София се огъна пред Атина! Докато българските институции отказват да покажат пълния списък на предадените ценности заради „клауза за конфиденциалност“, гръцкият премиер отпразнува триумфа на дипломацията си в Серес и обяви, че пътят към връщането на още културни съкровища от България вече е отворен. В българските фондове има стотици исторически артефакти, свързвани с експедициите от 1917 г. Кои ще бъдат следващите и кой ще защити националното ни наследство?

Специално разследване на SIK.bg

Докато в България продължават да се търсят отговори за това какво точно е предадено на Гърция срещу останките на цар Самуил, от Атина дойде изявление, което трябва да разтревожи всеки българин, загрижен за историческото ни наследство.

На 8 ноември 2026 г., по време на тържествена държавна и църковна церемония в град Серес, гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис публично заяви, че постигнатото споразумение с България отваря пътя за откриването, документирането и връщането на всички останали културни ценности, които се намират в България.

Това не е журналистическа интерпретация. Това са собствените думи на гръцкия премиер.

„Този канал остава активен, като по този начин се отваря пътят за откриването, документирането, но и в крайна сметка, да, за връщането на всички културни ценности, които продължават да се намират в България“, заяви Мицотакис.

Още по-показателно е, че той определи връщането на реликвите като осезаем резултат от гръцката културна дипломация и „патриотична политика“, която не се страхува да предявява претенции и да постига резултати.

С други думи, Атина не смята въпроса за приключен. Напротив – гръцкото правителство представя първата размяна като успешен модел, по който могат да бъдат търсени и други ценности.

А България тепърва трябва да разбере какво точно се крие в собствените ѝ музейни фондове.

ГРЪЦКИЯТ ТРИУМФ: 53 РЕЛИКВИ СРЕЩУ ОСТАНКИТЕ НА ЦАР САМУИЛ – И ТОВА МОЖЕ ДА Е САМО НАЧАЛОТО!

На 29 септември 2026 г. в Атина беше подписан меморандум между министрите на културата на България и Гърция Евтим Милошев и Лина Мендони.

По силата на договореността Гърция предаде на България човешките останки, за които се предполага, че принадлежат на българския цар Самуил (997–1014), открити през 1965 г. в базиликата „Свети Ахил“, заедно с антропологичния материал от четирите саркофага.

В замяна България предостави на Гърция 48 инвентарни позиции, съдържащи общо 53 църковни предмета от фонда на Националния исторически музей.

Те произхождат от три религиозни средища:

• • Манастира „Панагия Икосифиниса“, известен и като Кушнишкия манастир край Драма;

• • Манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Серес;

• • Митрополията на Серес и Нигрита.

Според официалната информация предметите са пренесени в София през 1917 г., по време на Първата световна война. Но най-големият скандал не е само в броя им. Той е в начина, по който българската държава организира и представи тази размяна.

ТАЙНАТА КЛАУЗА: БЪЛГАРИТЕ НЕ МОЖЕЛИ ДА ВИДЯТ КАКВО ДАВА СОБСТВЕНАТА ИМ ДЪРЖАВА!

Още на 1 октомври директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова заяви пред медиите, че предметите не могат да бъдат показвани, защото с Гърция е подписан меморандум за конфиденциалност.

Това признание предизвика сериозно обществено недоволство.

Става дума за предмети от държавен музей, съхранявани в България, с историческа, художествена и религиозна стойност. Въпреки това пълният опис не беше предоставен на обществото.

Впоследствие бе изпратено официално запитване по Закона за достъп до обществена информация. Резултатът е показателен.

Министерският съвет, който е одобрил меморандума, отговорил, че не разполага с исканата информация, и препратил запитването към Министерството на външните работи.

Националният исторически музей отказал да предостави пълния списък с мотива, че меморандумът съдържа клауза за конфиденциалност и гръцката страна не желае информацията да бъде разпространявана. Така се стига до абсурдната ситуация българските граждани да нямат достъп до пълния опис на ценностите, които държавата им предоставя на друга страна.

Още по-интересно е разминаването в публичните позиции.

