МЪЛЧАНИЕТО ЗА МИЛИОНИТЕ В БОРОВЕЦ: КАК САМОКОВ ПОГРЕБА ПОЧТИ 2000 ДЕКАРА И ЕДИН КУРОРТЕН КОМПЛЕКС В КОРПОРАТИВНА МЪГЛА

В планинските курорти зимата има особено свойство – тя покрива със сняг не само пистите и следите от сезонния туризъм, но и най-тежките управленски компромиси. Когато мъглата падне над боровите гори около Самоков, реалността лесно се размива в чиновническо безразличие, а милионите левове публичен ресурс започват да изглеждат като абстрактни числа върху пожълтяла хартия. Истинската анатомия на прехода в българските общини обаче рядко се крие в гръмките политически декларации; тя живее в привидно скучните счетоводни баланси, в скритите анекси към забравени договори и в онези тихи констатации на държавните контролни органи, които местната власт с години се надява никой да не прочете докрай. За екипа на Свободния информационен канал документалната дисекция на общинското стопанство в Самоков се превърна в пътуване през десетилетие на системно институционално бездействие, където границата между некомпетентност и умишлен отказ от защита на обществения интерес на практика е заличена.

Всичко започва с един конкретен недвижим имот и едно прецизно число, фиксирано с педантичността на държавен одитор. В официалния одитен доклад за финансовия отчет на Община Самоков за 2023 година, точно на девета страница, инспекторите на Сметната палата оставят бележка, която при нормално функциониращи институции би трябвало да предизвика незабавни действия на прокуратурата. Става дума за апартаментния комплекс „Боровец гардънс“, идентифициран в кадастъра със сухия номер 65231.918.213.4, и едно несъбрано публично вземане в размер на 976 106 лева. Историята на този дълг е класическа хроника на предизвестената щета. Още през юли 2012 г. Общинският съвет взема решение да обяви публичен търг за продажбата на сградата заедно със съответното право на строеж при начална цена от близо 4,3 милиона лева без данък добавена стойност. Година по-късно, на 5 юли 2013 г., е подписан предварителен договор с дружеството „Лепси Боровец Резорт Пропъртис“, като крайната цена надхвърля 4,64 милиона лева. Купувачът внася първоначална вноска от 859 600 лева, а остатъкът трябва да бъде изплатен чрез десет разсрочени транша по около 453 хиляди лева всеки.

Плащанията обаче спират почти веднага, а реакцията на общината е бавна и парадоксална. Две години по-късно, на 15 май 2015 г., местната администрация официално прекратява предварителния договор поради системно неизпълнение. Но тук започва абсурдът, който превръща административното производство в зле прикрит подарък за частния инвеститор. Въпреки прекратяването на контракта, имотът е върнат във фактическо владение на общината едва на 11 октомври 2017 г. – цели две години и половина по-късно, през които комплексът е в ръцете на неизправния купувач. Най-унищожителната констатация на Сметната палата обаче не засяга само забавеното предаване на ключовете, а пълното, оглушително мълчание на общинското ръководство през следващите години. От момента на прекратяването до края на 2023 г. Община Самоков не е предприела нито едно реално действие за събиране на дължимите близо един милион лева. Не са изпращани официални покани с правна тежест, не е подавана искова молба, не е образувано изпълнително производство и дори не са начислявани мораторни лихви за забава. Нещо повече, одиторите засичат и грубо счетоводно изкривяване при провизирането на дълга с разлика от над 488 хиляди лева, сякаш целта е била истинският размер на финансовата дупка да остане размит в общите пера.

За опитния юрист тази пасивност има само едно логично и пагубно обяснение: погасителна давност. Съгласно българското законодателство общият петгодишен давностен срок за подобни облигационни претенции тече безпощадно, а за периодичните плащания и лихвите той е едва три години. Оставяйки вземането да отлежава в чекмеджетата без предприемане на процесуални действия за прекъсване на срока по смисъла на Закона за задълженията и договорите, местната власт практически е подарила тези пари на длъжника, обричайки общинския бюджет на невъзстановима загуба. В нормалния правов ред подобно поведение се нарича умишлена безстопанственост. Но историята не свършва с доклада за 2023 година. Документалните проверки показват, че в годишния отчет на общината за 2024 г. същата сума – вече прецизирана до стотинка като 976 106,40 лева – продължава да фигурира в графата на просрочените вземания от клиенти. Това е класически счетоводен мираж: да поддържаш в баланса си „актив“, който най-вероятно е юридически мъртъв и невъзможен за събиране по съдебен ред, само за да не признаеш официално катастрофата.

