Политическият театър на абсурда: Защо ПП-ДБ са напът да отгледат собствените си палачи
Христина Маркова
Ако има нещо, което българската политика отдавна е усвоила до съвършенство, това е способността да продава личната амбиция и суетата като „висша държавническа мисия“. Новината от Гоце Делчев, където Андрей Гюров и Георги Кандев с патетичен тон обявиха пред местния музей кандидатурата си за „Дондуков“ 2, на пръв поглед изглежда като поредната романтична претенция за „проевропейска алтернатива“. Зад кулисите обаче прозира толкова цинична и прагматична сметка, че евентуалната безрезервна подкрепа от страна на ПП-ДБ за тази двойка би граничила с политическо самоубийство.
Нека погледнем фактите без розовите очила на партийните PR централи. Формулата „инициативен комитет“ от години е любимият смокинов лист на играчи, които искат хем ресурса на партийните структури, хем свободата да им обърнат гръб на следващия ден. Истинският залог тук изобщо не е балотаж срещу Илияна Йотова, нито пък някаква илюзорна битка за сърцата на избирателите на ГЕРБ.
Голямата, неофициална тайна е, че тази кампания е замислена като удобен, щедро финансиран трамплин за бъдещ самостоятелен политически проект на тандема. Президентските избори са просто безплатен социологически сондаж – терен, на който да си преброят гласовете, да си изградят национална разпознаваемост и да преценят каква ниша да заемат след вота. А от чия нива ще жънат най-безжалостно? Точно от оредяващия, объркан и изтощен електорат на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Ако лидерите на десницата застанат официално зад тях, те буквално ще платят сметката за собственото си разпарчетосване и ще подарят партийните си ядра на хора, които утре ще ги атакуват на парламентарен терен.
При тези фигури всичко отдавна е сведено до хладен маркетинг, перфектно подредени кадри и политкоректни клишета. Патетичните фрази от типа „обичаме страната, но не сме доволни от държавата“, изречени от хора, които до вчера заемаха ключови институционални върхове в същата тази държава, звучат не просто кухо – звучат обидно. Държавата и хората в нея са последното, за което се мисли в този щаб.

Оставете коментар