Тридесет години в българския обществен живот името на една социологическа агенция звучи като абсолютен еталон за легитимност, а масовата публика и до днес вярва, че зад него стои световноизвестната американска марка Gallup, макар истината да е съвсем различна и юридически доказано чужда на оригиналната транснационална корпорация. Това монументално заблуждение всъщност е само входната врата към много по-сложна и дълбока икономическа и медийна империя, изградена от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които през десетилетията успяха да превърнат социологията от научен инструмент за измерване на обществените нагласи в печеливш бизнес за влияние върху политическия дневен ред на държавата. Докато обикновеният българин гледа телевизионните екрани и приема числата от екрана като чиста монета, зад кулисите се е вихрила комбинация от скандали с държавни пари, съдебни битки за скъпоценния бранд, медийни участия и грандиозни финансови сделки.

Пътят към тази позиция на върха започва през далечната 1997 година, когато фирмата ББСС на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев регистрира марката Gallup за социологически и политически проучвания в България, създавайки мощна асоциация с американския оригинал. Американската компания Gallup Inc. обаче влиза в дългогодишен съдебен спор с българските предприемачи, превръщайки се в герой на една сложна правна сага, която днес изглежда като учебник по корпоративна стратегия. По административна линия ББСС губи спора за регистрацията на марката, а Върховният административен съд потвърждава, че собственик на българската словна марка е американският гигант, но в гражданските съдилища картинката е по-нюансирана и изпълнена с обрати. Софийският апелативен съд отменя първоначалното решение за установена недобросъвестност, а Върховният касационен съд дори не допуска касационно обжалване, което показва колко тънка е била границата между законната регистрация и опортюнистичното възползване от чужда световна слава. За масовия потребител обаче тези правни финиси остават напълно скрити, а десетилетната заблуда носи огромни дивиденти под формата на обществено доверие и несравнимо пазарно предимство. Този бранд не просто измерва реалността, той създава усещането за безспорен авторитет, който рядко някой се осмелява да оспори публично, докато на хоризонта не изникват далеч по-материални измерения на властта.

Финансовите измерения на тази власт лъсват с пълна сила през 2008 година, когато гръмва огромен публичен скандал между Андрей Райчев и Българската академия на науките, след като академичните среди публично атакуват начина, по който се разпределят държавните средства за наука. Главният научен секретар на БАН тогава изнася тежки данни, според които Райчев е спечелил грандиозен проект за около един милион лева от Фонд Научни изследованиа по конкурса за развитие на научната инфраструктура. Проектът е формулиран като създаване на специализирана информационна система за съхраняване и обработване на исторически данни от социално-политически и електорални проучвания за периода от 1991 до 2008 година, което предизвиква остър отпор сред учените. От БАН тогава отправят тежкото обвинение, че държавата на практика плаща милион лева за обработването и предоставянето на вече съществуващи и натрупани през годините изследвания, вместо да финансира нови и иновативни научни пробиви. Това обвинение, макар и никога превърнато в осъдителна съдебна присъда за измама, остава като мрачен паметник на способността на определени кръгове да усвояват публичен ресурс под благородното прикритие на академичната дейност.

Историята около Фонд Научни изследвания обаче далеч не приключва с този случай, тъй като през 2012 година бившият управител на фонда проф. Мирослав Хорозов вади наяве нови стряскащи детайли от скандалната конкурсна сесия през 2009 година. Според неговите официални разкрития, рецензията на определен проект е била възложена в абсурден срок от едва два дни преди самото му окончателно класиране, след което съответното предложение моментално е било одобрено за финансиране. Проф. Хорозов поименно посочва сред бенефициентите на тези съмнителни процедури именно Андрей Райчев и журналиста Георги Лозанов, което разклаща из основи доверието в прозрачността на държавните субсидии за интелектуален труд. Макар политическата система тогава да отхвърля предложението за специална парламентарна работна група, която да разследва скандала докрай, паралелните разследвания на медии като Биволъ разкриват цяла мрежа от свързани лица, социологически агенции и странни рецензентски практики. Финансовият одит, поръчан от държавата, констатира редица нарушения във Фонда, доказвайки че средата е била изключително благоприятна за хора с точните контакти и политически нюх, които умело са превръщали държавния бюджет в частен капитал.