Зад фасадата на „Лепси Боровец Резорт Пропъртис“ прозира познатият почерк на офшорното преструктуриране. Справка в Търговския регистър разкрива, че на 1 август 2013 г. – по-малко от месец след подписването на милионния контракт с кмета на Самоков – в дружеството настъпва внезапен трус в собствеността. Капиталът светкавично е прехвърлен към три компании, регистрирани в офшорната зона Белиз: „Геотипор Лимитид“, „Лепси Лимитид“ и „Тивемел Лимитид“. В управлението и надзора през годините се преплитат български пълномощници и граждани на Руската федерация, оставяйки зад гърба си куха корпоративна обвивка без реални активи за принудително изпълнение. Въпросът дали тогавашното общинско ръководство е проспало тази метаморфоза, или умишлено е симулирало слепота за прехвърлянето на контрола към белизки пощенски кутии, е сред темите, които тепърва изискват отговори от институциите.

Счетоводният лабиринт около „Боровец гардънс“ се заплита още по-драматично в началото на следващия отчетен период. В официалното приложение към баланса на Община Самоков към 31 март 2025 г. същият комплекс изненадващо се появява под съвсем нова форма и с драстично различна цифра. Там е вписано вземане по предварителен договор за покупко-продажба, третирано като финансов лизинг, на стойност 2 325 000 лева, в това число 211 000 лева начислени лихви. Документът говори за десетгодишна схема на разсрочване – параметър, който влиза в челен сблъсък с първоначалния петгодишен контракт от 2013 г. Тази нова финансова следа повдига фундаментални въпроси. Дали зад кулисите е бил подписан нов, скрит анекс без решение на Общинския съвет и без нов търг, или администрацията просто е преоформила стария дълг с натрупани лихви, за да замаже пропуските пред финансовите инспектори? Разминаването между двата официални документа отразява дълбок хаос в общинското счетоводство, граничещ с документна манипулация.

Паралелно с драмата около хотела се разгръща и много по-мащабната сага за мегапроекта „Супер Боровец“, където залогът не се измерва в стотици хиляди, а в десетки милиони левове и хиляди декари вековни гори. Централната фигура тук е смесеното акционерно дружество „Рила-Самоков 2004“ АД, създадено с гръмки обещания за превръщането на Рила в целогодишен курорт от световна класа. Фирмената партида на компанията съдържа най-болезнения за местната общност документ: пълния опис на непаричната вноска на Община Самоков. Това не са абстрактните две хиляди декара, цитирани по медийни участия, а точно 1 977 122 квадратни метра общинска земя, разпределени в 38 отделни поземлени имота с конкретни актове за собственост. Сред тях са стратегическите местности Чамкория с близо четвърт милион квадратни метра, Пашеница с над 300 декара, Гинини орници, Широкото равнище, Куртовица и Бандерата. Срещу този колосален поземлен ресурс общината получава малцинствен пакет от едва 25 процента от капитала, докато мажоритарният дял от 67 на сто отива в ръцете на „Боровец Инвестмънтс“ ЕАД, а останалите 8 процента остават при строителния холдинг „Главболгарстрой“.

Днес проектът „Супер Боровец“ съществува единствено като паметник на пропиления публичен капитал, но корпоративните маневри зад кулисите продължават с пълна сила. Разследването на Свободния информационен канал се натъкна на поразителни документи от началото на 2025 г., които илюстрират степента на институционален колапс в управлението на дружеството. На 30 януари 2025 г. Общинският съвет в Самоков приема своето Решение №566, внесено по предложение на кмета. С него за член на Съвета на директорите се избира общински представител, но истинският скандал е скрит в дневния ред на предстоящото общо събрание на акционерите. В него официално е включено разглеждането и одобряването на годишния финансов отчет на „Рила-Самоков 2004“ АД за… 2016 година. Това не е печатна грешка. Девет години след законовия срок дружество с активи за стотици милиони левове се опитва да легитимира финансовото си състояние от времето на кабинета „Борисов 2“. Още по-фрапираща е следващата точка в същото решение: местният парламент гласува избор на одитор за заверка на отчетите на дружеството за осем поредни години – от 2017 до 2024 г. накуп. Това признание доказва, че почти десетилетие публично-частното партньорство е функционирало в режим на пълно информационно затъмнение, без независим одит, без публичен контрол и в явно нарушение на Търговския закон и Закона за счетоводството.

Причината за това упорито бягство от публичност става ясна, когато се проследи една стара финансова линия, останала без категоричен институционален отговор. Още през май 2009 г. „Рила-Самоков 2004“ АД отпуска колосален заем от 7 200 000 евро главница на компанията „Транс Болкан Инвестмънтс Лимитид“ – свързана с първоначалните финансови структури около проекта. Тези пари така и не се връщат в дружеството. През лятото на 2015 г. местни публикации и протоколи от заседания разкриват опит за замазване на щетата: мажоритарният акционер „Боровец Инвестмънтс“, свързван с инвестиционни фондове от Оман и фалиралата банкова империя на КТБ, поема ангажимент да изкупи дълга и да обезщети Община Самоков със скромните 2 милиона евро. Нито един публичен отчет до момента обаче не доказва тези пари някога действително да са постъпили в общинската хазна. Липсващите над 14 милиона лева просто се изпаряват от баланса, докато общинската земя остава заложена и блокирана в корпоративната орбита на мажоритаря. И като финален щрих към този портрет на безстопанствеността идва съобщението на самата община от пролетта на 2025 г., с което срещу „Рила-Самоков 2004“ АД се издава акт за принудително събиране на задължения за местни данъци и такса смет – дружеството, в което кметството е съдружник, дори не плаща налозите си към местната хазна за земята, която общината му е подарила.

