ТРЕКЛЯНО, КЮСТЕНДИЛ И ДОЛИНАТА НА СТРУМА – ИСТОРИЯ ЗА ХИЛЯДИ ТОНОВЕ ПРЕДПОЛАГАЕМО ЗЛАТО, ДРЕВНИ РУДНИЦИ, ДЪРЖАВНИ ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ И НЕЗАКОНЕН ДОБИВ. КАКВО ЗНАЕ ДЪРЖАВАТА, КАКВО СЕ КРИЕ В ГЕОЛОЖКИТЕ АРХИВИ И ИМА ЛИ КОЙ ДА ДАДЕ ОТГОВОРИ НА ХОРАТА?

ГОЛЯМО РАЗСЛЕДВАНЕ НА SIK.BG
Има богатства, които се виждат с просто око, и такива, които остават скрити дълбоко под земята. Има места, които десетилетия наред живеят със славата на своите природни богатства, но никога не получават пълния отговор колко всъщност струват те. А има и региони, за които се разказват толкова много истории за злато, че границата между легендата и действителността постепенно се превръща в един от най-големите обществени въпроси.
Такъв е случаят с Кюстендилско.
Под планините на Краището, по склоновете на Милевска планина, в района на Трекляно, Горно и Долно Кобиле, Метохия, Гърбино, Шишковци, Раждавица и по поречието на Струма се намират територии с установена златоносност и дълга история на рудодобив.
Тук са открити следи от древни рударски изработки. Тук са описани златоносни речни разсипи. Тук са извършвани геоложки проучвания в продължение на десетилетия. Тук са регистрирани рудопроявления, а в последните години се стигна и до сериозни скандали с нерегламентиран добив на злато.
И въпреки всичко това един въпрос продължава да стои отворен: колко злато действително има под Кюстендилско?
Възможно ли е районът на Трекляно да крие едно от най-значимите златни богатства на Балканите? Защо още през 1995 г. кюстендилецът Петър Селнички пише на тогавашния министър-председател Жан Виденов за предполагаемо огромно находище? Какво показват научните изследвания на геолозите? Какво е проучвала държавата през 80-те и 90-те години? Защо по Струма бяха открити незаконни съоръжения за промиване на злато? И какво се случи с разрешението за търсене и проучване в площ „Злогош“?
Това не е просто история за злато. Това е история за природно богатство, държавна политика, икономически интереси, историческа памет, екологична сигурност и правото на обществото да знае какво се намира под собствената му земя.
ПЕТЪР СЕЛНИЧКИ: НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛАТНО НАХОДИЩЕ НА БАЛКАНИТЕ СЕ НАМИРА В ТРЕКЛЯНСКО?
Една от най-необикновените истории, свързани със златото в Кюстендилско, започва с радиестезиста Петър Селнички.
По собствените му сведения още преди повече от 15 години той установява, че притежава силно изразени способности, които свързва с радиестезията. Запознава се с явлението чрез публикации в печата и започва да използва махало, държано между пръстите на дясната ръка.
Селнички твърди, че по този начин може да открива подземни течащи води, минерални находища, каменни въглища, желязна руда, оловно-цинкови руди, нефт, природен газ и други подземни богатства. Според него същият метод му позволявал да установява и проблемни места по човешкото тяло.
Радиестезията се превръща в негово хоби, но едно от наблюденията му привлича особено силно вниманието му.
От дома си в Кюстендил той засича силно лъчение, което определя като идващо от златен източник. Посоката е северозападна. По-късно, докато гостува в София, в квартал „Дружба-1“, установява същото лъчение, този път идващо от югозапад.
След като съпоставя посоките с географска карта на България, стига до заключението, че източникът се намира в източните склонове на пограничната Милевска планина, в Кюстендилското Краище.
Тогава не успява да посети района, за да установи точното местоположение на предполагаемото находище. Това обаче не го отказва.
На 9 март 1995 г. Петър Селнички изпраща препоръчано писмо до тогавашния министър-председател Жан Виденов. В него го уведомява за откритото според него златно находище в Краището, както и за други предполагаеми подземни богатства в страната.
По неговите сведения писмото не получава отговор.
Времето минава. България продължава да преминава през тежки икономически сътресения, хората изнемогват от ниски доходи, а според Селнички огромни природни богатства остават неоползотворени.
