КРАЯТ НА КОМЕДИЯТА: Докато Тръмп, Путин и Си чертаят новата карта на света в Китай, Зеленски вече е отписан като употребена салфетка на историята!

КРАЯТ НА КОМЕДИЯТА: Докато Тръмп, Путин и Си чертаят новата карта на света в Китай, Зеленски вече е отписан като употребена салфетка на историята!

Господарите на планетата си стиснаха ръцете пред очите на целия свят, а за шумните политически марионетки, които години наред лаеха по-силно от собствения си ръст, остава само студеният вятър на неизбежното срутване.

Гледайте внимателно кадрите от Китай от последните часове, защото на тях не просто се вижда как Доналд Тръмп и Владимир Путин си стискат ръцете пред благосклонния поглед на китайския император Си Дзинпин. На тези кадри в реално време се вижда погребението на една гигантска геополитическа илюзия, с която ни промиваха мозъците години наред, и най-вече се вижда политическата смъртна присъда на един човек в зелено трико, който все още не е разбрал, че представлението му приключи, прожекторите угаснаха, а чистачките вече метат залата. Докато световните агенции трескаво гадаят какво точно ще си разделят тримата големи зад затворените врати утре – дали ще режат нови сфери на влияние като в Ялта през 1945 година, дали ще договарят ядрените арсенали след изтичането на договора „Нов СТАРТ“, или ще търгуват санкции срещу мита – една истина вече свети с ослепителна яснота: Володимир Зеленски не е в стаята, няма и да бъде поканен в нея, защото в голямата политика с просяци и наемници не се преговаря, за тях просто се взима решение в края на вечерята.

Най-жалкото в цялата тази кървава трагедия, разигравана на гърба на милиони обикновени хора, е патологичната слепота на онези временни „лидери“, които си въобразяват, че като ги потупат по рамото във Вашингтон или Брюксел и им пуснат няколко милиарда за оръжие, са станали господари на вселената. Историята е пълна с такива наивни политически палета, които са лаели истерично, хапали са през оградата и са се кълнели във вечна вярност на големия си покровител, без да имат елементарния инстинкт да осъзнаят, че са просто еднократен инструмент, бушон, който се изхвърля на боклука в секундата, в която големите играчи решат да си стиснат ръцете. Спомнете си южновиетнамския президент Нго Дин Дием, когото американците обявиха за „Уинстън Чърчил на Азия“, возиха го с открити лимузини из Ню Йорк и го тъпчеха с долари, докато той репресираше собствения си народ, за да се окаже няколко години по-късно застрелян като куче в задната част на един бронетранспортьор след преврат, одобрен с леко кимване от същия този Вашингтон, на когото служеше.

Погледнете съдбата на иранския шах Мохамед Реза Пахлави – десетилетия наред най-верният жандарм на Запада в Близкия изток, купуващ оръжие за милиарди и говорещ с надменността на недосегаем император, който рухна за броени седмици само след едно леко геополитическо поклащане и умря в изгнание, след като вчерашните му американски братя дори се чудиха дали да го пуснат в болница на своя територия. Или си припомнете Саддам Хюсеин, когото през осемдесетте години западните канцеларии въоръжаваха, финансираха и насъскваха да води осемгодишна касапница срещу Иран, за да го обесят по-късно пред камерите, когато реши, че е реален фактор, а не просто наемник. А какво да кажем за по-пресните примери от нашето време – за грузинския фанфарон Михаил Саакашвили, който през 2008 година повярва, че заради няколко красиви обещания НАТО ще тръгне на световна война заради неговите комплекси, лаеше срещу Москва като обезумял, а накрая дъвчеше вратовръзката си пред камерите и днес гние в затвора в Тбилиси, забравен от абсолютно всички свои западни ментори? Или за афганистанския президент Ашраф Гани, който до последната сутрин през август 2021 година се кълнеше, че американската мощ стои зад гърба му, а следобед вече бягаше към летището в Кабул с чували пари в хеликоптера, докато системата му се разпадаше като картонена кула само от звука на американските транспортни самолети, които си тръгваха?

