ЕКСКЛУЗИВНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА SIK.BG: ПАРИ „НА ЗЕЛЕНО“ ЗА ПОЧТИ 116 МИЛИОНА ЕВРО?! ШОКИРАЩИ ВРАТИЧКИ В ПРИЕМА ЗА МЛАДИ ФЕРМЕРИ ПОЗВОЛЯВАТ ТОЧЕНЕ НА ЕВРОСРЕДСТВА БЕЗ НИТО ЕДНО ЗАСАДЕНО ДЪРВО, А ДФЗ ПРОМЕНИ ПРАВИЛАТА В ДВИЖЕНИЕ!

ЕКСКЛУЗИВНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА SIK.BG: ПАРИ „НА ЗЕЛЕНО“ ЗА ПОЧТИ 116 МИЛИОНА ЕВРО?! ШОКИРАЩИ ВРАТИЧКИ В ПРИЕМА ЗА МЛАДИ ФЕРМЕРИ ПОЗВОЛЯВАТ ТОЧЕНЕ НА ЕВРОСРЕДСТВА БЕЗ НИТО ЕДНО ЗАСАДЕНО ДЪРВО, А ДФЗ ПРОМЕНИ ПРАВИЛАТА В ДВИЖЕНИЕ!

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ВЗЕМЕШ ЕВРОПЕЙСКИ МИЛИОНИ САМО СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ НА ХАРТИЯ, ДА ПОЛУЧИШ ПАРИТЕ ПРЕДИ ПРОВЕРКА НА МЯСТО И СЛЕД ТОВА ДА ПОДМЕНИШ ИЗЦЯЛО БИЗНЕС ПЛАНА СИ? ОФИЦИАЛНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ В СИСТЕМАТА НА ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ РАЗКРИВА КАК „КАРТОНАЖЕНИТЕ“ МЕТОДИ И ЗАКОНОВИТЕ ПРОЛУКИ ПРЕВРЪЩАТ ПОДПОМАГАНЕТО НА МЛАДИТЕ СТОПАНИ В СЪСТЕЗАНИЕ ПО АДМИНИСТРАТИВНА АКРОБАТИКА.

На 13 ноември 2026 г. ДФЗ публикува в Системата за електронни услуги (СЕУ) списъка с предварителната оценка на заявленията. Цифрите са показателни: при бюджет от 115 766 488 евро кандидатите са 2 952, а заявената помощ достига колосалните 177 120 000 евро – по 60 000 евро на проект.

Това означава, че заявеното финансиране надвишава наличния бюджет с 61 353 512 евро. Или казано по-просто – за всеки един евро от публичния ресурс кандидатите са поискали приблизително 1,53 евро.

При пълно използване на бюджета и финансиране на проекти с максимална помощ от 60 000 евро ресурсът би стигнал за приблизително 1 929 проекта. Това обаче не означава, че точно толкова кандидати вече са одобрени – предстои окончателното класиране и проверка на допустимостта.

Тъй като търсенето надвишава бюджета с повече от 50%, в действие влезе предварителното точкуване по критериите за подбор. Кандидатите, които не са съгласни с присъдените им точки, имат право да подадат мотивирано възражение чрез СЕУ в 10-дневен срок, до 23 ноември 2026 г.

Но по какви критерии се печелят тези точки и защо десетки въпроси на самите кандидати в платформата на Фонда осветяват смущаващи механизми за заобикаляне на правилата?

Екипът на SIK.BG анализира официалната документация, публикуваните разяснения на Управляващия орган и публичните питания в СЕУ на ДФЗ. Резултатът е пет направления, които поставят изключително сериозни въпроси за начина, по който ще бъдат разпределени европейските средства.

СХЕМАТА „ПАРИ НА ЗЕЛЕНО“: ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ ПРОВЕРКА НА МЯСТО!

Най-скандалният детайл в целия прием е промяната на правилата в движение.

До изменението на нормативната уредба чл. 40, ал. 3 от Наредба № 4 от 2024 г. предвиждаше, че когато началният икономически размер на стопанството се доказва с намерение за засаждане или засяване, ДФЗ първо извършва проверка или посещение на място, установява изпълнението на заявеното намерение и едва след това извършва първото плащане.

В хода на самия прием обаче Министерството на земеделието и храните (МЗХ) задейства изменение на разпоредбата.

