Почти година след потопа, отнел живота на четирима души, документите вадят наяве институционална следа от 2008–2009 г., но въпросът за личната и ведомствената отговорност остава открит.

На 3 октомври 2025 г. ваканционно селище „Елените“ бе сполетяно от опустошително наводнение, което отне живота на четирима души и причини огромни материални щети. Разрушени бяха сгради, пътища и частно имущество. В дните след трагедията държавните органи предприеха проверки на строителството и инфраструктурата в района. Констатациите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) показаха редица драстични нарушения. Беше установен незаконен строеж, описан официално като „Корекция на трасето /коритото/ на река Козлука и земни насипи“. Още на 10 октомври 2025 г. бе съставен Констативен акт №8, а на 20 ноември 2025 г. бе издадена Заповед №ДК-02-Б-10 за премахването му. Проверките осветиха и незаконно строителство при атракционния аквапарк „Атлантида“, включително липса на изискуемите строителни книжа и заповед за премахване на подпорна стена.

Особено показателен стана случаят с масивния осеметажен комплекс „Негреско“ със застроена площ приблизително 1940 кв. метра и 144 самостоятелни обекта. Сградата е изпълнена по Разрешение за строеж №3 от 16 октомври 2007 г., издадено от главния архитект на Община Несебър Валентин Димов за възложителя „Сънрайз“ АД, въз основа на Подробен устройствен план (ПУП), приет от Общински съвет Несебър през 2006 г. Въпреки че сградата е въведена в експлоатация, ДНСК констатира, че река Козлука преминава през нейния подземен етаж. Контролният орган установи пороци при одобряването на проектите и сезира прокуратурата.

Към септември 2026 г. обаче няма нито едно лице, понесло наказателна отговорност за случилото се. В същото време документите вадят наяве много по-стара институционална следа: сигнали от Басейнова дирекция „Черноморски район“ още от 2008 и 2009 г. до прокуратурата, РДНСК Бургас и Община Несебър за строежи върху бетонираното корито на реката. Почти година след фаталния октомври въпросът за личната, административната и институционалната отговорност е по-актуален от всякога.

Свободен информационен канал: Г-н Пеев, мина почти година от трагедията в „Елените“. Четирима души загинаха. Когато днес отидете там, кое е първото нещо, за което си мислите?

Кръстьо Пеев: Първото нещо, което ме връхлита, е тежкото усещане за неизмерима човешка загуба, която не е просто плод на природна стихия, а на години човешко безхаберие. Всеки път, когато застана там, виждам не само разрушенията, но и лицата на тези четирима души, които загубиха живота си на 3 октомври 2025 г. Те загинаха в кал и вода, защото някой бе решил, че реката може да бъде пренебрегната, засипана и бетонирана. Мисля си за целия огромен обем от строителни книжа, разрешения, подписи и съгласувания, трупани с години по канцелариите. Природата си поиска своето корито, но тя го направи през сгради, които никога не трябваше да бъдат на това място. Мисля си и за това колко евтин се оказва човешкият живот, когато институциите изберат тактиката на мълчанието и изчакването обществото просто да забрави.

Свободен информационен канал: Защо решихте точно сега отново публично да поставите въпроса за отговорността?

Кръстьо Пеев: Поставяме въпроса категорично точно в този момент, защото се намираме в септември 2026 г. — измина почти година, а реалният резултат откъм поемане на отговорност е кръгла нула. Общественият рефлекс у нас е такъв: първите седмици след бедствие се говорят силни думи, министри обикалят с папки, а след това всичко бавно потъва в процедурна забрава. Ние виждаме как се прави опит случаят „Елените“ да бъде затворен като типично „форсмажорно обстоятелство“, като природно бедствие, срещу което никой нищо не е могъл да направи. Но това не е истината. Истината е написана в документите и ако ние сега не върнем темата в дневния ред с цялата ѝ острота, следващият обилен дъжд отново ще отнеме животи по нашето Черноморие.

Свободен информационен канал: Какво ново показват документите на ДНСК?

