ЧЕРНАТА ДУПКА НА „САН СТЕФАНО“: КАК ДЪРЖАВАТА НАЛЯ 20 МИЛИОНА В СКРИТИЯ ДЪЛГ НА БНТ

Няма нищо по-тихо от чиновническото спасяване на фалирала държавна институция в разгара на ранната есен. Когато на 17 септември правителството приема своето Постановление №147, обнародвано седмица по-късно в брой 87 на Държавен вестник, заглавията в централните емисии остават глухи за същинския мащаб на случилото се. В суховатите редове на нормативния акт десет милиона евро – почти двадесет милиона лева от парите на данъкоплатците – преминават от централния бюджет към сметките на Българската национална телевизия с единствено лаконично предназначение: покриване на просрочени задължения за ефирно цифрово радиоразпръскване. На „Сан Стефано“ 29 обаче коридорите помнят твърде много финансови бури, за да може този транш да мине просто за рутинна счетоводна корекция. Това не беше спасителен пояс за обществената мисия на медията, а аварийно източване на поредния препълнен резервоар с дългове, натрупани в режим на пълно мълчание, зад затворените врати на кабинетите, където се вземат решения без публика и се трупат фактури без покритие.

Историята на този дълг прилича на клинична картина на заболяване, което медийната система упорито отказва да лекува, предпочитайки да приспива симптомите с нови дози държавни инжекции. Когато през октомври генералният директор Милена Милотинова застана пред Съвета за електронни медии, за да даде отчет за финансовото здраве на заварената институция, тонът бе сдържан, но цифрите режеха без упойка. Според нейните думи новото ръководство е открило дупка от десет милиона евро – дълг, генериран от систематично неплащани такси към доставчика на мултиплекса през предходните две години, формиращ огромен вътрешен дефицит от над двадесет на сто спрямо целия годишен бюджет. Само по себе си това признание бе достатъчно да предизвика трус в регулатора, но в него имаше и нещо дълбоко познато. Българският медиен ефир има свойството да забравя бързо, ала документите не горят, особено когато са подпечатани от одитни институции и заведени в счетоводните регистри на държавата.

За да се разбере истинската природа на този срив, погледът трябва да се върне две години назад, към управлението на предишния генерален директор Емил Кошлуков, когато финансовите пукнатини започват да зеят неумолимо. В официалния годишен отчет на телевизията за 2024 г., дълбоко в детайлите на деветдесет и втора страница, е записано признание, което днес звучи като документално самопризнание за катастрофа: осемдесет и пет процента и четири десети от всички задължения на обществената телевизия към онзи момент са били концентрирани именно върху перото за наземно цифрово разпространение. Обяснението, предложено тогава от телевизионния мениджмънт и поднесено на регулатора, се крепеше на един-единствен аргумент – законодателната забрана за пряка и непряка реклама на хазартни игри, приета внезапно през пролетта на същата година. Според ръководството тази забрана е отворила дупка от три милиона и четиристотин хиляди лева в собствените приходи на медията. Тук обаче простата математика на публичните финанси се разпада безпощадно. Липсата на три милиона и половина лева от рекламни договори никога не може да обясни дългова вълна от близо двадесет милиона лева. Дори телевизията да беше изгубила всяка стотинка от търговски постъпления, разликата между рекламния недостиг и крайния размер на просрочията остава зейнала пропаст от над петнадесет милиона лева – сума, която не може да изчезне от само себе си или да се изпари в ефира без съзнателно, целенасочено решение на оперативния мениджмънт да спре плащанията към най-големия си контрагент.

Точно тук се крие първият фундаментален въпрос на всяко класическо финансово разследване: кой и на какво правно основание реши да замрази преводите за критичната инфраструктура на държавното радиоразпръскване? По силата на Закона за радиото и телевизията цифровото ефирно излъчване чрез DVB-T мултиплекс е сърцевината на обществения договор между БНТ и българските граждани – то гарантира, че дори в най-отдалечените планински села, където няма оптичен интернет или кабелни оператори, сигналът на националната телевизия достига свободно и безплатно. Когато ръководството на една публична медия установи, че парите не достигат, по закон и по управленска логика се преразглеждат външните хонорари, свиват се разходите за външни продукции, замразяват се скъпите консултантски договори или се вдига тревога в Министерството на финансите. В БНТ обаче е приложен точно обратният сценарий. Парите за мултиплекса просто спират да текат, фактурите започват да трупат просрочия месец след месец, а разходите за текуща дейност, персонал и външни договори продължават да се разплащат по инерция. Това не е просто лошо планиране; това е добре познатата стратегия на шантажа с националната сигурност. Нито едно правителство в София не би посмяло да остави екраните на БНТ на черен екран в навечерието на избори или в условия на политическа нестабилност, защото операторът на радиорелейната мрежа е дръпнал шалтера заради неплатени сметки. На „Сан Стефано“ са знаели отлично, че държавата в крайна сметка винаги ще намери начин да плати сметката, без значение колко дълбока е станала бездната.