Хронологията е особено показателна.

Приемът започва на 2 октомври 2026 г. Междувременно проектът за изменение на Наредба № 4 е публикуван за обществено обсъждане до 12 октомври. След постъпило предложение за промяна на чл. 40, ал. 3 Управляващият орган приема новия подход. На 16 октомври изменението вече е обнародвано в Държавен вестник, бр. 95 от 2026 г. – докато кандидатстването все още продължава до 2 ноември.

Така в рамките на отворена процедура правилата за първото плащане са променени.

Още по-интересно е, че в официалните разяснения по въпрос, публикуван на 3 октомври, самата администрация признава, че предложението за промяна е постъпило след публикуването на проекта за обществено обсъждане и че Управляващият орган го е приел, тъй като периодът на кандидатстване попада в началото на стопанската година и промяната била в полза на кандидатите.

Какво гласи новият чл. 40, ал. 3?

Когато кандидатът доказва икономическия размер на стопанството с намерение за засаждане или засяване през текущата стопанска година, ДФЗ сключва административен договор и извършва първото плащане в срок до един месец от сключването му. Проверката или посещението на място за установяване на изпълнението на намерението се извършват съобразно сроковете за засаждане и засяване, заложени в одобрения бизнес план.

Разликата е фундаментална!

Вече не е необходимо инспекторът да установи предварително, че културите действително са засадени, за да бъде извършено първото плащане.

Какво означава това на практика?

Кандидат може да формира минималния икономически размер на стопанството от над 8 000 евро Стандартен производствен обем (СПО) чрез допустими намерения за засаждане или засяване, да подпише административен договор и да получи първия транш, преди да е изпълнил заявеното засаждане.

Първото плащане е 30 000 евро. Останалите 30 000 евро се изплащат при изпълнение на условията за второто плащане.

Следователно става въпрос за реален финансов ресурс, който може да бъде предоставен преди физическото установяване на насажденията.

Разбира се, това не означава, че кандидатът е освободен от задължението да засади културите. Напротив – той трябва да изпълни бизнес плана, а при неизпълнение могат да последват отказ от следващо плащане, санкции и възстановяване на неправомерно получени средства съобразно приложимите правила.

Но възниква фундаментален въпрос: защо европейски средства в размер на десетки хиляди евро се предоставят преди физическото установяване на дейността, която формира самия минимален икономически размер на стопанството?

И кой поема риска, ако след превеждането на парите обещаното засаждане не се осъществи?

Тук вече не говорим за техническа подробност, а за промяна в последователността на финансовия и физическия контрол.

ФЕНОМЕНЪТ „САКСИЙНИ ЦВЕТЯ НА ОТКРИТО“ – КАК ПОЛОВИН ДЕКАР СЕ ПРЕВРЪЩА В СТОПАНСТВО ЗА 60 000 ЕВРО!

Сред въпросите в официалната система на ДФЗ изпъква и друг механизъм, който заслужава специално внимание.

Става дума за кандидатстване с код 3093 „Цветя – саксийни“, отглеждани на открито върху земеделска площ, включително чрез намерение за засаждане.

На 5 октомври 2026 г. кандидатка поставя конкретен въпрос пред Управляващия орган относно производството на декоративна лавандула от вида Lavandula angustifolia „Hidcote“, отглеждана в саксии на открито и предназначена за продажба като готово декоративно растение.

Въпросът е съвсем конкретен: може ли това производство да бъде отчетено по код 3093 и какъв минимален брой саксии на декар ще се изисква при проверка?

Отговорът на администрацията е категоричен.

Управляващият орган приема, че когато лавандулата се отглежда в саксии с цел реализация като готови декоративни растения, производството отговаря на характеристиките на код 3093 „Цветя – саксийни“.

След това идва още по-интересната част:

За този код в Приложение № 1 не е определена минимална гъстота на растенията.

Администрацията уточнява, че площта трябва да се определя съобразно реално използваната за производство територия, като може да бъде обоснована с технологична схема, изготвена от агроном, в която да бъде описано разположението на растенията.

Това е официално разяснение, а не слух от земеделските среди.

Какво означава то?

При определени култури минималната гъстота е нормативно определена. При код 3093 обаче такава изрична минимална гъстота липсва.

Това поставя въпроса как ще бъде гарантирано, че заявената площ действително представлява производствена площ, а не просто територия, върху която могат да бъдат разположени саксии.