Кръстьо Пеев: Документите на ДНСК, съставени веднага след бедствието, на практика потвърждават онова, което години наред се виждаше с просто око. На 10 октомври 2025 г. инспекторите съставиха Констативен акт №8, в който официално бе регистриран незаконен строеж, наименуван „Корекция на трасето /коритото/ на река Козлука и земни насипи“. Последва Заповед №ДК-02-Б-10 от 20 ноември 2025 г. за неговото събаряне. Това означава, че държавата черно на бяло призна: някой е местил речното корито, изсипвал е тонове пръст и бетон и е правил изкуствени диги напълно незаконно, без строителни книжа. Установени бяха и нарушения при аквапарк „Атлантида“, включително липса на книжа и заповед за премахване на подпорна стена. Тези документи показват, че водната тапа е създадена изкуствено, но оставят без отговор въпроса къде бяха контролните органи десетилетия наред, докато тези съоръжения се изграждаха.

Свободен информационен канал: Как е възможно незаконна корекция на река да съществува толкова години?

Кръстьо Пеев: Възможно е единствено при тотален срив на институционалния контрол или при съзнателен чадър над определени инвестиционни намерения. „Елените“ не са затънтен горски район, скрит от погледите; това е оживен международен курортен комплекс, посещаван ежегодно от хиляди туристи, проверяван от данъчни, полиция, пожарна, общински служители и РДНСК. За да коригираш река Козлука, да изградиш бетонен колектор и да насипеш земни диги, се изисква тежка механизация, десетки камиони, багери и месеци работа. Твърдението, че това е останало „незабелязано“, е правен и логически абсурд. Обяснението е просто: години наред интересите на застрояването са били поставяни над изискванията за сигурност, а институциите на местно и регионално ниво са предпочитали да не виждат случващото се на терен.

Свободен информационен канал: Най-тежкият въпрос е дали институциите са знаели. Какво показват документите от 2008 и 2009 г.?

Кръстьо Пеев: Документите категорично доказват, че държавата е знаела всичко още преди седемнадесет години. През 2008 и 2009 г. Басейнова дирекция „Черноморски район“ извършва проверки на място и установява сериозни нарушения около водния обект дере Козлука. На 4 ноември 2009 г. Басейнова дирекция изпраща официално писмо с изходящ номер 24-00-747 директно до Районна прокуратура Несебър, с копия до РДНСК Бургас и Община Несебър. В него изрично е описано строителство при речното дере, включително полагане на основи на бъдещ хотел върху бетонирано и покрито речно корито. Това е фундаментален факт: институциите са били надлежно, писмено и официално уведомени от специализирания воден орган, че реката се застроява.

Свободен информационен канал: След като Басейнова дирекция е сигнализирала прокуратурата, РДНСК Бургас и Община Несебър, може ли някой днес да твърди, че държавата не е знаела?

Кръстьо Пеев: Никой не може да го твърди, без да излъже. Официалното писмо с конкретен изходящ номер от ноември 2009 г. пресича всякакви оправдания за неосведоменост. Държавата в лицето на прокуратурата, регионалния строителен контрол и местната власт е разполагала с черно на бяло изложени факти за строителство в коритото на воден обект. От момента на получаване на това писмо институциите са имали цялата законова власт и императивно задължение да спрат строежите, да проверят проектите и да върнат естествения профил на реката. Вместо това те избраха да не предприемат реални действия. Затова днес всеки опит да се говори за „непредвидима стихия“ е цинизъм. Държавата знаеше за риска, знаеше за бетона в реката и носеше отговорност за своето последващо бездействие.

Свободен информационен канал: Какво точно се случва с прокурорската преписка през 2009 г.?

Кръстьо Пеев: Случилото се с тази преписка е нагледен пример за това как институционалната машина приспива сигналите за закононарушения. След получаване на сигнала в Районна прокуратура Несебър се образува преписка №3056/2009 г. Прокуратурата обаче възлага проверката на строителството на самия отдел „Контрол по строителството“ към Община Несебър. Общината отговаря, че строителството се извършва напълно съобразно одобрените проекти и съгласно Разрешение за строеж №3 от 16 октомври 2007 г. На 18 декември 2009 г. прокурор Мариян Чернаев се произнася по преписката и я прекратява. Мотивът му е, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като строежът се изпълнява по одобрени строителни книжа и валидно разрешение. С това институционалният кръг се затваря: щом общината е разписала документи, проверката спира, без никой да си зададе въпроса как изобщо са били одобрени тези книжа върху река.

Свободен информационен канал: Община Несебър сама проверява строеж, за който самата тя е издала разрешение. Виждате ли конфликт в подобен модел на контрол?

