ЕКСКЛУЗИВНО В sik.bg: ПРОКУРАТУРАТА ПОГВНА ОБЩИНА ПЛЕВЕН ЗА МИЛИОННИ ДАЛАВЕРИ С ЕВРОФОНДОВЕ – ДОКЛАД НА АДФИ ОСВЕТИ ТАЙНИ ДОГОВОРИ И МЪЛЧАНИЕТО НА ДВАМА КМЕТОВЕ

В коридорите на властта в Плевен отдавна е тихо, но тази есен тишината стана особено плътна, притискаща и изпълнена с онова характерно чиновническо напрежение, което неизменно предшества институционалните бури. Когато на 4 ноември 2026 г. Агенцията за държавна финансова инспекция качи в публичните си регистри документ под сухия регистрационен индекс ДИД3-ПЛ-36-[1], малцина обърнаха внимание на бюрократичния код, зад който всъщност се крие истинска бомба със закъснител. Докладът с дата 18 септември 2026 г., придружен от категорично заключение от 21 октомври, вече официално пътува към Окръжна прокуратура – Плевен, изпратен по специалния ред на член 5, алинея 1, точка 5 от Закона за държавната финансова инспекция. Това не е просто поредната рутинна ревизия на местните сметки, а резултат от целенасочено възлагане от страна на държавното обвинение, което очевидно е стигнало до детайли, останали скрити за обществото почти десетилетие.

Историята започва далеч назад, в края на 2016 година, когато пред камерите и микрофоните бе тържествено обявено началото на проекта „Осигуряване на устойчива градска среда на Плевен“. Финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ с грандиозен бюджет от близо 14 милиона лева, европейският проект трябваше да преобрази градския пейзаж, да обнови парковите пространства, да пренареди тротоарите и да даде ново самочувствие на петия по големина град в Северна България. Парите се изливаха щедро, строителните площадки кипяха, а политическите дивиденти бяха разпределени бързо и безшумно. В сенките на големите строителни фирми и тежката механизация обаче тихо се движеше един друг договор – малък на пръв поглед, скромен на фона на милионите, но всъщност фундаментален за цялата схема. Това беше поръчката за независим финансов одит, онзи критичен предпазен клапан, който по европейските правила трябваше да гарантира пред Брюксел и пред българските данъкоплатци, че всеки отделен лев се харчи чисто, честно и прозрачно.

Именно тази контролна дейност бе поверена на софийското дружество „Одит Консулт МД“ ЕООД, управлявано от Мария Даскалова, срещу сума от 47 500 лева без ДДС, трансформирана в европейските регистри на скромните 29 143 евро по договор ИРО-2169 от 14 юли 2017 година. На фона на милионните строителни траншове тази сума изглеждаше като незначителна песъчинка, дребен разход в графата „спомагателни дейности“, на който едва ли някой би обърнал внимание. Но както често се случва при подобни мащабни начинания, дяволът се оказа скрит тъкмо в най-малките редове на чиновническите папки. Вместо да бъде обективното око на европейските институции и строг пазител на финансовия ред, самият независим одитор се превърна в първия и най-уязвим препъникамък в целия проект.

Първият сериозен пукот в привидната институционална идилия прозвуча още в края на 2019 година, далеч преди прокуратурата да се намеси открито. Тогава Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ извърши проверка на документацията по избора на изпълнител и установи нещо, което накара контрольорите да наложат финансова корекция в размер на десет процента от стойността на контракта. Тогавашната общинска управа прие мълчаливо удара, преглътна санкцията и предпочете да не обжалва акта пред съда – ясен знак за гузност, който в административните среди означава само едно: нарушението е толкова очевидно и необоримо, че всяка съдебна битка само би осветила допълнително пороците в процедурата. Така глобата влезе в сила, а европейското финансиране по линия на одита бе орязано, оставяйки сметката да бъде покрита от местните данъкоплатци.

Това обаче бе само първото действие на чиновническата драма. През февруари 2023 година Управляващият орган реши да стигне докрай и закова общината с нова, още по-тежка финансова корекция от допълнителни 15 процента, настоявайки санкцията да набъбне до главозамайващите двадесет и пет на сто. Мотивите на държавните експерти бяха съкрушителни: при сключването на договора дружеството изпълнител просто не е доказало, че ключовите му експерти притежават изисквания професионален стаж. Оказа се, че експерт-одиторът, от когото се очакваше да гарантира законосъобразността на харчове за милиони, не е представил доказателства за задължителните поне пет години професионален опит, а юристът на екипа е бил без доказания минимален тригодишен ценз. С други думи, проверката на европейските милиони е била поверена на лица, за чиято квалификация институциите нямаха официално покритие.

Тук конфликтът избухна на съдебното поле. За разлика от 2019 година, когато местната власт сведе глава, през 2023 г. Община Плевен нае адвокати и влезе в люта битка в Административен съд – Плевен. През октомври същата година магистратите постановиха решение номер 445, с което отмениха допълнителната глоба от 8550 лева и присъдиха разноски в полза на общината. На хартия това изглеждаше като безапелационна победа за местната администрация, повод за шумно потупване по рамото и демонстрация на безупречност. Но за хората с опит в съдебните дела задълбоченият прочит на съдебното решение разкриваше съвсем различна реалност: отмяната на финансовата корекция от административния съд стъпваше върху строго процесуални съображения и изтекли срокове от страна на министерството, а не върху пълното изчистване на съмненията за фалшификации и манипулирани документи при първоначалното класиране.