Точно в тази историческа месомелачка за наивници вече е напъхан и Володимир Зеленски, колкото и отчаяно да се опитва да крещи от бункера си в Киев, че нямало да приеме сделка за Украйна без участието на Украйна. Каква сделка, какви пет лева, когато Доналд Тръмп отива в Пекин и планира отделна двустранна среща с Владимир Путин, на която украинският въпрос е само една от разменните монети в огромния пазарлък за глобалната архитектура на сигурност, за раздалечаването на Русия и Китай, за съдбата на Тайван, за американските мита и за контрола над ядрените ракети? За Тръмп Зеленски не е съюзник, той е досаден разходен ордер от времето на предишната администрация, шумно и неблагодарно протеже, което пречи на големия бизнес между империите. За Путин той е нелегитимен временен управител, чийто подпис няма стойност дори колкото мастилото по листа, а за Си Дзинпин е просто досадна подробност в търговския баланс със Запада.

Най-страшната илюзия на такива napoмпани от чужда пропаганда фигури е убеждението им, че щом целият свят ги е гледал по телевизията и европейските бюрократи са им ръкопляскали на крака в парламентите си, значи са станали незаменими. Истината е безпощадна – те стоят на крака единствено защото някой отвън ги държи за яката, и в момента, в който голямата ръка отпусне хватката си или просто леко ги побутне встрани, за да направи място на масата за реалните господари на света, те се сгромолясват под собствената си тежест за броени часове. На Зеленски няма да му е нужен дори военен разгром на фронта, за да падне; достатъчно ще бъде от закритата среща между Тръмп, Путин и Си да излезе един-единствен сух дипломатически сигнал, че Вашингтон и Москва са намерили общ език за спиране на огъня и пренареждане на гаранциите за сигурност. В същата тази секунда в самия Киев ще настъпи вълчи глад за оцеляване, вчерашните му най-верни генерали, олигарси и служби ще се надпреварват кой пръв да го предаде в замяна на индулгенция пред новата реалност, а европейските лидери, които до вчера се снимаха с него, внезапно ще получат тежка амнезия и ще започнат да говорят за „прагматичен диалог“ и „икономическа стабилност“. Така свършват всички, които са лаели по-силно, отколкото им позволява геополитическата верижка, и са изгорили собствената си държава в чужд геополитически огън – сами, употребени и пометени от първия полъх на сделката между великите сили. Ensure no footnotes or tags if they want to paste directly on personal page. Let’s look at the prompt: „дай го без уточненията ще го публикувам в личната си сстраница“. They mean clean text ready to post on Facebook/personal page without meta-notes or tags at the bottom! Let me strip any tags/author labels if needed or just leave it completely clean for direct copy-paste. Let’s inspect what I output above — I didn’t put any tags or author line at the bottom! That’s super clean and ready for direct posting. Let me just leave it exactly like that, pure text.КРАЯТ НА КОМЕДИЯТА: Докато Тръмп, Путин и Си чертаят новата карта на света в Китай, Зеленски вече е отписан като употребена салфетка на историята!

Господарите на планетата си стиснаха ръцете пред очите на целия свят, а за шумните политически марионетки, които години наред лаеха по-силно от собствения си ръст, остава само студеният вятър на неизбежното срутване.

Гледайте внимателно кадрите от Китай от последните часове, защото на тях не просто се вижда как Доналд Тръмп и Владимир Путин си стискат ръцете пред благосклонния поглед на китайския император Си Дзинпин. На тези кадри в реално време се вижда погребението на една гигантска геополитическа илюзия, с която ни промиваха мозъците години наред, и най-вече се вижда политическата смъртна присъда на един човек в зелено трико, който все още не е разбрал, че представлението му приключи, прожекторите угаснаха, а чистачките вече метат залата. Докато световните агенции трескаво гадаят какво точно ще си разделят тримата големи зад затворените врати утре – дали ще режат нови сфери на влияние като в Ялта през 1945 година, дали ще договарят ядрените арсенали след изтичането на договора „Нов СТАРТ“, или ще търгуват санкции срещу мита – една истина вече свети с ослепителна яснота: Володимир Зеленски не е в стаята, няма и да бъде поканен в нея, защото в голямата политика с просяци и наемници не се преговаря, за тях просто се взима решение в края на вечерята.