Той продължава да смята, че откритието му може да има огромно значение за страната и че държавата трябва да обърне внимание на района.
В началото на октомври на годината, описана в първоначалната публикация за случая, Селнички отново търси съдействие – този път от областния управител Любомир Дермански. Според разказа му областният управител поема ангажимент да осигури необходимия транспорт за посещение и проучване на района. До редакционното приключване на тогавашния материал обаче пътуването не е осъществено.
Какво точно твърди радиестезистът?
Според неговите наблюдения предполагаемото златно находище се намира на значителна дълбочина – около 700–800 метра. Той посочва територия с площ приблизително 40 квадратни километра, обхващаща районите около селата:
-
-
Средорек;
-
-
-
Долно Кобиле;
-
-
-
Горно Кобиле;
-
-
-
Чешлянци;
-
-
-
Киселица;
-
-
-
Метохия;
-
-
-
Бъзовица.
-
Най-сензационното твърдение на Селнички е, че находището може да съдържа хиляди тонове злато и да се окаже най-голямото не само в България и на Балканите, но вероятно и в Европа.
Той твърди още, че чрез същия метод е установил по-малки предполагаеми златни находища в Родопите и Подбалканската котловина, голямо нефтено находище по средното течение на река Скът между Бяла Слатина и Мизия, газово находище източно от Бакаджиците, около границата между Ямболска и Бургаска област, въглища и манган в Добруджа, както и нефт в Кюстендилско.
Важно е обаче да се подчертае: радиестезичните наблюдения не са научно признат метод за доказване на подземни рудни залежи. Твърдението за хиляди тонове злато в Трекляно не е потвърдено с геоложки сондажи, лабораторни анализи или официално изчислени запаси.
Самият Селнички посочва какво е необходимо, за да се установи истината – поне един или два геологопроучвателни сондажа, чрез които да се определи дали действително има златна руда, каква е дълбочината ѝ, каква е дебелината на златоносните пластове и какво е съдържанието на благородния метал.
Точно тук се намира големият въпрос към държавата: има ли вече извършени проучвания в посочената територия и какво показват те?
Селнички обръща внимание и на друг факт – реките, които извират от Милевска планина, са свързани със златоносни райони. Според него предполагаемото находище може да е останало неразработено в древността именно защото тогава не са съществували технологии за проникване на толкова големи дълбочини.
Това е интересна хипотеза, но нейното потвърждение може да дойде единствено от науката.
Въпросът вече не е дали историята звучи невероятно. Въпросът е защо досега не е представена пълна и достъпна информация за всички геоложки проучвания в този район.
КЮСТЕНДИЛСКО НЕ Е САМО ЛЕГЕНДА: НАУЧНИТЕ ДАННИ ПОКАЗВАТ РЕАЛНА ЗЛАТОНОСНОСТ
Докато твърденията на Петър Селнички остават непотвърдени, геоложката златоносност на Кюстендилска област е обект на научни изследвания.
Един от най-важните източници по темата е научният труд на геолога Олег Витов „Геоложки и исторически сведения за златодобив в Кюстендилска област“, публикуван в „Известия на Исторически музей – Кюстендил“, том XIII, през 2007 г.
Това изследване е особено ценно, защото съчетава геоложки сведения, исторически данни и информация за разпределението на златото в района.
В него се посочват две основни златоносни ивици.
Първата е Трекляно – Кюстендил – Влахина планина. Тя включва територии около Милевска планина, Горно Уйно, Горановци, Гърбино и други части на Кюстендилското Краище.
Втората е Раково – Осогово – Каменишко понижение, свързана със западните склонове на Лисец планина и други геоложки структури в региона.
Според изследването първата ивица включва четири известни разсипни находища, 20 разсипни рудопроявления и една посочена индикация за коренно златно орудяване – „Метохия“ в Милевска планина.
Тези данни са важни, защото показват, че златото в района не е само разказ от местния фолклор.
В научната публикация са обобщени и резултати от мащабна минераложка изученост. Посочени са 9047 шлихоминераложки проби, 9 регистрирани находища, 63 рудопроявления и 40 индикации за полезни изкопаеми. Злато е отчетено в 1346 от пробите.
Това са данни за геоложка изученост и наличие на злато, а не за 1346 доказани находища или икономически добиваеми запаси.
Разликата е съществена.