Парадоксът става още по-зловещ, ако човек си направи труда да прелисти архивите отпреди шест години. През май 2020 г. същата тази обществена телевизия беше изправена пред идентичен колапс, когато задълженията ѝ към оператора на мултиплекса НУРТС надхвърлиха границата от двадесет милиона лева, а медията бе заплашена от директно изключване от ефир поради промяната в лицензите и прехвърлянето на дейността към БТК. Повтаряемостта на тази сума – все около психологическата бариера от десет милиона евро или двадесет милиона лева – показва не инцидентен дефицит, а закостенял институционален навик. Сякаш през известен брой години системата съзнателно акумулира дълг до предела на поносимост, след което изпълнителната власт организира поредната безмълвна финансова амнистия под формата на извънреден трансфер.

Когато през лятото на тази година Милена Милотинова се яви пред парламентарната комисия по културата и медиите, тя хвърли още едно тежко твърдение: наследеният дълг надхвърлял със сто процента допустимия размер по Закона за държавния бюджет. Това изявление, макар и произнесено пред микрофоните с патоса на разкритие, изисква хладнокръвен счетоводен прочит. В Закона за държавния бюджет за текущата година максималният размер на допустимите задължения към доставчици за БНТ към края на декември е закован на пет милиона сто и дванадесет хиляди евро. Ако натрупаните стари сметки действително са ударили десет милиона евро, телевизията е била в състояние на технически дефолт много преди смяната на караула през февруари. Но тук в публичните обяснения се появи и първото необяснимо разминаване. В подробните медийни хроники от изслушванията пред СЕМ през септември на едно място се цитираха десет милиона евро, а само няколко абзаца по-долу сумата мистериозно се свиваше до десет милиона лева. Разлика от близо десет милиона лева в официални изявления на ръководни кадри не е просто лапсус или чиновническа разсеяност; това е демаркационната линия между законното погасяване на реален дълг и опасната хипотеза за неправомерна свръхкомпенсация.

Именно тук прозира ролята на Министерството на финансите и заложеният в Постановление №147 правен капан. В текста на постановлението изрично е вменена персонална отговорност на генералния директор за законосъобразното разходване на парите и спазването на европейските правила за държавна помощ. Брюксел не прощава директните парични инжекции в публични оператори, когато те надхвърлят нетните разходи за изпълнение на обществената поръчка. Как обаче финансовите експерти на правителството изчислиха, че държавата дължи точно десет милиона евро? На каква база е прието, че търговският оператор се съгласява да опрости натрупаните лихви – жест, който нито едно акционерно дружество с частен капитал не прави от благотворителност? Защото в корпоративния свят опрощаването на десетки хиляди, а може би и милиони левове законни лихви неизбежно означава насрещна цена: или удължаване на дългосрочния монополен договор за разпространение, или приемане на нови, по-високи тарифи за бъдещи периоди, които отново ще бъдат платени от данъкоплатците, но разсрочени във времето.

Но докато прожекторите остават насочени към наследството на Кошлуков, в кулоарите на новото ръководство започват да се оформят свои собствени сенчести зони. Смяната на върха през февруари бе обявена с гръмки обещания за строга финансова дисциплина и пълна прозрачност. Членът на новия Управителен съвет Георги Сланчев, на когото бе поверен надзорът над правната дейност и финансовия контрол, обяви като абсолютен приоритет извършването на цялостен одит на бюджета. Към днешна дата обаче следите от този широко прокламиран одит се губят в институционалната мъгла. Няма публикуван доклад, няма публично оповестени констатации, няма ясна счетоводна картина, която да каже на обществото с точност до стотинка какво остави предишният екип и какво завари настоящият. Вместо това протоколите от заседанията на новия Управителен съвет започнаха да показват смущаващи познати рефлекси.

Показателен пример за този нов административен стил е Протокол №12 от заседанието на Управителния съвет на 31 март. На този пролетен форум новото ръководство в пълен състав – Милена Милотинова, Вера Александрова, Елена Яръмова, Ивелина Димитрова и Георги Сланчев – разглежда проектобюджетите за вътрешните телевизионни предавания за второто тримесечие на годината. Документът е качен в публичния регистър, но от него са ампутирани всички съществени числа. Няма разбивка по предавания, няма посочени финансови лимити, няма и следа от параметрите, по които ще се харчат милионите от държавната субсидия. Още по-тревожно е присъствието на точка втора от дневния ред на същото заседание, която в официалния документ е лаконично обозначена като изцяло непублична. Какво налага класифицирането на решения в една обществена медия, издържана изцяло от държавния бюджет? БНТ не управлява специални разузнавателни средства, нито разработва военни тайни. Когато ръководството на публична институция скрие точка от дневния си ред зад паравана на непубличността, това почти винаги означава или спорни възнаграждения, или специфични извънсъдебни споразумения с външни контрагенти, чието осветяване би предизвикало неудобни въпроси.

