Когато в ранните часове на деня софийските складове на едро изхвърлят палетите с домати и краставици, никой от нас не предполага какво се случва с тези стоки, докато те стигнат до рафтовете на кварталния магазин. Но цифрите, които синдикалните експерти от КНСБ разкриват след месеци на тихо и упорито следене на пазара, говорят за механизми, далеч по-сложни от обикновената пазарна логика и инфлационни процеси.

Данните не са просто суха статистика от поредния мониторинг; те разчертават картата на една икономическа реалност, в която българят плаща едни от най-високите цени в Европейския съюз за стоки, произведени на собствената му земя, или за такива, които страната ни изнася в огромни количества към останалите европейски пазари. Зад сухите проценти на надценките се крие история за нарушена конкуренция, липса на адекватен държавен контрол и усещането за системен грабеж на покупателната способност на най-уязвимите слоеве от населението, които са принудени да отделят все по-голяма част от минималните си доходи просто за да преживеят месеца.

Когато говорим за зеленчуците, които присъстват на всяка българска трапеза, числата отдавна са преминали границата на разумното и икономически обоснованото. Надценките при доматите и краставиците при продажбата им на дребно в търговската мрежа достигат съответно средно 130% и 146%, което означава, че крайната цена на щанда е повече от два пъти по-висока от тази, на която търговците на едро ги получават от производителите или вносителите. За сравнение, само преди година разликата между цените на едро и дребно за същите тези зеленчуци е била около 60%, което означава, че за едва дванадесет месеца маржът на печалба на търговците се е удвоил. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочва с тревога, че тези мащабни разлики не могат да бъдат обяснени единствено с повишените разходи за горива и транспорт, колкото и сериозен фактор да са те в последно време. Става въпрос за необосновано поскъпване и за чиста проба спекула, която се възползва от липсата на достатъчно пазарни алтернативи и от слабостта на регулаторните органи. Докато цените на едро на доматите и краставиците бележат минимални колебания спрямо предходната година, скокът на дребно е такъв, че буквално изпразва джобовете на обикновените граждани, превръщайки пресните зеленчуци в луксозна стока, докато страната ни уж се намира в общ европейски пазар със свободни и конкурентни правила.

Този тревожен феномен обаче далеч не се изчерпва само с доматите и краставиците, защото мащабното проучване на синдикатите, обхващащо 21 основни стоки в над 600 търговски обекта в 81 общини из цялата страна, показва, че при над половината от наблюдаваните основни храни надценките надхвърлят 60 на сто. Поразително е например положението с боба, където разликата между цената на едро и тази на дребно достига 66%, докато при брашното и ориза този процент е 63.

Въпросите, които възникват тук, са повече от риторични, тъй като става въпрос за пакетирани продукти с дълготраен характер, които не изискват специални условия за съхранение в хладилни инсталации и чиято логистика се свежда единствено до това да бъдат превозени от складовете на едро до съответния търговски обект. Защо тези маржове остават трайно високи и защо нито една институция не се намесва решително, за да защити крайния потребител от ненаситния апетит на търговските вериги, остава въпрос без реален отговор от страна на отговорните държавни мъже. Особено показателен е и случаят с прясното мляко, където надценката се задържа на ниво от 61%, а на едро продуктът се търгува средно по 1,16 евро за литър, докато на дребно купувачите го плащат по 1,88 евро. Обществото продължава да чака категорично и окончателно определение от Комисията за защита на конкуренцията относно картелните споразумения и непазарното поведение на пазара на млечни продукти, особено след като антимонополният орган сам установи, че две компании държат над 90% от пазара на прясно мляко в страната.

Години наред тези факти стоят на масата, но реални санкции, които да дисциплинират пазара и да върнат нормалната конкурентна среда, така и не се налагат с необходимата строгост и последователност. Междувременно правителствената инициатива „Кошница с грижа“, шумно обявена като спасителен пояс за поне 15% намаление на цените на основните храни, остава празна декларация на хартия, тъй като на практика потребителите не усещат никакво облекчение в ежедневието си, а цените продължават своето непрестанно и тревожно шествие нагоре.

Истинският мащаб на българския пазарен парадокс обаче личи най-ясно, когато сравним родните цени с тези в останалите държави членки на Европейския съюз, в рамките на мащабното наблюдение, което КНСБ провежда в България, Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Оказва се, че редица основни храни у нас са не просто скъпи, а са абсолютни рекордьори по цена в целия Съюз, въпреки че стандартът на живот и средните доходи в България остават на дъното на европейските класации.

