ИМПЕРИЯТА НА МЪРТВАТА ПРОРОЧИЦА: КАК ФОНДАЦИЯ „ВАНГА“, ЧЕНГЕТА ОТ ДС И ЗЕМЕДЕЛСКИ ВРЪТКИ ЗАГРАБИХА ЗЛАТНИТЕ ДЕКАРИ НА РУПИТЕ

Три десетилетия след като феноменът от Петрич затвори завинаги очи, около името на Вангелия Пандева Гущерова не просто не спира да се шуми, а тихо, методично и под маската на благочестието бе изградена финансово-имотна машина, от която текат милиони. Официалната пропаганда денонощно ни залива с трогателни слова за духовност, съхраняване на паметта, бели гълъби и чудеса край минералните извори. Зад дебелите манастирски стени и каноничния дим от скъпо продаваните църковни свещи обаче се крие брутална икономическа реалност, оформена по най-добрите правила на ранния преход. Истинското разследване на документите показва смразяваща плетеница от замени на държавни земи, роене на кухи и действащи търговски дружества, подозрително финансово отчитане и ръководно присъствие на кадри от репресивния апарат на комунистическата Държавна сигурност, минали директно през школата на КГБ в Москва. Докато стотици хиляди наивни миряни оставят последните си левове за здраве, една шепа хора се разпореждат като абсолютни феодали с огромен терен от 230 декара, превръщайки светинята на милиони българи в частен търговски холдинг.

Всичко започва още в края на 1994 година, когато тежко болната и манипулирана пророчица е убедена да стане почетен председател на новоучредената Фондация „Ванга“. Още приживе нейните най-близки роднини алармират, че около баба Ванга се оформя опасен кръг от юристи, интелектуалци и хора със специфични биографии, които бавно, но сигурно я изолират от света. Към днешна дата организацията е действаща институция с ЕИК 101052378, управлявана с желязна ръка от адвокат Иван Андонов Драмов. В управителния съвет удобно са се настанили скулпторът проф. Емил Попов и Васил Божанин. На хартия фондацията е юридическо лице с нестопанска цел, чиято мисия е чисто благотворителна – да пази материалните и духовни блага. Но само на хартия. Ако човек надникне зад кулисите на тази благовидна фасада, лъсва една от най-скандалните заменки на земи в най-новата ни история, останала скрита от общественото внимание в продължение на повече от две десетилетия.

Документ от архивите на Министерството на земеделието и горите, носещ дата 4 декември 2003 година, разкрива класическа схема за източване на Държавния поземлен фонд. По силата на договор номер 002, подписан в златните години на царското управление и прословутите заменки, Фондация „Ванга“ прави невероятен земеделски бартер с държавата. Организацията на адвокат Драмов щедро предоставя 139,826 декара земеделска земя, забутана някъде из дълбоката провинция в Ловешко, оценена чиновнически на 80 822 лева. В замяна на тези ловешки ниви, фондацията получава от държавата апетитните 200,889 декара земя край Петрич – точно в уникалната местност Рупите, непосредствено до лечебните минерални извори и изградения храм. Оценката на южните държавни декари е определена на 80 792 лева. Разликата в цената е някакви си тридесет лева, но разликата в площта е над 61 декара в полза на фондацията. Тук всеки опитен криминалист би си задал фундаменталния въпрос: как, по каква линия и от кого благотворителна организация, свързана изцяло с Петричкия край, изведнъж се оказва собственик на близо 140 декара в Ловешко? Дали не става дума за предварително замислена операция, при която са изкупени евтини, пустеещи ниви на безценица с единствената цел да послужат като разменна монета срещу златната земя край загасналия вулкан Кожух? Няма логичен отговор защо на Ванга или на нейните пазители биха им притрябвали стотици декари край Ловеч, освен ако целта не е била тъкмо този скандален трансфер на национално богатство в частни ръце.