Още по-интересно е, че в следващите питания кандидатите поставят въпроса дали в площта могат да бъдат включвани технологичните пространства между редовете и блоковете, обслужващите пътеки и зоните за напояване.

Отговорът на Управляващия орган е, че се отчитат площите, заети със саксийни цветя, а реално използваната производствена територия следва да бъде обоснована с технологична схема от агроном.

Тук трябва да се подчертае една съществена подробност: официалният отговор не разрешава произволно включване на празни площи, нито доказва, че саксиите могат да бъдат местени след проверката.

Но поставя друг въпрос – достатъчно ли е наличието на технологична схема, когато липсва единен нормативен минимум за броя растения на декар?

В земеделските среди подобни модели са известни като „мобилни стопанства“ – производство в контейнери, при което растенията могат да бъдат премествани. Това само по себе си не е незаконно, но изисква особено внимателна проверка дали производството е реално, устойчиво и съответства на декларираната площ.

И още нещо: в същия документ има въпрос дали началният СПО може да бъде формиран изцяло със саксийни цветя, които към датата на кандидатстване все още не са засадени, а са заявени само като намерение за засаждане.

Това означава, че се събират две обстоятелства: липса на нормативно определена минимална гъстота и възможност за доказване на началния икономически размер чрез бъдещо засаждане.

Дали тази комбинация създава прекалено широки възможности за формално покриване на условията?

Това е въпрос, на който ДФЗ дължи ясен отговор.

„ТРОЯНСКИЯТ КОН“ В БИЗНЕС ПЛАНА: ПЕЧЕЛИШ С ЛУК, ПОСЛЕ МИНАВАШ НА КОКОШКИ!

Точкуването при предварителната оценка дава решаващо предимство на т.нар. чувствителни сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“.

И тук обаче т. 3.3.1 от Условията за изпълнение крие възможност за съществена промяна на първоначалния бизнес план.

Разпоредбата позволява на одобрен кандидат да поиска изменение на договора си и да замени заложените в бизнес плана култури с животни и обратно, при определени условия и когато новата дейност също попада в списъка на чувствителните сектори.

Това не е предположение на SIK.BG. В официалните разяснения на Управляващия орган има конкретен въпрос именно по този казус.

На 5 октомври 2026 г. кандидатка поставя следния пример: ако млад земеделски стопанин е одобрен с проект за отглеждане на 16 декара лук и планирано увеличение с още 8 декара, може ли впоследствие да поиска изменение на административния договор и да премине към отглеждане на кокошки носачки, които да покриват необходимия икономически размер?

Въпросът не е хипотетичен от гледна точка на нормативната уредба. Самата точка 3.3.1 предвижда възможност за преминаване от животновъдство към растениевъдство и обратно.

Така един кандидат може да получи точки въз основа на първоначално заявена дейност в чувствителен сектор, а впоследствие да поиска промяна на производството.

Има обаче важна подробност, която не бива да бъде премълчавана: промяната не става автоматично.

Според официалните разяснения кандидатът трябва да подаде искане за изменение на административния договор чрез СЕУ, да представи необходимите доказателства и да получи изрично одобрение от ДФЗ преди да извърши промяната.

Освен това трябва да бъдат спазени ограниченията на т. 3.3.1 и т. 3.3.2, включително изискването за запазване на дейностите в съответните чувствителни сектори.

Но проблемът остава.

Ако даден кандидат получава конкурентно предимство в класирането заради определена производствена специализация, а след одобрението има възможност да премине към друга дейност, възниква въпросът дали първоначалното точкуване продължава да отразява действителното съдържание на проекта.

Кой гарантира, че тази гъвкавост няма да обезсмисли самите критерии за подбор?

И дали при последващите промени ДФЗ ще проверява не само икономическия размер на стопанството, но и дали първоначално присъдените точки остават обосновани?

Точно тук е необходима прозрачност.

ТОЧКИ ЗА „ИНОВАЦИИ“ СРЕЩУ КАМЕРА И ЕЛЕКТРОПАСТИР!

За да изпреварят конкуренцията в битката за 64-те максимални точки, кандидатите търсят начини да покрият критериите за цифровизация, иновации, опазване на околната среда и справяне с климатичните промени.