Министърът на културата Евтим Милошев заявява, че няма скрити договорености и че всичко необходимо е споделено с обществото. Но ако всичко е прозрачно, защо пълният списък продължава да бъде недостъпен? И защо чуждата страна трябва да има право на вето върху публичността на информацията за предмети от български музей?

БОНИ ПЕТРУНОВА УСПОКОЯВА: „НЯМА ЗЛАТНИ КОРОНИ“ – НО ИМА МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦИ, КРЪСТОВЕ И БЕЗЦЕННИ ЦЪРКОВНИ ПРЕДМЕТИ!

След избухването на скандала директорът на НИМ доц. Бони Петрунова обясни, че става дума за 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера. Тя подчерта, че предметите са преминали през експертни проверки и че според направените изследвания произхождат от гръцки църковни институции.

От Националния исторически музей беше уточнено, че сред тях няма златни корони. Но това съвсем не означава, че предадените предмети са без значение.

Сред ценностите са: Две двойки рипиди – богослужебни ветрила от позлатено сребро с емайл и изображения на ангели и серафими; Два процесийни кръста; Сребърен обков на икона на свети Йоан Предтеча; Дървена църковна врата с инкрустации от седеф и кост; Дърворезбован архиерейски трон; Аналой; Мощехранителници и други църковни предмети.

Особено внимание заслужава сребърно-позлатената мощехранителница от манастира „Панагия Икосифиниса“, изработена от сребро и злато с висока проба. Надписът върху нея посочва, че е завършена от йеромонах Серафим на 25 март 1821 г.

Този предмет е особено интересен, защото още през 2015 г. Националният исторически музей публично съобщава, че той е част от т.нар. „секретен фонд“, в който попадат ценности, пренесени от Северна Гърция през 1917 г. Още тогава е било известно, че става дума за изключително ценен предмет. А сега той е сред реликвите, които България предостави на Гърция.

ВРЕМЕННО ЛИ ГИ ДАВАМЕ, ИЛИ ГЪРЦИЯ ВЕЧЕ ГИ СМЯТА ЗА СВОИ ЗАВИНАГИ?

Тук се появява едно от най-сериозните противоречия в целия казус. На 1 октомври Бони Петрунова обяснява, че предметите се предоставят за временно пребиваване, а не се предават окончателно. Според нея българската държава не се разделя завинаги с тях. По-късно тя уточнява, че законодателството позволява предоставяне на културни ценности в чужбина за срок до четири години, който може да бъде удължаван. На 3 октомври доц. Петранка Неделчева от НИМ допълва пред БТА, че предметите не са отписани от музейния инвентар. Това е официалната българска позиция.

Но какво казва гръцката страна?

На 8 ноември Мицотакис говори за „завръщане у дома“ на съкровищата, за възстановяване на историческата справедливост и за приключване на повече от век очакване.

Представителите на гръцката църква също говорят за връщане на откраднати съкровища и изразяват надежда всички останали да бъдат върнати. Тук възниква въпрос, на който институциите трябва да отговорят категорично:

Какъв точно е правният статут на тези предмети? Временно предоставени ли са за съхранение, както твърди българската страна, или Гърция ги разглежда като окончателно репатрирани ценности?

Това не е дребна юридическа подробност. Става дума за музейна собственост, международни договорености и бъдещи задължения на България.

АТИНА НЕ СЕ ОТКАЗВА! ЛИНА МЕНДОНИ ОБЯВИ, ЧЕ ПРЕДСТОИ СЛЕДВАЩ ЕТАП

Още преди церемонията в Серес гръцкият министър на културата Лина Мендони даде ясно да се разбере, че споразумението от 29 септември е само началото. В интервю за гръцката държавна телевизия ЕРТ тя заяви, че с България започва процесът по връщане на реликвите, изнесени от Северна Гърция. Мендони подчерта, че Гърция не се отказва от останалите си права и че предстои продължаване на дискусиите. По информация, цитирана от българските медии, гръцки специалисти ще могат да проучват и документират произведения на изкуството, предмети и ръкописи, съхранявани в български институции.

На 8 ноември Мицотакис вече направи следващата стъпка – публично обяви, че каналът за комуникация остава активен и че целта е връщането на останалите културни ценности. Това е официална позиция на гръцкото правителство.