В същия този протокол от края на март изплува и друг детайл, който илюстрира механизмите на разпореждане с публичния ресурс на медията. С единодушно решение Управителният съвет одобрява сделка с частния продуцент „БАКИ Филмс“ ООД за документалния филм „40-те Извора“. Сделката предвижда БНТ да предостави архивни кадри с продължителност до единадесет минути, като частната фирма заплати архива с петдесет процента отстъпка от официалната тарифа на телевизията, а в замяна предостави безвъзмездни права за телевизионно излъчване. На пръв поглед това изглежда като безобиден бартер. Но когато човек прочете мотивите по-внимателно, открива забележителното уточнение, че самата БНТ вече притежава свой собствен, завършен документален филм по същата тема – за легендарния треньор Иван Абаджиев. Защо националната телевизия решава да субсидира чрез половин цена на златния си архивен фонд частен проект, посветен на тема, която вече е покрита от собствените ѝ екипи, и как точно е оценена паричната равностойност на предоставените права срещу подарената отстъпка? Без публично обявени финансови стойности тази сделка остава класически пример за непрозрачно дискреционно право, упражнявано на гърба на държавния архив.

Към тези въпроси се наслагва и признанието, направено лично от генералния директор пред СЕМ през септември, за заварени порочни трудови практики. Милотинова разкри публично, че проверката е установила служители на щат, които паралелно с основните си трудови договори са били натоварени с толкова много граждански договори и допълнителни хонорари, че изпълнението им физически би надхвърлило продължителността на денонощието. Това е тежка констатация, която граничи с признание за безстопанственост и фиктивно източване на фонд „Работна заплата“. Когато обаче генералният директор казва, че са „предприети мерки“, без да съобщи имената на тези служители, общия размер на надвзетите суми, броя на прекратените договори и дали са сезирани Прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция, признанието увисва във въздуха. Без правни последствия и финансови ревизии подобни изявления остават удобен инструмент за вътрешен натиск, но не и реално пресичане на злоупотребите.

Цялата тази картина на финансово безсилие и чиновническо прикриване придобива измеренията на открит фарс на фона на бъдещите харчове, които телевизията вече чертае на хоризонта. Докато сградата на „Сан Стефано“ още трепери от труса на десетмилионния спасителен трансфер, в програмните намерения на ръководството вече се редят грандиозни разходи за години напред. През юли бяха официално обявени плановете за стартиране на тежки плащания за телевизионните права за Световното първенство по футбол през 2030 г. и Олимпийските игри през 2028 и 2030 г., съчетани с амбицията БНТ да поеме домакинството на международния песенен конкурс „Евровизия“ през 2027 г. Подобни мегапроекти струват десетки милиони левове – пари, с каквито обществената телевизия очевидно не разполага, съдейки по факта, че не може сама да плати дори тока на предавателите си.

В бюджета на медията за настоящата година планираната държавна субсидия бе фиксирана на четиридесет и девет милиона и половина евро, а собствените очаквани приходи – на скромните пет милиона и четиристотин хиляди евро. При общи планирани разходи от над петдесет и пет милиона евро и разход за заплати и осигуровки, надхвърлящ двадесет и осем милиона евро – или над половината от цялата издръжка – БНТ продължава да функционира като тежка социална институция със свръхраздут административен апарат, неспособна да генерира търговски приход и фатално зависима от правителственото благоволение. Добавянето на извънредните десет милиона евро трансфер през септември надува общата държавна сметка за издръжка на телевизията до главозамайващите близо шестдесет милиона евро за една-единствена календарна година.

Така кръгът се затваря в порочна, неразрушима спирала. Предишното ръководство трупа дългове зад кулисите, прикривайки се зад загубата на рекламни приходи от хазарт, и оставя сметките за мултиплекса неплатени до точката на замръзване. Новото ръководство пристига с пламъка на ревизията, оповестява финансова катастрофа пред регулаторите, но вместо да публикува детайлен одит и да изправи виновните пред финансовата инспекция, договаря тайно опрощаване на лихви, засекретява точки от заседанията си и протяга ръка към държавния бюджет за извънреден транш от десет милиона евро. А Министерството на финансите, без да задава неудобни въпроси и без да публикува икономическата си обосновка, разписва чека за двадесет милиона лева публични пари.

В крайна сметка въпросът за парите на БНТ не е въпрос за телевизионната програма, за качеството на сутрешните блокове или за това кой чете новините в осем вечерта. Това е въпрос за един устойчив модел на контролиран банкрут, в който обществената телевизия съзнателно се държи на ръба на финансовото оцеляване. Защото само една телевизия, която всеки момент може да потъне под тежестта на собствените си неизплатени фактури за мултиплекса, е напълно предвидима, кротка и управляема от властта, която държи ключа към извънредните постановления на Министерския съвет. И докато договорите за разпространение, протоколите на Управителния съвет и счетоводните справки остават скрити зад затворените врати на кабинетите, българският данъкоплатец ще продължава да плаща два пъти за едно и също нещо: веднъж чрез държавната субсидия за обществена медия и втори път – чрез извънредните милиони, спасяващи я от собственото ѝ управление.