Терен под напрежение: Как „аварийните“ милиони в Несебър се спънаха във ВАС и прокуратурата

Зад кулисите на една общинска поръчка за 370 хил. евро в Свети Влас изплува цял модел на административно капсулиране, отстранени конкуренти, системно игнориране на финансовия контрол и повтарящи се прокурорски преписки.

Когато в края на февруари Община Несебър решава да ремонтира футболното игрище в Свети Влас, административният език избира класическа за българския публичен сектор формула – операцията е наречена „аварийна“. Самият термин носи специфичен институционален заряд, тъй като в логиката на Закона за обществените поръчки всяка неотложност отваря врата за съкратени процедури, намален контрол и свиване на състезателното начало под претекст, че общественият интерес не търпи отлагане. В случая с поземлен имот 11538.501.539 на площ от малко над 5400 квадратни метра обаче извънредната ситуация се оказва разтегливо понятие. Докато администрацията се опитва да наложи ускорен ритъм за преасфалтиране, полагане на настилки и обновяване на терена, институционалният часовник започва да тиктака в съвсем различна посока. Месеци по-късно този локален инфраструктурен проект за над 370 хил. евро без ДДС се превръща в пресечна точка на три паралелни събития: разследване на Агенцията за държавна финансова инспекция, постановление на Окръжна прокуратура – Бургас и окончателно съдебно решение на Върховния административен съд, което буквално взривява класирането на кандидатите. Този троен институционален сблъсък осветява много повече от технологичните грешки при подбора на изпълнител. Той разкрива систематично повтарящ се модел на финансово и административно поведение в една от най-богатите морски общини в страната, при който контролните органи пишат доклади, местната власт запазва пълно мълчание, а договорите продължават да циркулират в сивата зона между съдебната отмяна и реалните парични преводи.

Хронологията на казуса прилича на методично подредена финансова шахматна партия, в която всяко действие на общинските чиновници оставя отчетлива следа в официалните регистри. На 27 февруари поръчка № 00126-2026-0015 излиза на светло с прогнозна стойност от 370 675 евро. Обектът е ясен – терен с размери 55,50 на 97,50 метра в курортния град Свети Влас, чието състояние внезапно изисква масирана намеса на строителна техника. Интересното е, че същият този имот вече е бил обект на общинско финансиране само три години по-рано, когато през 2023 г. местната власт сключва договор за строителен надзор на спортни площадки, огради, осветление и паркинг с фирмата „Актив-Р“. Въпросът как едно наскоро изградено или надграждано спортно съоръжение изведнъж изпада в състояние на конструктивна или експлоатационна „авария“, изискваща мобилизацията на публичен ресурс за стотици хиляди евро, остава висящ в строителните книжа. На пазара за спортни съоръжения този тип поръчки представляват апетитен сегмент, тъй като специфичните сертифицирани настилки, дренажните системи и изравнителните земни работи позволяват генерирането на висока норма на печалба при сравнително стандартен обем строително-монтажни дейности. Затова и появата на реална конкуренция в лицето на няколко специализирани дружества не закъснява, въпреки че административните рефлекси на местната комисия бързо насочват процедурата по добре познатия коловоз на отстраняването.

В надпреварата се сблъскват три субекта с различен корпоративен профил: класираната на първо място „Террамикс“ ЕООД, претендентът „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД и дружеството „Екорп“ ЕООД. Вместо процедурата да премине през прозрачно сравняване на ценовите предложения и техническите параметри, общинската комисия, действаща по пълномощие на кмета чрез ресорния заместник-кмет, прибягва до хирургически прецизно отстраняване на „Джерамис Интернешънъл“. Поводът, послужил за дисквалификацията, звучи почти комично на фона на мащаба на финансовия ресурс – техническо несъответствие в изписването на номер на договор, с който дружеството доказва своя професионален опит от реновирането на стадион „Луи Айер“ в Силистра. Заместник-кметът издава решение № D54511136 на 17 април, с което на практика проправя чист път на „Террамикс“ към подписването на договора. Това отстраняване обаче се натъква на неочакван за общината отпор. „Джерамис Интернешънъл“ отказва да приеме чиновническата санкция и започва двуинстанционна съдебна битка, атакувайки първо пред Комисията за защита на конкуренцията, а впоследствие и пред Върховния административен съд.

