РАЗКРИТИЯ ЗА МИЛИОНИ НАД СЕВТОПОЛИС! ИЗТОЧВАТ ЯЗ. „КОПРИНКА“ ЗА СКЪП ТОК, ЧАСТНИ ВЕЦ-ОВЕ ПРИБИРАТ ПАРИТЕ, НОЩНИ ИМАНЯРИ РОВЯТ ДЪНОТО, А БРАКОНИЕРИ И ИМОТНИ ХИЕНИ ЗАГРАБВАТ БРЕГА В ПЪЛНО БЕЗВЛАСТИЕ!


Именно тази умишлено поддържана мъгла около собствеността е ключът към разбирането на всички съвременни схеми около „Копринка“. По закон язовирът е комплексен и значим обект, публична държавна собственост, но на терен властта над него е разкъсана между Националната електрическа компания чрез предприятието „Язовири и каскади“, държавното дружество „Напоителни системи“, Министерството на околната среда и водите, областната управа в Стара Загора и местната власт в Казанлък. Когато дойде ред да се носят отговорности за незаконните постройки, за бетонните кейове, за фургоните и частните понтони, превзели бреговата ивица в землищата на Копринка, Долно Сахране, Горно Черковище и Виден, всички институции вдигат рамене.
Истинските големи пари обаче не се крият в крайбрежните вили, а във водата, която минава през турбините. На 23 август 2004 година държавата извършва една от най-спорните сделки в енергийния сектор, продавайки на търг двете водноелектрически централи на хидровъзела, ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“ с обща мощност над двадесет и два мегавата, на чешката компания „Енерго-Про България“ срещу едва 16 200 000 лева. Така частен инвеститор получава златния кран на каскадата, докато разходите по поддръжката на огромната стена, преливника с петте клапи и основните изпускатели остават на гърба на данъкоплатците. В продължение на години електроенергията от тези централи се изкупува по преференциални цени като възобновяема енергия, натоварвайки сметките на всяко българско домакинство, а след либерализацията на пазара схемата придобива още по-изтънчен борсов профил. Всеки месец Министерството на околната среда и водите утвърждава графици за водовземане, които на хартия трябва да балансират между земеделието, индустрията, екологичния отток на река Тунджа и производството на ток. На практика обаче земеделците в Тракийската низина плащат символични такси на „Напоителни системи“, докато на Българската независима енергийна борса в пиковите часове цената на мегаватчас скача двойно и тройно. Резултатът бе видян с просто око през 2020 и отново през 2024 и 2025 година, когато „Копринка“ и съседният „Жребчево“ бяха източени до критичния санитарен минимум от около 10 процента от общия им обем. Върховната административна прокуратура дори образува проверка за нецелево разходване на водния ресурс, тъй като отпуснатите количества за напояване мистериозно изтичаха през деривационния канал към турбините, оставяйки земеделските стопани без вода в разгара на лятото и сривайки нивото на подпочвените води, от които пият вода десетки села и градове в областите Стара Загора, Сливен и Ямбол.
Оставете коментар