Наличието на злато в проба доказва присъствие на минерала в конкретния материал, но не показва само по себе си дали залежът може да бъде разработван рентабилно. За това са необходими допълнителни сондажи, количествени оценки, технологични изследвания и икономически анализи.
Но самият факт, че в толкова голям брой проби е отчетено злато, показва защо регионът заслужава сериозно внимание.
ДРЕВНИТЕ РУДАРИ ВЕЧЕ СА ЗНАЕЛИ КЪДЕ ДА ТЪРСЯТ ЗЛАТО
Историята на златодобива в Кюстендилско не започва със съвременните геолози. Тя се простира назад във времето и преминава през различни цивилизации и исторически епохи.
Според историческите и геоложките сведения, обобщени от Олег Витов, най-старите рударски изработки са наблюдавани край село Гърбино.
Това е особено интересно, защото показва, че хората са използвали природните ресурси на региона още в древността.
През тракийския период добивът на злато се е осъществявал както от речни разсипи, така и чрез минни изработки и траншеи. Особено внимание е отделено на района на Трекляно.
Тракийските общности са познавали природните богатства на планините и реките. Златото е имало не само икономическа, но и културна и ритуална стойност.
По време на трако-римския период добивните дейности се разширяват. В историческите сведения като важни места се посочват районите на селата Шишковци, Раждавица, Перивол и Соволяно.
През римската епоха добивът на благородни метали е бил част от по-широката система за използване на природните богатства в провинциите на империята.
През Средновековието сведенията насочват към района на село Уйно, където са отбелязани следи от стари минни изработки.
По време на Османската империя промиването на златоносни речни пясъци продължава. Традицията се запазва и след Освобождението през 1878 г.
Особено важен е периодът след Освобождението, когато добивът на злато се превръща в допълнителен поминък за много семейства в Краище.
Според историческите сведения местните жители са използвали примитивни методи за промиване на речните наноси. В периоди на войни, национални катастрофи и икономическа немотия този добив е бил средство за оцеляване.
Така златото се превръща в част от икономическата и социалната история на региона.
Това не е просто геоложка особеност. Това е традиция, която е преминала през вековете.
ДЪРЖАВНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ПРЕЗ XX ВЕК: КАКВО Е ОТКРИТО И КЪДЕ СА ПЪЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ?
Един от най-важните въпроси е какво е установила българската държава при геоложките проучвания през втората половина на XX век.
През 80-те години в района са извършвани специализирани проучвания, свързани със златоносните речни наноси по Струма и нейните притоци.
В публикациите по темата се посочва, че са изследвани участъци в района на вливането на Драговищица в Струма и други златоносни територии.
Важна следа за продължаването на тези изследвания е докладът от 1993 г., посочен в библиографията на научния труд на Олег Витов.
Става дума за „Доклад за специализираното геоморфоложко картиране в мащаб 1:50 000. Проучване на кватернерните отложения и условия за акумулиране на разсипно злато в части от Осогово, Пиянец, Влахина и долината на река Струма между Раково, Бобово и Шево“.
Самото заглавие на документа показва, че през 1993 г. е извършвана специализирана работа именно върху условията за натрупване на разсипно злато.
Това е една от най-важните следи, които трябва да бъдат проверени в Националния геоложки фонд.
Какви са били резултатите от тези проучвания? Колко проби са взети? Какви концентрации на злато са установени? Има ли сондажни протоколи? Изчислявани ли са запаси или ресурси? Кои участъци са били определени като перспективни?
В публикациите за района се срещат и твърдения за държавен добив през 90-те години. Те заслужават проверка чрез производствени отчети, архивни документи и данни от предприятията, извършвали геоложки и добивни дейности.
Не бива да се смесват проучването, експерименталното извличане и промишленият добив. Това са различни дейности и изискват различни доказателства.
Но ако държавата е разполагала с резултати от десетилетия геоложка работа, те трябва да бъдат установени и систематизирани.
Тук SIK.BG поставя конкретен въпрос: защо не е представена пред обществото цялостна, обобщена и разбираема картина на златните ресурси в Кюстендилско?
СТРУМА – ЗЛАТОНОСНАТА РЕКА, КОЯТО ПРЕВЪРНА КЮСТЕНДИЛСКО В БЪЛГАРСКИ КЛОНДАЙК
Една от най-интересните особености на района е наличието на разсипно злато в речните наноси.
То се образува при разрушаването на златоносни скали. Освободените частици се пренасят от водата и постепенно се натрупват в пясъците и чакълите на речните корита.