Истинският взрив обаче тепърва предстоеше и той дойде именно през лятото на 2026 година, когато Окръжна прокуратура – Плевен реши да не се задоволява с административните лабиринти и разпореди пълна държавна финансова инспекция. Моментът на тази намеса е изключително симптоматичен и заслужава специално внимание от всеки опитен наблюдател. Проектът за градска среда е отдавна финализиран и затворен още през 2022 година, а десетгодишният давностен срок за финансови престъпления и длъжностни злоупотреби неумолимо изтича към края на 2026-а и началото на 2027 г. В правораздаването подобно синхронизирано действие, започнало на 29 юли и приключило на 18 септември 2026 година, говори за едно-единствено нещо: в прокуратурата е постъпил конкретен, добре подплатен сигнал, съдържащ данни, които излизат извън сферата на административните глоби и нагазват право в полето на Наказателния кодекс.

Държавните инспектори от АДФИ са влезли в общината не като колегиални ревизори, а като финансови детективи. Предметът на проверката им, запечатан в уводните страници на доклада, обхваща абсолютно всичко около скандалния договор ИРО-2169: законосъобразността на цялата обществена поръчка, начина на сключване на договора с „Одит Консулт МД“ ЕООД, реалното физическо изпълнение на услугите, приемо-предавателните протоколи, банковите преводи и счетоводното отчитане на разходите. Мащабът на инспекцията показва, че обвинителите търсят не просто процедурна грешка, а отговори на класическите въпроси: извършен ли е наистина този одит, или сме свидетели на кухо плащане срещу преписани шаблони; има ли престъпление по член 313 или 248а от Наказателния кодекс за представяне на неверни данни и документи с невярно съдържание пред управляващите органи с цел неправомерно усвояване на средства от европейските фондове; и най-вече – кои длъжностни лица от ръководството на Община Плевен са подписали платежните нареждания, знаейки отлично за наложените санкции и пробивите в документацията.

Най-стряскащият епизод в цялата тази институционална драма обаче се разиграва през октомври 2026 година, когато АДФИ финализира своя доклад и го връчва официално на онези, които носят персоналната и политическата отговорност за местната власт. В заключителния документ от 21 октомври инспекторите правят лаконичен, но вледеняващ запис: нито настоящият, нито бившият кмет на Община Плевен са представили писмени възражения или становища по констатациите в законовия срок. По силата на финансовите правила това означава само едно: констатациите на инспекцията остават абсолютно непроменени и окончателни, а документите директно се заковават в папката, изпратена на прокуратурата.

Това синхронно мълчание на двама души, управлявали общината в различни периоди и представляващи различни политически кръгове, е оглушително. В чиновническия свят отказът да напишеш възражение, когато срещу теб има съставен доклад за финансови нарушения, граничи с отчаяна капитулация пред фактите. Бившият кмет, по чието време бе наложена санкцията през 2019 г. и бяха извършени спорните плащания, не намира аргументи да защити решенията си. Настоящият градоначалник, който би трябвало да брани публичния интерес на плевенчани и да хвърли светлина върху завареното наследство, също избира тактиката на мълчанието, за да не отвори кутията на Пандора, която може да засегне ключови фигури от постоянния общински апарат, директори на дирекции и юрисконсулти, преживели не едно кметско разместване.

Допълнителна сянка върху целия проект хвърлят и тревожните сигнали в специализираните бази за наблюдение на еврофондовете, където плащанията по проекта за градска среда са отбелязани като надвишаващи 105% от общия договорен обем. В съчетание с независимия доклад на Сметната палата от началото на 2025 година, който констатира системни слабости при обществените поръчки и контрола в Община Плевен за предходните две години, пъзелът започва да се подрежда с плашеща прецизност. Показва се една порочна практика, при която контролните органи – хората, натоварени да следят за всяка стотинка от европейската помощ – всъщност са подбирани така, че да не виждат нарушенията или сами да стават част от схемата за безпроблемно разплащане.

Сега топката е изцяло в полето на Окръжна прокуратура – Плевен. Изпратеният от АДФИ доклад, останал бетониран след изтичането на сроковете за възражения, вече не е обикновен ревизионен лист, а основно доказателствено средство. Пред магистратите стои задачата да снемат чиновническия имунитет и да отговорят на въпросите, които в Плевен се шепнат под сурдинка: ще има ли повдигнати обвинения за длъжностни престъпления и безстопанственост преди изтичането на абсолютната давност; кой разреши парите на данъкоплатците да покриват санкциите за некадърно нает одитор; и как една малка софийска фирма успя да държи в шах контрола върху проект за 14 милиона лева. Мълчанието на двамата кметове може и да ги е спасило от обяснения пред финансовите инспектори, но пред прага на съдебната зала мълчанието вече няма силата да защитава, а звучи като неоспорима присъда.