Сглобяването на тези фрагменти води до неизбежни изводи. И при „Боровец гардънс“, и при „Супер Боровец“ моделът е идентичен: общинският ресурс – било под формата на сграден фонд, било като хиляди декари гори – бива изваден от прякото разпореждане на гражданите, завъртян през сложни договорни схеми и постепенно оставен да потъне в забвение. Липсата на искови молби, пренебрегването на сроковете за погасителна давност и деветгодишното бавене на финансовите отчети не са плод на обикновена чиновническа мудност. Те носят всички белези на съгласувано бездействие, обслужващо конкретни частни интереси за сметка на общинския бюджет. Разплитането на този възел обаче вече е въпрос не на политическа воля, а на строги законови процедури. Официалните заявления по Закона за достъп до обществена информация и изискването на пълните досиета по двете сделки са само първата стъпка. Следващата принадлежи на държавните контролни органи и финансовото разузнаване, които най-после трябва да проверят кой и на каква цена допусна курортният капитал на Самоков да се превърне в заложник на офшорни интереси.

ОТ ЮРИСТИТЕ НА СВОБОДНИЯ КАНАЛ! НА ВНИМАНИЕТО НА ПРОКУРАТУРАТА!

ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРОВЕРКА: ОСЕМТЕ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПНИ СЪСТАВА В СХЕМАТА „САМОКОВ – БОРОВЕЦ“

Анализът на събраните писмени доказателства разкрива данни за предварително планирана и координирана във времето престъпна дейност, осъществявана от длъжностни лица от местната власт съвместно с частни субекти. От чисто наказателноправна и криминалистична гледна точка изложените факти очертават категорични работни хипотези за тежки умишлени престъпления срещу финансовата система, собствеността и службата.

Първата и най-очевидна хипотеза е за умишлена безстопанственост в особено големи размери (чл. 219, ал. 3 и 4 от Наказателния кодекс), извършена в условията на продължавано престъпление от страна на кметове и длъжностни лица от Община Самоков. Допускането на погасителна давност върху вземане от близо 1 милион лева спрямо „Лепси Боровец Резорт Пропъртис“, съчетано с пълно процесуално бездействие в продължение на осем години – без покани, без заповедно производство, без обезпечителни мерки и без искова молба – сочи не към небрежност, а към съзнателно бездействие с цел освобождаване на длъжника от задължението. Сходна е картината и при забавата от две години и половина за фактическото отнемане на владението върху комплекса, през което време неизправното дружество е генерирало търговски ползи без правно основание.

Втората критична хипотеза касае източване на активи и длъжностно присвояване (чл. 201–203 от НК) в „Рила-Самоков 2004“ АД чрез механизма на вътрешнокорпоративния кредит от 7,2 млн. евро към „Транс Болкан Инвестмънтс Лимитид“. Предоставянето на колосален невърнат заем към свързана офшорна структура носи всички белези на фиктивна финансова операция за извличане на капитал от дружеството, в което общината участва с блокираща квота. Последвалата симулация за „компенсация от 2 млн. евро“, за която липсват каквито и да е данни за постъпване в общинския бюджет, следва да се разследва като документна измама и прикриваща сделка.

Третата работна линия обхваща счетоводни престъпления и документно подправяне (чл. 311 и сл. от НК). Скриването на одитните доклади за осем поредни години (2017–2024 г.), отчитането на вземането като „финансов лизинг“ от 2,32 млн. лв. с 10-годишен срок през 2025 г. при отдавна прекратен договор и разминаването в провизиите с 488 хил. лв., констатирано от Сметната палата, представляват целенасочено манипулиране на балансите за въвеждане в заблуждение на Общинския съвет и държавните контролни органи. Четвъртата хипотеза е за престъпно сдружаване и пране на пари (чл. 253 и чл. 321 от НК). Светкавичното прехвърляне на „Лепси“ към три дружества от Белиз непосредствено след търга, въвеждането на номинални чужди граждани и последващата несъбираемост на парите водят към предварително замислена схема за прехвърляне на общинско имущество в офшорни юрисдикции без реално плащане. Налице са достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, налагане на възбрани върху 38-те поземлени имота и незабавно изземване на цялата документация от сградата на Община Самоков.