Официалните питания в СЕУ показват как сравнително достъпно оборудване може да бъде използвано за получаване на приоритет по критерия за инвестиции в съответните направления.

На 3 октомври 2026 г. кандидатка задава въпрос относно Приложение № 7 към условията за кандидатстване.

Тя пита дали закупуването на три конкретни инвестиции за пчелин – система за мониторинг на пчелните семейства, система за видеонаблюдение и електропастир – ще бъде признато като инвестиция в цифровизацията, опазването на околната среда и справянето с климатичните промени.

Отговорът на Управляващия орган е показателен.

Администрацията потвърждава, че системата за видеонаблюдение и електропастирът попадат в обхвата на Приложение № 7.

За системата за мониторинг на пчелните семейства е поставено допълнително условие: тя трябва да има характер на система или оборудване за събиране, обработка и анализ на данни от различните фази на отглеждането и производството.

Тук възниква въпросът за реалната добавена стойност на подобни инвестиции.

Когато едно оборудване носи точки в класирането, важно е да се установи дали то действително подобрява производствения процес, дали се използва по предназначение и дали е въведено в експлоатация в стопанството.

Още по-важен е финансовият детайл.

В официалните разяснения е посочено, че инвестициите по критерий № 4 трябва да отговарят на дефиницията за дълготрайни материални активи и на изискванията в Приложение № 7.

Същевременно минималното инвестиционно задължение по бизнес плана е отделно: въвеждане в експлоатация на допустими инвестиции на стойност не по-малка от 25% от първото плащане, или 7 500 евро.

Отговорът на администрацията изрично разграничава тези 7 500 евро от инвестиционното основание за получаване на точки по критерий № 4.

Следователно не става дума просто за покупка на произволна евтина камера, която автоматично гарантира точки. Съществуват конкретни изисквания за допустимост, предназначение и доказване.

Но въпросът остава: дали методиката за оценка действително отличава иновациите с реален производствен ефект от минималното формално покриване на списък с допустимо оборудване?

Ако една обикновена система за видеонаблюдение може да даде конкурентно предимство на кандидат, който иначе няма съществена технологична модернизация, това заслужава сериозен обществен дебат.

БУМЪТ НА „БИОФЕРМЕРИТЕ ПО НАМЕРЕНИЕ“!

Не на последно място, един от най-чувствителните въпроси в целия прием е биологичното производство.

Биологичното земеделие е приоритет на Европейския съюз. Подкрепата за него е напълно оправдана, когато се предоставя на стопанства, които действително спазват правилата за биологично производство.

Проблемът възниква, когато точките за биологично производство могат да бъдат получени при различни условия и в различни времеви моменти.

В методиката има два отделни критерия – 2.1 и 2.2.

По критерий 2.1 приоритет получават стопанства, които към момента на кандидатстване са в преход или вече са сертифицирани за биологично производство. Началният СПО трябва да се формира изцяло от култури и/или животни, отглеждани в преход или по биологичен начин.

По критерий 2.2 се предвижда възможност за планирано увеличение на стопанството чрез култури или животни, които ще бъдат сертифицирани за биологично производство в рамките на определения период.

Това са две различни хипотези.

В официалните разяснения е поставен и конкретен въпрос относно срока за приключване на прехода към биологично производство по критерий 2.1.

Управляващият орган обръща внимание, че бенефициентите са длъжни да поддържат съответствие с критериите за подбор, по които са получили точки, в продължение на пет години от датата на подаване на заявлението.

Това е особено важно.

Получаването на точки не означава, че кандидатът може да заяви биологично производство, да получи предимство и след това да се откаже от поетия ангажимент.

Напротив – задължението за поддържане на съответствието с критериите остава.

Но остава и въпросът колко кандидати са получили точки по критерий 2.1 и колко по критерий 2.2.

Колко от тях вече са сертифицирани? Колко са в преход? И колко тепърва ще трябва да изпълняват ангажименти за биологично производство?

Публикуваният списък с предварителната оценка сам по себе си не дава отговор на всички тези въпроси.

За да бъде установено дали има необосновано присъждане на точки, е необходима проверка на конкретните заявления, сертификационния статус и документите, въз основа на които са оценени.

Това обаче не прави темата по-малко важна. Напротив – при ресурс от близо 116 милиона евро прозрачността по този критерий е задължителна.

ОЩЕ ЕДИН СЕРИОЗЕН ВЪПРОС: КОЙ КОНТРОЛИРА РЕАЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ?