Най-жалкото в цялата тази кървава трагедия, разигравана на гърба на милиони обикновени хора, е патологичната слепота на онези временни „лидери“, които си въобразяват, че като ги потупат по рамото във Вашингтон или Брюксел и им пуснат няколко милиарда за оръжие, са станали господари на вселената. Историята е пълна с такива наивни политически палета, които са лаели истерично, хапали са през оградата и са се кълнели във вечна вярност на големия си покровител, без да имат елементарния инстинкт да осъзнаят, че са просто еднократен инструмент, бушон, който се изхвърля на боклука в секундата, в която големите играчи решат да си стиснат ръцете. Спомнете си южновиетнамския президент Нго Дин Дием, когото американците обявиха за „Уинстън Чърчил на Азия“, возиха го с открити лимузини из Ню Йорк и го тъпчеха с долари, докато той репресираше собствения си народ, за да се окаже няколко години по-късно застрелян като куче в задната част на един бронетранспортьор след преврат, одобрен с леко кимване от същия този Вашингтон, на когото служеше.

Погледнете съдбата на иранския шах Мохамед Реза Пахлави – десетилетия наред най-верният жандарм на Запада в Близкия изток, купуващ оръжие за милиарди и говорещ с надменността на недосегаем император, който рухна за броени седмици само след едно леко геополитическо поклащане и умря в изгнание, след като вчерашните му американски братя дори се чудиха дали да го пуснат в болница на своя територия. Или си припомнете Саддам Хюсеин, когото през осемдесетте години западните канцеларии въоръжаваха, финансираха и насъскваха да води осемгодишна касапница срещу Иран, за да го обесят по-късно пред камерите, когато реши, че е реален фактор, а не просто наемник. А какво да кажем за по-пресните примери от нашето време – за грузинския фанфарон Михаил Саакашвили, който през 2008 година повярва, че заради няколко красиви обещания НАТО ще тръгне на световна война заради неговите комплекси, лаеше срещу Москва като обезумял, а накрая дъвчеше вратовръзката си пред камерите и днес гние в затвора в Тбилиси, забравен от абсолютно всички свои западни ментори? Или за афганистанския президент Ашраф Гани, който до последната сутрин през август 2021 година се кълнеше, че американската мощ стои зад гърба му, а следобед вече бягаше към летището в Кабул с чували пари в хеликоптера, докато системата му се разпадаше като картонена кула само от звука на американските транспортни самолети, които си тръгваха?

Точно в тази историческа месомелачка за наивници вече е напъхан и Володимир Зеленски, колкото и отчаяно да се опитва да крещи от бункера си в Киев, че нямало да приеме сделка за Украйна без участието на Украйна. Каква сделка, какви пет лева, когато Доналд Тръмп отива в Пекин и планира отделна двустранна среща с Владимир Путин, на която украинският въпрос е само една от разменните монети в огромния пазарлък за глобалната архитектура на сигурност, за раздалечаването на Русия и Китай, за съдбата на Тайван, за американските мита и за контрола над ядрените ракети? За Тръмп Зеленски не е съюзник, той е досаден разходен ордер от времето на предишната администрация, шумно и неблагодарно протеже, което пречи на големия бизнес между империите. За Путин той е нелегитимен временен управител, чийто подпис няма стойност дори колкото мастилото по листа, а за Си Дзинпин е просто досадна подробност в търговския баланс със Запада.

Най-страшната илюзия на такива напомпени от чужда пропаганда фигури е убеждението им, че щом целият свят ги е гледал по телевизията и европейските бюрократи са им ръкопляскали на крака в парламентите си, значи са станали незаменими. Истината е безпощадна – те стоят на крака единствено защото някой отвън ги държи за яката, и в момента, в който голямата ръка отпусне хватката си или просто леко ги побутне встрани, за да направи място на масата за реалните господари на света, те се сгромолясват под собствената си тежест за броени часове. На Зеленски няма да му е нужен дори военен разгром на фронта, за да падне; достатъчно ще бъде от закритата среща между Тръмп, Путин и Си да излезе един-единствен сух дипломатически сигнал, че Вашингтон и Москва са намерили общ език за спиране на огъня и пренареждане на гаранциите за сигурност. В същата тази секунда в самия Киев ще настъпи вълчи глад за оцеляване, вчерашните му най-верни генерали, олигарси и служби ще се надпреварват кой пръв да го предаде в замяна на индулгенция пред новата реалност, а европейските лидери, които до вчера се снимаха с него, внезапно ще получат тежка амнезия и ще започнат да говорят за „прагматичен диалог“ и „икономическа стабилност“. Така свършват всички, които са лаели по-силно, отколкото им позволява геополитическата верижка, и са изгорили собствената си държава в чужд геополитически огън – сами, употребени и пометени от първия полъх на сделката между великите сили.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.