Паралелно с юридическата драма в съдебните зали, около общинската сграда на улица „Еделвайс“ № 10 в Несебър започва да се заплита съвсем друга институционална интрига. В средата на лятото сигнал или оперативна информация задвижва държавното обвинение. На 11 август Окръжна прокуратура – Бургас издава постановление по преписка № 3197/2026 г., с което активира най-тежката форма на извънреден контрол върху разходването на публични средства. По силата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за държавната финансова инспекция прокурорът възлага на директора на АДФИ да влезе в Община Несебър и да подложи под лупа целия масив от документи около игрището в Свети Влас. Заповед № ФК-10-1131 на директора на финансовата инспекция е издадена на 28 август, а три дни по-късно главен финансов инспектор от специализирания шести отдел на дирекция „Инспекционна дейност“ вече изисква договорите, банковите извлечения, протоколите за приемане на извършени работи и веригата от разпоредителни актове на общинското ръководство.

В продължение на деветнадесет работни дни одитният апарат на държавата се опитва да проследи генезиса на поръчката. В обхвата на проверката изрично са вписани както законосъобразността на решението за откриване и мотивите за аварийния характер на ремонта, така и реалните плащания. Това уточнение е от решаващо финансово значение. В практиката на обществените поръчки често се наблюдава феноменът на „предварително изконсумираното строителство“, при което изпълнителят започва физическа работа на терена още преди процедурата да е приключила окончателно, разчитайки на авансови плащания или междинни протоколи за спешност, одобрени от инвеститорския контрол на кметството. Инспекторите на АДФИ са поставени пред задачата да установят дали местната власт е поела финансови ангажименти и дали са направени банкови преводи към фаворизирания изпълнител в момент, в който законосъобразността на самия му избор виси в съдебната система.

Кулминацията на този сложен регулаторен трилър настъпва през октомври, когато институциите се разминават само с броени часове. На 6 октомври финансовият инспектор финализира своя официален доклад с номер ДИД6-БС-42-[1]. Документът се разпростира върху дванадесет страници, като в съдържанието му е посочено, че същинският разрез на нарушенията, процедурните дефекти и финансовите потоци започва от страница четвърта. Само два дни след приключването на одита – на 8 октомври, Върховният административен съд произнася своето окончателно решение № 9779 по административно дело № 7181/2026 г. Магистратите от Четвърто отделение на ВАС не просто коригират административното решение, те го съсипват юридически. Върховният съд отменя решение № 607 на КЗК, отменя заповедта на заместник-кмета на Несебър за определяне на изпълнител и постановява категоричен извод: чиновническото отстраняване на „Джерамис Интернешънъл“ заради формална грешка в номерацията на договор е незаконно и нарушава базисния принцип за свободна конкуренция и равен достъп до публичен ресурс. ВАС осъжда Община Несебър да заплати съдебните разноски и връща преписката обратно на администрацията за преразглеждане от етапа на подбора.

В нормална институционална среда подобно съдебно решение би трябвало да замрази всякакви строителни дейности, да спре изпълнението на договори и да накара общинския апарат да анализира грешките си под страх от персонална финансова санкция. В Несебър обаче реакцията е съвсем различна и тя следва традиционния модел на дълбоко административно мълчание. След като докладът на АДФИ е официално връчен на кмета на общината, законът му предоставя четиринадесетдневен срок по чл. 17, ал. 2 от ЗДФИ, в който местната власт има пълното право да депозира писмено становище, да приложи оправдателни документи, да оспори констатациите на инспекторите или да представи своя прочит на събитията. Срокът изтича, но в деловодството на финансовото ведомство не постъпва нито ред от общинското ръководство. На 29 октомври финансовият инспектор изготвя официалното заключение към инспекцията с лаконичното, но тежко заключение: след като не е постъпило становище от кмета, констатациите в доклада остават непроменени. Нещо повече – на титулната страница на документа изрично е отбелязано, че целият масив от материали, констатации и доказателства незабавно се изпраща обратно на Окръжна прокуратура – Бургас.