Средната цена на брашното у нас е 1,11 евро за килограм, докато в Румъния и Испания същият продукт се продава за едва 0,72 евро, при положение че България е сред водещите износители на пшеница в региона и Европа. Оризът в България струва средно 2,68 евро за килограм, докато във Франция неговата цена е 1,35 евро, а в Румъния е едва 1,50 евро. Прясното мляко у нас се търгува по 1,88 евро за литър срещу 1,31 евро във Франция и 1,39 евро в Нидерландия — държави с в пъти по-високи заплати и социални стандарти, където хората могат да си позволят качествен живот, без да се лишават от елементарни хранителни стоки. Дори традиционните тестени закуски у нас струват средно 1,49 евро, докато във Франция същата закуска се купува за 0,99 евро, а в Хърватия и Нидерландия цената е 1,29 евро, което показва смущаваща диспропорция между покупателна способност и пазарна реалност.

Когато теглим чертата на тази малка потребителска кошница, съдържаща 20 основни храни плюс литър бензин, изчисленията показват стряскаща картина, защото една такава кошница в България струва средно 62,06 евро. При минимална работна заплата от 620 евро в страната, един работещ българец може да си позволи да закупи едва 10 такива кошници за цял месец.

За сравнение, в Хърватия и Румъния, където минималните заплати са по-високи, цената на същата кошница е съответно 54,92 евро и 51,44 евро, което прави живота на хората с ниски доходи там значително по-поносим. В Германия и Нидерландия пък минималната заплата позволява закупуването на 34 такива кошници, а във Франция — близо 26, което означава, че реалният жизнен стандарт на най-слабо платените работници в тези държави е между два и три пъти по-висок от българския.

В същото време темповете на поскъпване у нас продължават да изпреáждат официалната инфлация, обявявана от Националния статистически институт, като за последната година цената на малката потребителска кошница е нараснала с 9,3%, а спрямо септември миналата година повишението е с 8,6%. Само от началото на настоящата година ръстът е със 7%, което означава, че инфлацията при хранителните стоки от първа необходимост удря най-тежко хората с фиксирани и ниски доходи.

Хлябът е поскъпнал с 8,3% за година, цялото пиле бележи ръст от 12,2%, а свинският бут е нагоре с 9,2%, докато зеленчуците като краставиците и доматите отбелязват космически скок съответно от 55,8% и 48,9%. Представителите на синдиката отбелязват, че тези стоки не могат да бъдат заменени с други или изключени от ежедневното меню, което прави домакинствата абсолютно беззащитни пред пазарния произвол. Вътрешният пазар на страната ни е изключително фрагментиран и силно монополизиран на регионално ниво, което се вижда най-ясно от абсурдните ценови разлики между различните областни центрове в България. Свинският бут например е най-скъп във Видин, където средната му цена достигна 7,13 евро за килограм, докато само на десетки километри разстояние, в Монтана, същият продукт се продава за едва 5,43 евро за килограм, което прави разлика от над 31%. Причината за този парадокс е ясна за всеки наблюдател на икономическите процеси — във Видин две големи търговски вериги държат над 80% от пазара на храни, задушавайки всякаква местна конкуренция и диктувайки цените еднолично.

Подобна е ситуацията и с цялото охладено пиле, чиято цена в Сливен достига 5,91 евро за килограм, докато в Бургас същото пиле се намира за 4,20 евро, което представлява разлика от над 40% между два съседни региона. Свинските кренвирши пък достигат рекордните 8,07 евро за килограм във Велико Търново срещу 6,07 евро в Габрово, като разликата от близо 33% отново показва липсата на работещ национален пазарен механизъм и наличието на локални картели и монополи, необезпокоявани от държавните контролни органи. Всичко това се случва на фона на сериозни предупреждения от страна на синдикалните експерти, че липсата на адекватна политика по доходите ще доведе до тежко охлаждане на икономиката и реален риск от стагфлация. Тъй като огромна част от брутния вътрешен продукт на България се крепи на вътрешното потребление, всяко свиване на покупателната способност влече след себе си спад на икономическия растеж. Очакванията за ръст на минималната работна заплата с поне 9-10% от началото на следващата година не са лукс, а абсолютна необходимост за запазване на минималния праг на оцеляване на стотици хиляди българи.

Поскъпването на горивата и енергоносителите обещава да налее допълнително масло в огъня на инфлацията, а еднократните социални подаяния от типа на половин стотарка евро за най-слабите социални групи не само че не решават системния проблем, но и демонстрират пълна липса на визия за дългосрочно оздравяване на икономиката. Без смели законодателни промени, без реално противодействие на спекулата и без строг контрол върху картелите по веригата от полето до щанда, българският потребител ще продължава да бъде заложник на един пазар, където печалбите се приватизират, а тежестта на кризата се социализира върху гърба на обикновения човек.