Така чрез парафа на чиновниците и мълчаливото съгласие на държавата, фондацията се превръща в абсолютен разпоредител с над 200 декара от района, като днес гордо обявява пред официалните медии, че стопанисва мащабен комплекс от цели 230 декара. Забележете тънката семантична разлика, която се прокарва в публичното пространство – ту се говори за „стопанисване“, ту за „собственост“. Ако фондацията само стопанисва тези терени, защо се държи като техен безконтролен владетел, а ако ги притежава по силата на тази съмнителна замяна, редно е прокуратурата най-после да разрови папките и да провери дали не е налице колосална щета за държавния бюджет.

• ТАЙНАТА НА 200-ТЕ ДЕКАРА: Как Фондация „Ванга“ извъртя държавата с абсурден бартер на пустеещи ниви в Ловешко срещу свещената земя в Рупите!

Но заграбването на земята е само първият етап от изграждането на империята. Вторият етап, далеч по-доходоносен и трудно проследим, е овладяването на паричните потоци от поклонническия туризъм. Тук изплува фигурата на оперативния управител на комплекса – Серафим Давидков Иванов. Човекът, който реално движи целия бизнес на Рупите и държи ключовете за касата, не е случаен богомолец. Справка в масивите на Комисията по досиетата и базата данни на разследващия сайт BIRD вади на светло Решение номер 152 от 20 юли 2010 година. Серафим Иванов е осветен като дългогодишен щатен служител на Държавна сигурност. Роденият през 1949 година в село Полена Иванов е назначен още през далечната 1974 г. като разузнавач трета степен в Трето управление на ДС – военното контраразузнаване. Кариерата му се развива шеметно: старши разузнавач, заместник-началник на Разузнавателно-граничен сектор и шеф на разузнавателно отделение чак до април 1999 година. Най-впечатляващият детайл в биографията му обаче е тримесечният специализиран курс в школата на КГБ в Москва, преминат през лятото на 1982 година.

Възниква зловещата следователска хипотеза: случайно ли е, че човек с точно такава подготовка, обучен в секретните методи на съветските и българските тайни служби за вербуване, контрол на масите и управление на тайни операции, се оказва начело на най-доходоносния духовен обект в Югозападна България? Публична тайна е, че по времето на комунизма Държавна сигурност и Институтът по сугестология държаха феномена Ванга под денонощен контрол, подслушваха разговорите ѝ с високопоставени чужденци и партийни велможи и събираха безценна информация. Изглежда, че след падането на режима същите тези структури просто смениха униформите с цивилни костюми, за да приватизират феномена и да осребрят неговия международен мит.

За да бъде затворена финансовата верига и парите от търговията да не се бъркат с чистите дарения, фондацията изгражда мрежа от паралелни търговски дружества, които се роят през годините с поразителна последователност. През 2003 година, точно по времето на голямата имотна замянка, окръжният съд в Благоевград регистрира първото търговско отроче – „Рупите-94“ ЕООД, чийто едноличен собственик е фондацията. През декември 2010 г. се ражда „Рупите-2010“ ЕООД с капитал от фондацията и управител вездесъщият бивш кагебист Серафим Иванов. Следват „Рупите-2012“ ЕООД през октомври 2012 година и „Рупите-2014“ ЕООД. Предметът на дейност на всички тези фирми е поразително идентичен и всеобхватен: хотелиерство, ресторантьорство, продажба на книги, сувенири, свещи и религиозни артикули, строителство, покупка и обзавеждане на имоти и пълно туристическо обслужване на комплекса.

Защо обаче са били нужни четири отделни фирми със сходен профил, които да оперират на един и същи терен? Криминалната практика познава подобно преливане на дейности, когато дадено дружество натрупа сериозни обороти, доближи прагове за ревизии или трябва да прехвърли активи и договори към чиста структура. Върхът на подозренията настъпва на 18 декември 2019 година, когато в един и същи ден, с подозрителна синхронност, дружествата „Рупите-2012“ и „Рупите-2014“ са внезапно заличени от Търговския регистър. Какво се е случило с техните активи, какви ликвидационни баланси са предадени и какви парични потоци са преминали през сметките им преди заличаването, остава пълна мистерия, обвита в търговска тайна.