Тази пълна липса на реакция не може да бъде отдадена на обикновена чиновническа разсеяност. Когато срещу един първостепенен разпоредител с бюджет и неговия екип се съставя одит от държавната финансова инспекция по поръчение на прокурор, институционалният инстинкт за самосъхранение изисква мобилизация на цялата юридическа дирекция на кметството. Всяка констатация за вреда, всяко нарушение на ЗОП и всеки евентуален съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) обикновено се атакуват ред по ред. Отказът на кмета на Несебър да влезе в диалог с АДФИ говори за осъзната тактическа позиция: администрацията предпочита да не разкрива аргументите си на фаза административен контрол, приемайки риска от автоматично потвърждаване на констатациите, докато се готви за истинския сблъсък на ниво държавно обвинение или съдебен контрол.

По-внимателният преглед на публичните архиви показва, че това поведение в Несебър не е изолиран прецедент, а превърнат в система управленски почерк. Само за последните две години Агенцията за държавна финансова инспекция е провела поне четири отделни проверки в черноморската община, три от които са пряко обвързани с прокурорски преписки. През април 2025 г. влиза в сила доклад № ДИД6-БС-34-[10], образуван по преписка № 5068/2024 г. на Окръжна прокуратура – Бургас, засягащ изключително чувствителната за туристическия бизнес тема за разполагането на вендинг автомати и търговски съоръжения върху общински терени. През октомври и ноември същата година следват още две финансови проверки за законосъобразност.Нещо което само ние разкрихме тук  Истинското повторение на сценария от Свети Влас обаче се открива в доклада на АДФИ № ДИД6-БС-22-[1] от 22 юли 2026 г., чието заключение е подписано на 11 август. В него откриваме идентична формулировка: инспекцията е завършила, преписката е изпратена на прокуратурата, а кметът отново не е счел за необходимо да изпрати писмено възражение, оставяйки констатациите за нарушения непокътнати. Тази повтаряемост показва, че местната власт в Несебър функционира в режим на перманентен институционален натиск от страна на бургаската прокуратура, но същевременно е изградила имунитет срещу класическите инструменти на държавния финансов контрол.

В основата на тази институционална резистентност стоят специфичните икономически реалности на Несебър. С годишен бюджет, захранван от огромни постъпления от данък върху недвижимите имоти, такси за строителни разрешителни, туристически налози и концесионни отчисления от Слънчев бряг, Равда и Свети Влас, общината оперира с ликвидност, която много областни центрове могат само да сънуват. В тази среда на натрупан на местно ниво капиталов ресурс обществените поръчки не са просто инструмент за поддръжка на инфраструктурата, а основен лост за регулиране на местните икономически баланси. Когато държавата наложи глоба на общински служител или на самия възложител, тя обикновено се движи в рамките на няколко хиляди лева – суми, които са нищожни на фона на договори за стотици хиляди евро. Дори когато тези санкции стигнат до съдебна зала, те често падат по процедурни причини, както се случва на 29 юни, когато Административен съд – Бургас отменя наказателно постановление на АДФИ за близо 6 хил. лева, наложено на общинско длъжностно лице за поръчка от минали периоди. Тази диспропорция между размера на обществения ресурс и риска от символични персонални глоби създава перфектната почва за заобикаляне на правилата.

