Когато държавните институции извършват одит на голямо монополно предприятие, крайният резултат най-често изглежда като образцов каталог от спазени процедури и стриктно подредени класьори. Официалният доклад № ДИД6-ВТ-9-[1] на Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерството на финансите, изготвен за „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД – Велико Търново, описва именно такъв свят на пълна бюрократична изрядност. Инспекторите преглеждат четири ключови обществени поръчки и договори от 2024 и 2025 година с обща стойност на възлагане 2 772 887,06 евро без ДДС, равняващи се на 3 327 464,47 евро с ДДС. Всичко в заключението на проверяващите изглежда перфектно обезпечено: положени са подписите на главния счетоводител съгласно изискванията на чл. 13, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), извършен е задължителният предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на финансовите задължения, събрани са всички декларации за липса на обстоятелства по чл. 54 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 87 от ДОПК, а обявленията са изпращани в Регистъра на обществените поръчки и платформата ЦАИС ЕОП. На хартия няма нито едно съставено административнонаказателно постановление, няма констатирани преки финансови щети, няма дори подадени възражения от проверяваното ръководство, защото докладът на практика узаконява статуквото.

Разследване на Свободния информационен канал обаче показва, че зад този параван от чиновническо спокойствие и педантично спазени параграфи се крие институционален абсурд. Държавната инспекция работи като счетоводен регистратор на факти, ограничавайки се единствено до проверка на документи и формални срокове, докато напълно пренебрегва реалната ефективност, пазарните цени, физическото състояние на инфраструктурата и качеството на жизненоважната услуга, предоставяна на десетки хиляди граждани.

Първият дълбок порок, който финансовите инспектори подминават с констатацията, че процедурата е просто „законосъобразна“, е безалтернативната софтуерна зависимост на дружеството. През годините поддръжката и надграждането на централната информационна система „Инкасо“ се възлагат чрез директно договаряне без предварителна покана за участие по чл. 79, ал. 1, т. 3, буква „в“ във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 9 от ЗОП (уникален номер на поръчката 00377-2025-0032). Контрактите се насочват безпрепятствено към „Унисофт“ ООД – Русе, тъй като фирмата държи авторските права съгласно първоначален договор от далечната 2007 година. Свободният информационен канал пита защо ръководството на водното дружество близо две десетилетия не е предприело каквито и да било правни или технически стъпки за преодоляване на този класически модел на зависимост, за придобиване на права върху сорс кода или за внедряване на модерна платформа с отворен код, която да позволи реално пазарно състезание и съществено намаляване на разходите за софтуерни услуги. Вместо свободна конкуренция, публичният ресурс се излива по утъпкана пътека при нулев натиск за по-ниски цени и по-високо качество.

Втората сериозна документална аномалия засяга строително-монтажните дейности и ремонтите на водопроводните мрежи. Хронологията на поръчките за подмяна на тръбопроводи в община Лясковец (процедури под УНП 00377-2024-0019 и последващата УНП 00377-2025-0027) разкрива повтарящ се порочен кръг. Редица обособени позиции – включително за водопроводи по улиците „Г. Хрулев“ и „П. Караминчев“ – са били прекратявани с решения на възложителя на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП, тъй като всички подадени оферти от външни строителни фирми са били обявявани за неподходящи по смисъла на § 2, т. 25 от Допълнителните разпоредби на закона. Когато по една стратегическа обществена поръчка всички кандидати биват отстранени поради несъответствие с техническите спецификации, това не е просто административен детайл, а ясен сигнал за залагане на прекомерно рестриктивни условия, за неадекватно изготвена проектна документация или за съзнателно филтриране на пазара. Цената на тези провалени и повтарящи се процедури се плаща не в чиновническите кабинети, а на улицата – чрез забавяне с месеци и години на неотложни инфраструктурни ремонти, докато течовете и загубите продължават да текат с пълна сила.

