Политическата сцена у нас рядко предлага онази дълбока, мрачна и завладяваща симбиоза, в която хронологията на едно депутатско досие съвпада толкова прецизно с корпоративните метаморфози на задкулисния ИТ сектор. Но когато фактите бъдат извадени от прашните папки на Сметната палата, Търговския регистър и официалните декларации за имущество и интереси, карти придобиват плътността на класически политически трилър, написан с мастилото на прагматичния български преход. В центъра на това мащабно разследване стои Ивайло Мирчев — съпредседател на „Да, България“ и народен представител, чието финансово битие през последните пет години предоставя изключително сочен материал за анализатори, данъчни инспектори, политически опоненти и верните читатели на „Свободен информационен канал“. Защото докато широката публика слуша пламенните му речи за електронно управление, съдебна реформа, борба с корупцията и пълна прозрачност във властта, сметките в годишните му декларации рисуват далеч по-земна, прагматична и изключително доходоносна траектория, стартирала далеч преди жълтите павета да го приютят като редови политик.

Всичко започва през май 2021 година, когато Ивайло Мирчев преминава прага на Народното събрание не като случаен политически турист или амбициозен младеж без трудов стаж, а като изпечен бизнесмен със солидни, дългогодишни позиции в технологичния бранш. В декларацията му тогава изгряват едновременни участия в четири ключови дружества — „Мартине“, „Уан Кол“, „Ди Ес Ай“ и технологичното бижу „Про Смарт“. Още тогава банковите му сметки набъбват до респектираните 145 000 лева — сума, която според критичните му икономически опоненти трудно може да бъде обяснена единствено с обикновени мениджърски заплати отпреди политическия му скок. Тук се крие и първият сериозен, фундаментален въпрос, който журналистите от „Свободен информационен канал“ задават с цялата тежест на публичния интерес: откъде точно идва този стартов капитал, при положение че масовата, мащабна разпродажба на фирмените му дялове предстои чак в края на същата година?

Когато есента на 2021 година настъпи, корпоративната алхимия започва да работи на пълни обороти, а натрупаните с години позиции се превръщат в твърд кеш. Мирчев официално се разделя със своите дялове, декларирайки точно 158 000 лева приходи от сделки с дружествени участия. На пръв поглед всичко изглежда математически безупречно, подредено до стотинка и кристално чисто – сто хиляди лева от „Ди Ес Ай“, петдесет хиляди лева от „Уан Кол“ и скромни осем хиляди лева от „Мартине“ затварят счетоводното уравнение с абсолютна прецизност. Но дяволът, както винаги, се крие в детайлите на пазарната логика и икономическата реалност. Водещият ИТ бизнес „Ди Ес Ай“, който през годините усвоява стотици хиляди лева безвъзмездно европейско финансиране по програми като „Ново работно място“ и десетки други проекти, отчитайки милионни обороти и петцифрени печалби, е оценен и продаден на дългогодишните му съдружници Деян Петков и Свилен Желев на цена, която имплицитно оценява цялата компания на едва около триста хиляди лева.

Тук разследващият поглед на „Свободен информационен канал“ се сблъсква с фундаментална икономическа дилема, която няма как да бъде подмината с мълчание: дали това е било приятелско, вътрешно прехвърляне на изкуствено занижени цени между близки бизнес партньори, или успешен технологичен бизнес с милионни обороти умишлено е бил разчетен на хартия с пазарната стойност на квартален магазин за цигари и алкохол? Още по-интригуващ остава казусът с апетитното акционерно дружество „Про Смарт“, чието участие от над тридесет процента просто изчезва от официалната разпродажбена сметка през 2021 година, без в публичните регистри да става ясно дали акциите са били предмет на скрити корекции, безвъзмездно прехвърляне или сделки, случили се извън обсега на прозрачните декларации. Междувременно, паралелно с тези сложни корпоративни рокади, през 2022 година на хоризонта се появява грандиозната имотна придобивка – просторен апартамент с гараж в престижен столичен район с площ от 135 квадратни метра и обща пазарна стойност от над половин милион лева, от който Мирчев притежава идеална половина. Точно тук финансовата логика на неговото досие показва най-интересната си симбиоза: масивният спад на банковите му спестявания от над 310 хиляди до едва 60 хиляди лева след покупката съвпада абсолютно математически с неговия дял от имота, което ефективно разсейва евтините конспирации за необясним кеш от неизвестен произход, но отваря съвсем друга тема – за концентрацията на мащабни активи в ръцете на политическия елит.

Динамиката на неговите доходи през следващите години продължава да вълнува експертите и наблюдателите, особено след като последната декларация от май 2026 година отчита нов, впечатляващ връх. Личната му годишна данъчна основа от трудови доходи скача до внушителните 124 737 лева за година, а банковите му спестявания набъбват обратно до 160 000 лева, придружени от чисто нов автомобил Ford, придобит чрез замяна с доплащане. Читателите на „Свободен информационен канал“ добре знаят, че зад сухите числа в тези декларации често се крият дълбоки въпроси за ефективността на политическия мандат, икономическите симбиози с бивши съдружници и истинската прозрачност на партийното финансиране. И макар към момента публичните регистри и институционалните проверки да не изваждат наяве преки доказателства за престъпления или незаконно обогатяване, финансовата хронология на Ивайло Мирчев остава едно от най-апетитните четива за това как се гради съвременен политически портфейл в България – стъпил върху милионни европейски проекти в миналото, прецизни вътрешни сделки с дялове и неизменна вяра, че сметките винаги излизат точно тогава, когато най-малко очакваш.