Кръстьо Пеев: Това е класически институционален конфликт на интереси, който обезсмисля целия контролен механизъм. Как може да очаквате от общински инспектори да излязат и да напишат доклад срещу документ, подписан от техния пряк началник — главния архитект на същата тази община? Ако бяха признали, че в коритото на дерето незаконно се лее бетон, те щяха да уличат собствената си администрация в тежки пороци при съгласуването и издаването на строителните книжа. Прокуратурата тогава сгреши, като остави проверяваният орган сам да извърши проверка на своите актове. В подобни случаи проверката задължително трябваше да бъде извършена от външни, независими инженери и експерти от централното звено на ДНСК или министерството, а не от хората, чийто подпис стои под проекта.

Свободен информационен канал: Какво знаем за разрешението за строеж на „Негреско“?

Кръстьо Пеев: Знаем точните факти и параметри. На 16 октомври 2007 г. главният архитект на Община Несебър Валентин Димов издава Разрешение за строеж №3 за осеметажната сграда „Негреско“. Възложител на обекта е дружеството „Сънрайз“ АД. Става въпрос за огромно здание със застроена площ приблизително 1940 кв. метра и 144 самостоятелни обекта. Като строеж от четвърта категория, целият процес — от одобряването на Подробния устройствен план през 2006 г. от Общински съвет Несебър, през издаването на разрешението за строеж, до въвеждането на обекта в експлоатация — е бил в изключителната компетентност на общинските органи. Днес обаче ДНСК официално установява, че река Козлука преминава директно през подземния етаж на сградата, и констатира нарушения при одобряването на проектната документация, за което е сезирала прокуратурата.

Свободен информационен канал: Как стигаме до ситуация, в която река преминава през подземния етаж на сграда с издадени строителни книжа?

Кръстьо Пеев: Стига се тогава, когато инвестиционният интерес напълно подчини техническите и правните норми, а регулаторът просто парафира желанията на строителя. Вместо да се остави естествен сервитут на дерето и да се осигури проводимост на високите води, сградата е била проектирана точно върху трасето на водата. Реката буквално е била вкарана в подземен бетонен канал, пресичащ сутерена на сградата, за да се освободи максимално петно за строителство на 144 апартамента. На 3 октомври 2025 г. огромният обем вода, свличащ се от планината, превърна този сутерен в капан, наносите задръстиха тесния отвор, водата преля и намери своя естествен път, разбивайки всичко около себе си. Това е резултатът от архитектурното и инженерно безумие река да тече през мазето на жилищен блок.

Свободен информационен канал: Кой трябва да отговори как са били одобрени тези книжа?

Кръстьо Пеев: Трябва да отговорят всички длъжностни лица по институционалната верига. На първо място, главният архитект на Община Несебър Валентин Димов, положил подписа си под Разрешение за строеж №3 през 2007 г. На второ място, общинските съветници, гласували ПУП през 2006 г. На трето място, проектантите и специалистите от строителния надзор, които са изготвили комплексния доклад за съответствие и са уверили институциите, че този строеж е безопасен. И не на последно място — длъжностните лица от общината, които след построяването са подписали документите за въвеждане на „Негреско“ в експлоатация. Всички тези подписи са положени в качеството на публична власт и техните автори дължат обяснение пред обществото и пред разследващите органи.

Свободен информационен канал: Какво показва случаят „Астория“?

Кръстьо Пеев: Случаят с комплекс „Астория“ показва друг тежък порок: експлоатацията на масивни обекти извън установения законов ред. През 2026 г. бе назначена нова проверка и РДНСК Бургас потвърди, че двете сгради на комплекса имат издадени строителни разрешения от главния архитект на Несебър, но никога не са били въвеждани в експлоатация по надлежния ред — нямат удостоверение за ползване. Данните на „Обществен съвет Несебър“ сочат, че комплексът няма одобрени проекти за част от външните инфраструктурни връзки, от предвидените 30 паркоместа са направени едва 7, а предвидените собствен трафопост, пречиствателна станция за морска вода и локална пречиствателна станция за отпадъчни води изобщо не са изградени. Сгради без Акт 16 и без базови пречиствателни съоръжения просто стоят и функционират.

Свободен информационен канал: Как може стотици собственици да притежават имоти в комплекс, който не е въведен в експлоатация, и кой е контролирал това?