В Кюстендилско особено внимание привличат Струма и нейните притоци, включително Драговищица.
В различни публикации се споменават районите на Раждавица, Шишковци, Шипочано, Копиловци, Дворище и Невестино.
През 2020 г. в медийни публикации се цитира оценка, че от около три кубически метра речен материал може да бъде получен до един грам сурово насипно злато. Това не трябва да се приема като универсална концентрация за цялата река или за всички нейни участъци. Реалното съдържание може да се различава значително в зависимост от конкретното място и геоложките условия.
Именно интересът към тези златоносни наноси довежда до един от най-големите скандали в региона.
НЕЗАКОННИЯТ ДОБИВ: БАГЕРИ, ДРАГИ И ИЗКОПАНИ РЕЧНИ УЧАСТЪЦИ

В началото на 2021 г. темата за златото по Струма влиза в националния информационен поток.
На 31 януари 2021 г. БНР съобщава за сигнали на природозащитници за незаконно промиване на злато по поречието на Струма.
В района на село Дворище полицията установява трима мъже, два багера и две мобилни драги за промиване.
Това вече няма нищо общо с традиционното любителско промиване на речен пясък с ръчен леген.
Става въпрос за механизирана дейност с тежка техника, водни помпи и съоръжения за обработка на големи количества речен материал.
На 4 март 2021 г. bTV публикува разследването „Добива ли се незаконно злато в Кюстендилско?“.
В репортажа са показани изкопи, разместване на речни наноси и съоръжения за промиване в района на вливането на река Драговищица в Струма.
Кметът на Раждавица Стоян Ръждавички заявява, че според неговата оценка една инсталация може да извлича между 40 и 50 грама злато дневно.
Тази цифра е впечатляваща, но трябва да бъде разглеждана като оценка, цитирана от местния кмет, а не като официално измерен добив.
На 7 март bTV Репортерите излъчват и разследването „Златотърсачи“, което показва още от проблемите около нерегламентираното промиване.
На 18 март 2021 г. bTV съобщава за резултатите от проверки на Министерството на енергетиката, при които са установени осем незаконни места за промишлен добив на злато край Струма.
Това е един от най-сериозните публично отразени резултати от институционалните проверки.
Съобщава се за тежка техника, изкопи и съоръжения, използвани за извличане на злато от речни материали.
Последиците от подобна дейност не са само икономически. Разместването на речните наноси, разрушаването на крайречната растителност и промяната на естественото състояние на речните участъци могат да доведат до дълготрайни екологични проблеми.
Именно затова държавният контрол върху подземните богатства и речните корита е толкова важен.
ПРОКУРАТУРАТА СЕ НАМЕСВА: ОФИЦИАЛНА ПРЕПИСКА ЗА НЕРЕГЛАМЕНТИРАН ДОБИВ
Случаят не остава само на нивото на журналистически репортажи.
Върховната административна прокуратура образува преписка № 144/2021 г. след публикации за нерегламентиран добив на злато по поречието на Струма.
От прокуратурата са изискани проверки от Министерството на енергетиката и териториалните прокуратури.
В официалния документ се разглеждат сигнали и проверки, свързани с нерегламентирано извличане на подземни богатства.
Отразени са и сведения за проверки, извършвани от 2017 г. насетне, както и случаи, по които са образувани досъдебни производства.
Това е важен момент: проблемът вече е предмет на официална институционална реакция.
Но последвалите събития показват и колко сложен може да бъде правният път от установяването на съмнение за нарушение до налагането на окончателна санкция.
През ноември 2022 г. „24 часа“ съобщава, че глоба от 50 000 лева, наложена на дружество за незаконно копаене, е отменена от две съдебни инстанции.
Според публикацията проверката е извършена на 25 януари 2021 г. в землищата на Дворище и Раждавица.
Този случай показва, че административните наказания трябва да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства и да издържат съдебен контрол.
На 24 септември 2021 г. БНР съобщава и за нов случай в района на Невестино, при който е открита и иззета техника за пресевна дейност.
Така поредицата от случаи очертава сериозен проблем за контрола върху златоносните речни наноси в региона.
Но остава един особено важен въпрос: каква е актуалната ситуация днес? Продължава ли механизираният нерегламентиран добив? Колко проверки са извършени след 2021 г.? Колко производства са приключили с окончателни съдебни решения?