В случая с игрището в Свети Влас финансовият въпрос остава отворен и изключително тревожен. Стойността от 370 хил. евро, макар и фиксирана в обявлението на поръчката, трябва да бъде проследена през реалните движения по банковите сметки на общината. Ако въпреки съдебните жалби пред КЗК и ВАС и висящата проверка на АДФИ кметството е сключило договор с класираната на първо място „Террамикс“ и е извършило авансови или окончателни плащания, възниква сериозен правен парадокс. Съгласно чл. 112 от ЗОП възложителят няма право да сключва договор преди влизането в сила на решението за определяне на изпълнител, освен при изрично допуснато предварително изпълнение. Дори обаче предварително изпълнение да е било допуснато заради митичната „аварийност“ на обекта, решението на ВАС от 8 октомври обезсилва правното основание на избора. Това означава, че всяко плащане, извършено на базата на незаконосъобразен административен акт, рискува да бъде квалифицирано като неоснователно разходване на публичен ресурс или чиста финансова щета за общинския бюджет, подлежаща на търсене по реда на чл. 219 или чл. 282 от Наказателния кодекс.

Точно тук разследването достига до точката, в която институционалната завеса трябва да бъде вдигната чрез механизмите на публичността. Обществото и местната общност имат право на еднозначни отговори, които вече не могат да бъдат скривани зад процедурни хватки. На първо място, Агенцията за държавна финансова инспекция дължи пълна яснота за съдържанието на липсващите страници от четвърта до дванадесета в своя доклад № ДИД6-БС-42-[1]. Позоваването на прокурорската преписка като основание за пълен отказ от информация по Закона за достъп до обществена информация е порочна практика, която директно погазва принципа за надделяващ обществен интерес, дефиниран в самия закон при разходване на бюджетни средства. Публикуването на фактическите констатации – какви актове са съставени, какви нарушения на процедурите са констатирани и има ли разписани финансови вреди – е минималният стандарт за прозрачност.

На второ място, Окръжна прокуратура – Бургас трябва ясно да заяви движението по преписка № 3197/2026 г. Изпращането на материалите от АДФИ към прокурорския кабинет е стандартна фаза, която твърде често в България служи за „зазиждане“ на неудобни проверки в безкрайни предварителни процедури без краен срок. Фактът, че по случая вече има окончателен съдебен акт на Върховния административен съд, констатиращ незаконосъобразни действия при провеждането на търга, дава на разследващите солидна правна база за преценка дали става дума за административен произвол, или за целенасочено нагласяване на процедура в полза на конкретен икономически субект.

На трето място, Община Несебър дължи публичен отчет пред своите данъкоплатци. Практиката на мълчаливи откази и отсъствие на писмени становища по одитните доклади може да работи като краткосрочна адвокатска стратегия за отлагане, но тя подкопава фундаментално легитимността на местната власт. Въпросите към кмета и неговите заместници са пределно конкретни: сключен ли е договор за ремонта на игрището в Свети Влас, какви суми са напуснали общинската хазна към днешна дата, в какво физическо състояние се намира теренът в момента и как администрацията възнамерява да изпълни окончателното съдебно решение на Върховния административен съд, след като парите може би вече са похарчени?

Случаят с футболния терен в Свети Влас е класическа илюстрация на по-голямото заболяване, от което страда българското местно самоуправление в ресурсно обезпечените курортни общини. Когато огромен финансов поток се съчетае с изолиран политически елит, капсулирана администрация и бавно правораздаване, обществените поръчки лесно деградират до затворени процедури с предварително ясен край. Прекъсването на този порочен кръг е невъзможно без строг финансов одит, реален съдебен контрол и последователно разследване, което да проследи всяко евро от решението за извънреден ремонт до последния подпис под банковия превод. Докато тези отговори не бъдат дадени официално от АДФИ, прокуратурата и общината, игрището в Свети Влас ще остане емблема на един по-дълбок институционален дефицит – там, където законът вижда нарушение, а съдът отменя актове, местната власт продължава да играе по свои собствени правила на собствен терен.