещна проверка, върху чиято основа да се начислява концесионната такса.

Екологичният баланс около находището е не по-малко деликатен, като в центъра му стои река Крумовица – основният воден ресурс за целия регион. Дружеството разполага с разрешителни за водовземане и разрешително за заустване на води във връзка с реката, което е със срок на действие до октомври 2027 година. По проект Интегрираното съоръжение за минни отпадъци е изпълнено като сухо и дренирано съоръжение без постоянно водно огледало, за да се намали рискът от аварии. За защита на подпочвените води са изградени инжекционна завеса в масива и система от мониторингови и дренажни кладенци, като при нужда водите се заустват в реката след пречистване и то надолу по течението след града. Тези технически мерки обаче тепърва ще доказват своята устойчивост във времето. Остава открит въпросът какви обеми чиста вода бяха реално потребени спрямо разрешените лимити, какви са дългосрочните данни от изследванията на подземните и повърхностните води, регистрирани ли са нарушения от контролните органи и какво ще се случи с отводнителните системи след окончателното затваряне на обекта.

Темата за опазването на природата се усложнява от обстоятелството, че част от концесионната площ попада в границите на европейската екологична мрежа Натура 2000. По данни на компанията планът за закриване предвижда приблизително 95 процента от засегнатия терен да бъде рекултивиран и върнат обратно в защитената зона. Самото съоръжение за минни отпадъци заема около 41 хектара, като към края на 2025 година компанията отчита около 16,9 хектара поетапно възстановени площи чрез метода на прогресивната рекултивация. През декември 2025 година държавните институции одобряват Актуализиран план за закриване и рекултивация, а през първото тримесечие на 2026 година е подновена едногодишна банкова гаранция за обезпечаване на дейностите в размер на 13,3 милиона евро.

Именно тази финансова гаранция поставя сериозни въпроси за бъдещата отговорност. Липсва публичност как точно държавните органи са изчислили, че точно 13,3 милиона евро са достатъчни да покрият пълния обем дейности по техническо запечатване, биологично възстановяване, поддръжка на пречиствателни съоръжения и непрекъснати лабораторни анализи. Не е ясно дали тази гаранция би стигнала при евентуални непредвидени геоложки или екологични усложнения, какви финансови обезпечения ще изисква държавата след окончателното изтичане на концесионния договор и кой ще финансира задължителния дългосрочен мониторинг след десетилетие.

Паралелно с екологичната и финансовата линия се развива и безпрецедентната археологическа сага на Ада тепе. Още преди идването на съвременните машини хълмът е признат за уникален паметник, съхраняващ най-древния познат досега златодобивен рудник в Европа от късната бронзова епоха. През 2010 година част от хълма е обявена за археологическа недвижима културна ценност. За да се реши сблъсъкът между древното наследство и съвременните минни планове, „ДПМ Крумовград“ сключва споразумение за финансиране на спасителни археологически проучвания с Националния археологически институт с музей при БАН, като разкопките протичат на два етапа и приключват през 2015 година. Финансирането на подобни разкопки от инвеститора е законова практика у нас, но винаги носи чувствителния въпрос как се отстоява научната независимост под натиска на крайните инвестиционни срокове. Кулминацията настъпва през април 2015 година, когато Министерството на културата издава заповед за промяна на границите на защитената археологическа ценност. Според корпоративната техническа документация на дружеството в резултат на тази административна мярка цялата площ, необходима за инвестиционния проект, е изключена от обхвата на културната ценност и освободена за добив. Документите не показват незаконни действия, но институциите дължат отговор на какво експертно основание са променени границите, каква част от древните галерии и минни изработки е попаднала директно в чашата на съвременния открит рудник и какво физически е останало на терен от хилядолетния рудник.

В същото време картината има и своята икономическа страна за местната общност, която дълго време страдаше от бедност и изолация. За периода на експлоатация компанията пое ангажимент за приблизително 5 милиона долара чрез смесени грантови и кредитни схеми за подкрепа на малкия и средния бизнес в Крумовград. По данни на дружеството бяха подпомогнати десетки местни фирми и се разкриха стотици работни места, което даде осезаем тласък на доходите. Но днес, когато добивът и преработката спират, местните предприемачи остават без основния си двигател. Не е ясно колко от създадените бизнеси ще оцелеят без поръчките от мината и какъв икономически модел ще замести златодобива. На този фон Община Крумовград и компанията обсъждат бъдещото използване на част от минната инфраструктура за туристически, спортни и образователни нужди, което веднага поражда въпроса къде ще се постави разделителната линия на отговорността и дали местната хазна няма да се окаже натоварена с поддръжката и евентуалните екологични рискове на бившия индустриален терен.

С оглед на тези факти „Свободният информационен канал“ поставя въпросите, които институциите вече не могат да отлагат: Министерството на енергетиката трябва да изясни каква е точната сума на постъпилите концесионни такси и как държавата е контролирала реалното съдържание на злато в изнесения концентрат; Министерството на околната среда и водите следва да покаже пълните резултати от мониторинга на водите и методиката, по която е приета банковата гаранция от 13,3 милиона евро; Министерството на културата дължи отчет за основанията, с които освободи златния хълм от археологическа защита през 2015 година; а Община Крумовград трябва да гарантира, че бъдещото стопанисване на инфраструктурата няма да прехвърли дългосрочни екологични задължения върху гражданите. Добивът на Ада тепе приключи, златото е иззето, а истинската проверка за държавата започва именно сега – в отговора какво реално остана за българското общество и кой ще носи отговорността за земята през идните десетилетия.