Дори при изпращането на задължителната публична информация за сключените договори се вижда административна практика, движеща се на ръба на закона. Въпреки че формално спазва разпоредбите на чл. 36 и чл. 26 от ЗОП, дружеството системно публикува информацията за сключените контракти в последния възможен момент от регламентирания 30-дневен срок – договори от края на август се вписват в средата на септември. Това бавене, макар и формално ненаказуемо от АДФИ, намалява обществената прозрачност и възможностите за навременен граждански контрол.

Истинският мащаб на проблема става видим, когато съпоставим тази чиновническа безупречност с реалната криза във Великотърновска област. Според официалния бизнес план на „ВиК Йовковци“ близо 85 на сто от разпределителната водопроводна мрежа се състои от стари, силно амортизирани азбестоциментови тръби с отдавна изтекъл експлоатационен ресурс. Въпреки гръмко обявените над 6,1 милиона лева инвестиции в публични активи само за 2025 година, старата инфраструктура не издържа и авариите са ежедневие. Официалните бюлетини на самото дружество отчитат непрекъснати аварийни ремонти и спирания на водата ден след ден, месец след месец.

Експлозията на общественото недоволство избухна с пълна сила след масовия скандал с мътната, кална вода, потекла от чешмите на хиляди домакинства във Велико Търново и региона. Водата от язовир „Йовковци“ – стратегически изкуствен водоем със смесена собственост от 51% държавно и 49% общинско участие – се оказа негодна за ежедневна битова употреба, принуждавайки хората със седмици да купуват минерална вода за пиене и готвене. Докато гражданите излизаха на улицата на масови протести, ръководството на оператора категорично отказа да компенсира своите абонати, криейки се зад формални констатации на здравните власти, че водата не била директно токсична. Напрежението ескалира дотам, че Комисията за борба с корупцията към Великотърновския общински съвет официално сезира прокуратурата с безпрецедентната квалификация за наложен „воден рекет“ над потребителите.

Паралелно с това се сблъскаха две напълно противоположни версии за водното бедствие. Докато „ВиК Йовковци“ обясняваше калта с постъпването на 3 милиона кубически метра дъждовни води в язовира, дългогодишни строители и инженери на самата пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) „Йовковци“ заявиха пред микрофоните, че проблемът е в пречиствателната станция и технологичния процес, намеквайки за груба манипулация и бездействие. Към тази институционална мъгла се прибавят и разкритията на областната управа за незаконни биваци, къмпинги и нерегламентиран риболов в непосредствена близост до санитарно-охранителните пояси на язовира, поставяйки въпроса кой и как изобщо охранява стратегическия обект от национална сигурност.

Хрониката на скандалите около „ВиК Йовковци“ не свършва дотук – тя има дълга финансова и съдебна история. Още през 2016 година прокуратурата привлече като обвиняем бивш управител на водното дружество за безстопанственост и щети на стойност 1 082 672 лева при доставка на водомери с дистанционно отчитане. В официални протоколи пред енергийния регулатор КЕВР операторът сам признава за огромни натрупани дългове за електричество, горива и охрана, оправдавайки се с наложени цени под себестойността и неотложни разходи. Трагичният връх на институционалния разпад настъпи при смъртта на 60-годишен работник, погребан жив в изкоп при отстраняване на тежка авария в Лясковец – случай, поет от Окръжната прокуратура за груби нарушения на нормите за безопасни условия на труд.

Свободният информационен канал пита: докога държавните проверки на АДФИ и министерствата ще се изчерпват със счетоводен преглед на парафи и декларации, оставяйки реалните финансови потоци и инфраструктурната разруха извън обсега на закона? Когато 85% от водопроводите са прогнили, когато хората плащат пълна цена за течаща от крановете кал, а работници губят живота си в неохранявани изкопи, чистите одитни доклади не са доказателство за ред – те са официална легитимация на безконтролното харчене на публични милиони. Време е разследващите органи да надникнат отвъд заверените папки и да потърсят персонална финансова и наказателна отговорност за водната криза във Велико Търново.