Апетитът към публичния ресурс обаче не се изчерпва само с научни грантове, а лесно се прехвърля и към министерските поръчки, където схемите стават още по-фини и труднодоказуеми извън строгата рамка на документацията. През 2021 година Министерството на туризма възлага мащабно международно проучване на шест ключови туристически пазара на обща стойност точно 117 349 лева и 80 стотинки, но процедурата е проведена чрез договаряне без предварително обявление. В документацията фигурира само един единствен доставчик и една подадена оферта, спечелена от организацията около същите кръгове, което предизвиква незабавни публикации в специализираните медии за предварително написани критерии, пасващи идеално на един единствен играч. Въпреки че е трудно да се докаже съдебно формулировката за нагласена поръчка, самият факт на безапелационния монопол при разпределението на държавните пари повдига фундаментални въпроси за това как общественият интерес се превръща в корпоративна печалба.

Властта на социологическия тандем обаче никога не се е крепяла само на държавни договори или изследвания, а се е подхранвала от директното владеене на лостовете за формиране на общественото мнение през медиите. През декември 1995 година Андрей Райчев и Кънчо Стойчев участват в създаването на влиятелния вестник Сега, превръщайки се в ключови собственици на издателството през годините, докато постепенно дялът им не е изкупен от други бизнес партньори. Този симбиотичен брак между социологическа агенция и национална медия е същинският двигателят на тяхното влияние, защото създава перфектния затворен кръг: ти сам измерваш общественото мнение, сам го публикуваш в собствения си вестник, сам го коментираш от телевизионния екран като независим експерт и сам задаваш темите, които политиците са принудени да обсъждат. Това уникално преплитане на ролите на социолог, медиен собственик, политически коментатор и бизнесмен размива до пълно унищожение границата между обективната научна статистика и субективния политически инженеринг.

Самите резултати от тази дейност обаче далеч не винаги са били математически точни, което понякога е водило до грандиозни и публично признати провали в навечерието на избори. След европейските избори през 2014 година, когато повечето социологически агенции дават преднина на БСП пред ГЕРБ, а реалните резултати сочат съвсем друга картинка, Андрей Райчев прави рязко и изненадващо публично признание, заявявайки директно пред медиите, че всички заедно са се провалили в прогнозите си. Една грешна прогноза сама по себе си може да бъде отдадена на динамиката на политическия процес и колебанията на електората в последния момент, но системното разминаване през годините показва нещо много по-дълбоко. Когато човек направи пълна ревизия на последните десетилетия, става ясно, че социологията често работи като инструмент за психологическо въздействие върху избирателите, опитвайки се да създаде самоизпълняващи се пророчества в полза на този или онзи политически спонсор.

Именно тук се крие и най-голямото признание на самия Андрей Райчев, направено малко след като през август 2024 година той и Кънчо Стойчев продават сто процента от капитала на агенцията на фирма, свързана с Борислав Цеков и Петър Кичашки. В свое интервю пред БНР след сделката, чиято крайна финансова стойност остава дълбоко пазена търговска тайна, Райчев прави златно признание за същността на своя бизнес, заявявайки без капка фалшива скромност, че истинската сила на една социологическа агенция изобщо не се крие в процентите на изборите, а във влиянието върху дневния ред на обществото и темите, които се налагат за обсъждане. С тези думи архитектът на българския преход сам сваля маската на безпристрастния научен изследовател и признава, че десетиредното манипулиране на публичните дебати е било висшата цел на цялата тази добре смазана машина. Добавяйки циничното твърдение, че не се интересува от произхода на парите, с които новият купувач е платил за тридесетгодишния им труд, Райчев затваря една епоха, в която общественото доверие беше превърнато в борсова стока, а социологията – в удобен инструмент за политически и икономически рекет.