Кръстьо Пеев: Може, защото контролът в района е бил фиктивен. По закон обект без въвеждане в експлоатация не може да бъде обитаван, не може да приема туристи и към него не следва да се подават постоянни комунални услуги. Контролът върху нерегламентираното ползване на строежи от тази категория лежи върху кмета на общината и общинския инспекторат, а РДНСК осъществява общия надзор. Ние питаме: правени ли са проверки през годините, съставяни ли са констативни актове, спирано ли е ползването на тези сгради? Липсата на мерки показва, че институциите са допуснали хората да купуват апартаменти и да почиват в сгради със статут на строителна площадка, пренебрегвайки всякакви стандарти за сигурност и опазване на околната среда.

Свободен информационен канал: Какво означават проверените 144 обекта след бедствието?

Кръстьо Пеев: След трагедията бе оповестено, че са проверени 144 обекта в „Елените“, като според данните 114 са били узаконени от архитекта на Община Несебър, четири са установени като незаконни, а за два има издадени заповеди за събаряне — за река Козлука и за аквапарк „Атлантида“. Тези числа означават, че през годините масово са прилагани процедури по последващо узаконяване на извършени строителни намеси в курорта. Това, че само четири обекта са отчетени като незаконни на фона на тотално разрушената инфраструктура и залятите терени, буди огромно недоумение. Макар материалите да са изпратени на прокуратурата, обобщената статистика по-скоро прикрива мащаба на проблемите, отколкото да дава ясна представа за законността на всеки градеж.

Свободен информационен канал: Защо настоявате резултатите за всеки от тези 144 обекта да бъдат публикувани поотделно?

Кръстьо Пеев: Настояваме за пълна поименна прозрачност за всеки обект, защото обществото няма полза от анонимни цифри. За всеки един от тези 144 строежа гражданите трябва да знаят: кое е строителното разрешение, кога и от кого е издадено, кой е възложителят, каква е категорията на строежа, има ли подписан Акт 15, издаден ли е Акт 16 или удостоверение за ползване, какви конкретни нарушения са констатирани при проверката след октомври 2025 г. и какви мерки са предприети. Само такъв публичен регистър ще покаже дали е имало избирателно прилагане на закона и кои обекти са били узаконявани в ущърб на естествения воден отток.

Свободен информационен канал: Вие искате имената на длъжностните лица, подписвали документите. Не се ли превръща това предварително в посочване на виновници?

Кръстьо Пеев: Не, това е елементарно изискване за публична отчетност на властта. Подписът върху строително разрешение или протокол за въвеждане в експлоатация не е лична тайна; това е акт на овластено длъжностно лице, упражняващо държавна или общинска власт. Ние не произнасяме присъди — само съдът може да каже дали има извършено престъпление. Но обществото има право да знае кои конкретни чиновници, с какви мотиви и на какви дати са слагали подписите си под тези решения. Персоналната идентификация на административните актове е бариера пред безотговорността; когато знаеш, че подписът ти остава в историята и носи последствия, работиш съобразно закона, а не под натиск.

Свободен информационен канал: Защо настоявате част от служителите на Община Несебър и РДНСК Бургас да бъдат отстранени от самите проверки?

Кръстьо Пеев: Поради основния правен принцип, че никой не може да проверява сам себе си. Не може служители, чиито собствени подписи, становища или контролни протоколи през последните десет-петнадесет години са били част от административния процес в „Елените“, днес да бъдат назначавани в комисиите, които оценяват законността на строежите. Настояваме при наличие на законови основания тези длъжностни лица да не участват в инспекциите. Проверката трябва да бъде извършена от централното ръководство на ДНСК, от инспектората на МРРБ и от компетентните разследващи органи, за да се гарантира обективност и да се изключи конфликт на интереси.

Свободен информационен канал: Къде според Вас свършва административният пропуск и започва евентуалната наказателна отговорност?

Кръстьо Пеев: Разграничението между административната грешка и наказателната отговорност е категорично очертано в закона. Административният пропуск е техническа неточност или процедурно забавяне. Наказателната отговорност обаче започва тогава, когато длъжностно лице съзнателно наруши или не изпълни служебните си задължения, състави документ с невярно съдържание или прояви безстопанственост, довели до тежки вредни последици или загуба на човешки животи. Нашата организация не раздава присъди — това е изключителна работа на прокуратурата и съда. Наш дълг обаче е да изискваме всички данни за евентуални длъжностни и документни престъпления да бъдат предавани на държавното обвинение за цялостно разследване.

Свободен информационен канал: Не използвате ли трагедията с четирима загинали, за да водите политическа или лична битка с Община Несебър?

