Гледам ги днес. Същите физиономии, само дето са си присадили коса, купили са си по-скъпи очила и са се научили да говорят с онзи мек, брюкселски пластмасов тон, от който ти се досира.
Гледам ги и си мисля за Тошо Тошев. Лека му пръст на Стария. Той си отиде, обаче онова, което остави между кориците на дебелите си книги – и най-вече в онази, наречена безпардонно просто „Лъжата“ – не си е отишло. Напротив. Разрастна се. Пусна пипала, загни, роди поколение от политически мутанти и днес ни управлява през телевизора, докато ние кротко си пием ракията и се чудим защо животът ни прилича на евтина кабеларка от 90-те.
Тошо Тошев не беше светец. Нека не се лъжем – в онези години никой в българската журналистика не беше светец. Беше властелин, вестникарски динозавър, човек, който държеше мастилото като пистолет на масата. Но имаше едно качество, което днешните грантови евро-мисирки и партийни лакеи никога няма да притежават: знаеше анатомията на властта отвътре. Знаеше къде смърди. И когато написа „Лъжата“ в началото на новия век, той не просто се разправяше с Иван Костов и синята секта. Той правеше нещо много по-страшно, което тогава малцина разбраха – правеше дисекция на ембриона на днешната българска олигархия.
Днес, десетилетия по-късно, когато авторът вече не е сред живите, „Лъжата“ не е просто мемоар. Тя е пророчество. И ако днес отворите тази книга, ще ви побият тръпки, защото ще видите, че нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено, а капанът, заложен тогава, щракна окончателно.
В „Лъжата“ подробно, с документи, със стенограми, с онази тежка, вестникарска фактология се описва как се разпарчетосваше държавата под лозунга за „демокрация и пазарна икономика“. Тошев показа как едни фабрики за милиони се даваха за жълти стотинки на „правилните момчета“ – братовчеди, съпартийци, верни комсомолци, пребоядисани за една нощ в неолиберали.
Какво стана с това пророчество?
Огледайте се. Днешната икономика не е свободен пазар. Тя е уродлив картел, заченат точно в онези кабинети, за които Тошев пишеше. Тогавашните РМД-та родиха днешните феодали. Хората, които тогава получиха активите на безценица, днес купуват медии, държат телекомите, строят кривите магистрали и прибират субсидиите за земеделие, докато вие плащате пет лева за килограм домати от Турция. Тошев предупреждаваше: когато откраднеш завода, ти не ставаш капиталист, ставаш разбойник с охрана. Днес тези разбойници вече не носят анцузи. Носят костюми за по пет бона, пият смути и говорят за „зелена сделка“. Но генезисът им е онзи – описаният в „Лъжата“.
Една от основните линии в книгата е войната на тогавашната власт срещу свободното слово. Тошев разказваше как министър-председателят тропаше по масата, как се спираха вестници, как се изпращаха данъчни, как се купуваха журналисти на килограм, за да славословят вожда. Тогава властта искаше медиите да мълчат или да пеят в хора.

Помните ли записите, досиетата, флашките, тайните доклади на МВР и спецслужбите, които Тошев вадеше на страниците на вестника? В „Лъжата“ е описан целият механизъм: властта не управлява чрез закони, властта управлява чрез компромати. Ченгеджийницата не умря през 1989-а. Тя просто смени господаря – от Москва се преориентира към новите посолства, но запази старите си навици.
Оставете коментар