Тези отговори трябва да бъдат предоставени от компетентните институции.
„ЗЛОГОШ“: КОГАТО ДЪРЖАВАТА ОТКРИВА ПЪТ ЗА ПРОУЧВАНЕ, А СЛЕД ТОВА ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО
Другият голям казус, свързан със златото и металните полезни изкопаеми в Кюстендилско, е площ „Злогош“.
На 5 декември 2018 г. Министерският съвет одобрява предоставянето на разрешение на „Гекон“ ООД за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Злогош“.
Територията обхваща общините Кюстендил, Трекляно и Земен.
Предвиденият срок е три години, а минималната инвестиция за проучвателните дейности е 6,4 милиона лева.
Тук е важно да се направи юридическо разграничение: разрешението е за търсене и проучване, а не за автоматично започване на промишлен добив.
Въпреки това решението предизвиква обществен интерес и тревога заради чувствителността на района и възможното въздействие върху природната среда.
На 9 септември 2020 г. Министерският съвет отменя предходното си решение.
Според официалното съобщение мотивът е опасност за околната среда и вероятност от негативно влияние върху подземните води.
Особено важен е и фактът, че до момента на отмяната не е бил сключен договор с „Гекон“ ООД за проучването.
Това означава, че казусът приключва на етап административно решение за предоставяне на разрешение, а не след започнал промишлен добив.
Случаят обаче поставя сериозни въпроси за начина, по който се оценяват рисковете при инвестиционни намерения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в райони с важни водоизточници.
В последвалите години темата за бъдещи концесии и инвестиционни намерения в региона продължава да предизвиква обществен интерес и граждански реакции.
АРСЕНЪТ, ЖИВАКЪТ И ВОДАТА: МОЖЕ ЛИ ЗЛАТОТО ДА СТАНЕ ПРИЧИНА ЗА ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА?
Нито една сериозна публикация за златото в Кюстендилско не може да пропусне най-важния въпрос – каква би била цената за природата, ако в района започне мащабен добив.
В геоложките изследвания са описани минерали като цинабарит, галенит, пирит и шеелит.
Цинабаритът е минерал на живака. Галенитът е оловен сулфид, а пиритът е железен сулфид.
Тяхното присъствие в определени геоложки формации е важно при оценката на потенциалните рискове от бъдеща минна дейност.
В обществените дебати се поставя и въпросът за арсена, както и за други тежки метали.
Необходимо е обаче да се направи ясно разграничение между наличието на даден минерал в скалите и доказаното замърсяване на водите или почвите.
Рискът от замърсяване зависи от конкретния минерален състав, технологията на добив, начина на преработка на рудата, управлението на отпадъците и хидрогеоложките условия.
Особено важно е да бъдат изследвани:
-
-
Подземните води и питейните водоизточници.
-
-
-
Река Струма и нейните притоци.
-
-
-
Съдържанието на арсен и живак в почвите и наносите.
-
-
-
Рискът от киселинен минен дренаж.
-
-
-
Въздействието върху овощните градини и земеделските земи.
-
-
-
Дългосрочните последици от евентуални минни отпадъци.
-
За хората в Кюстендилско водата и земята са не просто природни ресурси, а основа на поминъка им.
Ето защо всяко бъдещо инвестиционно намерение трябва да бъде подложено на сериозна и независима екологична оценка.
Не може икономическата стойност на един метал да бъде разглеждана отделно от цената на възможните щети.
КОЛКО СТРУВА ЗЛАТОТО ПОД КЮСТЕНДИЛСКО И КАКВО ВСЪЩНОСТ ЗНАЕМ ЗА ЗАПАСИТЕ?
Това е въпросът, който би могъл да превърне цялата история в една от най-значимите теми за природните ресурси на България.
Ако в Кюстендилско има големи златни залежи, те биха могли да представляват сериозен икономически интерес.
Но за да се говори за стойност, трябва да се знаят няколко основни показателя:
-
-
Какво е съдържанието на злато в един тон руда?
-
-
-
Каква е дебелината и площта на златоносните пластове?
-
-
-
Какви са общите количества на установените ресурси?
-
-
-
Каква част от тях може да бъде извлечена технологично?
-
-
-
Каква е чистотата на златото?
-
-
-
Какви биха били разходите за добив и преработка?
-
-
-
Какви са екологичните и социалните разходи?
-
Оставете коментар