Официалните разяснения на ДФЗ разкриват и други теми, които заслужават допълнително внимание.

Сред тях са кандидатстването с оранжерийни култури при все още неизградена оранжерия, възможностите за формиране на СПО чрез различни видове производство, условията за замяна на земеделски площи и изискванията към животновъдните обекти.

Въпросите на кандидатите показват, че немалка част от тях планират да изградят необходимата производствена инфраструктура след получаването на първото плащане.

Това е допустимо само при спазване на условията на интервенцията и на одобрения бизнес план.

Но именно тук се появява необходимостта от ефективен последващ контрол.

ДФЗ трябва да установява не само дали дадена дейност е формално заявена, но и дали е реално осъществена, дали отговаря на изчисления икономически размер и дали инвестициите действително функционират.

Има разлика между стопанство, което започва от нулата с реален бизнес план, и стопанство, което съществува само в документите до момента на получаване на субсидията.

Европейските средства трябва да подпомагат първото, а не да създават предпоставки за второто.

КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В ДВИЖЕНИЕ?

Особено важен е въпросът защо промяната в чл. 40, ал. 3 е направена, докато приемът вече е бил отворен.

Администрацията обяснява, че промяната е приета в полза на кандидатите заради началото на стопанската година.

Това е аргументът на Управляващия орган.

Но обществото има право да знае дали е извършена предварителна оценка на риска, как ще се гарантира контролът върху първото плащане и какви механизми ще бъдат използвани при неизпълнение на намеренията за засаждане.

Още повече, че става дума за изменение, което променя последователността между плащането и проверката на място.

Въпросите към институциите са съвсем конкретни:

  • Колко заявления са допуснати с начален СПО, формиран изцяло чрез намерения за засаждане или засяване?

  • Каква част от заявената помощ е свързана с такива стопанства?

  • Колко кандидати са използвали код 3093 „Цветя – саксийни“?

  • Как ще се установява реалната производствена площ при липса на нормативно определена минимална гъстота?

  • Колко проекта са получили точки за чувствителни сектори и впоследствие са поискали промяна на производствената дейност?

  • Колко кандидати са получили приоритет по критериите за биологично производство?

  • Как ще се проверява действителното използване на оборудването, заявено като инвестиция в цифровизация и иновации?

  • Колко проверки на място ще бъдат извършени и в какви срокове?

  • Какви санкции ще бъдат налагани при неизпълнение на бизнес плановете?

Това не са маловажни административни въпроси. Това са въпроси за защитата на европейския бюджет и доверието в институциите.

116 МИЛИОНА ЕВРО НА КАРТА! КОЛКО ОТ ПРОЕКТИТЕ ЩЕ СТАНАТ РЕАЛНИ СТОПАНСТВА?

До 23 ноември 2026 г. тече 10-дневният срок, в който кандидатите могат да подават възражения срещу отнетите им точки.

След това предстои окончателното класиране и процедурата по разглеждане и одобряване на заявленията.

Но истинският въпрос пред ръководството на ДФЗ и Министерството на земеделието и храните остава друг:

След като административната въртележка приключи и близо 116 милиона евро бъдат разпределени, колко от тези проекти ще се превърнат в работещи български стопанства и колко ще останат поредната скъпоструваща илюзия на хартия?

В България има хиляди млади хора, които искат да се занимават със земеделие, да произвеждат храна, да инвестират в земята и да развиват реален бизнес.

Те имат нужда от подкрепа, а не от административни капани.

Но когато един кандидат може да получи конкурентно предимство чрез определена производствена дейност, да докаже началния си икономически размер с бъдещи намерения, да получи първото плащане преди проверката и впоследствие да поиска изменение на бизнес плана си, институциите трябва да докажат, че системата разполага с достатъчно надеждни гаранции срещу злоупотреби.

Защото европейските средства не са безплатни пари. Те са публичен ресурс, предназначен за развитие на българското земеделие.

И ако контролът е по-слаб от възможностите за формално изпълнение на условията, цената ще бъде платена от всички данъкоплатци.

SIK.BG ще продължи да следи случая. Защото въпросът не е просто кой ще получи 60 000 евро. Въпросът е дали срещу тези 60 000 евро ще има истинско земеделско стопанство – или само добре написан бизнес план.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.