Днес на арената работи на пълни обороти „Рупите-2010“ ЕООД. Фирмата, която през февруари 2018 г. е регистрирана по ДДС, върти солидни суми. Финансовите отчети сочат декларирани обороти от 276 000 лева през пандемичната 2020 г. и над 324 000 лева през 2021 г., поддържайки официално десетина служители. В същото време самата Фондация „Ванга“ декларира скромни приходи от порядъка на 100 000 лева. Всеки, който е стъпвал на Рупите в съботен или празничен ден, знае за какви огромни човешки потоци става дума. Автобуси с туристи, опашки пред магазина за сувенири, сергии, ресторанти, кафенета и масово купуване на икони и книжки на твърде солени цени. Ако официално се отчитат едва няколкостотин хиляди лева, какъв ли е реалният обем на сивата икономика край гроба на пророчицата? Дали стотиците хиляди левове от нерегистрирани дарения в кутиите на храма не потъват директно в джобовете на управителите, докато за пред данъчните се показват само козметични суми? И най-важното – връщат ли се печалбите на търговското дружество обратно във фондацията под формата на дивиденти за общественополезни цели, или се разпределят по сложни вътрешни договори за наеми, консултантски услуги и строителни дейности?

Към тази финансова бездна се добавя и въпросът с минералната вода. Комплексът ползва огромни количества геотермална вода с уникални лечебни свойства. Минералните извори по конституция са изключителна държавна или публична общинска собственост. Има ли фондацията или нейното търговско дружество законно издадено разрешително за водовземане, плащат ли се концесионни такси към държавата, или природното богатство се експлоатира напълно безплатно за привличане на платежоспособни туристи? На този фон звучи почти цинично как през 2024 година фондацията гордо се похвали с изграждането на собствена фотоволтаична централа, за да спестява от сметките за ток, докато същевременно монетизира всеки квадратен метър от държавната по право земя.

Истинска правна главоблъсканица цари и около личните вещи на Ванга. Още през септември 1984 година пророчицата прави завещание, с което оставя цялото си имущество на българската държава. След кончината ѝ през 1996 г. сестра ѝ Люба води тежки съдебни битки, но съдът окончателно потвърждава държавната собственост. Държавата от своя страна прехвърля 1411 автентични лични вещи – дрехи, подаръци от високопоставени гости, златни накити и предмети – на Община Петрич, които се пазят в трезорите на местния исторически музей. В къщичката в Рупите, посещавана от тълпи туристи, са изложени бутафорни копия и реплики. Получава се абсурдна ситуация: държавата и общината притежават оригинала на паметта, но печалбите от показването на фалшификатите и култа се прибират от частната фондация и нейното дружество.

Кулминацията на тази дългогодишна стратегия е упоритият натиск на адвокат Иван Драмов и неговото обкръжение Ванга да бъде обявена за светица от Българската православна църква. Това не е просто религиозен фанатизъм, а хладнокръвен бизнес план. Ако БПЦ поддаде на натиска и канонизира пророчицата въпреки очевидните противоречия с православните канони, Рупите ще получат статут на официално канонично светилище. Това автоматично ще умножи поклонническия поток десетократно, привличайки милиони православни християни от Гърция, Русия, Сърбия, Северна Македония и Румъния. А кой ще прибира таксите, кой ще продава официалните икони, кой ще върти хотелите и кой ще контролира бранда? Разбира се, добре смазаната машина от бивши ченгета и ловки юристи, които вече тридесет години държат златната мина.

Време е завесата да падне. Компетентните органи – ДАНС, НАП и Прокуратурата на Република България – са длъжни да изискат пълните досиета на заменките от 2003 година, да проверят банковите сметки на ликвидираните фирми и да осветлят действителния размер на приходите, които се въртят на Рупите. Докато това не се случи, святото място ще остане просто една отлично прикрита феодална структура, където паметта на една сляпа старица служи за параван на ненаситни апетити за власт, земи и безотчетни милиони.