А България трябва да си зададе въпроса дали е подготвена за подобен процес.

НАД 400 АРТЕФАКТА ОТ ЕКСПЕДИЦИИТЕ НА БОГДАН ФИЛОВ – КЪДЕ СА И КАКВО ИСКА ГЪРЦИЯ ОТ ТЯХ?

Историческият контекст на скандала е още по-сериозен. През 1917 г., по време на Първата световна война, български учени и археолози извършват проучвания в Беломорието и други области, които тогава са под българска администрация.

Сред тях е проф. Богдан Филов – един от най-известните български археолози, по-късно министър-председател на България.

Във връзка с тези експедиции се появяват значителни количества църковни предмети, ръкописи, икони и други исторически ценности.

Особено интересен е т.нар. „секретен фонд“.

Според публикувана информация на Регионалния исторически музей в Ямбол експонатите, свързвани с Богдан Филов, са над 400 на брой и дълги години са съхранявани в т.нар. секретен фонд на Народния археологически музей. През 1980 г. те са прехвърлени в Националния исторически музей.

Това е конкретна историческа следа, която заслужава много по-задълбочено проучване.

Важно е да се отбележи, че тези над 400 експоната не са автоматично 400 гръцки реликви и не е установено, че всички са обект на гръцки претенции. Необходим е индивидуален опис на произхода им.

Но фактът, че съществува толкова голяма историческа колекция, свързана с експедициите от периода, прави бъдещите намерения на Атина още по-значими.

РЪКОПИСИ, ИКОНИ, МОЩИ И МАНАСТИРСКИ СЪКРОВИЩА – СЛЕДИТЕ ВОДЯТ И КЪМ „ИВАН ДУЙЧЕВ“ И НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

В публичното пространство се появяват и исторически сведения за стотици ръкописи и църковни ценности, пренесени от манастири в Северна Гърция. В репортаж на bTV се споменава количество от над 907 ръкописа и реликви, отнесени от гръцки манастири по време на Първата световна война. Тези числа обаче не трябва да се смесват с актуален опис на наличните днес колекции. Няма публично потвърден документ, който да доказва, че всички тези предмети продължават да се намират в България.

Въпросът е особено важен за:

Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Там се съхраняват значими колекции от гръцки и славянски ръкописи.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

В нейните фондове има голям брой средновековни ръкописи, включително гръцки кодекси. Но кои от тях произхождат от конкретните манастири в Северна Гърция? Кои са били пренесени през 1917 г.? Има ли вече гръцки искания за конкретни ръкописи?

Това са въпроси, на които трябва да има отговор. Гръцката страна говори за бъдещо документиране и идентифициране. Следователно не е изключено именно тези колекции да се окажат във фокуса на следващия етап от преговорите.

Към момента обаче няма публично доказан списък с 430 конкретни ръкописа, които Гърция официално е поискала от тези две институции. Подобно число не бива да се представя като установен факт без архивна документация.

СВЕТИ МОЩИ И СЕКРЕТЕН ФОНД: КАКВО ОЩЕ Е ИЗВЕСТНО?

От  изказвания на доц. Венцислав Каравълчев се поставя въпросът за съхранявани в България църковни реликви, включително мощи на светци и ценни мощехранителници. Сред споменатите предмети е главата на свети Дионисий Константинополски, който преди да стане патриарх е бил Пловдивски митрополит.

Това е твърдение на доц. Каравълчев, което заслужава отделна проверка по музейните и църковните инвентари.

Ученият поставя и сериозен исторически въпрос: дали всички предмети, които днес се определят като гръцки заради местонахождението на съответните манастири, действително имат еднозначен гръцки произход?

Според неговата оценка значителна част от разглежданите артефакти имат български исторически и културни корени.

Това не е окончателно научно заключение за цялата колекция, но показва колко внимателно трябва да бъде извършена всяка бъдеща идентификация.

Историята на един манастир, етническата принадлежност на неговите дарители, езикът на надписите, произходът на майсторите и правото на собственост са различни въпроси.

Те не могат да бъдат решавани с едно общо определение.

БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ ВЪЗСТАНАХА: „ОТВАРЯ СЕ КУТИЯТА НА ПАНДОРА“

Размяната предизвика остри реакции сред български учени, историци, археолози и общественици.

В протестно писмо те поставиха под съмнение правните и историческите основания на договореността.

Сред основните им възражения са:

• • Възможни противоречия с българското законодателство за културното наследство;

• • Въпроси относно международните договори, включително спогодбата „Моллов – Кафандарис“ от 1927 г.;

• • Спорни идентификации на част от предметите;

• • Липса на пълна публична документация;

• • Необходимост от оповестяване на състава на експертните комисии;

• • Необходимост от публикуване на всички инвентарни номера и научни описания.

Проф. Милко Палангурски предупреди, че с подобна размяна се отваря „кутията на Пандора“.

Това предупреждение придобива още по-голяма тежест след думите на Мицотакис в Серес.

Важно е да се подчертае, че твърденията за незаконност са позиции на подписалите протестното писмо, а не окончателно установено съдебно нарушение.

Но институциите са длъжни да отговорят на поставените въпроси.

А ОХРИД? СКАНДАЛЪТ ПРЕМИНА И В МАКЕДОНИЯ

На 5 октомври 2026 г. премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски коментира размяната между България и Гърция. Той заяви, че според публикации сред предадените предмети има църковна утвар, произхождаща от църквата „Богородица Перивлепта“ в Охрид. Българският министър на културата Евтим Милошев обаче отрече сред предоставените предмети да има ценности с произход от Охрид.

Така казусът придоби и регионално измерение. Вече не става дума само за отношенията между София и Атина, а и за въпроси относно произхода и историческата принадлежност на предмети, свързани с различни духовни средища на Балканите.

Това още веднъж показва колко опасно е да се работи без пълна публична документация.

SIK.BG ПИТА: КОЙ ЩЕ СПРЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПРЕТЕНЦИИ?

След публичните изявления на Мицотакис и Мендони въпросите към българската държава вече не могат да бъдат отлагани.

1. 1. Кой точно е договорил клаузата за конфиденциалност и защо тя ограничава достъпа до пълния опис на държавни музейни ценности?

1. 1. Защо Министерският съвет, одобрил меморандума, заявява, че не разполага с исканата информация?

1. 1. Кой е пълният списък на 48-те инвентарни позиции и 53-те предмета, предоставени на Гърция?

1. 1. Какъв е правният статут на тези ценности и при какви условия могат да бъдат върнати в България?

1. 1. Какво точно съдържа историческият фонд, свързан с експедициите на Богдан Филов, и къде се съхраняват всички негови предмети?

1. 1. Колко ръкописа от манастирите „Панагия Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“ се намират в българските научни и библиотечни институции?

1. 1. Има ли вече официално постъпили нови гръцки претенции към предмети извън настоящия меморандум?

1. 1. Ще бъде ли публикуван пълният текст на споразумението с приложенията, протоколите и инвентарните описи?

1. 1. Ще бъдат ли допускани гръцки експерти до българските музейни фондове и при какви правила?

1. Кой ще гарантира, че при следващите преговори няма да бъдат засегнати предмети с български произход и историческа принадлежност?

България получи обратно останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил. Това е историческо събитие с огромно национално значение. Но то не може да бъде използвано като оправдание за липса на прозрачност. Не може едновременно да се говори за защита на националната памет и да се отказва на обществото достъп до информация за предмети от държавните музейни фондове.

Не може гръцкият премиер публично да заявява, че започва следващ етап на връщане на културни ценности от България, а българските институции да не представят дори пълния списък на първата договореност. И най-вече – не може държавата да чака следващите претенции, без да е направила пълна ревизия на историческите колекции и без да е изяснила произхода, собствеността и правния статут на всеки предмет.

Мицотакис вече обяви следващата цел. Въпросът е дали София има стратегия, или отново ще научаваме какво е договорено едва когато ценностите напуснат България.

Националното ни наследство не принадлежи на отделен министър, директор на музей или правителство. То принадлежи на българския народ. И българският народ има право да знае какво се случва с него.

Очаквайте продължение и нови разкрития само в SIK.BG!