Кръстьо Пеев: Категорично отхвърлям подобни внушения. Да търсиш отговорност за смъртта на четирима български граждани не е политика, а граждански дълг. Всяка наша дума се опира на факти, констативни актове и официални писма. Ние прилагаме един и същ стандарт към всички: питаме Община Несебър, но питаме с точно същата строгост РДНСК Бургас, Басейнова дирекция и прокуратурата. Ако някой бърка законния граждански контрол с „лична атака“, това е негов проблем. Документите показват системни проблеми и мълчанието пред тях би било съучастие.

Свободен информационен канал: Ако утре бъде освободен един високопоставен служител, ще приемете ли, че има поета отговорност?

Кръстьо Пеев: Не, не търсим удобна жертва, чието уволнение да послужи за параван. Един човек не може да понесе тежестта на система, изграждана с години. Преди разрешението за строеж има одобрен ПУП и съгласувания; по време на строителството има строителен надзор; след строежа има приемателни комисии и актове за експлоатация; след сигналите през 2008–2009 г. е имало задължение за реакция, което не е изпълнено. Един подпис сам по себе си не разказва цялата история. Искаме да бъде проследена цялата административна верига, а не случаят да приключи с едно дисциплинарно наказание за успокояване на общественото мнение.

Свободен информационен канал: Какво конкретно очаквате от ДНСК, от Община Несебър и от прокуратурата?

Кръстьо Пеев: От ДНСК очакваме пълна ревизия на строителството в „Елените“ и публичен график за премахване на незаконните строежи — корекцията на реката и насипите — веднага след влизане в сила на заповедите. От Община Несебър очакваме пълно отваряне на архивите, съдействие на органите и незабавно прекратяване на нерегламентираното ползване на обекти без въвеждане в експлоатация. От прокуратурата очакваме задълбочено разследване, което да не приключи по схемата от 2009 г., а да провери действията на всички лица по веригата за престъпления по служба, безстопанственост и немарливост, водещи до смърт.

Свободен информационен канал: Какво трябва да бъде направено с незаконната корекция на река Козлука и аквапарка, и какво следва за добросъвестните купувачи на имоти?

Кръстьо Пеев: Незаконните съоръжения, които блокират водното корито, трябва да бъдат премахнати, а естественият път на река Козлука — напълно възстановен съобразно инженерните норми за проводимост. Същото важи за незаконните части от аквапарка. А хората, които добросъвестно са закупили жилища в сгради като „Негреско“ или „Астория“, се оказаха заложници. Те са платили за законен имот, виждайки общински подписи и разрешения, а днес живеят върху компрометирана инфраструктура. Държавата и местната власт трябва да осигурят техническо обследване за безопасността на сградите, а отговорните длъжностни лица и инвеститори да понесат финансова и законова отговорност за въвеждането им в заблуждение.

Свободен информационен канал: Г-н Пеев, зад всички тези разрешения, актове, преписки и номера стоят четири човешки живота. Какво бихте казали днес на близките на загиналите?

Кръстьо Пеев: Бих им казал, че скърбим заедно с тях и че думите трудно могат да излекуват тази рана. Бих им поискал прошка като част от едно общество, което позволи безотговорността и безконтролното застрояване да стигнат до размери, отнемащи човешки животи. Но преди всичко бих им дал обещание: ние няма да позволим паметта на техните близки да бъде потъпкана от забравата. Имената на загиналите няма да се превърнат в обикновени цифри в статистиката на бедствията или в номер на прекратена прокурорска преписка. Наш дълг към тях е да търсим истината докрай, защото справедливостта за загиналите е единствената гаранция, че утре други семейства няма да плачат на същите тези развалини.

Свободен информационен канал: Ако след още една година отново няма отговорност, какво ще направите?

Кръстьо Пеев: Ще продължим да питаме. Кой разреши? Кой контролираше? Кой знаеше? Кой не изпълни задълженията си? Четири човешки живота не могат да бъдат превърнати в номер на административна преписка. Ако приемем това, значи сме приели възможността същото да се случи отново.

На 3 октомври 2025 г. водата премина през „Елените“ за часове. Документите, разрешенията и институционалните решения са натрупвани с години. Четирима души загинаха. Почти година по-късно въпросът вече не е само какво се е случило. Въпросът е кой какво е знаел, кой какво е подписал и кой какво е направил, когато е имал законовата възможност да предотврати риска.

КОЙ РАЗРЕШИ?
КОЙ КОНТРОЛИРАШЕ?
КОЙ ЗНАЕШЕ?
КОЙ НЕ ИЗПЪЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ?