Планинските пътища между Смолян, Рудозем и Мадан се вият покрай стръмни борови гори и дълбоки речни корита. На всеки няколко километра в долините проблясват острите минарета на новопостроени джамии с искрящи куполи. В тези затворени планински селища религията винаги е била част от ежедневието, но зад привидното спокойствие на Западните Родопи се крие една от най-парадоксалните институционални трансформации в новата история на България. Преди повече от десетилетие държавата проведе мащабна специализирана акция на специалните служби, влезе в домове и джамии и изправи пред съда тринадесет мюсюлмански духовници. Тогава обвинението твърдеше, че в сърцето на Родопите действа финансирана от Саудитска Арабия нелегална структура на фундаменталистката фондация „Ал Уакф ал Ислями“, целяща подмяна на традиционния местен ислям с чужд консервативен модел. Днес, години след като Върховният касационен съд потвърди вината на основните действащи лица за участие в нерегистрираната задгранична организация, същите тези мъже не просто не са изолирани от публичния живот, а заемат ключовите ръководни постове в официалното Мюсюлманско изповедание в региона, ръководят десетки хиляди вярващи, преподават на деца и участват във висшия орган, определящ религиозния живот в страната.

Историята на този процес започва в съдебните зали на Пазарджик и Пловдив, където магистратите постановиха влезли в сила присъди. Според мотивите към съдебните актове, финансирането на структурата е минавало през саудитската фондация, а координацията е включвала нарочен проповеднически план, фиксирани месечни възнаграждения и изграждане на строга йерархия от духовници. Когато разследването на Свободният информационен канал съпостави имената от окончателните съдебни списъци с актуалния регистър на Районното мюфтийство в Смолян, картината се оказа напълно завършена и лишена от прекъсване. Неджми Дъбов, чието осъждане за участие в нелегалната организация е окончателно потвърдено от върховните магистрати, в момента е официалният районен мюфтия на Смолян. Под негово пряко административно и духовно разпореждане се намират 188 джамии и молитвени дома, 122 мюсюлмански настоятелства и общност от приблизително 80 000 вярващи. През лятото на тази година фигурата му получи още по-голяма институционална легитимация, след като беше избран за член на националния Висш мюсюлмански съвет.

Това институционално възпроизводство не спира до фигурата на районния мюфтия. Неговият колега от съдебната скамейка Байрам Ушев днес е официален наместник-мюфтия в Златоград и същевременно преподавател в специализирания курс за изучаване на свещения текст в Мадан, където обучава следващото поколение местни духовни авторитети. Изет Джалев, също осъден по делото за нелегалната мрежа, изпълнява длъжността наместник-мюфтия в Девин и редовно води официални поклоннически групи за хадж в Близкия изток, както и регионални семинари за млади мъже. Хайри Шерифов, четвъртият от основните осъдени в Смолянско, заема длъжността експерт в отдела за проповедническа дейност и религиозно напътствие към същото това мюфтийство. По този начин ръководството на регионалната институция е съставено от същите хора, които българското правосъдие официално призна за виновни за прокарване на нерегламентирани чужди влияния.

Парадоксът става още по-дълбок, когато към кадровото израстване се добави и финансовата страна на въпроса. През последните години държавата значително увеличи субсидиите за вероизповеданията с ясния политически мотив да прекъсне зависимостта на религиозните общности от външни геополитически фактори и чужди фондации. Само за последната година правителството е изплатило близо 13 милиона лева публични средства за издръжка и текущи разходи на Мюсюлманското изповедание. Въпреки този огромен публичен ресурс обаче, официалните финансови отчети на институцията продължават да отчитат като редовен приход дарения от чужбина. Така се създава ситуация, в която структури, управлявани от лица с влезли в сила присъди за участие в чужди нелегални организации, оперират с милиони левове държавни пари, докато каналите за външно финансово съдействие остават отворени и слабо прозрачни за обществото.

В градовете Рудозем и Мадан, където преди години течаха полицейските обиски, днес кипи мащабна религиозна активност. Масовите събития събират хиляди хора от целия регион, като специално внимание се обръща на организираното обучение на деца и подрастващи в летни и целогодишни форми. Според официалните данни броят на обучаваните млади хора в Западните Родопи непрекъснато расте, а образователните програми се разширяват с нови бази и духовни училища. Въпреки че провежданите събития са напълно легални и се представят като грижа за моралните устои и традиционните ценности, въпросът за идеологическото съдържание и посланията, които се предават на новото поколение, остава заключен в рамките на тясната религиозна общност.

Докато държавните институции и службите за сигурност приемат нови дългосрочни стратегии за противодействие на екстремизма, в които акцентът е насочен към алгоритмите в интернет, социалните мрежи и децентрализираната онлайн саморадикализация, реалността на терен в Родопите показва съвсем друг процес. Няма нужда от тайни скривалища или подземни клетки, когато старите мрежи просто са облекли официалните костюми на институционалната власт. В докладите за националната сигурност се говори за абстрактни виртуални опасности, докато в реалния живот официалното религиозно пространство на цяла една област се ръководи от кадри, които някога бяха осъдени заради организирано чуждо проникване.

В същото време в съседен Пазарджик правосъдието продължава да се върти в омагьосан кръг по паралелното, значително по-тежко дело срещу Ахмед Муса и неговата група, обвинени в проповядване на омраза и пропаганда за насилие. След години на шумни процеси, постановени тежки присъди и последваща отмяна от висшата инстанция заради процесуални пороци, производството започна отначало в окръжния съд, показвайки институционалната немощ на държавата да доведе до категоричен и необратим финал делата за религиозно мотивирано насилие. Така контрастът става пълен: докато маргиналните групи в ромските махали остават в съдебна безтегловност, структурата в Родопите демонстрира пълен триумф чрез институционализация.

Резултатите от това разследване на Свободният информационен канал очертават сериозен системен проблем, който институциите предпочитат да не забелязват. Не става въпрос за преследване на вярата или за отричане на правото на религиозно образование на хиляди мирни граждани, а за пълната липса на държавен контрол върху това как осъдени за нерегламентирана религиозна дейност духовници се превръщат в абсолютни монополисти върху духовното възпитание на младежта. Когато държавата налива милиони левове в структури с подобен кадрови профил и същевременно не може да гарантира пълна прозрачност за произхода на външните дарения, рискът от дългосрочна подмяна на местната умерена традиция остава реален. В тихите родопски долини въпросът отдавна не е дали съществуват радикални клетки в сенките, а кой всъщност държи официалния амвон и какво бъдеще чертае за следващите поколения.